№ 41
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка П.а
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000496 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 282178/19.04.2022 г., подадена от „Бенкомерс“ ООД,
гр. София, ул. „Средна гора“ № 127, ет. 1, с ЕИК:********* чрез адвокат В. П. от ВАК срещу
решение № 260232/31.03.2022 г., постановено по търг. дело № 1612/2020 г. по описа на Софийски
градски съд в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО по
иск на „Нике Груп“ АД, гр. Годеч, ул. „Петрова бара“ № 7, с ЕИК:********* срещу въззивника
„Бенкомерс“ ООД факта на нарушение от „Бенкомерс“ ООД на правата на „Нике Груп“ АД като
притежател на марка „Балканска“, peг. № 106188, чрез използване в търговската дейност на
„Бенкомерс“ ООД без съгласие на „Нике Груп“ АД знак за стоки, който е сходен с марка
„Балканска“ с peг. № 106188 и е за идентични стоки на тези, за които марката е регистрирана -
поставянето на знака върху стоки, предлагането на стоките с този знак за продажба и пускането им
на пазара до крайни потребители, за периода от 06.03.2020 г. до 31.05.2020 г., като нарушението е
осъществено на територията на Република България; на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО
„Бенкомерс“ ООД е осъдено да заплати на „Нике Груп“ АД сумата от 1 949.25 лева - обезщетение
при нарушението; както и „Бенкомерс“ ООД е осъдено да заплати на „Нике Груп“ АД сумата от 2
657. 90 лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за напълно неправилно и
незаконосъобразно, а по същество и за необосновано и постановено при съществени нарушения на
процесуалния закон, поради което моли апелативния съд да го отмени в тази му част и постанови
ново, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира
1
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Излага подробни съображения в подкрепа на оплакванията си, че в производството не били
събрани никакви доказателства, че ответното дружество в рамките на релевирания период
произвеждало или предлагало за продажба какъвто и да било продукт, означен със знак, идентичен
или сходен на притежаваната от ищеца по-ранна марка, още по-малко с такъв, който да водел до
наличие на вероятност от объркване на потребителите. Думата „Балканска“, представляваща
марката на ищеца, имала описателен характер по отношение на процесните стоки (съответно - била
лишена от отличителен характер по отношение на тях), а според Методическите указания за прилагане на
чл. 11 и 12 ЗМГО съвпадението на марки единствено в неотличителни елементи изключвало
вероятността от объркване на потребителите. В този смисъл, дори и да се приемело, че ответникът
използвал като търговска марка знак „Балканика“ за означаване на някакви продукти, които
разпространявал на пазара (за което липсвали обективни доказателства), и че този знак бил сходен на
марката на ищеца в някаква степен, сходството би се дължало единствено на неотличителни
елементи, поради което и не било налице вероятност от объркване на потребителите.
Заключенията на първоинстанционния съд за противното били неправилни, необосновани и
постановени включително при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
неправилност на първоинстанционното решение. След като в случая не било осъществено, каквото
и да било нарушение на правата на ищеца върху притежаваната от него търговска марка
„Балканска“, логично, неоснователни се явявали претенциите за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, а решението, с което те били уважени, било
отново - неправилно и необосновано. Напълно погрешно съдът не отчел редица обстоятелства по
делото, и макар да я бил отчел игнорирал липсата на каквито и да било данни за твърдяно
предлагане на продукти с по-ниско качество и за някакво увреждане на „доброто име“ на ищеца, а
така също напълно неправилно приел за установени пропуснати ползи в размер на неплатено
лицензионно възнаграждение в размер на 1 449.25 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Нике Груп“ АД чрез адвокат Н. Ш. от
АК – Пловдив е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я
остави без уважение като неоснователна и потвърди решението в обжалваната му част.
Претендира присъждане на разноски.
В хода на устните състезания пред въззъвния съд жалбоподателят „Бенкомерс“ ООД
поддържа жалбата си и направените с нея искания, включително за присъждане на разноски, а
впоследствие представя и писмена защита в дадения от съда срок.
От своя страна, въззиваемото дружество „Нике Груп“ АД оспорва въззивната жалба,
съответно поддържа отговора си срещу нея и направените с него искания. Прави възражение за
прекомерност на разноските на въззивника.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира въззивната жалба за редовна и процесуално допустима – депозирана е в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки я по същество
намира следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявения искове от „Нике
Груп“ АД срещу „Бенкомерс“ ООД с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО и чл. 116, ал. 1, т.
3 ЗМГО.
2
Ищецът твърди, че е дружество, което било част от семеен бизнес, заедно с дружествата
„Биодринкс“ ООД и „Терра Корпорейшън“ АД. От 1991 г. бизнесът бил насочен към
производство на напитки като от 2005 г. дейността на дружествата била преструктурирана за
производство на здравословни напитки и били установени отношения с БАН, СУ „Св. Климент
Охридски“ и Университета на хранителни технологии в гр. Пловдив. Във връзка с тази дейност на
29.11.2018 г. ищецът подал заявка за регистриране на словна марка „Балканска“ за класове стоки 5
и 32. Марката била регистрирана на 25.07.2019 г. със срок на действие 29.11.2028 г. за посочените
класове.
На 01.07.2017 г. между ищеца и „Биодринкс“ ООД бил сключен договор за лицензия на
търговска марка, по силата на който ищецът, лицензодател, отстъпил на „Биодринкс“ ООД,
лицензополучател, правото да ползва търговска марка „Балканска“ за безалкохолни напитки срещу
възнаграждение със срок 31.12.2020 г. на територията на Република България. На дружеството
била представена концепция за дизайн на етикети на билковата напитка (малина, вишна, лимон и
бъз, зелена ябълка и канела). Ищецът единствен имал право да изготвя и/или одобрява дизайна на
етикетите. Лицензополучателят имал право да преотстъпва ползването на търговската марка за
стоките и/или услугите, срока и територията, за които се отнасяла лицензията, на трети лица.
На същата дата „Терра Корпорейшън“ АД предоставило на „Биодринкс“ ООД за временно и
безвъзмездно ползване по договор за наем собствено оборудване за производство на билкови
екстракти и технологична документация срещу задължение на наемателя да ги ползва по
предназначение, включително да ги преотдава на трети лица с цел производство на билки под
търговска марка „Балканска“.
На 04.01.2017 г. „Биодринкс“ ООД сключило с ответника „Бенкомерс“ ООД договор за
изработка на безалкохолни напитки на ишлеме, по силата на който било възложено бутилирането
на безалкохолни напитки с търговска марка „BESST“, собственост на „Биодринкс“ ООД -
възложител, като договорът имал характер и на такъв за предоставяне на лицензия.
