Р
Е Ш Е Н И Е № 297
гр.Силистра, 22.03.2024 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав: съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с
участието на прокурор……., като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело
№92 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба за присъждане на обезщетение от Т.Н.П. ***, за времето, през което не е заемала държавна служба
поради незаконно прекратяване на служебното ѝ правоотношение с Областна
дирекция „Земеделие“ гр.Силистра. В процеса се представлява от упълномощен
адвокат В.В. ***, който поддържа исковата молба и
релевираното с нея правно основание. Твърди се, че Заповед №РД-05-01-18/03.04.2023г.
на Директора на ОД“Земеделие“ Силистра, с която е било прекратено служебното ѝ
правоотношение от длъжността „главен директор на Главна дирекция „Аграрно
развитие“ при ОДЗ-Силистра, с придобит ранг II
старши, е отменена от съда с решение №63/14.07.2023г.,постановено по адм.д.№74/23г.
по описа на АС-Силистра. Същото е оставено в сила с окончателно решение №12478/13.12.23г.,
постановено по адм.дело №9158/2023г. по описа на второ отделение на Върховен
административен съд. А щом уволнителната заповед е отменена от съда, то били налице
предпоставките за упражняване на правото ѝ на обезщетение по чл.104 ал.1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл).
Не е заявен общ размер на претенцията, но се
поддържа в обхвата на нормативната регламентация за присъждането му в обем на
основната ѝ заплата, възлизаща на 3 360.00 лева, за 6 месеца, през
които твърди, че не е получавала доходи от други трудови или служебни
правоотношения. Не е заявявала воля за реалното ѝ възстановяване на
длъжността, а в съдебно заседания потвърждава, че няма желание за това. Не
оспорва факта, че и към датата на
обявяване на настоящото дело за решено, изпълняваната от нея длъжност преди
уволнението, не е заета и няма определян различен от твърдения размер на
основното възнаграждение за въпросната длъжност в ОДЗ-Силистра.Предявен е и акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху главното
вземане от датата на влизане в сила на съдебното решение отменящо незаконното
ѝ уволнение,т.е. считано от 13.12.2023 година до окончателното му
изплащане. Претендира се присъждане на съдебни разноски, при условията на чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Ответникът - Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, като юридическо
лице съгласно чл.33 ал.1 изр.2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл.2 ал.2 от Устройствения правилник на областните
дирекции „Земеделие“ (Обн.ДВ,бр.7/10г.,посл.изм. ДВ,бр.3/09.01.24г.),вр.
с чл.205 АПК,което може да отговаря по предявените искове и в чиято структура е
органът, от чиито незаконосъобразен акт са произтекли твърдените имуществени
вреди, чрез представител по пълномощие адв.И.Р., намира исковата молба за
противоречаща на морала, който по презумпция е огледалната страна на закона,
защото ищцата е била в продължителен отпуск по болест преди уволнението
ѝ, чиято основателност не била разрешена все още поради висящи дела по
оспорване на болничните ѝ листове.Доколкото, обаче, въпросът с отмяната
на уволнението е разрешен по окончателен начин, предоставя на съда решаването
на делото по справедливост като не оспорва, че последното основно
възнаграждение на ищцата е било в размер на 3 360.00 лева, но било трудно да
се открие цял отработен месец от нея през реципрочен 6 месечен период преди
прекратяване на СлПО. Заявява възражение за присъждане
на разноски в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗАдв според правилата
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
липсата на каквато и да е фактическа или правна сложност на настоящия исков
процес.
Производството е по реда на Глава ХІ (чл.203-чл.207) АПК,във вр.с чл.121 ал.1 т.3 и с чл.104 ал.1 от
Закона за държавния служител. Съдът, съобразявайки становищата на страните,
твърденията в исковата молба (инкорпорирана в жалбата срещу уволнителната заповед
на директора на ОДЗ-Силистра) и доводите, развити в хода на процеса, извърши
преценка на доказателствата и, прие за установено следното:
Правото на иск по чл.104 ал.1 ЗДСл, във
връзка с чл.203 и сл. АПК, е упражнено редовно. Искът за обезщетение е насочен
срещу надлежен ответник - Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра,която е
юридическо лице, способно да отговаря по имуществени искове съгласно чл.205 АПК, видно от чл.33 ал.1 ЗСПЗЗ и чл.2 ал.2 УПОДЗ.Изпълнена е процесуалната
предпоставка от чл.104 ал.1 ЗДСл - заповедта за прекратяване на СлПО е отменена от съда и в правния мир е възникнало
материалното право на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение. Ето защо, като процесуално допустима, исковата молба подлежи на
решаване по същество.
