РЕШЕНИЕ
№ 12183
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20241110110280 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца „**********, със седалище и адрес на управление
*********, представлявано от ********* – изпълнителен директор,
твърди в исковата си молба, че ответницата дължи посочените в
исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна
енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание
исковете се поддържат.
Ответницата А. М. – Б., родена на ********** г., гражданин на
*****, се представлява по делото от назначения особен представител адв. С.
М. М. Х. от САК, който в срока по чл. 131 е подал отговор на исковата молба, в
който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице-помагач *********, със седалище и адрес на
управление**********, не изразява становище по исковете, не се
1
представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
2
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответницата има качеството на потребител на топлинна
енергия. По делото е приет и приложен като доказателство Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *********** г. по описа на нотариус *****
видно от който ******* е дарил на дъщеря си *******. собствения си
недвижим имот, а именно – апартамент ********* От приетото и приложено
като доказателство удостоверение за идентичност №******** г., се
установява, че ********** е идентичен със строителен номер ******С оглед
горното съдът счита, че е доказано налачието на качеството на потребител на
топлинна енергия от страна на ответницата, и че между нея и ищцовото
дружество е възникнало и съществувало облигационно отношение – по силата
на закона и факта, че ответниците по силата на наследяването са вече
собственици на процесния топлоснабден имот.
По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, като същите дават
заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на
161, 74 лева, и 15, 18 лева лихва за забава.
В отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите, което с оглед
това, че възражението е направено в законния срок – с отговора на исковата
молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната съдебна
практика вземането на дружеството представлява периодично плащане по
3
смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на
потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от
общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и
различно от останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни
вземания за периода м.05.2020 г. – м.12.2020 г., съгласно изричната разпоредба
на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на
тригодишна давност – последно на 01.02.2024 г. Размера на погасената по
давност сума за главница за топлинна енергия съдът извежда от заключението
на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в размер на 59,48 лева. С оглед
горното следва иска за главница, който е предявен за 55, 72 лева да бъде
изцяло отхвърлен.
Иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
предявен за периода 15.09.2021 г. – 07.02.2024 г., а иска за главница за дялово
разпределение мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
предявен за периода м.01.2021 г. – м.05.2021 г., и двата иска не са в периода на
давността, поради което следва да бъдат уважени изцяло. По отношение на
цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна
лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.
В. По отношение на разноските:
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото ответницата е била представлявана от
особен представител, няма направени такива. Ищеца е направил по делото
разноски в общ размер на 1 530 лева, от които 200 лева държавна такса за
завеждане на делото, 30 лева държавна такса за призоваване чрез «Държавен
вестник», 400 лева депозит за назначаване на особен представител, 800 лева
депозит за СТЕ и ССчЕ, и 100 лева юрисконсултското възнаграждение,
определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към
минималния размер. Общия размер на предявените искове е 75, 09 лева.
4
Уважения размер на исковете е за сумата в размер на 18, 38 лева, или 24 % от
исковете, и в такъв размер следва да се уважат и разноските, от което следва,
че ищеца има право на сумата в размер на 367, 20 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. – Б., родена на ********** г., гражданин на***** да
заплати на ********** със седалище и адрес на управление *********,
представлявано от ********* – изпълнителен директор, сумата в размер на
15, 18 лева /петнадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 07.02.2024 г., и сумата в размер на 3, 20 лева /три лева и
двадесет стотинки/, представляваща главница - стойността на услугата
дялово разпределение за периода м.01.2021 г. – м.05.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 367, 20 лева
/триста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща 24 %
от направените по делото разноски, съгласно мотивите на реешениието,
досежно разноските.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „*********, със седалище и адрес на
управление ******** представлявано от ***********– изпълнителен
директор, против А. М. – Б., родена на ********** г., гражданин на *****
иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ за сумата
в размер на 55, 72 лева /петдесет и пет лева и седемдесет и две стотинка/,
представляваща главница - стойността на топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 23.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от **********, със седалище и адрес на
управление *******, представлявано от ********** – изпълнителен
директор, против А. М. – Б., родена на ********** г., гражданин на ****,
иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 0, 99 лева
/деветдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава
върху сумата за дялово разпределение за периода 15.06.2021 г. – 07.02.2024 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ******, със седалище и адрес на управление г*******.
5
Банкова сметка на ищеца:
**********
*************
***********
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6