На 01.01.2018 г. между „Биодринкс“ ООД и ответника бил сключен договор за съвместна
дейност, по силата на който ответникът бутилирал по собствена технологична документация и
продавал безалкохолни напитки с търговска марка „Балканска“, за която „Биодринкс“ ООД имал
лицензионни права, за което се дължала лицензионна такса. Ответникът произвеждал и продавал
напитките, а „Биодринкс“ ООД имало право да закупува и продава безалкохолни напитки с марка
„Балканска“ по цени, договорени от двете страни. На 20.02.2020 г. към договора бил подписан
анекс, с който двете страни се споразумели да прекратят действието на договора, считано от
01.03.2020 г. по взаимно съгласие, както и „Биодринкс“ ООД да изкупи всички количества
безалкохолни напитки и материалите за тяхното производство по опис.
На 01.03.2020 г. към договора за изработка на ишлеме бил подписан анекс № 1, с който
„Биодринкс“ ООД възложило на ответника да бутилира по заявка на възложителя безалкохолни
напитки с марка „Балканска“ срещу възнаграждение. Възложителят бил длъжен да изтегли
произведената продукция от склада на изпълнителя не по-късно от 5 работни дни след изработката
й. Изпълнителят нямал право да реализира произведената по договора продукция. През март 2020
г. ответникът произвел за „Биодринкс“ ООД 27 826 билкови напитки „Балканска“, от които 16 620
бутилки от 1 литър и 11 206 бутилки от 0.5 литра.
На 13.04.2020 г. към договора за изработка на ишлеме бил подписан анекс № 2, с който двете
страни се споразумели да прекратят действието на договора за ишлеме, считано от 13.04.2020 г. по
3
взаимно съгласие. Възложителят спрял да прави заявки и изтеглил всички произведени стоки,
както и суровините и материалите за производство. С подписване на анекса страните
удостоверили, че оставените на отговорно пазене ДМА, собственост на „Терра Корпорейшън“ АД
и „Биодринкс“ ООД, включително тези, свързани с извличането на билковия екстракт, били
получени и извозени от предприятието в гр. Елин Пелин, собственост на ответника. Така след
13.04.2020 г. ответникът не би трябвало да произвежда стоки под марката „Балканска“, както и не
би следвало да разполага с готова продукция, която да реализира на пазара.
Въпреки това се оказало, че от месец март 2020 г. ответникът, без да получил съгласие,
произвеждал безалкохолни напитки извън заявените от „Биодринкс“ ООД количества,
използвайки защитения (в последствие) дизайн на етикетите на билковите напитки, както и знака
„Балканика“, почти идентичен с регистрираната словна марка „Балканска“, като реализирал тези
продукти на пазара в обекти, в които се продавали безалкохолни напитки „Балканска“. Сигнали за
това ищецът получавал чрез дистрибуторите си. Във фискалните бонове било записвано, че се
закупуват напитки „Балканска“. На места продуктите се разпространявали успоредно. Предвид
факта, че до 01.03.2020 г. ответното дружество било доставчик на напитки „Балканска“, поради
почти пълното визуално припокриване на продуктите, нито търговците, нито клиентите
разбирали, че купуват различен продукт.
Качеството на предлаганите продукти не отговаряло на това на продуктите с марка
„Балканска“, при които се касаело за нискотермично извличане, което гарантирало биологичната
активност на веществата, осъществявано от машините на „Терра Корпорейшън“ АД, представени
за ползване на ответника от „Биодринкс“ ООД. Произвежданите и предлаганите от ищеца билкови
напитки притежавали специални качества, идващи от натуралните съставки, които не би могло да
бъдат постигнати без познаване в дълбини на цялостния процес, както и без специалните
суровини, материали и техника на производство. Създаваното чрез идентичните етикети и
поставяния знак „Балканика“ (изключително сходен с марката „Балканска“) заблуждение у
потребителите, че били продукти от марката „Балканска“, водело до уронване на утвърдения
имидж сред потребителите.
Като се позовава на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМГО, ищецът посочва, че
дейността на ответното дружество се изразявала в непозволено и недобросъвестно използване на
марката на ищеца след прекратяване на договора за съвместна дейност. Налице било нарушение по
чл. 113, ал. 1 ЗМГО. Не само се касаело за вероятност за объркване на потребителите, която
включвала възможност за свързване на знака с марката, но и водело до реално объркване на
потребителите. Налице била висока степен на сходство на знаците във визуален и фонетичен
аспект, като стоките били идентични. Идентичен бил и релевантният кръг потребители и пътищата
на пазарна реализация на стоките. Ищецът се позовава на действия на ответника по отказ от
заявка.
Използването от ответното дружество се състояло в поставянето на знака върху стоките или
техните опаковки и предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара,
съхраняването или държането им с тези цели, което датирало от 06.03.2020 г. и продължавало до
31.05.2020 г.
Нарушението било спряно след изпращане на предупредително писмо от 20.03.2020 г., на
което бил получен отговор, че до един месец щяло да бъде прекратено използването на търговската
марка.
4
Използването на марката довело до вреди, изразяващи се в невъзможност за предоставяне на
лицензия, объркване на потребителите и нарушаване на доброто име на притежателя на марката,
предлагайки нискокачествени продукти, за които потребителите очаквали качество с марка
„Балканска“.
Ищецът се позовава на практика на ВКС относно пропуснатата полза, представляваща
неполучено лицензионно възнаграждение (роялти), като пряка и непосредствена последица от
нарушението (т.д. № 1157/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.).
На практика този размер бил значително по-висок, тъй като ищецът пропуснал да реализира
целия размер на своята печалба поради закупуваните имитиращи продукти на ответника. Страната
се позовава и на разпоредбата на чл. 118 ЗМГО при определяне на обезщетението, чийто размер
бил най-малко неполученото лицензионно възнаграждение за периода от 06.03.2020 г. до
31.05.2020 г. Съдът следвало да прецени какъв размер на обезщетението ще въздейства възпиращо
и предупредително на нарушителя предвид неговото недобросъвестно търговско поведение.
Въз основа на така изложеното, ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да
се установи извършване на нарушение на правата му като притежател на марка „Балканска“ с peг.
№ 106188 на Патентното ведомство, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение от 6 911.90 лева, от които 5 000 лева за нарушаване на доброто име и предлагане на
продукти с различно качество, използвайки без разрешение търговска марка „Балканска“ за период
от 06.03.2020 г. до 31.05.2020 г. и 1 911.90 лева пропуснати ползи, равняващи се на последната
заплатена лицензионна такса.