С влязло в сила на 13.12.2023г. Решение №63/14.07.23г.,
постановено по адм.дело №74/2023г. по описа на АС-Силистра, с оставането му в сила
с Решение №12478/13.12.2023г., по адм.дело №9158/23г. от състав на второ
отделение на ВАС, е отменена Заповед №РД-05-01-18/03.04.2023г. на директора на
ОД“Земеделие“ гр.Силистра, с която е било прекратено служебното правоотношение на
Т.Н.П. от длъжността „главен директор на ГД„Аграрно развитие“ при ОДЗ-Силистра,
с придобит ранг II старши, на основание чл.107 ал.2 ЗДСл,
като незаконосъобразна.С исковата молба се претендира присъждане на
обезщетение, съобразно правилото от чл.104 ал.1 ЗДСл, в размер на 6 месечни
основни заплати, ведно със законната лихва върху цялата сума,считано от датата
на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението.
Страните не спорят по
размера на основната месечна заплата за длъжността към момента на уволнението
от 3 360.00 лева, който размер, в съдебно заседание на 28.02.2023г., се
съгласяват, че не е променен към датата на признаване на уволнението за
незаконно (арг.чл.104 ал.1 ЗДСл). Същият се
установява от приложената на л.7 Заповед №РД-05-01-33-6/12. 08.2022г. на
директора на ОДЗ-Силистра. Нещо повече, не се оспорва обстоятелството, че
длъжността не е била заета нито към 13.12.2023г., нито към датата на съдебното
заседание и следователно,нямало е причина за определяне на различен размер.
Фактът се установява и от приложеното Поименно разписание на длъжностите на
ОДЗ-Силистра, в сила от 02.05. 2023г., което няма спор (между страните), че не
е променяно до настоящия момент. Видно от същото е, че длъжността „директор на
ГД “Аграрно развитие“ е вакантна и напълно логично, за нея не е определено
индивидуално основно месечно възнаграждение.
Ищцата не е възстановена фактически на работа
поради декларирано от нейна страна нежелание за това. Същата е представила
Удостоверение изх.№190192400030137/08.01.2024г., издадено от ТД НАП гр.Варна,
офис-Силистра, видно от което е, че не е полагала труд срещу възнаграждение през
релевантния 6 месечен период след 03.04.2023г. и следователно, не е осигурявана
по КСО (л.32-л.34). От отбелязването в Справка-данни за осигуряването ѝ
за периода:01.04.23г.-30.11.23г. в колона 3 „вид осигурен“ е посочен код:15, който
е относим за лицата, получаващи парично обезщетение за безработица (кодът е в
сила от 01.01.2002г.). Ето защо съдът приема, че релевантният
факт за настоящия процес - през 6 месечен период след уволнението, ищцата не е
заемала държавна служба и не е получавала възнаграждение за полаган труд по
други правоотношения, за несъмнено доказан. Изложеното дотук сочи на
осъществяване на всички елементи от фактическия състав на чл.104 ал.1 ЗДСл и
следователно, на основателност на главния иск. Същият е оценяем
и неговата основа е потвърдена от страните - последната основна месечна заплата
на ищцата възлиза на 3 360.00 лева, което за 6 месеца, формира размера на
основния иск на 20 160.00 лева.
В хипотези като процесната, в Тълкувателно
решение №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т.гр.д.№3/2004г., т.4 е посочено, че
началният момент на забава (дължимост на законна
лихва) върху сумата на обезщетението, е влизането в сила на решението на съда
(в случая 13.12.23г.) за отмяна на заповедта за прекратяване на СлПО поради незаконно уволнение. Според ЗДСл и Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), при условията на чл.86 от последния, лихвата
следва да бъде определена в размер на законната такава. Съгласно регулацията от
чл.84 ал.2 ЗЗД, в конкретния случай, е налице безсрочно задължение, за което
длъжникът изпада в забава, след покана от кредитора, в какъвто смисъл е
тълкуването, дадено в ТР №3/19. 03.1996г. по гр.д.№3/1995г., ОСГК на ВКС,
относно момента, от който се дължи лихва върху обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение. От този момент ответникът изпада в забава и
дължи мораторна лихва, но само ако е бил надлежно
поканен да заплати следващото се обезщетение. В горния контекст, когато липсва
покана, лихви се дължат от деня,в който е предявен искът.Настоящият съд приема,
че с предявяването на иска по чл.104 ал.1 ЗДСл (обективно съединен с жалбата
против уволнението), ответникът е бил поканен да плати паричното обезщетение с
ясно определени от закона параметри, поради което подлежи на уважаване и акцесорният иск-за присъждане на законна лихва върху
главното вземане считано от 13.12.2023г. до окончателното му изплащане.
Правото на обезщетение по този законов текст
цели да възстанови в патримониума на незаконно
уволненото лице само реално настъпилата празнота (щета), изразяваща се в
намаления му доход вследствие на това уволнение.Разпоредбата на чл.104 ал.1 изр.1
ЗДСл регламентира хипотеза, при която лицето въобще не е получавало
възнаграждение,тъй като не е работило, каквато именно се установява в
настоящото производство за релевантния период от 03.04.2023г. до 03.11.2023г.
Правото на лихва за забава е акцесорно и битува в правния мир доколкото е установено по
размер и основание главното задължение.В този контекст,основателно е искането
за присъждане на лихва при условията на чл.86 ал.1 ЗЗД,в размер на законната, считано
от датата на възникване на основанието за плащане -13.12.2023г. Същата е
определена с ПМС №426/ 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения (Обн.ДВ,бр.106/2014г.),
издадено по законовата делегация от чл.86 ал.2 ЗЗД. Приложимото ПМС въвежда
изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.11г.
относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (OB,L48/1 от 23.02.11г.)
Исковата молба, ведно с жалба против Заповед №РД005-01-18/03.04.23г. на директора
на ОДЗ-Силистра, е заведена в АС-Силистра на 25.04.23г. и отделена за
самостоятелно разглеждане с Определение 208/ 11.05.23г. по адм.д.№74/ 2023г.,
като производството по същата е спряно с Определение №221 от 16.05.2023г. до
решаване на въпроса със законосъобразността на заповедта, прекратяваща СлПО. Следователно, ИМ се приема за предявена,вкл. в
контекста на покана към ответника за плащане, на 16.05.2023г., когато е
образувано настоящото производство.
С оглед изхода на процеса, на уважаване
подлежи и искането за присъждане на съдебни разноски, заявени в хипотезата на
чл.38 ал.2 ЗАдв. Предявеният иск е оценяем (с определен материален интерес) и съгласно чл.7
ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм.ДВ,бр.88/22г.), за процесуално представителство, възнаграждението
за един адвокат възлиза на 2 214.40 лева. Доколкото исковата претенция е
разгледана по реда на чл.203 и следващите от АПК, при субсидиарно
приложение на ГПК, по аргумент от чл.144 АПК, не се установява разлика в
горните размери, преценени в ракурса на чл.8 ал.1, препращащ към чл.7 ал.2 от
с.н. Основателното искане, базирано на безплатно осъществена правна помощ и
процесуално представителство от адв.В.В., не е
свързано с установяване на условията от чл.38 ал.1 т.1-т.3 ЗАдв.
Трайната съдебна практика е приела, че посочването в Договора за правна защита
и съдействие (л.39) на условията - безплатна правна помощ на страната и
възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв, са
необходимите и достатъчни предпоставки за уважаване на искането.Ето защо, следва
да бъде определено възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл.36 ЗАдв, която е цитираната по-горе
Наредба №1/2004г., съгласно чийто чл.8 по административни дела с определен материален
интерес,възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2, като относима в
случая е т.3 - от 10 000 до 25 000 лв. (1300 лв. + 9% за горницата
над 10 000 лева, или 914.40 лева), формиращи общо 2 214.40 лева, в
какъвто размер следва да бъде присъдено на адвокат В.В.,
воден от което и на основание чл.236 ал.1 ГПК, във връзка с чл.204 ал.5 АПК, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Силистра, с ЕИК: ********* и административен адрес: гр.Силистра,
*******************************, да
заплати на Т.Н.П. ***, с ЕГН:**********, сумата от 20 160.00 (Двадесет
хиляди сто и шестдесет) лева, представляваща обезщетение по чл.104 ал.1 от
Закона за държавния служител, ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2023 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра,
с ЕИК: ********* и административен адрес:гр.Силистра, *******************************, да заплати на адвокат В.И.В., с ЕИК: *********,
от Адвокатска колегия гр.Силистра и служебен адрес: гр. Силистра, ********************,
сумата от 2 214.40 (Две хиляди
двеста и четиринадесет 0.40) лева, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: