№ 208
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000161 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Металекс Инвест“
ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 530 от 27.12.2024г. по
търг.дело № 365/22г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати на „Шипи 94“ ЕООД със седалище гр.Варна
сумата от 89 213.16лв., представляваща разходи за допълнително извършени
дейности и вложени материали във връзка с изпълнението на договор от
04.09.2019г. за изграждане на „улична битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с
дължина 329.07м. от О.Т.417 през О.Т. 417, О.Т.413, СО „Пчелина“ – по
бул.“Цар Освободител“ до съществуваща РШ на бул.“Христо Смирненски“
гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 08.06.2022г. до окончателното изплащане на основание
чл.266 ал.1 от ЗЗД., както и е осъдено да заплати направени по делото
разноски.
Твърди във въззивната жалба, че решението в обжалваната му
осъдителна част е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е
необосновано.
1
Оспорва изводите на съда, че в хода на изпълнението на договор от
04.09.2019г. ищецът е извършил допълнителни строителни дейности, които
надвишават предварително договореното, като стойността им възлизала на
89 213.16лв. без ДДС. Излага, че съдът е кредитирал заключението на вещото
лице, което установява, че допълнително извършените СМР са били реално
осъществени, необходими и съобразени с нормативните изисквания.
Съобразно експертното заключение, част от надвишаващите СМР били
свързани с възстановяването на пътната настилка, което е изпълнено не със
земна маса, както е било предвидено първоначално в договора, а с
несортирана фракция. Това изменение е било необходимо, тъй като
процесният пътен участък попадал в обхвата на подзаконов нормативен акт на
Община Варна, който изисквал такъв тип възстановяване. В резултат на това,
независимо че в строителните актове е отразено друго, на място било
установено, че ищецът бил изпълнил работите в съответствие с действащите
технически изисквания. Оспорва приетото от съда, че без допълнително
извършените от ищеца СМР в частта относно обратния насип не било
възможно обектът да бъдел въведен в експлоатация. Оспорва приетото от
съда, че независимо от факта, че превишаващите СМР не са намерили
съответно отражение в съставените актове и строителни документи, по делото
доказателствената им стойност била опровергана от експертното заключение
относно действително извършените от ищеца строителни работи. Оспорва
приетото, че допълнително изпълнените СМР били необходими за
изграждането на обекта в съответствие с техническите правила и норми и за
въвеждането му в експлоатация. Същите били функционално свързани с
предмета на договора, поради което подлежали на заплащане на договорно
основание.
На първо място твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване на неговите права,
изразяващо се в изслушване на вещото лице по допусната СТЕ, въпреки
депозирана от неговия процесуален представител молба за отлагане на
производството по делото.
На следващо място твърди, че съдът е постановил решението без да
направи задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства.
Излага, че действително между страните е налице валидно
2
облигационно правоотношение, като посочената в офертата цена е
приблизителна, а не окончателна. Офертата има значение не само за
определяне на цената на всеки вид дейност, но и за количеството на
необходимите строително-монтажни работи. Точният обем на тези работи
следва да бъде установен след тяхното извършване и отразен в съответния акт
за приемане, тъй като в хода на строителния процес може да възникне
необходимостта от извършване на допълнителни СМР и/или промяна в
количествата, на всяка една такава променя следва да бъде документирана и
направена след съответното разрешение на проектант, надзор и прочее.
Твърди, че в хода на строителството се съставят актове, които отразяват
конкретните видове СМР и техните реални количества, които са извършени и
съответно приети. Подписването на Акт образец 19 служи за приемане на
възложената и извършена работа и е основание за нейното заплащане. На база
на тези документи впоследствие се приема и самият строеж и се разрешава
ползването му. Отклонението от проекта, влагането на материали, за които
няма доказателства за техният произход и качества е пречка за приемане на
обекта и разрешаване на ползването му по съответния законов ред. Твърди, че
не може да бъде споделено приетото от съда, че подписаните от ищеца актове
– в това число, но не само Акт образец 12, Акт образец 15, Акт образец 16, не
следва да бъдат кредитирани като частни документи, а ценени в съвкупност с
всички останали доказателства. Твърди, че всички подписани от ищеца актове,
включително Актове образец 12, Акт образец 15, Акт образец 16, съдържат
конкретни количества извършени строително-монтажни работи и тяхното
количество. Тези дейности и количества отговарят на всички строителни
книжа, в това число и на извършените промени в хода на строителството.
Поради което и твърди, че самият ищец е признал тези количества като
коректни, а впоследствие се опитва да претендира за допълнителни дейности,
които не са надлежно документирани и има съмнения дали изобщо са
извършени. Подписаните от ищеца актове, представляват неизгодни за него
факти и като такива същите безспорно следва да бъдат ценени от съда.
По отношение на съдебно-техническата експертиза, излага подробни
съображения за съдържащи се в нея разминавания и несъответствия, както и с
неточно посочване на приложими законови и подзаконови разпоредби.
Твърди, че установените от експерта като извършени СМР не съответства
нито на оферираното количество, нито на проекта, нито на подписаните
3
актове, нито на реално изпълненото на място /например при обратните
насипи, при полагането на асфалтова смес и др./ Твърди, че анализът на
експерта не се основава на реални проверки или технически съображения, а
представлява просто математическо остойностяване на твърденията на ищеца.
Твърди, че по делото липсват доказателства за направени разходи, свързани
със закупуване на допълнителни материали, ангажиране на допълнителна
работна ръка. Твърди, че СТЕ не може да се приеме за достоверен източник на
доказателства, на база на която да се приеме за доказана исковата претенция.