С допълнителна молба от 14.09.2020 г. са направени уточнения по нарушението, което да
бъде установено с първия от предявените искове - нарушение, изразяващо се в използване в
търговската дейност на ответника без съгласие на ищеца знак за стоки, който бил във висока
степен сходен с марка „Балканска“ с peг. № 106188 и бил използван за идентични стоки на тези, за
които марката била регистрирана; поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки
и предлагането на стоките с този знак за продажба, както и пускането им на пазара до крайните
потребители, за периода от 06.03.2020 г. до 31.05.2020 г., като нарушението било осъществено в
търговски обекти на територията на Република България.
Ответното дружество „Бенкомерс“ ООД оспорва предявените искове като неоснователни,
поради което иска да бъдат отхвърлени.
Възразява, че твърдението за извършено нарушение на марката на ищеца било недоказано,
съответно оспорва твърдението, че ответникът произвеждал и предлагал продукти, означени с
марката „Балканика“ с етикет, изобразен на стр. 2, 3 и 4 от представеното от ищеца писмо от
13.04.2020 г. - липсвали дори данни как е изглеждал продуктът, за които се твърдял, че нарушавал
правата на ищеца, както и че бил произвеждан и продаван. Периодът на нарушението бил неясно
определен.
Счита, че марката на ищеца нямала отличителен характер за стоките, за които била
регистрирана, както и била описателна, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО. Позовава се
на Методически указания по прилагане на разпоредбите, които цитира, при краен извод, че в
случая думата „Балканска“ ясно и очевидно сочела географски произход на продукта или негови
съставки и нямало да бъде възприета от потребителите като индикатор за търговски произход, а
като указание за географски произход или такъв на основните съставки.
5
Дори да се приемело, че марката се ползвала с презумпция за валидност при регистрацията,
отличителността била минимална и изключвала сходство между знаците „Балканска“ и
„Балканика“ от степен, създаваща вероятност от объркване на потребителя. Не било налице
сходство в думите. Фонетичното сходство не бил съществен фактор, при ниската степен на
отличителност нямало вероятност от объркване на потребителите.
Ищецът не бил страна по договора за ишлеме и той бил ирелевантен. Отделно на ответника
било възложено да произвежда безалкохолни напитки с марката „Балканска“ по рецепта и
технология на тази страна. Нямало как да има нарушение на правата на ищеца, щом продукцията
била произведена по възлагане на лицензополучател на ищеца. До 13.04.2020 г. ответникът, като
изпълнител, произвеждал продуктите в изпълнение на задълженията по договора. На ответното
дружество било предоставено правото да използва марката в търговската си дейност, включително
на сходен знак.
Не се установявала вероятност от объркване на потребителите.
Искът за обезщетение бил неоснователен поради неоснователността на иска за установяване
на нарушение. Отделно от това на юридическите лица не се следвало обезщетение за
неимуществени вреди и такива не били доказани. Не се установявало да се касае за продукт с по-
ниско качество, когато можело евентуално да се говори за нарушение на доброто име. Доброто име
на ищеца никога не се свързвало с продукта „Балканска“. Съгласно представения договор за
съвместна дейност този продукт се произвеждал от ответника повече от две години по негова
собствена техническа документация.
Оспорва и претенцията за лицензионна такса, която според ответника била на договорно
основание.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така
предявените искове с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО и чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО са
процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с
оглед на което решението в обжалваната му част се явява допустимо, а относно
законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши
преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява следното:
Ищцовото дружество „Нике Груп“ АД притежава словна марка „Балканска“ съгласно
свидетелство за регистрация на марка рег. № 106188 ( л. 8), издадено от ПВ на РБ, с дата на
заявяване 29.11.2018 г., дата на регистрация 25.07.2019 г. и срок на действие 29.11.2028 г. за
класове на стоките и/или услугите 5 и 32 от Ницската класификация, включително безалкохолни
напитки, като марката е изписана със стандартен графичен шрифт на кирилица.
На 01.07.2017 г., в гр. София, между ищеца и „Биодринкс“ ООД е сключен договор за
лицензия на търговска марка (л. 9-10), по силата на който ищецът-лицензодател отстъпва на
„Биодринкс“ ООД - лицензополучател, правото да ползва въпросната словна марка „Балканска“
срещу възнаграждение със срок до 31.12.2020 г. на територията на Република България, както и
след тази дата при непротивопоставяне на лицензодателя. С договора ищецът се задължава да
представи концепция за дизайн на етикети на билкова напитка „Балканска“ ( малина, вишна, лимон и
6
бъз, зелена ябълка и канела), като единствено има право да изготвя и/или одобрява този дизайн на
стоките от клас 32, а лизингополучателят е длъжен да осигури при употреба на марката поне
завареното ниво на качество на обозначените стоки, което е станало известно на потребителите
преди сключване на договора, както и да произвежда стоки от категорията и да ги рекламира.
Лицензополучателят има право да преотстъпва ползването на търговската марка за стоките и/или
услугите, срока и територията, за които се отнася лицензията, на трети лица. За ползването на
марката лицензополучателят дължи възнаграждение в размер на 0.02 лв. без ДДС за всяка
произведена бутилка „Балканска“ 1 литър и 0.01 лв. без ДДС за всяка произведена бутилка
„Балканска“ 0.5 литра.
На 01.01.2018 г. между „Биодринкс“ ООД и ответника ( за който не е спорно, че има
производствена база в гр. Елин Пелин) е сключен договор за съвместна дейност, по силата на който
ответникът бутилира по собствена технологична документация и продава безалкохолни напитки с
марка „Балканска“, за която „Биодринкс“ ООД има лицензионни права. Бутилките, капачките,
етикетите, суровините и опаковъчните материали са за сметка на ответника. За всяка продадена
бутилка ответникът дължи лицензионна такса - 0.05 лв. с ДДС за всяка продадена бутилка
„Балканска“ 1 литър и 0.025 лв. с ДДС за всяка продадена бутилка „Балканска“ 0.5 литра. За
отчетен период са правени справки относно продадените бутилки безалкохолни напитки под
марката „Балканска“, срещу която „Биодринкс“ ООД е издавал фактура. Договорът е сключен за
срок от 5 години с възможност да бъде прекратен, включително по взаимно съгласие между
страните, изразено в писмена форма. С анекс № 1 от 20.02.2020 г. към договора страните се
споразумяват за прекратяването му, считано от 01.03.2020 г., както и че „Биодринкс“ ООД ще
изкупи всички налични количества безалкохолни напитки „Балканска“ от ответника и материалите
за тяхното производство по опис, неразделна част от анекса.
