Решение по дело №1175/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1107
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20227040701175
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1107                                14.10.2022г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                       VІІ-ми състав

на четвърти октомври                                   две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в следния състав:

 

    Председател:Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1175 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по постъпила искова молба на С.Й.С., ЕГН-**********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Бургас, з.о.Дебелт, представляван в процеса от назначения му процесуален представител – адвокат Н.Д. ***, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) София, с четири претенции: 1.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 4000 лева за претърпени от него неимуществени вреди за лоши условия на пребиваването му за периода от 19.10.2020г. до 29.07.2022г. в килия № 311 и килия № 307 на з.о.Дебелт – наличие на влага и мухъл; 2.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени от него неимуществени вреди за лоши условия на пребиваването му в периода от 01.07. до 29.07.2022г. в килия № 307 на з.о.Дебелт – недостатъчна жилищна площ; 3.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 1500 лева за претърпени от него неимуществени вреди за лоши условия на пребиваването му в периода от 01.07. до 29.07.2022г. в килия № 307 на з.о.Дебелт – наличие на инсекти; 4.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 19.10.2020г. до 06.07.2022г. за липса на питейна вода на карето, където се провежда престоя на открито. Общият размер на претенцията е 12`500 лева.

В исковата молба и направеното й уточнение чрез адвокат Н.Д., ищецът заявява, че изтърпява наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие (з.о.) Дебелт, 6-та група, килия № 311, от 19.10.2020г. Тъй като в тази килия имало влага по стените, бил преместен в килия № 307, но в нея условията не са се различава от предходната. В това спално помещение имало течове на вода от тавана, влага и мухъл по стените. Освен това по време на пребиваването му в килия № 307, ищецът се оплаква и от недостатъчна жилищна площ на пребивавалите в нея четирима души на площ от 14 кв.м., както и от наличието на дървеници и хлебарки, които не му позволявали да си почива и спи. За посочения по-горе период ищецът се оплаква и от липса на източник за питейна вода в мястото, където се провежда престоя на открито. Твърди, че това било проблем за него, тъй като страда от епилепсия и при получаване на припадък липсата на вода е проблем.

Пред съда ищецът лично и чрез адвокат Н.Д. поддържа предявения иск. По негово искане съдът разпита един свидетел. Пледира за уважаването на иска и присъждане на претендираните суми.

