Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Пазарджик, 25.10.2019 год.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав, в публично заседание на трети октомври, две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1736/2019г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
По
реда на чл.422 ГПК е предявен установителен иск с материалноправна квалификация
по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.44 ЗЗД вр. чл.535 ТЗ за съществуване на вземането
по издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК в
размер 15000 лева, ведно със законната лихва за забава от подаването в съда на
заявлението по чл.410 ГПК на 01.02.2019г. до плащането.
Ищцата
А.Н.Д. твърди да е поемател по запис на заповед, издаден от ответника Б.Б.К. на
28.01.2016г. за сумата от 15000 лв., с падеж 30.05.2017г. Твърди, че същият обезпечава
задълженията на издателя, произтичащи сключени между страните два договора за
заем всеки по 7500лв. със срок на връщане 30.05.2017г. Поддържа, че на падежа
заемът не е върнат нито е платено задължението по записа на заповед, поради
което се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл.417, т.10 ГПК под №389 от 07.02.2019г., издадена по ч.гр.д. №543/2019г.
на РС – Пазарджик. Поради подадено от
длъжника възражения по чл.414 ГПК иска от съда да установи съществуването на
вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото
и в заповедното производство.
Ответникът
не оспорва действителността на менителничния ефект. Оспорва иска при твърдение,
че не е получавал заеми от ищцата. Разкрива различно от ищеца каузално
отношение, което последният отрича.
Съдът, като отчете събраните по делото
доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
За уважаването на иска ищецът следва
да установи, че е поемател по издаден от ответника запис на заповед с настъпил
падеж за плащане на сума по него. Поначало с оглед абстрактния характер на сделката,
в производството по прекия иск, основан на запис на заповед, не подлежат на
доказване фактите, свързани с каузалните отношения между издателя и поемателя,
освен ако ответникът не черпи възражения от тях или ищецът не разкрие с
исковата молба наличието на такива правоотношения. Абстрактният характер на записа на заповед не
дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение между
страните, когато те се позовават на него, тъй като не може да има сделка,
лишена от основание /отделен е въпросът в кои случаи то подлежи на установяване
и в кои не/. Когато двете страни твърдят различни каузални отношения, на
установяване подлежи посоченото от ищеца, тъй като предметът на делото се
очертава от него с исковата молба. Твърдяното от ответника различно каузално
отношение е ирелевантно за изхода на спора, понеже ищецът не се позовава на
него, респ. ответникът не би могъл да черпи от него правоизключващи или
правопогасяващи възражения. Неговият правен интерес се ограничава до
възможността да навежда такива възражения във връзка със соченото от ищеца
каузално правоотношение.
Съгласно
правилото за разпределяне на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, страната
разкрила наличието на каузалната сделка следва да установи нейното сключване,
връзката й с менителничния ефект, а когато това се прави от длъжника, той
следва да установи и погасяването на задължението по нея /т.17 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
В
случая ищцата-кредитор е тази, която разкрива с исковата молба обезпечителната
функция на записа на заповед спрямо договора за заем, но ответникът-длъжник
предявява релативно възражение като оспорва получаването на заема. При това
положение в тежест на ищцата е установи не само издаването на менителничния
ефект, но и правопораждащите факти на каузалната сделка, с която същият е
свързан.
При
така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
Издаването
на записа на заповед не се оспорва от ответника.
Спорът
между страните е относно сключването на договорите за заем и връзката на
ценната книга с тях.
Ищцата
не е представила писмени договори за заем с ответника и твърди, че такива не са
били съставени. Поискала е установяването на заемите и връзката им с ценната
книга да стане чрез свидетелски показания, каквито не са допуснати от съда
поради забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК и изричното противопоставяне от
страна на ответника за разпит на свидетели – чл.164, ал.2 ГПК.
При
това положение, макар да е видно качеството на ищцата на поемател по процесния
запис на заповед, липсват доказателства за съществуването на обезпечените чрез
него вземания по заявените с исковата молба каузални правоотношения. Ето защо
искът по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по заповедта за незабавно
изпълнение следва да се отхвърли.
При
този изхода от делото ищцата следва да заплати на ответника направените от него
съдебни разноските в исковото производство в размер на 500лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат. Ответникът не е представил доказателства за
направени разноски в заповедното производство и такива не следва да му се
присъждат.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ищцата А.Н.Д. с ЕГН ********** *** против Б.Б.К. с ЕГН **********
*** установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по заповед за
незабавно изпълнение №389 от 07.02.2019г., издадена по ч.гр.д. №543/2019г. на
РС – Пазарджик в размер на 15000лв., произтичащо от запис на заповед, издаден
от ответника Б.Б.К. на 28.01.2016г. за сумата от 15000 лв., с падеж
30.05.2017г.
ОСЪЖДА
ищцата А.Н.Д. да заплати на ответника Б.Б.К. съдебни разноски по настоящото в
размер на 500лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: