№ 353
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20231100602454 по описа за 2023 година
Въззивната проверка е по глава 21 НПК след подадена до СГС (като втора
инстанция) жалба от частния тъжител Н. Б. П. срещу прекратителното разпореждане №
2797/28.02.2023 г., с което СРС (НО, 133 с.) – поради неотстранена нередовност на
тъжбата (чл. 24, ал.5, т.2 НПК) - е сложил край на наказателното производство по
н.ч.х.д. № 11998/22 г.
Жалбата, поддържана от подателя й в откритото заседание пред въззивния съд, е
обемна по своето съдържание, но в нея липсват доводи по същество срещу изводите на
СРС, че в тъжбата не са описани „обстоятелствата на престъплението“. Изложени са
редица други (и житейски, и емоционални, и донякъде юридически) аргументи срещу
неправилността на оспорваното разпореждане, но - което е по-съществено: направен е
и опит за „допълване“ на тъжбата с конкретизация на предявената претенция.
Районният съд правилно е приложил чл. 250, ал.1, т.1 НПК.
От текста на тъжбата, от допълнителните уточнения към нея и от изложението
на въззивната жалба става ясно, че тъжителят (и въззивен жалбоподател) не е юрист и
не е подходил професионално при завеждането на делото и изпълнение на съдебните
указания за отстраняване на допуснатите пороци. Единственият упрек към СРС в
случая е, че при това положение е следвало да разясни на пострадалата П. (чл. 15, ал.3
НПК) възможността й да поиска служебен повереник (чл. 100, ал.2 НПК), но този
пропуск не е рефлектирал съществено върху нейното право на защита. И това е така,
защото самата тъжителка няколкократно е изтъкнала, че подписаните от нея документи
са изготвени след „безвъзмездни правни консултации“. А, че тъжбата е негодна да
предизвика същинско разглеждане на делото по абстрактно формулираните обвинения
за обида и клевета, е извод, който няма как да бъде оборен. След постановеното от
първата инстанция частично прекратяване на наказателното преследване (по
1
отношение на заявените от тъжителя деяния, които съставляват престъпления от общ
характер), делото е останало „висящо“ единствено по твърденията, че ч.т. П. е била
многократно „оклеветявана“ и „обиждана“ от лицето Т. Д. Г. – твърдения, които и към
днешна дата продължават да са единствено оценъчни, без приведена към тях
фактическа конкретика кога (като дата), къде (като място), пред кого и как (като
механизъм на извършване на съответните деяния) деецът е разгласявал позорни
обстоятелства, приписвал престъпления, казал или извършил нещо унизително за
честта и достойнството на пострадалата. Попълването им с фактически детайлни е
неизбежна предпоставка за легитимното формулиране на предмета на доказване (чл.
102, т.1 НПК) в съдебната фаза на производството и за пределите, в които съдът дължи
произнасяне с финалния си акт (чл. 301, ал.1, т.1-2 НПК). Затова -изказването на
принципно недоволство, че лицето е извършило „тежки престъпления“ по никакъв
начин не съставлява годно дефинирано обвинение. Указанията за „внасяне“ на
необходимата конкретика са останали неизпълнени (нереден, впрочем, е и опитът те да
бъдат изпълнявани чрез въззивната жалба), а единственият допълнително предявен
детайл – относно представената от Г. пред трети лица присъда на СРС (с отразено в нея
осъждане на ч.т. П.), няма как да съставлява елемент от „обстоятелствата на
престъплението“ (чл. 81, ал.1 НПК) по чл. 146 и чл. 147 НК, защото се касае за влязъл
в сила съдебен акт, чието съдържание не би могло да бъде нито обидно, нито
клеветническо.
При това положение, Софийският районен съд не е имал друг избор, освен да
приеме, че тъжбата не отговаря на условията по чл. 81 НПК и да прекрати
наказателното производство по нея, позовавайки се на чл. 24, ал.5, т.2 НПК.
Издаденото в този смисъл разпореждане е правилно, поради което СГС (НО, II
въззивен състав):
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2797 от 28.02.2023 г. по н.ч.х.д. № 11998/22
г. на СРС (НО, 133 с.).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2