Ответникът по иска – ГДИН-София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Милен Георгиев, представя писмен отговор в който оспорва иска. Счита, че той е допустим, но по същество е неоснователен и недоказан по размер. Представя изготвени от администрацията на затвора справки за условията при които пребивава ищецът, свързани с претенцията му. Описва тяхното съдържание, от което се прави извод за неоснователност на иска. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на исковата претенция и пледира за нейното отхвърляне.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Съгласно представените по делото справки за С.Й.С., изготвени от инспектори от администрацията на Затвора гр.Бургас (л.51-52), той е постъпил в ареста на този затвор на 19.10.2020г. На 08.02.2021г. той е бил преместен от ареста в корпуса на Затвора гр.Бургас. При постъпването си първоначално е бил настанен в Приемно отделение, а от 11.02.2021г. е бил преместен в ІІІ-та група. На 18.03.2021г. е преместен в з.о.Дебелт, където е бил в VІ-та група до 01.06.2022г. От 01.06.2022г. е пренасочен в І-ва група, към която е и понастоящем. По време на престоя му в VІ-та група е бил настанен в спално помещение №Б307 с площ от 15,53 кв.м., спално помещение № Б304 с площ от 17,35 кв.м. и спално помещение № Б311 с площ от 14,60 кв.м. По време на престоя в І-ва група е пребивавал в спално помещение № А114 с площ от 40,37кв.м., а понастоящем е в спално помещение №А106 с площ от 14,35 кв.м. В тези помещения разпределението на лишени от свобода се осъществява в зависимост от квадратурата, съобразно изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ на човек. Обзаведени са с метални легла и шкафове, съответстващи на броя настанени, както и маса, и столове. Към всяко спално помещение има обособен самостоятелен санитарен възел – душ, тоалетна и умивалня, които са на разположение на лишените от свобода денонощно. Осигурен им е постоянен достъп до течаща вода, а до топла – два пъти дневно, по утвърден график. Поддържането на чистотата и хигиената в спалните помещения е задължение на настанените в тях лишени от свобода. За извършването на тази дейност, както и за поддържането на личната хигиена, затворническата администрация осигурява ежемесечно сапун, почистващи препарати, метли, лопатки за смет, стирки и кофи. Лишеният от свобода, който е назначен за отговорник на групата получава ежемесечно сапуни и хигиенни материали, които разпределя за почистване на общите части и раздава на лишените от свобода. Освен предоставените им безплатно хигиенни материали, лишените от свобода могат да си закупуват такива от затворническия магазин. З.о.Дебелт разполага със специално оборудвано перално помещение, в което се изпират и изсушават дрехите по утвърден график. Прозорците са с размери 1,60м х 1,40м., с поставени решетки, които не препятстват достъпа на естествена светлина. Отоплението се извършва чрез централно парно с монтирани радиатори. През зимния период количеството топлина се подава в зависимост от моментните климатични условия и температура. Помещенията се проветряват по естествен начин – чрез отваряне на врати и прозорци, което се извършва по желание на лишените от свобода. Не са налице признаци на влага и мухъл в помещенията. При наличието на такава, се извършват ремонтни дейности за възстановяване на мазилката и боята в помещенията. По предварително изготвен график лишените от свобода провеждат престой на открито два пъти на ден по 45 минути. Съобразно разпоредбите на закона, на лишените от свобода следва да се осигури престой на открито не по-малко от 1 час на ден. Местата за престоя на открито разполагат с пейки, сенници, фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка. По време на престоя на открито лишените от свобода имат възможност да закупуват хранителни продукти и санитарни принадлежности от затворническия магазин. Лишените от свобода имат право на избор относно използването на възможността за престой на открито, като при желание могат да вземат със себе си бутилка с вода. Според законовите разпоредби затворническата администрация не е задължена да осигури на лишените от свобода достъп до течаща вода по време на престоя на открито. Дезинсекцията на паразити в з.о.Дебелт се извършва ежемесечно от специализирана фирма, която има сключен договор с ГДИН. През периода на епидемиологичната обстановка се е извършвала и дезинфекция на помещенията три пъти дневно. През процесния период С.Й.С. не е изразявал оплаквания, свързани с ухапвания от насекоми. Няма данни за депозиране на жалби от негова страна.

Съгласно представения договор сключен между ГДИН и „ДДД-1“ООД от 13.11.2018г. (л.54 и сл.), това търговско дружество приело да извърши срещу съответно възнаграждение услуги по дезинсекция – шест пъти годишно и дератизация – два пъти годишно, на сгради и помещения на ГДИН, посочени в нарочно приложение. Договор с такъв предмет е бил сключен и на 20.01.2021г. с ДЗД“Фаворит мениджмънт“ (л.68 и сл.). Представени са протоколи за извършена дезинсекция в Затворническо общежитие Дебелт, включително против хлебарки и дървеници, извършена на 30.08.2022г. от ДЗД“Фаворит“ (л.80), на 29.07.2022г. (л.81), на 21.06.2022г. (л.82), на 19.05.2022г. (л.83), както и на още четиринадесет дати през периода. По стария договор с „ДДД-1“ООД също е представен протокол за дезинсекция срещу същите вредители от 17.07.2020г.

