Решение по адм. дело №413/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е въз основа на жалба от И. Д. В., [ЕГН], с адрес: гр. Плевен, [улица], ***, ***, чрез пълномощника си адв.С. Д., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София. [улица], ***-надпартерен. ***, против Заповед № ЧР-СП-339/09.04.2025г., изд. от инж. Й. В. - Председател на УС на АПИ.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна и/или нищожна, издадена при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. При издаването й са нарушени и голяма част от основните принципи на административния процес - за обективност, безпристрастност, истинност и служебно начало.

Жалбоподателката счита, че в обстоятелствената част па процесната заповед, административният орган е изложил изцяло бланкетни и клиширани мотиви, които по своята същност се приравняват на липса на мотиви. Посоченото от АО правно и фактическо основание за издаване на Заповедта е чл. 107, ал.1, т.5 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и доклад с вх. № 93-01-2600/09.04.2025г. от инж. С. Н. - член на УС на АПИ. В посочената от АО разпоредба чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл се приема, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 (при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово- експертна лекарска комисия: прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме). Сочи, че същата разпоредба се намира в неразривна взаимовръзка с чл. 108, ал.1, изр. последно от ЗДСЛ, съгласно която „В случаите по чл. 107, ал. 1, т.5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения“. Посочените от АО общи формулировки като „чрез действията си/бездействията си служителят препятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи, неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията“, „не е осъществен ефективен контрол“ и „не са предприети необходимите действия по установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия“ според жалбоподателката не водят до мотивираност на издадената заповед. В последната не са посочени никакви конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които АО е взел решението си. Неясно е на база на какво АО е приел, че е налице неизпълнение на задълженията на В., след като не е посочил конкретни събития и обстоятелства в тази насока. Още по- неясно е в какво се състои невъзможността на И. В. да изпълнява служебните си задължения. Позовава се на съдебна практика на ВАС, според която посочването на правното основание и декларативно заявеното изпълнение на служебните задължения на служителя, всъщност се приравнява на пълната липса на мотиви, както и на Тълкувателно решение № 4 от 22. 04. 2004 г. на ВАС по тълк. д. № ТР-4/2002 г., според което липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Счита, че бланкетното посочване от страна на АО, че чрез действията и бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, представлява липса на мотиви и препятства правото на защита на държавния служител да обори фактическите основания в заповедта, доколкото такива въобще не са изложени. Сочи още, че в Заповедта не е посочено по какъв ред и пред кой орган може да се обжалва същата.

На следващо място счита, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед, изразяващо се в нарушаване на основните принципи на процеса, прогласени в АПК и неспазване от АО на задълженията, вменени му в чл. 26 и чл. 34 от АПК, гарантиращи законосъобразно провеждане на производството по издаване на индивидуални административни актове. Сочи, че за провеждането на производството, В. е узнала едва след издаването на Заповедта и изпращането й чрез „Български пощи“ ЕАД. В пратката и известието към нея, което И. В. случайно е намерила в пощенската си кутия, дори не е посочено от кого и какво се изпраща. Преди този момент, тя не е била информирана по никакъв начин, че започва производство по издаване на ИАА за прекратяване на служебното й правоотношение или че такова производство се провежда или е висящо. Не й е предоставена възможност да участва и да представя доказателства, да защитава своите законни права и интереси и въобще да бъде конституирана като страна в производството и да упражнява законово гарантираните си права като такава, което съставлява нарушение на чл. 34 от АПК. Сочи още, че процесната заповед противоречи на основните принципи на административното право и административен процес, посочени в глава втора на АПК. Поради факта, че В. не е могла да участва в производството и да защитават своите права и законни интереси, е допуснато нарушение на принципа на равенство в административния процес, прогласен в чл. 8 АПК. Сочи, че нарушението на чл. 26 от АПК се отразява и върху задължението на компетентния орган да осигури участието на страните в производството, да изясни фактите и обстоятелствата въз основа на събрания доказателствен материал, включително и служебно /чл. 34 и следващите от АПК/, спазвайки принципите на процеса „истинност'', „равенство“, „служебно начало“, „самостоятелност и безпристрастност“, „достъпност, публичност и прозрачност“ /чл. 7 и следващите от АПК/. Сочи, че дори и към момента на подаване на жалбата против оспорената заповед, на В. не е представена преписката и събраните доказателства, послужили като основание за издаване на заповедта с оглед на това да се запознае с тях и да представи становище по нея при положение, че има на разположение законово регламентираната възможност да ги обжалва по съдебен ред. Посоченият изрично в Заповедта доклад с вх. № 93-01-2600/09.04.2025г. от инж. С. Н. - член на УС на АПИ сочи, че не й е изпращан.

