О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …
15.03.2022 г.
РАЙОНЕН
СЪД ГР. П., Наказателно отделение, Х състав, в закрито заседание на петнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. МАРИЙКА ГЕНОВА
2. М. МИЛЕВА
след като се запозна с материалите по НОХД
№ 787/2019 г. по описа на РС- П., намери за установено следното:
Производството е по реда на
чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
Образувано
е по повод на постъпила молба от адв. С.Л. ***
качеството му на повереник на частния обвинител В.С.Н., с искане съдът да се
произнесе по направеното от него искане за присъждане на разноските сторени от
частния обвинител за заплащане на адвокатско възнаграждение, каквото искане е
било направено своевременно от повереника в съдебните прения по делото.
При
изготвяне на съдебния протокол от последното проведено с.з., при което делото е
приключило с присъда, съдът констатира, че в съдебните прения повереникът на
частния обвинител и граждански ищец В.Н.- адв. С.Л. е
направил искане пред съда за присъждане на сторените от Н. разноски. Съдът
констатира, че е пропуснал да се произнесе по това искане с присъдата си.
Горепосоченото
НОХД е приключило с присъда, с която подсъдимите Г.Д. и С.С.
са били признати за виновни в извършване на престъпления по чл.195 ал.1 т.4 от НК и по чл.137 от НК, като са им били наложени наказания съответно на Д.- 1
година и 4 месеца лишаване от свобода, а на С.- 1 година и 2 месеца лишаване от
свобода. Със същата присъда подсъдимите са били признати за невинни и оправдани
по първоначално повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.198
ал.1 във вр. с ал.4 от НК, а подс.
Д. и по обвинението за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК.
Цитираната
присъда е била отменена в частта относно осъждането на подсъдимите Д. и С. за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 от НК, като са били признати за
невинни в извършването на това престъпление и оправдани и изменена в частта
относно осъждането за извършено от тях престъпление по чл.137 от НК досежно
наложените им наказания, като на подс. Д. е било
наложено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от
по 1 година и 6 месеца всяка от тях, а подс. С. е бил
освободен от наказателна отговорност като на осн.
чл.78а ал.1 от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 2 000
лева. Присъдата е отменена и в частта за определените общи най-тежки наказания
на двамата подсъдими и по отношение на уважения граждански иск досежно
обвинението по чл.195 от НК, както и изменена в частта за разноските с оглед
произнесената отмяна и изменение на първоинстанционната присъда. В останалата й
част последната е била потвърдена. Присъдата на въззивната инстанция е била
потвърдена от касационната инстанция с Решение № 16/24.02.2022 г. по н.д. №
1097/21 г. на ІІІ н.о. на ВКС.
Както
се посочи по-горе със съдебния си акт първоинстанционният съд не се е
произнесъл по искането на повереника на частния обвинител и граждански ищец по
въпроса за разноските, сторени от частния обвинител по делото в досъдебната и
съдебната фаза на процеса. Поради което са налице основания за произнасянето по
този въпрос, като при решаването му съдът съобрази следното:
Видно от приложения по делото договор за правна помощ
на л.54 от том VІ от ДП, е че частния обвинител В.Н. е заплатил в брой на адв. Л. сумата от 500 лева за предоставяне на правна помощ
по ДП – сл.д. №2/2017 г. на НСлСл. В съдебната фаза
на процеса пред първата инстанция по НОХД № 787/2019 г. частния обвинител В.Н.
е заплатил в брой на адв. Л. сумата от 2 000
лева за правна защита и съдействие по цитираното НОХД, за което е представено
надлежно доказателство- Договор за правна защита и съдействие (л.75, том І от
НОХД № 787/19 г. на ПзРС).
В
цитираните договори не е посочено изрично каква част от заплатената в брой сума
се отнася за всяко едно от обвиненията по отношение на всеки един от двамата
подсъдими и при това положение следва да се приеме, че ½ от така
заплатените в брой суми се отнасят за правна помощ във връзка с обвинението по
чл.198 респ. чл.195 от НК по отношение на двамата подсъдими, а останалата
½ от тях- досежно обвинението по чл.137 от НК и за двамата подсъдими.
При
това положение с оглед произнесената оправдателна присъда по отношение на
обвинението за извършено престъпление по чл.198 от НК, респ. чл.195 от НК и
осъдителната присъда по отношение на обвинението по чл.137 от НК, като съобрази
разпоредбите на чл.189 ал.3 и ал.4 от НК, съдът намира че следва да осъди
подсъдимите Д. и С. да заплатят на частния обвинител Н. разноските сторени само
по обвинението по което са признати за виновни, като с оглед на посоченото
по-горе следва да определи техния размер за всеки един от двамата подсъдими, а
именно в размер на по 625 лева за всеки един от тях, съответно по 125 лева-
разноски за адвокатско възнаграждение сторени от Н. в ДП и по 500 лева-
разноски в първоинстанционното съдебно производство.
По
изложените съображения и на основание чл.306 ал.1 т.4 във вр.
с чл.189 ал.3 и ал.4 от НПК, Районен съд- П.,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА
Г.К.Д., ЕГН ********** *** и С.Ю.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на частния обвинител В.С.Н. ***, сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в ДП и съдебната фаза пред първата инстанция в размер на по 625 (шестстотин
двадесет и пет) лева за всеки един от тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба и
протест в седмодневен срок от съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд- П.
по реда на глава ХХІІ от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на частния обвинител Н.
чрез адв. Л., подс. Д. чрез
адв. К., подс. С. чрез адв. В. ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД ЗАСЕДАТЕЛИ:1./
2./