На 04.01.2017 г. между „Биодринкс“ ООД и ответното дружество с анекс № 1 към договор за
изработка на ишлеме от (сключен между същите страни, но относно безалкохолни напитки с търговска марка
BESST), страните се уговорят ответникът като изпълнител да приеме да бутилира срещу платимо
от „Биодринкс“ ООД възнаграждение безалкохолни напитки с марка „Балканска“, като
изработката е по рецепти и технологична документация на ответника - изпълнител. Възложителят
носи отговорност да обезпечава производството с основни суровини и материали (билки, плодова
база). Възложителят „Биодринкс“ ООД представя още за своя сметка бутилки и капачки, които да
бъдат използвани за производството, също и относно етикетите. Ответникът работи по заявки, при
доставяне на всички суровини, опаковки и етикети, както и при получаване на сума за авансово
плащане. „Биодринкс ООД дължи изтегляне на произведената продукция „Балканска“ от склада на
изпълнителя не по-късно от 5 работни дни след изработката й. Етикетите, ползвани при
бутилирането, са със следното графично оформление – надпис natural product, поставен в полукръг
на тъмен фон, стилизирано изображение на планина и облаци, а под тях, в по едър план,
изображение на горски плодове и билки, затварящи кръга, и най-отдолу – надпис „билкова
напитка“ (също полукръг), по-голям надпис „Балканска“ и най-отдолу вкусът на напитката ( малина,
вишна, лимон и др.), цялото с овална форма. През месец март 2020 г. от ответника са произведени 27
826 напитки „Балканска“ - 16 620 бутилки от 1 литър и 11 206 бутилки от 0.5 литра. С анекс № 2
от 13.04.2020 г. договорът между страните е прекратен по взаимно съгласие. В него е отбелязано,
че суровини и материали за производство и бутилиране на безалкохолни напитки под търговската
марка „Балканска“ и BESST са получени и извозени от предприятието за производство на
безалкохолни напитки в гр. Елин Пелин, собственост на ответника.
7
Освен горепосочените обстоятелства, относно настъпването на които не се спори, от
събраните по делото писмени доказателства се установява и следното:
От месец февруари 2020 г., освен безалкохолните напитки с марката на ищеца, ответното
дружество започнало да произвежда и безалкохолна напитка „Балканика“ в идентични бутилки от
1 литър и 0.5 литра. При етикирането им върху етикета в най-горната част е имало надпис „herbal
product“, поставен в полукръг на тъмен фон, идентично изображение на планина и облаци, и под
това изображение в по-едър план идентично изображение на горски плодове и билки, затварящи
кръга. Следвал е надпис „Балканика“ с по-едър шрифт и под него, с по-малки букви, посочване на
наименованието на конкретния плод и превод на думата на английски език. Предлагането на
стоките за продажба е било поне на сайта на ответника https://bencommerce.com.
Надписът „herbal product“, поставен в част от кръг на тъмен фон ( лента с контур),
изображението на планина и облаци, цялото в елипсовидна форма, и думи „Балканика“ с
български и с латински букви със специален графичен шрифт, като съвкупност от изображения и
думи, са били заявени от ответника за регистрация като комбинирана марка вх. № 156611.
На 13.04.2020 г. от името на ищеца е изпратено писмо до ответника ( л. 15-17) с твърдения за
извършвана от последния очевидна и незаконна имитация на марката на „Нике Груп“ АД, която би
предизвикала объркване и заблуда на потребителите, които могат да свържат стоките на ответника
с висококачествените известни стоки, продавани на пазара под търговската марка на ищеца.
Посочено е че липсвало съгласие на ищеца да използване на марката. Конкретно се споменава
фактът на производство на безалкохолните напитки и сайтът, чрез който се предлагат. На
ответника е предложено да оттегли заявената за регистрация марка, да поеме задължение в бъдеще
да не заявява такава марка, да не я използва и да преустанови незабавно производството. В
писмото са включени снимки на бутилки безалкохолни напитки с марката „Балканска“ и със знака
„Балканика“.
С писмо отговор, за което не се установява дата ( л. 18-20), ответникът изразява несъгласие с
посоченото от името на ищеца, но при нежелание да води правни спорове, заявявя, че ще
предприеме действия по изтегляне от пазара в срок от един месец на продуктите, означени с
марката „Балканика“и пълното им преетикиране, както и ще оттегли заявката с вх. № 156611.
По делото няма твърдения задължението на ответника за предприемане на действия по
изтегляне от пазара на продуктите и тяхното преетикиране да не е било изпълнено. Заявената за
регистрация от ответника марка обаче е била регистрирана – ПВ на РБ е издало на „Бенкомерс“
ООД свидетелство за регистрация на комбинирана марка рег. № 156611 ( л. 157-159), с датата на
регистрация 14.09.2021 г. и със срок на действие до 11.10.2029 г., за класове на стоките и/или
услугите включително 30, 32 и 32 (между които и безалкохолни напитки).
В писмото на ответника е посочено и това, че той е притежател на регистриран дизайн на
общността № *********-0001 „Бутилки за напитки“ с приоритет от 05.06.2017 г., идентичен с
дизайна на бутилките на ищеца, както и че има изключителни авторски права върху произведение
на графиката, използвани върху етикетите на продуктите с марка „Балканска“ - тъмен полукръг,
изображението на планина и облаци под нея, в по едър план - изображение на горски плодове и
билки, затварящи кръга. Ответникът предупреждава, че се разглежда ползването на дизайна и
произведението на графиката като нарушение от 01.01.2021 г.
С ново писмо до ответника (л. 20) ищецът възразява, че относно етикетите се касае за дизайн
peг. № 8967/21.04.2020 г. и ответникът следва да преустанови и неправомерното използване на
8
дизайните на етикетите, които са защитени. Посочва се, че ще се преустанови използването на
еднолитровата бутилка от ищеца.