По делото по искане на ищеца беше разпитан свидетеля Я.С.П., също лишен от свобода, пребиваващ в з.о.Дебелт. Той заявява, че в килия 307 към VІ-та група е пребивавал от 16.06.2021г. до 27.10.2021г., след което бил преразпределен в І-ва група и е в килия № 113. В килия № 311 не е бил, ищецът бил нея и после се преместил в килия № 307. В нея имало теч от тавана и водата се стичала по стената. Леглата им били до самата стена и се мокрели. Ищецът бършел пода няколко пъти със стари парцали. Имало и много дървеници и хлебарки в килия № 307. За престоя на открито не знае колко пъти го е ползвал ищеца, но за себе си казва, че излиза един, два пъти на месец само за да посети лавката, защото няма питейна вода и сянка, където да се скрие от слънцето. Дезинфекция и дезинсекция е виждал да се прави на три-четири месеца веднъж. После заявява, че в з.о.Дебелт е от година и пет месеца и е видял два пъти да се прави дезинфекция. По отношение на течовете заявява, че не били отстранени. Преди това имало и други лица, които пребивавали в тази килия, които казвали, че течовете ги имало, но не знае от кога. Не знае дали се е извършвал някакъв ремонт.

Провокиран от показанията на свидетеля ищецът прави изявление, че нямало вода на карето, той е епилептик и като паднел, не му обръщали внимание лекарите. Когато бил в килия № 307, капело и бършел с дрехите си. Леглата били мокри и имало дървеници. Заявява, че той не може да пише и исковата му молба била написана от свидетеля Я.С.П..

Съдът не кредитира показанията на свидетеля, заради установените противоречия в показанията му, близките отношения с ищеца и обстоятелството, че именно П. е написал исковата молба. Съдът взе предвид, че заявеното от свидетеля е в противоречие с докладите на Националния превантивен механизъм, в които е направена обективна преценка за състоянието на проверените места за лишаване от свобода. В Годишен доклад на омбудсмана за дейността му като национален превантивен механизъм през 2021г., както и докладите от предходните години, които са публично достъпни на адрес: https://www.ombudsman.bg/national-prevention има направени констатации за наличие на влага и мухъл в помещенията, както и на инсекти, но те се отнасят за корпуса на Затвора Бургас, както и за Общежитието от открит тип „Житарово“, а за Общежитието от открит тип „Строител“ е посочено, че не отговаря изцяло на европейските изисквания и следва да бъде разрушено и на негово място да се изгради ново. Такива констатации – за влага, мухъл и инсекти липсват досежно з.о.Дебелт. За него не са дадени никакви препоръки, поради което се налага изводът, че то отговаря изцяло на нормативните изисквания. В доклада за 2021г. също няма констатации за налични влага, мухъл и инсекти в з.о.Дебелт.

 

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Искът е насочен срещу надлежен ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12 от ЗИНЗС. В ал.2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи, за държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби.

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес и е насочена срещу пасивно легитимирания ответник по чл.205 от АПК, във връзка с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Твърдените незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл.10 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Предявеният иск е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. В този смисъл, с оглед заявената искова претенция, приложими са нормите на ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение общите правила, регламентирани в ЗОДОВ.

Искът е допустим за разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане – Затворническо общежитие Дебелт към Затвора Бургас.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).

В случая ищецът твърди действия и бездействия, които се изразяват в лоша битова среда – влага, мухъл и инсекти в спалното помещение, недостатъчна жилищна площ, лоши условия на мястото за упражняване на двигателна активност – липса на чешма и питейна вода.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Според чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като съгласно събраните доказателства по делото, няма нарушение на тези изисквания. Наличието на влага, мухъл и инсекти в спалните помещения на з.о.Дебелт не се установява от докладите на Националния превантивен механизъм, който е подробен по отношение на всички установени нередовности, но за обитаваното от ищеца общежитие не посочва такива.

