№ 8621
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. Ф.
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф. Гражданско дело №
20221110129888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от И. Б. Б. против „---------------“ ЕООД и „--------------“
ЕАД, вписано в Търговския регистър на Република Малта с № С56251, в която са изложени
твърдения, че между ищеца и първия ответник бил сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1125821/18.02.2022 г., по силата на който дружеството
предоставило на ищеца в заем сумата в размер на 6000 лева при фиксиран лихвен процент
от 35 % и годишен процент на разходите от 49,66 %. Страната поддържа, че съгласно чл. 5
от съглашението заемът бил обезпечен с поръчителство, предоставено от втория ответник „-
-------------“ ЕАД. В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.02.2022 г. И. Б. Б. с
посредничеството на „---------------“ ЕООД сключил с „--------------“ Договор за
гаранция/поръчителство, по силата на който ищецът следвало да заплати възнаграждение на
дружеството-гарант в размер общо на 5940 лева, което било разсрочено за срока на договора
за кредит, като дължимите вноски се кумулирали към вноските по договора за заем.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че договорът за кредит е нищожен
поради недействителност на уговорката относно размера на дължимата от потребителя
възнаградителна лихва. В исковата молба са изложени съображения, че съгласно трайната
съдебна практика уговорка за възнаградителна лихва в размер надвишаващ трикратния
размер на законната лихва по необезпечени заеми, респ. двукратния при обезпечени заеми,
какъвто е процесния, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, явяващи се
критерий за норми на поведение установени в обществото. Процесуалният представител на
ищеца поддържа, че договорът за кредит е нищожен като сключен в нарушение на
изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 във
вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК. В исковата молба са
изложени доводи за липса на методика на формиране на ГПР по контракта, кои компоненти
са включени в него и как се формира. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че
съгласно практиката на СЕС по Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17, когато в
договора се съдържа само математическа формула за изчисляване на ГПР, без да се
предоставят необходимите за това изчисление данни, ситуацията се приравнява на
непосочване на ГПР. В допълнение е отбелязано, че в процесния договор липсва яснота
относно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 ЗПК. В исковата молба са изложени съображения,
че действителният ГПР по договора за кредит надвишава посочения в съглашението такъв
от 49,66 %, тъй като в годишния процент на разходите не била включена таксата за
осигуряване на поръчителство от „--------------“ ЕАД, поради което процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Процесуалният представител на страната намира, че посочването в договора на по-нисък от
действителния размер на ГПР представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика,
1
съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. В исковата молба са изложени
съображения, че поради нищожност на договора за кредит, не е породило правен ефект
акцесорното правоотношение по договора за поръчителство. Процесуалният представител
на ищеца поддържа, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно
основание, тъй като от една страна сключването на възмезден договор между длъжника и
третото лице-поръчител е лишено от правно основание, а от друга престациите по
правоотношението са нееквивалентни. В исковата молба са изложени съображения, че
поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично
обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.
Процесуалният представител на ищеца намира, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива
2008/48 и съображение 28 преди сключване на договор за кредит, кредиторът е длъжен да
направи предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, която има за цел да
предпази потребителя от свръхзадлъжнялост. От изложеното следва, че клаузата, с която е
предвидено заплащане възнаграждение на поръчителя е в пряко противоречие с
изискванията на Директивата. В условията на евентуалност процесуалният представител на
ищеца намира, че уговорката в чл. 5 от договора за кредит относно поръчителството е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПК.
По изложените съображения е направено искане Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1125821/18.02.2022 г. да бъде прогласен за нищожен спрямо „-------
--------“ ЕООД, а договорът за поръчителство към процесния договор за кредит да бъде
прогласен за нищожен спрямо „--------------“ ЕАД. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направо е искане за изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице да изчисли размера на ГПР по
процесния договор за кредит, като включи в неговия размер и задължението на потребителя
за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „---------------“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове като неоснователни. С подадения отговор са
оспорени поддържаните от ищеца твърдения за нищожност на клаузата относно размера на
дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва по договора. Процесуалният
представител на дружеството поддържа, че уговореният размер е типичен за подобни на
настоящия договор за потребителски заем. В подадения отговор са изложени съображения,
че изборът относно вида на предоставено обезпечение по договора за кредит е направен от
кредитополучателя в рамките на преддоговорните отношения между страните.
Процесуалният представител на страната оспорва поддържаните от ищеца твърдения, че
сключването на Договор за гаранция с ,,--------------“ има за цел единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита. В допълнение е отбелязано, че СЕФ (,,Стандартен
европейски формуляр“) е бил предоставен на електронната поща на ищеца при
кандидатстването за кредита, като потребителят се е запознал с условията за предоставяне
на поръчителство. В депозирания отговор са изложени твърдения, че сключването на
договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договор за кредит.
Процесуалният представител на дружеството поддържа, че клаузата за сключване на
договор за гаранция е индивидуално договорена по избор на потребителя, като ищецът
изрично чрез СМС е потвърдил желанието си да сключи договор за потребителски кредит
при посочените условия. В допълнение е отбелязано, че потребителят не се е възползвал от
потестативното право по чл. 29 ЗПК, поради което следва да се приеме, че страната е
разбрала и приела задължението по чл. 5 от договора за кредит. В депозирания отговор са
изложени съображения, че ГПР по процесния договор за кредит отговаря на изискването по
чл. 19, ал. 4 ЗПК, като кредиторът не само не е бил длъжен да включи таксата, уговорена
между длъжника и третото лице-поръчител ( „--------------“ ЕАД) по сключения договор за
гаранция, но и съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК не е имал право да стори това. Претендира
разноски.
2
Ведно с отговора на исковата молба са представени документи, за които е направено
искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за
изслушване на съдебно-техническа експертиза по задачи, формулирани в отговора на
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „--------------“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени
съображения, че уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснат кредит
посредством сключване на договор за поръчителство/гаранция не нарушава императивните
правни норми в условия на пазарна икономика. Процесуалният представител на
дружеството поддържа, че потребителят е получил подробна информация относно
съдържанието на договора за кредит, включително възможността заемът да бъде обезпечен
по различен начин. В подадения отговор е отбелязано, че съгласно Общите условия на „------
---------“ ЕООД кредитополучателят може да представи различни обезпечения, като
твърденията на ищеца, че сключването на договор за поръчителство с „--------------“ ЕАД е
задължително условие за отпускане на заема не отговарят на действителността.
Процесуалният представител на дружеството оспорва поддържаните в исковата молба
доводи, че договорът за поръчителство е сключен при липса на основание за възникване на
облигационно правоотношение. В подадения отговор са изложени съображения, че
свободата на договаряне е основен принцип в облигационното право, като доколкото
поръчителят е юридическо лице то очевидно не би могло сделката да бъде безвъзмездна.
Процесуалният представител на дружеството излага доводи за неоснователност на
поддържаното от ищеца становище за нееквивалентност на престациите на страните по
договора за поръчителство. В подадения отговор е посочено, че между И. Б. Б. и „-------------
-“ ЕАД е сключен действителен договор за поръчителство във връзка с действително
съглашение за отпускане на кредит.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Направено и искане за допускане на
допълнителни задачи към съдебно-счетоводната експертиза.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1125821/18.02.2022 г. за нищожен, е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор
за кредит с описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от
страната основания.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
поръчителство сключен във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1125821/18.02.2022 г. за нищожен, е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че между страните по спора е сключен договор за поръчителство с описано в исковата молба
съдържание, който е недействителен на посочените от страната основания.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да обяви за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че на 18.02.2022 г. между И. Б. Б. и „---------------“
ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1125821, по силата
на който дружеството предоставило на ищеца в заем сумата в размер на 6000 лева при
фиксиран лихвен процент 35 % и годишен процент на разходите 49,66 %, че на същата дата
във връзка с процесния договор за кредит между ищеца и „--------------“ ЕАД, вписано в
Търговския регистър на Република Малта с № С56251, е сключен договор за гаранция (
поръчителство), по силата на който дружеството се задължило да отговаря при условията на
солидарност с потребителя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от
процесния договор за кредит, като потребителят се задължил да заплати такса за
предоставяне на поръчителството в размер на 5940 лева, която следва да бъде заплатена на
месечни вноски в размерите, условията и на падежите съгласно погасителен план към
съглашението, както и че размерът на задължението на потребителя по договора за
3
поръчителство не е включен в ГПР по процесния договор за кредит.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да допусне изслушване на поисканата от ищеца и ответника
„--------------“ ЕАД съдебно-счетоводна експертиза и на поисканата от ответника „--------------
-“ ЕООД съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговорите документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба и отговора на „--------------“ ЕАД, при депозит в размер на 250 лева, от
които сумата в размер на 125 лева, вносима от ищеца по сметка на Софийски районен съд в
тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение, а сумата в размер на
125 лева, вносима от ответника „--------------“ ЕАД по сметка на Софийски районен съд в
тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ВДП,
която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за
внесения депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи формулирани
от ответника „---------------“ ЕООД при депозит в размер на 300 лева, вносим от сочения
ответник по сметка на Софийски районен съд в тридневен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице НСК, който да бъде уведомен за поставените задачи
след представяне на доказателство за внесения депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
4
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.04.2023 г. от 13.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговорите на исковата молба. Препис от настоящия
съдебен акт да се изпрати на ответника „--------------“ ЕАД чрез посочения в отговора
съдебен адрес в страната, който да се впише в ЕИСС.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5