По реда на чл. 123, ал. 1 ЗМГО, в изпълнение на задължението си да представи данни за
произведеното и продадено количество безалкохолни напитки „Балканика“ за периода от
06.03.2020 г. до 31.05.2020 г., ответникът е посочил, че от 14.02.2020 г. е предлагал на пазара
безалкохолните напитки. Конкретно за периода 06.03.2020 г. - 31.05.2020 г. ответникът не е
продавал безалкохолни напитки на крайни клиенти, а на дистрибутори, но не би могъл да
предостави информация за складови наличности от продукта, намиращ се у тези трети лица, тъй
като няма такава информация. В табличен вид е представена справка за произведеното и
продадено количество безалкохолна напитка „Балканика“ за периода от 06.03.2020 г. до 31.05.2020
г. - 1 литър и 0.5 литра от различните видове с обща стойност без ДДС - 27 034 лева произведени
бутилки до 31.03.2020 г., при продадено количество бутилки от 06.03.2020г. до 31.05.2020г. - 41
430 броя, на стойност без ДДС - 39 482.10 лева (съгласно молба вх. № 368402/08.12.2021 г. на ответника с
приложение – л. 191-193).
По делото не се установява до 13.04.2020 г. безалкохолните напитки с марка „Балканска“ да
са били произвеждани извън производството при ответника въз основа на договора за съвместна
дейност от 01.01.2018 г. и анекс № 1 към договора за изработка на ишлеме от 04.01.2017 г., както и
не се установява какво е било конкретното качество на произведените при ответника безалкохолни
напитки с марка „Балканска“ и тези под знака „Балканика“. Също така, няма доказателства да е
оспорено доброто име на марката „Балканска“ на пазара на безалкохолни напитки.
По делото е допусната и приета съдебно-маркова експертиза, изготвена от вещото лице В. П.
Я.. При съобразяване единствено словната марка на ищеца (без значение конкретния шрифт ) и знака
„Балканика“ (като дума), вещото лице посочва, че било налице сходство в степен над средната
между словна марка рег. № 106188 „Балканска“ и знака „Балканика“, което било породено от
съществуващото фонетично сходство в степен над средна, визуално сходство в по-висока степен и
липсата на смислово сходство - нямали еднакво или подобно семантично съдържание, защото
знакът бил фантазийна дума, а марката била от речниковия фонд и нямало как потребителят да не
види и забележи това. Не съществувала вероятност за объркване на потребителите, която
включвала възможност за свързване на знака с регистрираната марка, предвид че сходството
между марката и знака не било в степен да въведе в заблуждение потребителите относно знаците,
произхода и качеството на стоките, тъй като марките били смислово различни - нямали еднакво
или подобно семантично съдържание, защото знакът бил фантазийна дума и нямало как
потребителят да не види и забележи това. Поради липса на конкретни данни, съответно
доказателства за тях, според вещото лице не било възможно да бъде изчислен размер на
лицензионно възнаграждение за използване на търговска марка „Балканска“ от „Бенкомерс“ ООД,
както и да се изчисли размерът на приходите от използване на търговската марка „Балканика“ и
дали съществува като такава. Според вещото лице, с оглед общоприетото значение в българския
език на думата „Балканска“ можело да се приеме, че като прилагателно указвала географския
произход на напитките „билкова безалкохолна напитка“ и/или „плодова безалкохолна напитка“,
и/или произхода на техните съставки, или силно асоциира географския произход на същите.
Марката „Балканска“ на ищеца била с минимална отличителност, защото указвала географския
произход на стоките. В марковата практика било прието, че такива марки били с минимална или
много ниска присъща отличителност.
9
При разпита си в съдебно заседание на 19.10.2021 г. вещото лице пояснява и допълва
заключението си относно твърденията й че едната дума има смисъл, а другата е фантазийна; че е
изследвала славната марка „Балканска“ като такава, а не като комбинирана, т.е. абстрахирала се от
шрифта, с който била написана, от етикета и от опаковката ( шишенцето); че не е имала задача да
изследва дали „Балканика“ е уникална; че не и е известно в българския речников фонд да е
включена дума „Балканика“, а думата „Балканска“ и е известна като прилагателно; че не била
съгласна с твърдението, че някой чете 1 и последната буква и поради това в случая можело да се
изведе заблуждение у потребителите.
Поради оспорване на заключението от страна на ищеца ( относно отговорите на задачата каква е
степента на сходство на марката на ищеца и знака на ответника, степента на сходството на стоките, които се
означават с тях, има ли вероятност за объркване на потребителите и какъв е релевантният им кръг), на
основание чл. 203, ал. 2 ГПК по делото е допусната и приета тройна съдебно-маркова експертиза
със същите задачи като единичната (без т. 1), изготвена от вещите лица инж. Е. Т., инж. Л. Д. и
инж. С. В..
Със заключението си, вещите лица дават положителен отговор на въпроса за висока степен
на сходство между регистрираната марка и знака на ответника, както и сходство в стоките, поради
което съществувала вероятност от объркване на потребителите относно действителния произход
на стоките, а релевантният кръг потребители на марката и процесния знак бил неограничен, при
еднакви пътища на търговска реализация, потребителски нужди и канали, по които се достигало до
крайните потребители. Вещите лица са изследвали визуално, фонетично и смислово сходство на
марката на ищеца и знака „Балканика“, но при съобразяване на етикирането на стоките - фигури,
рисунки и цветове, т.е. етикета на бутилките изцяло, така както те са били представени в
предупредителното писмо на ищеца към ответника от 13.04.2020 г. и като ползван от ответника
знак. Оттук произтичала и разлика с изводите по единичното заключение. Също така, вещите лица
тричленната експертиза приемат, че било налице смислово сходство - думите „Балканска“ и
„Балканика“ имали сходно значение ( различавали се в една буква и имали общ корен, като били сродни
думи), а образният елемент при етикетите на напитките със знака „Балканика“ ( стилизирано
изображение на планински пейзаж) пряко се свързвал с планина и засилвал информационното
послание на словния елемент „Балканика“. „Балканска“ било относително прилагателно име в
женски род, единствено число, отнасящо се към всеки обект от съществителното „Балкан“, а това
съществително било с първо значение планина, съгласно „Български тълковен речник“, изд.
„Наука и изкуство“, 2003 г. Начинът на представяне на словния елемент „Балканика“ в знаците на
ответника – изписан със специален графичен шрифт, разположен централно в цялостна
композиция, водел до ясното му разграничаване в състава на знака. Този елемент, щял да бъде
запомнен от потребителя и да предизвика определени асоциации в неговото съзнание, когато
правел своя избор на безалкохолни напитки.
Въз основа на представената от ответника справка по реда на чл. 123, ал. 1 ЗМГО ( л. 192-193),
мнозинството от вещите лица от тройната експертиза (Л. Д. и Е. Т.) са определили приходите от
използване на марката по месеци на 39 482.10 лева и по метода на лицензионните такси, като
отчисление от приходите от лицензионната продукция, лицензионно възнаграждение за периода
от 06.03.2020 г. до 31.05.2020 г. е определено на 1 579.28 лева. Алтернативно при ползване на
фиксираните суми по договора за съвместна дейност за продадена бутилка, възнаграждението,
което „Биодринкс“ ООД би получило, е определено от тези вещи лица на 1 449.25 лева. Вещото
лице С. В., в особено мнение, е посочила идентичен размер на приходите от продадени количества
10
безалкохолни напитки със знака „Балканика“ за периода от 06.03.2020 г. до 31.05.2020 г., също въз
основа на справката на ответника, но размерът на лицензионното възнаграждение е определен на
923.88 лева. За база са използвани продажните цени при ответника без ДДС. При разпита си в
съдебно заседание на 15.02.2022 г., всяко едно от вещите лица пояснява и допълва своите изводи.
При така установената от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следните
правни изводи:
Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да
отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в
Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът
на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи,
включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната
опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.
Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на
подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО
има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие
да я използват в търговската си дейност.
В чл. 13, ал. 2 ЗМГО е дадено определение на понятието използване в търговската дейност
по смисъла на ал. 1, а именно: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или
държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът
или износът на стоките с този знак; използването на знака като търговско или фирмено
наименование или като част от търговско или фирмено наименование; използването на знака в
търговски книжа и в реклами; използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в
нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Така дадената дефиниция на понятието
използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 кореспондира с определението на понятието
използване в търговската дейност на марка, дадено в член 5 от Първа директива на съвета от 21
декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите–членки относно марките
(89/104/ЕИО). Нормите на ЗМГО, в частност чл. 13 от закона, въвеждат на национално ниво
нормите на чл. 5 от Директива 89/104 и чл. 9 от Регламент 40/94. Съгласно чл. 5, т. 1 от посочената
директива, регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права, като
последният има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без
негово съгласие: а) всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за
които марката е регистрирана; б) всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с
марката и идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака,
съществува вероятност от объркване на част от обществото, която включва вероятност от
свързване на знака с марката, а според т. 3 на същата разпоредба, inter alia, може да бъде забранено
и: а) поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка; б) предлагането на стоки, пускането
им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето
на услуги с този знак; в) вносът и износът на стоки с този знак; г) използването на знака в
търговски книжа и в рекламна дейност. Посоченото изцяло е възпроизведено и в чл. 9 от
Регламент (ЕО) №40/94 на Съвета.
Нарушение на правото на марка, съгласно чл. 113, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската
дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя . Използването по
11
смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО без съгласието на
притежателя на търговската марка е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 113,
ал. 1 ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 115 вр. чл. 116
ЗМГО.
В настоящия случай не е спорно, че ищецът е носител на правата върху словната марка
„Балканска“ за стоки и услуги в класове 5 и 32 съгласно класификацията по Ницската спогодба
относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от
15.06.1957 г. ( включително и относно безалкохолни напитки), а и това обстоятелство е установено по
делото. Спорни въпроси, на които съдът следва да отговори за разрешаване на правния спор между
страните, са дали за релевирания от ищеца период от 06.03.2020 г. до 31.05.2020 г., на територията
на страната, в търговската дейност на ответника по производство и продажба на безалкохолни
напитки, без съгласие на ищеца, е бил използван знак за идентични стоки по начин, който е във
висока степен сходен с марка „Балканска“, при съществуваща вероятност за объркване на
потребителите - възможност за свързване на знака с марката.
На тези въпроси настоящият съдебен състав намира, че следва да се отговори положително,
при което неоснователни се явяват оплакванията по въззивната жалба на „Бенкомерс“ ООД, че в
производството не били събрани никакви доказателства, че ответното дружество в рамките на
релевирания период произвеждало или предлагало за продажба какъвто и да било продукт, означен
със знак, идентичен или сходен на притежаваната от ищеца по-ранна марка, още по-малко с такъв,
който да водел до наличие на вероятност от объркване на потребителите.
В представеното по делото и цитирано по-горе предупредително писмо от 13.04.2020 г.,
изпратено от ищеца до ответника, ясно е посочено какъв е знака и какви продукти се предлагат от
страна на ответника с препратка към сайта на „Бенкомерс“ ООД, от който се виждат и продуктите
и знака поставен върху тях. В писмото има изображения на безалкохолните напитки, по което
самият ответник не е възразил, че не са съществували, което важи и за посочения в писмото сайт за
продажби. Напротив, ответникът е заявил, че ще предприеме действия по изтегляне от пазара в
срок от един месец на продуктите, означени с марката „Балканика“ и пълното им преетикиране,
което само по себе си представлява ясно потвърждение на изложеното в предупредителното писмо
и признание за използването на продукта с нарушаващия знак. Наред с това, по делото е изискана
по реда на чл. 123, ал. 1 ЗМГО и представена от ответника справка в табличен вид, установяваща
точните количества и видове произведени и продадени от „Бенкомерс“ ООД безалкохолни
напитки с малка „Балканика“ за процесния период от 06.03.2020 г. до 31.05.2020 г., като дори с
молбата, с която е представена справката се съдържа признание и за по-дълъг период (от месец
февруари 2020 г.).