Следващото оплакване се свежда до това, че неправилно е приложен материалния закон. Сочи, че разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл посочва като правно основание за издаване на оспорената заповед, наличие на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Тази невъзможност следва да е възникнала обективно, по време на служебното правоотношение, да не е обусловена от действията на страните по него и да е трайна. Легална дефиниция на понятието „обективна невъзможност" не се съдържа, но в константната съдебна практика се приема, че се касае за състояние, което е възникнало по причини, конто стоят извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което тези причини се считат за непреодолими. Прави извод, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е необходимо да са налице кумулативно три условия: 1) да е създадена нова фактическа обстановка; 2) същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения; 3) причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Твърди, че в процесния случай, доколкото въобще може да се изведе каквато и да е обосновка на АО във връзка с прекратяването на служебното правоотношение, по никакъв начин не може да се направи извод, че става въпрос за обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на служителя по причини, независещи от волята на страните. Описаните в заповедта обстоятелства - действия/бездействия, с които служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, неглижиране съществените събития и процеси от ключово значение за дейността на Агенцията, не са в резултат на обективна невъзможност за изпълнение па служебните задължения, извън неговата воля, които могат да доведат до прилагане на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Некачественото и неефективно изпълнение на възложените служебни задължения, вменени с длъжностната характеристика, не могат да обосноват извод за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на службата. Изложените в доклада съображения за несправяне с изпълнението на служебните задължения, възпроизведени и в мотивите на оспорената заповед, сочат единствено на субективни оценки, а не на обективно настъпили, независимо от волята на страните обстоятелства, които поставят служителя пред обективна невъзможност да продължи да изпълнява възложените му функции и това да налага прекратяване на служебното правоотношение. Доколкото АО твърди нарушения от страна на В. на вменените й служебни задължения и/или несправянето й с тях, то напълно се изключва посоченото от него основание - обективна невъзможност, независеща от волята на страните.

На следващо място сочи, че по аргумент от чл. 21а от Закона за пътищата, Агенцията, УС и Председателя на УС се намират в йерархична зависимост от Министъра, макар и последният да не се явява ръководен орган на Агенция „Пътна инфраструктура“, нито орган по назначаването за работещите в нея служители, с изключение на Председателя и членовете на УС на Агенцията. По този начин, той може пряко да влияе на решенията на Председателя на УС. В тази връзка, на 9.04.2025г., в свое изказване по време на медиен брифинг в Министерски съвет, отразен от всички национални медии, както и от множество други медии, Министърът на регионалното развитие и благоустройството И. И. заявил, че е поискал лично от Председателя на АПИ освобождаването на директора на дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура" в АПИ, както и началника на отдел "Инвестиционно- ремонтни дейности" в Областното пътно управление в Плевен, който В. е заемала до този момент. Само няколко часа след изказването на Министъра на МРРБ е издадена процесната Заповед, с която е изпълнено неговото искане. Счита, че същата е издадена от Председателя на УС на АПИ под натиск и поради единствената причина да спази разпореждането на органа, от който зависи неговото назначение на поста Председател на УС. Именно поради това не е извършена каквато и да е проверка на факти и обстоятелства. Решението не е взето при преценка на всички относими доказателства към случая, а единствено е търсена законова разпоредба, по която И. В. да бъде отстранена незабавно, за да се спази искането на министър И. И..

Твърди, че жалбоподателката е започнала да работи в ОПУ - гр. Плевен още през 2003г., т.е. тя е била служител там почти двадесет и две години. Никога не е била дисциплинарно наказвана, а неколкократно е била повишавана в длъжност и в ранг и е била образцов служител. Винаги е получавала високи годишни оценки за изпълнение на възложените функционални задължения съгласно оценяването, предвидено в НУРОИСДА. Всичко това е видно от служебното й досие. Затова буди силно недоумение какво точно е имал предвид АО чрез израза „липса на качества да изпълнява длъжността“.

