О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../…………...2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като
разгледа докладваното от председателя на състава
частно гражданско дело № 1229 по описа за
2018 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпили частни жалби срещу Определение № 3235/20.03.2018
г., постановено по гр. дело № 15299/2015 г. на ВРС, с което е допълнено по реда
на чл. 248 от ГПК Определение № 9964/16.09.2016 г. по същото дело посредством
присъждане на разноски в полза на ответниците в общ
размер на 933,37 лева, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, като е отхвърлено
искането за присъждане на разноски за разликата над 933,37 лв. до претендираните 1800,00 лв.
С частна жалба вх. № 23682/05.04.2018 г. Л.И. Николова, чрез адв. А.П., обжалва определението, в частта в която е
осъдена да заплати на ответниците разноски в размер
на 933,37 лв., като излага съображения за недопустимост на молбата по чл. 248
от ГПК, поради неспазване на законоустановения срок за подаването й. Твърди се
липса на форма на договора за правна защита и съдействие и респективно липса на
доказателства за реалното извършване на разноски в производството. В условията
на евентуалност се прави възражение, да бъде намалено присъденото адвокатско
възнаграждение предвидения минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Предмет на разглеждане е и частна жалба на Г.К.Д., З.Г. Русенова, М.К.Я., Д.К.Д.,
Гроздьо К.Д. и М.Х.Д., чрез адв. Т.И., които обжалват
пръвоинстанционното определение в частта, в която е
оставена без уважение молбата им за присъждане на разноски за разликата над
933,37 лв. до претендирания размер от 1800,00 лв.
Излагат се съображения, че всеки един от ответниците
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е значително
под предвидения минимум, поради което считат, че неоснователно е редуциран
размера на дължимите им разноски от 1800,00 лв. на 933,37 лв.
Всяка от страните е изложила становище за неоснователност на жалбата на
насрещната страна.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Частните жалби са подадени в срок, от
надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С Определение № 9964/16.09.2016 г. Варненският районен съд е прекратил производството гр. дело № 15299/2015 г.,
на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на предявения иск от ищцата Л.И.
Николова.
Препис от определението е връчен само на ищцата, но не и на ответниците по делото.
Ответниците Г.К.Д., З.Г. Русенова, М.К.Я.,
Д.К.Д., Гроздьо К.Д. и М.Х.Д., чрез адв. Т.И., на
20.02.2018 г. са депозирали молба за допълване по реда на чл. 248 от ГПК за
допълване на прекратителното определение в частта за
разноските. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие №
********** от 15.02.2016 г.
Първоинстанционният съд, с
Определение № 3235/20.03.2018 г. е присъдил в полза на ответниците
сумата от 933,37 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, като е оставил без уважение
искането за присъждане на разноски за разликата над присъдената сума до претендирания размер от 1800,00 лв.
Настоящата инстанция счита за неоснователни възраженията, направени в
частната жалба за неспазен срок за подаване на молбата по чл. 248 от ГПК. На
ответната страна не е връчен препис от прекратителното
определение, поради което за нея не е започнал да тече срокът за обжалване,
респективно за подаване на молбата за допълването му в частта за разноските. Производството
пред първата инстанция е прекратено след депозирането на отговор на исковата
молба от ответниците и същите в качеството на
конституирани страни в производството са надлежно легитимирани да обжалват
постановения преграждащ акт, като срокът за обжалване тече от датата на
уведомяването на страната. По делото няма данни страната да е уведомена преди
датата на подаване на молбата по чл. 248 от ГПК, поради което съдът приема, че
молбата е депозирана в законоустановения срок.
Искането за присъждане на разноски в производството
е направено своевременно от ответниците Г.К.Д., З.Г.
Русенова, М.К.Я., Д.К.Д., Гроздьо К.Д. и М.Х.Д., чрез адв.
Т.И., с подаването на отговор на исковата молба. Пред първоинстанционния съд е
представен Договор за правна защита и съдействие № **********
от 15.02.2016 г. Извършването на разноски в производството е доказано
посредством разписката, инкорпорирана в договора за правна защита и съдействие,
която съдържа всички изискуеми реквизити – размер на сумата, валутата, в която
е изплатена, дата на плащането, основание за плащането й, удостоверени с
подписа на получилия сумата адвокат. Неоснователни са направените възражения за
липса на достоверна дата на договора за правна защита и съдействие, доколкото
датата на частният документ е посочена от страните по него и е удостоверена с
подписите им.
По отношение на размера на присъдените разноски, въззивният съд приема за
основателно направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като приложими са разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в
редакцията с ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г. Съобразно посочения от ищцата
материален интерес – цена на иска в размер на 13 445,90 лв. (молба от
14.01.2016 г. на лист 28 по делото на ВРС), дължимото възнаграждение възлиза в
размер на 933,37 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата,
действащ към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие,
преди отмяната му с Решение № 9273 от 2016 г. на
ВАС на РБ.
В настоящия случай ответниците, макар и шест на
брой са ангажирали общ процесуален представител и са заплатили общо
възнаграждение на същия. По делото е депозиран общ отговор от всички ответници, поради което не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение на всеки един от тях. С оглед
постановеното прекратително определение преди
провеждането на открито съдебно заседание, извършените процесуални действия от
адвоката са ограничени до подаването на отговор на искова молба, поради което
възнаграждението на същия следва да бъде определено по реда на чл. 9 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г., който предвижда за изготвянето на отговор на искова молба
възнаграждение в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, т.е. 3/4 от 933,37
лв., възлизащи на 700,03 лв.
По тези съоражения
първоинстанционното определение следва да бъде отменено за разликата над
дължимите разноски в размер на 700,03 лв. до присъдените такива в размер на
933,37 лв., както и да бъде потвърдено в частта, в която е оставено без
уважение искането за присъждане на разноски до претендирания
размер от 1800,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът
на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 3235/20.03.2018 г. на Варненския районен съд, постановено по гр. дело №
15299/2015 г., в частта в която, на основание чл. 248 от ГПК е изменено
Определение № 9964/16.09.2016 г. по същото делот,
като е осъдена Л.И. Николова да заплати разноски в полза на Г.К.Д., З.Г.
Русенова, М.К.Я., Д.К.Д., Гроздьо К.Д. и М.Х.Д. за разликата над 700,03 лв. до присъдените 933,37 лв. и вместо
него, постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.К.Д., З.Г. Русенова, М.К.Я., Д.К.Д., Гроздьо К.Д. и М.Х.Д.
за допълване на Определение № 9964/16.09.2016 г., постановено по гр. дело №
15299/2015 г. на ВРС за разликата над 700,03 лв. до 933,37 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3235/20.03.2018 г. на Варненския районен съд, постановено по гр. дело №
15299/2015 г., в частта в която е оставена без уважение молбата на Г.К.Д., З.Г.
Русенова, М.К.Я., Д.К.Д., Гроздьо К.Д. и М.Х.Д. за присъждане на разноски за
разликата над 933,37 лв. до претендираните 1800,00
лв.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.