В тази връзка, неоснователни се явяват възраженията по жалбата, че първоинстанционният
съд неправилно определил периода на твърдяното нарушение, като приел за негово начало датата
на подписания анекс 1 от 01.03.2020 г. към договора за изработка на ишлеме от 04.01.2017 г., който
договор бил прекратен с анекс № 2 от 13.04.2020 г., т.е. до този момент изпълнителят ( ответникът)
произвеждал въпросните продукти именно в изпълнение на своите задължения по този договор;
като и че първо с договора за съвместна дейност от 01.01.2018 г., а впоследствие и с анекс № 1 към
договора от 04.01.2017 г. за производство на ишлеме, на ответното дружество било предоставено
правото да използва марката „Балканска“ върху произвеждани от него стоки, т.е. на практика с
него бил сключен лицензионен или по-точно сублицензионен договор, въз основа на което
12
ответното дружество имало право да използва, както марката на ищеца, така и марката
„Балканика“. На първо място, следва да се отбележи, че сключеният между „Биодринкс“ ООД и
„Бенкомерс“ ООД договор за съвместна дейност от 01.01.2018 г. е прекратен, считано от
01.03.2020 г., по взаимно писмено съгласие на страните с анекс № 1 към него от 20.02.2020 г., с
оглед на което каквито и права да е притежавало ответното дружество въз основа на този договор,
то към релевирания от ищеца период на извършване на нарушението – от 06.03.2020 г. до
31.05.2020 г., то не е разполагало с такива, в частност с правото да ползва словната марка
„Балканска“. На второ място, относно сключения между „Биодринкс“ ООД и „Бенкомерс“ ООД
анекс № 1 към договора между тях от 04.01.2017 г. за производство на ишлеме, следва да се има
предвид, че по време на действието му до 13.04.2020 г., което обхваща и част от процесния период
на извършване на нарушението, за ответното дружество не е съществувало правото да ползва
марката „Балканска“, както необосновано твърди жалбоподателя, тъй като с въпросния договор
такава лицензия/сублицензия не му е била предоставена от „Биодринкс“ ООД. Видно от въпросния
договор от 04.01.2017 г., такова право е било предоставено от страна на възложителя „Биодринкс“
ООД на изпълнителя „Бенкомерс“ ООД с уговорката по чл. 5, ал. 3, само че по отношение на друга
марка - „BEST“, като с цитираната клауза страните изрично договорили, че в тази му част
договорът е такъв за предоставяне на лицензия. С анекса № 1 от 04.01.2017 г. към договора, такава
клауза (за предоставяне на лицензия за ползване на марката „Балканска“) не е налице, а и не може да бъде
обоснована такава уговорка от съществуващите клаузи по този анекс. Видно от същия, ответното
дружество като изпълнител се е задължило единствено и само да бутилира безалкохолни напитки с
марката „Балканска“ срещу съответно възнаграждение, без обаче да има право по какъвто и да
било начин да ползва тази марка (освен по време на самия производствен процес чрез залепване на етикети
върху бутилките), в подкрепа на което е и уговорката по чл. 14, съгласно която възложителят е
длъжен да изтегля произведената продукция с търговската марка „Балканска“ в срок не по-късно
от 5 работни дни след изработката, т.е. изпълнителят не е имал каквито и да било права, извън
самия технологичен процес на бутилиране, самостоятелно да ползва марката в търговската си
дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО. По тези съображения и не може да се приеме за
основателно и твърдението на жалбоподателя, че неправилно бил определен периода на
твърдяното нарушение до 13.04.2020 г., до който момент изпълнителят ( ответникът) произвеждал
въпросните продукти именно в изпълнение на своите задължения по договора.
Същевременно, така използвания от ответника знак за идентични стоки за процесния период
е във висока степен сходен със словната марка „Балканска“, при съществуваща вероятност за
объркване на потребителите – възможност за свързване на знака с марката, който извод се налага
от заключението на вещите лица по приетата по делото тричленна съдебно-маркова експертиза,
което настоящият съдебен състав възприема като обективно и компетентно дадено, съобразено и с
останалите събрани по делото доказателства.
Действително, между това заключение и първоначално изготвеното заключение на вещото
лице Виолета Янкова са налице различия относно този въпрос, във връзка с което обаче следва да
се има предвид, че вещото лице от първоначалната експертиза е разглеждало единствено словните
елементи „Балканска“ и „Балканика“ сами по себе си, но без да бъдат съобразени всички
релевантни в конкретния случай фактори, вследствие на което е стигнало до извод, че марката
„Балканска“ била с минимална отличителност, защото указвала географския произход на стоките и
било налице сходство в степен над средната между двете словни марки, но не съществувала
вероятност за объркване на потребителите. Този подход обаче е погрешен и направените въз
13
основа на него изводи не следва да се възприемат, тъй като при преценката за сходство между
конфликтните марки, съществуването на вероятност от объркване на потребителите следва да се
преценява в цялост, като се отчитат всички фактори, относими към конкретния случай. В този
смисъл е и константната съдебна практика, включително и на СЕС ( Т-138/09, Т-238/17, Т-256/04,
Т-162/01, Т-825/16, С-498/07), съгласно която при преценката за сходство или идентичност е
релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, но при съобразяване на всички
обстоятелства. От значение е дали съответните потребители биха могли да приемат, че марката и
знакът имат един и същ търговски произход, като в случая, при конкретните обстоятелства, при
които се установява търговската дейност на ответника, в рамките на твърдяното нарушение на
право на марка, съществува възможност за объркване на потребителите относно произхода на
предлаганите от страните стоки. Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да
повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от
икономически свързани предприятия. Вероятността от объркване трябва да се преценява общо
според възприемането на разглежданите знаци и на стоките или услугите от съответните
потребители, като се вземат предвид всички релевантни в конкретния случай фактори и по-
конкретно взаимната зависимост между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях
стоки или услуги. Съобразявайки изложеното, в случая следва да се кредитират изводите на
вещите лица по тричленната експертиза, които са изследвали визуално, фонетично и смислово
сходство на марката на ищеца и знака „Балканика“, но при съобразяване на етикирането на стоките
- фигури, рисунки и цветове, т.е. етикета на бутилките изцяло, така както те са били представени в
предупредителното писмо на ищеца към ответника от 13.04.2020 г. и като ползван от ответника
знак. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че „Балкан“ било
наименованието на българската планина „Стара планина“ и поради това марката указвала
географски произход и оттам – била с ниска степен на отличителност. Настоящият съдебен състав
споделя изводите на трите вещи, че двете марки „Балканска“ и „Балканика“ могат да се отнесат
към всеки обект от съществителното „Балкан“, което е с първо значение планина, съгласно
„Български тълковен речник“, изд. „Наука и изкуство“, 2003 г., още повече, че тази асоциация се
подсилва в настоящия случай от начина на представяне на словния елемент „Балканика“ в знаците
на ответника, а именно като е изписан със специален графичен шрифт, разположен централно в
цялостна композиция, включваща и стилизирано изображение на планински пейзаж. Поради това,
независимо от несъществените фонетичните различия между „Балканска“ и „Балканика“ (в първата
е налице буквата “с“, а във втората - букавата „и“, както и разлика в броя на гласните), следва да се кредитира
като обоснован и аргументиран изводът на вещите лица за наличие на висока степен на сходство в
нарушаващия знак и притежавана от ищеца марка „Балканска“ и оттам – съществуващата
вероятност за объркване на потребителите.
По така изложените съображения, след като е налице използване от страна на ответното
дружество на знак в нарушение на правото на регистрирана марка на ищеца по чл. 113, ал. 1 ЗМГО
вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 вр. чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО, предявеният от „Нике Груп“ АД иск по чл.
116, ал. 1, т. 1 ЗМГО ( за установяване на факта на нарушението), се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Настоящият съдебен състав намира за основателен, но частично, и предявения иск по чл.
116, ал. 1, т. 3 ЗМГО (за заплащане обезщетение за вреди).
Неправомерните действия на ответното дружество обосновават ангажиране на отговорността
му с дължимост на обезщетение на ищеца - притежател на марка по чл. 113, ал. 1 ЗМГО, в рамките
14
на общите правила относно непозволеното увреждане, при които отговорност може да носи и
юридическо лице (чл. 121 ЗМГО вр. чл. 49 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗМГО
обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати
ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението; при определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и
приходите, получени от нарушителя (чл. 118, ал. 2 ЗМГО); обезщетението трябва да е справедливо -
да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на
обществото (чл. 118, ал. 3 от ЗМГО).
При съобразяване с гореизложеното и с оглед на установеното по делото от фактическа
страна, претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати
ползи, се явява доказано по основание, доколкото за процесния период, вследствие извършеното
нарушение на словната му марка, същият е претърпял имуществена загуба, изразяваща в
неполучено лицензионно възнаграждение.
По отношение определяне размера на иска, настоящият съдебен състав не споделя изводите
на първоинстанционния съд, че за база следва да бъде взето предвид лицензионно възнаграждение
в размер, както било уговорено по договора за съвместна дейност от 01.01.2018 г., сключен между
ответника и „Биодринкс“, който по никакъв начин не обвързва страните в настоящото
производство, а размерът следва да бъде определен въз основа на метода на лицензионните такси,
т.е. по пазарни цени. В тази връзка, въззивният съд кредитира като правилно и обосновано,
заключението на вещото лице от тричленната експертиза – Вангелова, изразено в изложеното
особено мнение. Това вещото лице, използвайки метода на лицензионно отчисление, за разлика от
другите две вещи лица, е аргументирало детайлно определения от него процент, а именно - 2.34 %
- на стр. 7 от своето особено мнение е коментирало в подробности практиката, като е цитирало и
конкретен източник на информация, и е приело за релевантен в случая посоченият „препоръчан“
среден процент от 2.34 %. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че претърпените от
ищеца имуществени вреди са в размер на 923.88 лв. (размер на лицензионните възнаграждения за периода
06.03.2020 г. до 31.05.2020 г.).
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде уважавана поради недоказаност
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие нарушаване на доброто име на притежаваната от него марка и продаваните под тази
марка продукти с различно качество при така допуснатото нарушение от страна на ответника, за
които твърдения на ищеца не са ангажирани доказателства. Както бе отбелязано, по силата на
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и
неимуществени вреди и пропуснати ползи, но за уважаването на такава претенция следва по
делото да е установено реалното им настъпване, както и наличието на пряка причинно-следствена
връзка с извършеното нарушение. В случая не се установява по никакъв начин предлаганите от
ответното дружество продукти с марката „Балканика“ да са с различно, в частност с по-лошо
качество от тези на ищеца с притежаваната от него марка „Балканска“ и оттам да е налице
увреждане на доброто име на марката, което да бъде определено като „репутационна вреда“ за
ищцовото дружество, нито въобще има данни, респ. доказателства да е оспорено доброто име на
марката „Балканска“ на пазара на безалкохолни напитки.
Предвид всичко гореизложено, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в частта му, с която е уважен иска по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО. В частта
15
му, с която на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО „Бенкомерс“ ООД е осъдено да заплати на „Нике
Груп“ АД сумата от 1 025.33 лв. (разликата между действително дължимата сума от 923.88 лв. и присъдената
от 1 949.25 лв.), решението следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искът
по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО се отхвърли за сумата от 1 025.33 лв. Като последица относно
присъдените разноски, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която
„Бенкомерс“ ООД е осъдено да заплати на „Нике Груп“ АД сумата от 245.19 лв., представляваща
разноски по делото (разликата между действително дължимите в размер на 2 412.71 лв. и присъдените в размер
на 2 657.90 лв.), а съответно „Нике Груп“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „Бенкомерс“
ООД (освен присъдените с решението в размер на 1 364.17 лв.) още разноски в размер на сумата от 281.87
лв.
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна „Нике Груп“ АД следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя „Бенкомерс“ ООД сумата от 1 637 лв., представляваща направени
разноски във въззивното производство съразмерно с уважената част на въззивната жалба.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260232/31.03.2022 г., постановено по търг. дело № 1612/2020 г. по
описа на Софийски градски съд в частта му, с която е признато за установено на основание чл.
116, ал. 1, т. 1 ЗМГО по иск на „Нике Груп“ АД, гр. Годеч, ул. „Петрова бара“ № 7, с
ЕИК:********* срещу въззивника „Бенкомерс“ ООД факта на нарушение от „Бенкомерс“ ООД на
правата на „Нике Груп“ АД като притежател на марка „Балканска“, peг. № 106188, чрез използване
в търговската дейност на „Бенкомерс“ ООД без съгласие на „Нике Груп“ АД знак за стоки, който е
сходен с марка „Балканска“ с peг. № 106188 и е за идентични стоки на тези, за които марката е
регистрирана - поставянето на знака върху стоки, предлагането на стоките с този знак за продажба
и пускането им на пазара до крайни потребители, за периода от 06.03.2020 г. до 31.05.2020 г., като
нарушението е осъществено на територията на Република България.
Отменя решението в частта му, с която на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО „Бенкомерс“
ООД е осъдено да заплати на „Нике Груп“ АД сумата от 1 025.33 лв. - обезщетение при
нарушението (разликата между действително дължимата сума от 923.88 лв. и присъдената от 1 949.25 лв. ),
както и да заплати сумата от 245.19 лв., представляваща разноски по делото (разликата между
действително дължимите в размер на 2 412.71 лв. и присъдените в размер на 2 657.90 лв.) и вместо него
постановява:
Отхвърля като неоснователен и недоказан иска по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО за сумата от 1
025.33 лв. - обезщетение при нарушението (разликата между действително дължимата сума от 923.88 лв. и
присъдената от 1 949.25 лв.).
Осъжда „Нике Груп“ АД, гр. Годеч, ул. „Петрова бара“ № 7, с ЕИК:********* да заплати на
„Бенкомерс“ ООД, гр. София, ул. „Средна гора“ № 127, ет. 1, с ЕИК:********* още сумата от
245.19 лв. (двеста четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки), представляваща разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 1 637 лв. (хиляда шестстотин тридесет и
седем лева), представляваща разноски във въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
16
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17