Твърди, че не се установява но никакъв начин от процесната заповед за кои конкретни действия по време и място се твърди нарушение на задълженията на В., заемаща длъжност Началник на отдел „Инвестиционно- ремонтни дейности" в ОПУ Плевен. Въпреки това тя не е Директор на ОПУ - гр. Плевен, нито пък длъжността й е приравнена по някакъв начин на тази на Директора. Областното пътно управление има назначен Директор, както е имало и през периода, за който вероятно се твърди, че е настъпил пътен инцидент, след който е издадена процесната Заповед. Сочи в тази връзка, че директорът ръководи цялостните дейност на ОПУ съобразно делегираните му правомощия. Съгласно т.5.3 Преки задължения - Управлява, стопанисва и експлоатира републиканските пътища в административната област, съгласно Закона за пътищата. А съгласно т.5.6. организира надзор на дейността на лицата, на които е възложено да поддържат пътищата, както и готовността им за работа при зимни и кризисни условия; според т. 26 организира координацията между участниците в процеса за осигуряване на нормалната експлоатация на републиканската пътна мрежа; според т. 7.19-ръководните функции на длъжността по управление па персонала се изразяват в организация, наблюдение и разпределяне на работата между служителите; планиране, управление и контролиране на работата на подчинените му служители." На основание тези разпоредби прави извод, че дейностите по поддържане в експлоатация и обезопасяване на пътните участъци на територията на ОПУ - гр. Плевен, съгласно длъжностната характеристика и приложимата нормативна уредба, попадат в компетентността на Директора на Управлението, а не на жалбоподателката, която е била началник отдел „ИРД“. Това обаче по никакъв начин не е взето предвид от решаващия орган, който въобще не се е задълбочил в изследването на това кой е отговорният служител, който следва да упражнява контрол. Нещо повече, за редица дейности на областните пътни управления в страната е необходимо съдействието на Агенцията, т.е. тези дейности не могат да бъдат осъществени без одобрението на централно ниво - това са напр. сключване на договори за изпълнител на поръчки, за определяне на изпълнител на ремонтни дейности, фирми за поддръжка на пътищата, за снегопочистване, за изработване и поставяне на пътни знаци, за прилагане на мерки за обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП и редица други дейности, попадащи под контрола и одобрението на АПИ, в т.ч. Председателя на АПИ и членовете на УС. Твърди, че участъците с концентрация на ПТП се установяват от МВР. Съгласно Наредба № 5 от 2003 г. за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия и за категоризиране безопасността на пътищата, дейностите на участъците с концентрация на ПТП се ръководят от дирекция „Пътна безопасност и планиране на дейностите по Републиканската пътна мрежа" към АПИ-София, която дирекция най-вероятно е в ресора на инж. С. Н., член на УС' на АПИ-издал доклада, посочен в процесната заповед, а същото се отнася и за дирекция „ППИ". МВР предава информацията за установените участъци на Агенция „Пътна инфраструктура" - София. В Областните пътни управления /ОПУ/, където е работела В., не се получава тази информация. Получената от МВР информация в АПИ следва да бъде насочена към дирекция „Пътна безопасност и планиране на дейностите по Републиканската пътна мрежа“ /ПБПДРПМ/, което е дирекция от състава на АПИ - София. От дирекция „ПБПДРПМ“ изпращат на 26.08.2024 год. по електронна поща на Областните пътни управления график за оглед на установените от МВР участъци с концентрация на ПТП, като указват на ОПУ да подготви заповед за комисия, която да включва представители на дирекция „ПБПДРПМ", ОД на МВР и ОПУ и евентуално от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ /ако решат да изпратят представител/ за извършване на огледите на място. Съгласно указанията на дирекция „ПБПДРПМ към АПИ, ОПУ-Плевен подготвя заповед за съставяне на комисия за оглед на място на участъците с концентрация на ПТП в периода 14 - 15.11.2024 год. В случая това е заповед №66-Пл.-724/06.11.2024 год. на директора на Областно пътно управление - Плевен. В заповедта се уточнява какво следва да извърши комисията. В заповедта също се уточнява, че контрол върху работата на комисията ще се упражнява лично от директора на ОПУ-Плевен. Началник отдел „ИРД", който пост е заемала В., няма задачи по участъците с концентрация на ПТП. ОПУ-Плевен не разполага със собствен бюджет и за необходимите средства за всички дейности по републиканските пътища в област Плевен изпраща доклади, заявки и задания до Агенция „Пътна инфраструктура" и само след одобряване от AПИ се възлагат и изпълняват дейностите по Републиканската пътна мрежа. За републиканските пътища в област Плевен отговаря директора на ОПУ- Плевен. Съгласно издадената заповед №66-Пл.-724/06.11.2024 год. за оглед и набелязване на мерки за участъци с концентрация на ПТП на републиканските пътища в област Плевен, контролът ще се упражнява лично от директора на ОПУ-Плевен. Прави извод, че инж.И. В. не е имала преки и конкретни задачи по установяване и обезопасяване на участъци с концентрация на ПТП, както е посочено в процесната Заповед.

В заключение моли съда да отмени и/или да обяви за нищожна обжалваната заповед.

От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв.Д. от САК с пълномощно на л.24 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната основателност в съдебно заседание и допълнително представени писмени бележки, моли за отмяна на заповедта, претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. с пълномощно на л.163 от делото, която излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №ЧР-Пл-9/30.07.2012 год. на Председателя на УС на АПИ, инж.И. Д. В., е назначена с ранг IV младши за държавен служител на длъжността главен експерт в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности”, считано от 1.08.2012 год.-л.290.

Със следваща Заповед №ЧР-Пл-10/9.07.2015 год., И. Д. В. е преназначена от длъжност: главен експерт в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности", в Областно пътно управление гр. Плевен, при Агенция „Пътна инфраструктура“, с ранг 111 младши, на длъжност: началник на отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности", в Областно пътно управление гр. Плевен, при Агенция „Пътна инфраструктура", с ранг III младши, считано от 9.07.2015 год.-л.292.

До Председателя на УС на АПИ е изготвен приложения на л.218 от делото Доклад изх.№93-01-2410/2.04.2025г. от главен секретар на АПИ и председател на дисциплинарния съвет към АПИ, с който е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство на служители от ОПУ Плевен- К. Т. – началник отдел АО и И. В. – началник отдел ИРД. В доклада е посочено, че предложението се прави във връзка с настъпил тежък пътен инцидент на 31 март 2025г. на отсечка между селата Радомирци и Телиш, находяща се в обслужваната територия на ОПУ Плевен и установяване на евентуално извършени дисциплинарни нарушения от служителите, изразяващи се в това, че в качеството им на началници на отдели в ОПУ Плевен не са упражнили достатъчен контрол, съгласно вменените им с длъжностна характеристика задължения по ремонт и поддръжка на обслужваната от ОПУ Плевен републиканска пътна мрежа и съответния административен контрол.

Във връзка с горното е издадена Заповед №РД-11-416/02.04.2025г. от Председателя на УС на АПИ-л.217, с която е образувано дисциплинарно дело за извършени дисциплинарни нарушения от И. В. – началник отдел ИРД в ОПУ Плевен, които се изразяват в това, че във връзка с настъпил тежък пътен инцидент на 31 март 2025г. на отсечка между селата Радомирци и Телиш, находяща се в обслужваната територия на ОПУ Плевен се допускат евентуално извършени дисциплинарни нарушения от В., изразяващи се в това, че в качеството й на началник отдел ИРД в ОПУ Плевен не е упражнила достатъчен контрол, съгласно вменените й с длъжностна характеристика задължения по ремонт и поддръжка на обслужваната от ОПУ Плевен републиканска пътна мрежа. В заповедта е определен срокът за разглеждане на дисциплинарното дело и постановяване на решението – 30 работни дни, считано от датата на издаване на акта, като председателят на дисциплинарния съвет да представи решението на Председателя на УС на АПИ.

Във връзка с констатираните нарушения на служебните задължения, на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл до В. е изпратена Покана за писмени обяснения в тридневен срок от получаването й, както и за изслушване на устните обяснения на 4.04.2025г.-л.216. В поканата е посочено, че при неизпратени писмени обяснения в срок и неявяване на изслушването, ще се счита, че е налице отказ за даване на обяснения.

Издадена е Заповед №РД-11-419/2.04.2025г. от Председателя на УС на АПИ-л.215, с която на основание чл.100, ал.1, т.2 и ал.3 от ЗДСл и във връзка с образувано дисциплинарно дело със Заповед №РД-11-416/02.04.2025г., И. В., заемаща длъжността началник отдел ИРД в ОПУ Плевен към АПИ, е отстранена от работа, за времето от 2.04.2025г. до приключване на дисциплинарното производство. В заповедта изрично е отразено, че на основание чл.100, ал.3 от ЗДСл лицето не получава заплата за времето, през което е било отстранено.

Със Заповед №РД-11-458-1/09.04.2025г. на Председателя на УС на АПИ е прекратено дисциплинарното дело срещу И. В.-л.214.

Изготвен е приложения на л.213 от делото Доклад изх.№93-01-2600/9.04.2025 год. до Председателя на УС на АПИ. В него е посочено, че по предварителни данни от одитен доклад на МРРБ във връзка с назначена проверка от министъра на МРРБ е установено, че не е осъществен ефективен контрол на територията на ОПУ Плевен и не са предприети необходимите действия по установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по републиканските пътища. Констатирани са случаи, при които не е спазен регламентираният в договорите срок за изпращане на заданията от ОПУ Плевен до Централна администрация за съгласуване и одобрение. Не е дадено мнение за одобрение и разплащане от директора на дирекция ППИ за разплащане по договор за поддържане и ремонтни дейности, по договор за хоризонтална пътна маркировка и по договор за доставка и монтаж на ограничителни системи, при които сертификатите са одобрени от ОПУ Плевен и са преминали финансова проверка. В следствие на това сумите за неразплатени сертификати са значителни. За периода 2023-2025 г. не са спазени изискванията на „Вътрешните правила за работа със сигнали и предложения по АПК“, тъй като на част от сигналите не е отговорено, а за други е изпратен отговор след изтичане на законоустановения срок. Направен е извод в Доклада, че е налице обективна невъзможност държавните служители да изпълняват служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, изразяващи се в липса на качества да изпълняват длъжностите си. Чрез действията си/бездействията си служителите възпрепятстват качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. В тази връзка инж.С. Н.-член на УС на АПИ, е направил предложение до Председателя на УС на АПИ да бъдат прекратени служебните правоотношения на следните служители: Д. И. И. - директор на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., считано от 09.04.2025 г., И. Д. В. - началник на отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ в ОПУ Плевен, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., считано от 09.04.2025 г.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №ЧР-СП-339/09.04.2025г. на Председателя на УС на АПИ, с която е прекратено служебното правоотношение на И. В. за длъжността началник отдел ИРД в ОПУ Плевен към АПИ, считано от 9.04.2025г. Като причини за прекратяването на служебното правоотношение е посочено следното в заповедта: Налице е обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността началник на отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ в OПУ Плевен. Чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията. По предварителни данни от одитен доклад не е осъществен ефективен контрол на територията на ОПУ Плевен и не са предприети необходимите действия по установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по републиканските пътища, в следствие на което е възникнал трагичен пътен инцидент и е причинен смъртен случай. Разпоредено е със заповедта на В. да се изплати следното обезщетение:на основание чл. 61 от ЗДСл - обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

Заповедта е връчена на В. на 17.04.2025 год.-л.211, гръб, и против нея е подадена жалба на 29.04.2025 год., заведена с вх.№11-00-2600.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, пред надлежния да я разгледа съд,поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, който регламентира, че служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт. В случая служебното правоотношение на В. е прекратено от Председателя на УС на АПИ, който, видно от Заповед №ЧР-Пл-9/30.07.2012 год. и Заповед №ЧР-Пл-10/9.07.2015 год. е и органът, назначил жалбоподателката на длъжността, служебното правоотношение на която е прекратено.

Настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма на административния акт.

Посоченото в оспорената заповед правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно която органът по назначаването прекратява служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3.

Като фактическо основание за издаване на заповедта административният орган е посочил Доклад с вх.№93-01-2600/9.04.2025 год., както и следното: Налице е обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността началник на отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ в OПУ Плевен. Чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията. По предварителни данни от одитен доклад не е осъществен ефективен контрол на територията на ОПУ Плевен и не са предприети необходимите действия по установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по републиканските пътища, в следствие на което е възникнал трагичен пътен инцидент и е причинен смъртен случай.

При така изложените от органа съображения за издаване на оспорената заповед, съдът намира, че, независимо, че формално отговаря на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, оспорената заповед не е мотивирана, тя не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност на жалбоподателката за изпълнение на служебните й задължения съгласно длъжностната характеристика.

Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява с акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5, какъвто е процесният, се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

Посоченото в оспорената заповед правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно която органът по назначаването прекратява служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Тази невъзможност следва да е възникнала обективно, по време на служебното правоотношение, да не е обусловена от действията на страните по него и да е трайна. Въпреки че ЗДСл не съдържа легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност", съгласно константната съдебна практика, наличието на такава, по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е обусловено от изпълнението на три кумулативни изисквания, а именно: да е създадена нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност за жалбоподателката да изпълнява задълженията си. Описаните в заповедта обстоятелства - действия/бездействия, с които служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, неглижиране съществените събития и процеси от ключово значение за дейността на Агенцията, не са в резултат на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, извън неговата воля, които могат да доведат до прилагане на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Некачественото и неефективно изпълнение на възложените служебни задължения, вменени с длъжностната характеристика, не могат да обосноват извод за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на службата.

Изложените в приложения на л.213 от делото Доклад изх.№93-01-2600/9.04.2025 год., /на който се съдържа позоваване в оспорената заповед/ съображения за несправяне с изпълнението на служебните задължения, възпроизведени и в мотивите на оспорената заповед, сочат единствено на субективни оценки, а не на обективно настъпили, независимо от волята на страните обстоятелства, които поставят служителя пред обективна невъзможност да продължи да изпълнява възложените му функции и това да налага прекратяване на служебното правоотношение. В този доклад се посочва, че жалбоподателката не е осъществила ефективен контрол на територията на ОПУ Плевен и не е предприела необходимите действия по установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по републиканските пътища. Като са констатирани случаи, при които не е спазен регламентираният в договорите срок за изпращане на заданията от ОПУ Плевен до Централна администрация за съгласуване и одобрение. Не е дадено мнение за одобрение и разплащане от директора на дирекция ППИ за разплащане по договор за поддържане и ремонтни дейности, по договор за хоризонтална пътна маркировка и по договор за доставка и монтаж на ограничителни системи, при които сертификатите са одобрени от ОПУ Плевен и са преминали финансова проверка. В следствие на това сумите за неразплатени сертификати са значителни. Посочено е още, че за периода 2023-2025 г. жалбоподателката не е спазила изискванията на „Вътрешните правила за работа със сигнали и предложения по АПК“, тъй като на част от сигналите не е отговорено, а за други е изпратен отговор след изтичане на законоустановения срок.

Според настоящия състав на съда и така описаните в доклада факти и обстоятелства, на които се е позовал органът, за да обоснове обективната невъзможност В. да изпълнява служебните си задължения от една страна не са конкретни, а общи и бланкетни и не позволяват да се разбере кои са тези конкретни задачи и задължения, които не са изпълнени. В доклада се говори общо за неосъществен ефективен контрол, но нито във връзка с какви задължения, нито върху кои служители във връзка с кои техни неизпълнени задачи не е осъществен този контрол; не е посочено кои са тези конкретни констатирани случаи, при които жалбоподателката не е спазила регламентирания в договорите срок за изпращане на заданията от ОПУ Плевен до Централна администрация за съгласуване и одобрение, нито са посочени договорите, регламентиращи някакви срокове, нито забавата за изпълнение, респ. неизпълнение; не е посочен конкретният договор/договори, по който/които не е дадено мнение за одобрение и разплащане от директора на дирекция ППИ за разплащане по същите/същия; не е описан размера на сумите за неразплатени сертификати, единствено е направен извод, че са значително, не са изброени тези неразплатени сертификати; изобщо липсва конкретика с какви действия/бездействия за периода 2023-2025 г. жалбоподателката не е спазила изискванията на „Вътрешните правила за работа със сигнали и предложения по АПК“, тъй като на част от сигналите не е отговорено, а за други е изпратен отговор след изтичане на законоустановения срок-в случая е било необходимо да се посочат конкретните сигнали, на които изобщо не е отговорено и другите, на които не е отговорено в срок. Никакви конкретни действия/бездействия и поведение за конкретен период, по конкретни договори, преписки, задължения по длъжностна характерискита не са описани нито в оспорената заповед, нито в доклада, на който се съдържа позоваване в последната. Тази липса на конкретика препятства жалбоподателката да представя конкретни доказателства, с помощта на които да оспорва отразените в акта констатации, и препятства съда да провери дали фактите в действителност са се осъществили така, както са описани в оспорената заповед и в доклада-неразделна част от нея. От друга страна, дори и общо, а не конкретно описани, съображенията по-скоро навеждат на извод, че ако действително са осъществени конкретни действия/бездействия, свързани с некачествено и несрочно изпълнение на служебните задължения от страна В., неглижиране на обстоятелства, имащи ключово значение за дейността на АПИ, то тези действия/бездействия биха били основание за търсене на дисциплинарна отговорност от В., тъй като налагат извод за виновно неизпълнение на нейните задължения, но не и на обективна невъзможност последната да изпълнява своите служебни задължения, на каквото основание е прекратено служебното й правоотношение.