Ищецът С.С. винаги е разполагал в помещението с изискуемата площ от 4 кв.м. на човек, освен това в помещението има тоалетна и баня, нормативно предвиденото и необходимо обзавеждане. Поддържането на хигиената в това спално помещение е и негово задължение, съгласно чл.88а, ал.1 от ППЗИНЗС. За това са му били осигурявани хигиенни материали и препарати. Не се установи да е имало теч на вода върху леглото на ищеца. Св. Я.П. говори теч от тавана на килия 307, но не и за килия 311, а такива не твърди и самия ищец при изявленията си пред съда, като при установяване наличие на влага и мухъл в помещенията, се извършват ремонтни дейности, съгласно справката на инспектор М.М.. Следва да се има предвид, че ищецът е бил преместен в з.о.Дебелт едва на 18.03.2021г., като до тогава, считано от 19.10.2020г., за тази част от исковата претенция той изобщо не е пребивавал в това затворническо общежитие, за да претърпи страдание от влага и мухъл там. Същото важи и за четвъртата претенция. Ако лишеният от свобода не проветрява редовно спалното си помещение и не се грижи за хигиената и личните си  вещи, може да се образува конденз и мухъл, който да формира при определена нежелана влажност. Това обаче, ще бъде резултат от негови действия, а не от бездействие на затворническата администрация.

Като неоснователни се възприемат и оплакванията на ищеца относно липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване на спалните помещения в затворническото общежитие. Тази дейност се осъществява от външен доставчик, поради което не е налице твърдяното бездействие, като това се потвърждава и от св.П., който при разпита си признава, че е виждал да се пръска срещу паразити. Дали дезинсекцията е ефективна, е въпрос на лична преценка и не обосновава извод за бездействие. За съжаление борбата в този тип паразити винаги е трудна и съпътства живота на всеки индивид, а не само на лишените от свобода. Следва да се отчете и посочено в докладната записка на инспектор М.Михалева, че през процесния период ищецът не е изразявал оплаквания, свързани с ухапвания от насекоми.

По отношение на втората и третата претенция следва да се има предвид също, че те са за периода 01.07. до 29.07.2022г. и касаят недостатъчна площ и инсекти в килия № 307, но от представените справки се установи, че през този период ищецът не е пребивавал в нея, защото още от 01.06.2022г. е пренасочен в І-ва група и е обитавал други спални помещения.

Съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. От доказателствата по делото, включително се установява, че за всички пребиваващи в з.о.Дебелт се осигурява престой от един час и половина дневно, разпределен на две части от по 45 минути, т.е. затворническата администрация не само е спазила това нормативно изискване, но и го е разширила в интерес на лишените от свобода. Законодателят не е предвидил като задължително изискване на мястото където престоят на открито се провежда, да има тоалетна и вода, защото такова задължение е предвидено единствено за спалните помещения, съгласно чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС. Следва да се има предвид, че администрацията не може да изпълни всички желания на лицата пребиваващи в затвора за наличие на множество санитарни възли и чешми. За това е и предвидено основното им задължение по цитирания текст от ППЗИНЗС, което в случая е налице. Що се отнася на горещината през лятото, ако ищецът не харесва слънчевите лъчи, той има избор да не провежда престой на открито, когато слънцето по неговите разбирания грее силно. Освен това съгласно справките, на местата за престой на открито има пейки и сенници, а лишените от свобода при желание могат да вземат със себе си бутилка с вода. Ищецът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че страда от епилепсия.

Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно наличие на осъществени незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган и нанесени неимуществени вреди, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора то е основателно. На основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.143, ал.3 от АПК и чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ГДНИН да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от ищеца.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Й.С., ЕГН-**********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието София, с четири претенции: 1.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 4000 лева за претърпени от него неимуществени вреди за лоши условия на пребиваването му за периода от 19.10.2020г. до 29.07.2022г. в килия № 311 и килия № 307 на з.о.Дебелт – наличие на влага и мухъл; 2.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени от него неимуществени вреди за лоши условия на пребиваването му в периода от 01.07. до 29.07.2022г. в килия № 307 на з.о.Дебелт – недостатъчна жилищна площ; 3.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 1500 лева за претърпени от него неимуществени вреди за лоши условия на пребиваването му в периода от 01.07. до 29.07.2022г. в килия № 307 на з.о.Дебелт – наличие на инсекти; 4.За осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 19.10.2020г. до 06.07.2022г. за липса на питейна вода на карето, където се провежда престоя на открито.

ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН-**********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието - София, сумата от 100лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд - гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                СЪДИЯ: