Определение по дело №1810/2019 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1626

 

гр. Пловдив, 08.08.2019 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на осми август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА 

                                                                                 СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 1810 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. М. К., ЕГН **********, чрез адв. А.Д., против Определение от 29.07.2019г., постановено от ПдРС по гр. д. № 12541 по описа на Пловдивския районен съд за 2019г., I граждански състав, с което е оставено без уважение искането на И. М. К. за издаване на заповед за незабавна защита срещу М. Й. К., ЕГН **********.

В частната жалба са наведени доводи, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че съществува пряка и непосредствена опасност за здравето и живота на пострадалия – И. К.. Твърди се, че изхождайки от разпоредбата на § 1 от ЗР от ЗЗДН във вр. с чл. 2 от ГПК и отдавайки приоритет на по-значимия интерес, а именно – да се охраняват поставените в опасност живот и здраве на пострадалото лице, няма пречка отказът на първоинстанционния съд да бъде подложен на проверка пред въззивната инстанция. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено издаване на заповед за незабавна защита, заедно с която да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4, и 5 от ЗЗДН.

Окръжен съд – Пловдив, след като съобрази обстоятелствата по делото, намира жалбата за недопустима по следните съображения:

 

Съгласно  чл. 18 от ЗЗДН, когато молбата за защита съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Следователно, преценката на съда за наличието на такава опасност е служебна и заповед за незабавна защита може да се издаде и без изрично искане за това от молителя. Съгласно чл. 19 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване. В закона не е уреден въпросът дали подлежи на обжалване акт, с който съдът отказва издаването на заповед за незабавна защита, какъвто е настоящият случай. Поради липсата на уредба, съответно приложение намират разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН.

Обжалваемостта на определенията е уредена в чл. 274 и следващите от ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК има две хипотези, при които срещу определения на съда могат да се подават частни жалби. На първо място, жалбата е допустима, ако обжалването на определението е изрично посочено в закона. За обжалване на атакуваното определение обаче липсва изрична законова норма. Другата хипотеза на обжалваемост е в случаите, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото. Отказът да бъде издадена заповед за незабавна защита не прегражда развитието на делото. Напротив, независимо от издаването на заповед по  чл. 18 от ЗЗДН или от отказа за това, производството продължава с насрочване на открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, с аргумент от чл. 12, ал.1 и  чл. 18, ал.4 от ЗЗДН. Поради това не се прегражда по-нататъшното развитие на делото по същество, което завършва с постановяване на решение за отхвърляне на молбата или за издаване на заповед за защита. Тъй като обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК, не е допустимо същото да се оспорва с частна жалба пред въззивния съд.

В чл. 19 от ЗЗДН е предвидено, че заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване. За разлика от обичайния законодателен способ обаче, не се предвижда правило, ако преценката на съда е в обратен смисъл. Причината не е пропуск в уредбата, а предвиждането съдът да се произнася с междинен за производството акт само при наличие на опасност за живота и здравето на молителя, а именно – със заповед за незабавна защита. Подобно на принципния подход при произнасянето по привременни мерки, законодателят би предвидил изрично обжалваемостта на отказа, ако същият подлежеше на обжалване.

Следва да се отбележи, че постановяването на отказ за издаване на заповед за незабавна защита не слага край на делото и на основание чл. 253 от ГПК отказът може да бъде изменен или отменен от издалия го съд при изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Следователно, молителят не е лишен от защита, като вместо правото на жалба, може да иска изменение на определението на съда, респективно отново да иска издаване на заповед за незабавна защита.

Поради изложеното, жалбата не следва да се разглежда.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от И. М. К., чрез адв. А.Д., против Определение от 29.07.2019г., постановено от ПдРС по гр. д. № 12541 по описа на Пловдивския районен съд за 2019г., I граждански състав, с което е оставено без уважение искането на И. М. К. за издаване на заповед за незабавна защита срещу М. Й. К..

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 1810/2019г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Пловдивския апелативен съд на осн. чл. 274, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                

                                                                                                  2.