Р E Ш Е Н И Е
№ 441
гр.Плевен, 13.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя
Арабаджиева
при секретаря Бранимира Монова и с
участието на прокурора Нанка Рачева като разгледа докладваното от Председателя
касационно административно-наказателно дело № 415 по описа на Административен съд - Плевен за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 111 от 24.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 2681/2019г., Плевенски районен съд е отменил Наказателно
постановление № 6399/17.09.2019 г. на Началник на отдел „Контрол по РПМ”,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”
- гр. София, бул. ***, оправомощен със Заповед № РД-11-860/15.07.2019 г. на
Председателя на УС на АПИ, с което на З.М.П. с ЕГН ********** *** е наложена на основание чл.53, ал.1 от Закона
за пътищата административна санкция: глоба в размер общо на 2000/две хиляди/
лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
буква „а“ от Закон за пътищата вр. с чл.37, ал.1 т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Срещу постановеното решение е
постъпила касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София,
подадена чрез гл.юрк.С.В., в която се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт. Твърди се, че от
доказателствата по делото по несъмнен начин се установява извършване на
нарушението, което е предметна оспореното НП и се оспорват доводите на РС-
Плевен, че субект на административното нарушение не са водачите на ППС, тъй
като за тях е предвидена отделна отговорност с разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, вр. чл.139, ал.1, т.2 от същия закон. Сочи се, че оспореното НП е
издадено в съответствие с чл.56, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от Закона за пътищата.
Твърди се, че е осъществен състав на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от
ЗП, във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 и водачът на ППС
може да е субект на горното нарушение.
В заключение се иска отмяна на постановеното
решение и потвърждаване на обжалваното НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява
от гл. юрисконсулт С.В., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения
и пледира за отмяна на въззивното решение, респ. за потвърждаване на
атакуваното НП.
Ответникът по касационната жалба се представлява от
адв. Г., който изразява становище, че решението на РС- Плевен е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218,
ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата
пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
За да отмени обжалваното НП, първоинстанционният съд
правилно е съобразил приложимия материален закон. Настоящият касационен състав
споделя изцяло съображенията на съда, че водачът на ППС, управляващ МПС с
извънгабаритен товар следва да носи отговорност единствено и само на осн. чл.
177, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на въведената забрана в чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДвП. Недопустимо е дублиране на отговорностите за едно и също нарушение по
разпоредби от два различни материални закона, уреждащи различни обществени
отношения, които предвиждат и различен размер на санкциите за физическите лица.
В ЗДвП изрично е предвидена отговорност за водача, който управлява
извънгабаритно ППС, а в разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП не е
конкретизиран субект на нарушението. От сравнителния анализ на двете норми може
да се направи извода, че доколкото за водача е предвидена изрично административнонаказателна
отговоронст за същото деяние в ЗДвП, то той няма как да е субект и на нарушение
по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП, още повече, че той не е задълженото лице,
което е легитимирано да поиска издаването на разрешително за движение по
пътищата на извънгабаритно ППС от администрацията, управляваща пътя.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че предвидената
в чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата отговорност за нарушение на забраната по
чл. 26, ал.2 от ЗП за движение на извънгабаритни превозни средства без
разрешение касае ползването на пътя от превозвачите и затова се отнася за
физическите лица – регистрирани превозвачи, както и когато същите са
едновременно и фактически извършители – управляват такова МПС, респективно
отговорност носят и лицата, които наредят да бъде извършен превоза. Именно
превозвачите са задължени да се снабдят с необходимото разрешително за
извършване на конкретния превоз на товар с ППС, което е извънгабаритно и/или
тежко.
По тези съображения касационната инстанция намира, че
незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на ответника по касационната
жалба за нарушение на посочените в НП норми, тъй като водачът не е субект на
отговорността, произтичаща от чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата, което
обуславя незаконосъобразност на НП и е основание за отмяната му.
По тези съображения решението на Районен съд – Плевен
е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
111 от 24.02.2020 г., постановено по НАХД № 2681/2019г. по описа на Районен
съд- Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138
ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.