Нито в мотивите на оспорената заповед, нито в обстоятелствената част на доклада, на които се съдържа позоваване в заповедта, са посочени конкретни факти, които позволяват на съда да провери фактическите обстоятелства, посочени в доклада, на който се е позовал административният орган, за да приеме наличието на условията по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Нещо повече, всички годишни оценки за изпълнение на възложените функционални задължения на заеманата от жалбоподателката длъжност в системата на АПИ от 2012 г. до 2024 г. са много високи, предвидени в НУРОИСДА – оценките за 2012, 2013, 2015, 2016 и 2023 год.- „изпълнението напълно отговаря на изискванията“, за 2017, 2018, 2019 и 2024 год.-„изпълнението надвишава изискванията“, а за 2014 и 2022 год. е поставена оценка - "изключително изпълнение на служебните задължения". Констатациите, отразени в доклада и в оспорената заповед за липса на качества у жалбоподателката за изпълнение на длъжността могат да бъдат преценявани при атестиране, но не предпоставят прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. А видно от приложените годишни формуляри за атестиране, тези изложени в оспорената заповед и доклада фактически констатации, обосноваващи прекратяване на служебното правоотношение, не само не се доказват, но и се опровергават именно от данните и оценките в тези формуляри.

От приетите по делото доказателства се установи по несъмнен начин още, че жалбоподателката е била повишавана в ранг неколкократно от органа по назначаването, като рангът съгласно чл. 73 от ЗДСл е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността. Повишаването в ранг се извършва въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител, което опровергава соченото в заповедта неизпълнение и некачествено изпълнение на служебните задължения на жалбоподателката. От друга страна по делото са налице доказателства, че неколкократно, не само краткосрочно, а понякога и за по-дълги периоди, В. е изпълнявала функциите на Директор ОПУ-Плевен, видно от справка на л.280 от делото и приложените заповеди, което е израз на доверието, което й е гласувано и за оценка на професионалните й качества.

Анализът на горните установени в съдебното производство релевантни факти позволява на съда да приеме за недоказано наличието на предпоставките за приложение на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на В., на което се е позовал административният орган.

Допуснати са и нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Жалбоподателката няма данни да е била уведомена за започване на производството по издаване на оспорената заповед, не й е предоставена възможност да участва в производството и да представя доказателства, да защитава своите права и законни интереси, което съставлява нарушение на разпоредбите на чл.26 и чл.34 от АПК.

С оглед на изложеното, жалбата на И. В. е основателна, а оспорената от нея заповед следва да бъде отменена.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски следва в полза на И. В. да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 2000 /две хиляди/ лева, платени за възнаграждение за един адвокат изцяло в брой, видно от представения по делото списък с разноски и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл.второ от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №ЧР-СП-339/9.04.2025 год. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 във връзка с чл.108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на И. Д. В. за длъжността началник отдел ИРД в ОПУ Плевен към АПИ, считано от 9.04.2025г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-София да заплати на И. Д. В. от гр.Плевен, [улица], ***, ***, [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационната жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.