Оспорва възприетото от съда въз основа на СТЕ, че Община Варна,
която е възложител на СМР, е одобрила и приела проект, който не отговоря на
нормативната уредба, включително на собствените и подзаконови актове.
Твърди, че Община Варна е органът, който не само е разпоредил неговото
изготвяне, но също така го е одобрил и издал разрешение за строеж, което
предполага съответствие с действащите нормативни изисквания. Оспорва
приетото, че ако не били направени допълнителните разходи, проектът не би
могъл да бъде въведен в експлоатация. Твърди, че ако действително са били
необходими допълнителни СМР, които не са били предвидени в проекта, то
следваше да бъде поискано изменение на инвестиционните проект с
последващо одобрение, да бъдат съставени съответните актове и протоколи,
които да удостоверяват необходимостта от тези допълнителни разходи и да
бъдат представени доказателства, че изпълнителят е направил тези разходи на
основание надлежно подписани документи и договорени условия. Твърди, че
изводът, че тези допълнителни разходи са били задължителни за въвеждане на
проекта в експлоатация е недоказан.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му осъдителна част и да
постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира
направените по делото разноски за двете инстанции. В депозирана за съдебно
заседание молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда
да я уважи.
Въззиваемата страна „Шипи 94“ ЕООД със седалище гр.Варна, в
депозирани в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговори, изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната му осъдителна част. Претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва
4
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предмет на въззивно производство са предявени в отношение на
евентуалност осъдителни искове от „Шипи 94“ ЕООД срещу „Металекс
Инвест“ ЕООД за сумата 89 213.16лв., претендирана като разходи за
допълнително извършени дейности и вложени материали във връзка с
изпълнението на договор от 04.09.2019г. за изграждане на „улична битова
канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329,07 м. от О.Т. 417 през О.Т. 414, О.Т.
413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител” до съществуваща РШ на бул.
„Хр. Смирненски” – гр. Варна”. В условията на евентуалност исковата сума се
претендира на основание чл.61 ал.1 от ЗЗД като обезщетение за извършена без
възлагане чужда работа със знанието и без противопоставянето му,
евентуално на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД на плоскостта на неоснователното
обогатяване поради спестяване на разходите за извършване на СМР.
Обжалвано е осъдителното първоинстанционно решение по главния иск.
Няма спор между страните пред въззивна инстанция по следните
обстоятелства:
Между тях е сключен договор от 04.09.2019г. за изграждане на „улична
битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329,07 м. от О.Т. 417 през О.Т.
414, О.Т. 413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител” до съществуваща
РШ на бул. „Хр. Смирненски” – гр. Варна”, Посочената в офертата цена,
изчислена на база единични цени, в размер на сумата 150 725.24лв. без ДДС е
приблизителна, а не окончателна. Не е спорно изпълнението на задълженията
на изпълнителя по договора.
От изпълнителя са издадени два броя фактури № 555 от 18.09.2019г. за
авансово плащане в размер на сумата 75 362.62лв. без ДДС и фактура № 567
от 15.11.2019г. за сумата 25 000лв. Не е спорно, че двете фактури на обща
стойност 100 362.62лв. са заплатени от възложителя. Не е спорно, че след
приключване на дейностите и съставяне на протокол обр.19, от изпълнителя е
издадена фактура № 580 от 14.01.2020г. на стойност 80 352.32лв., а с ДДС
96 429.98лв. Фактурата е издадена за видове СМР и количество, единични
цена, посочени в протокол обр.19. Част от тази сума в размер на 66 429.98лв. е
5
заплатена от възложителя. Неплатеният остатък, поради спор между страните
досежно стойността на извършеното по договора, в размер на 30 000лв. е
предмет на уважено възражение за прихващане с решение № 494 от
07.11.2022г. по търг.дело № 918/20г. по описа на ВОС, влязло в сила. Или
установеното погасено задължение на възложителя за заплащане на
стойността на извършеното по договора е в размер на сумата 196 792.60лв.
Твърди се в исковата молба, както и в молбата за уточнение от
27.07.2022г., че в изпълнение на договора дружеството – изпълнител е
извършило допълнително дейности и вложило материали, които подробно са
посочени в идентични таблици в исковата молба /гръб на л.3/ и в
уточнителната молба /гръб на л.41/. Видовете дейности са 12 на брой и
включват както следва: механизиран изкоп, уплътнен пясък върху тръби,
превоз на строителни отпадъци на депо, заснемане и трасиране,
видеозаснемане, укрепване и разкрепване изкоп, трошено каменна настилка,
организация на движението, доставка и монтаж временна ограда, механизация
и транспорт работници, почистване и втори бит разлив. За всяка от тях е
посочена единична цена, количество, и общата стойност. Посочената
първоначално обща стойност е в размер на сумата 81 282.79лв., а след
увеличение на иска общият размер на исковата сума е 89 213.16лв., съобразно
дадената от експерта оценка. С оглед на така изложеното, съставът на
въззивния съд намира, че съобразно направените уточнения, предмет на
предявените искове са само тези строително-монтажни дейности по видове и
количества, посочени от ищеца в тези таблици.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
обективно и компетентно дадено, и кредитирано от въззивния съд изцяло, и от
отговора на експерта на въпрос 7, съставът на въззивния съд приема за
установено, че в изпълнение на договора от 04.09.2019г. от изпълнителя,
въззиваемото дружество, са изпълнени в повече СМР от заложените в
офертата и вложени материали, в повече от първоначално предвидените в общ
размер на сумата 89 213.16лв. От експерта е посочено, че извършените и
констатирани от него в повече СМР и дейности са относими към
завършването и предаването на обекта, предмет на договора. От експерта е
изготвена подробна таблица /л.322 – л.325 от първоинстанционното
производство/. В нея са описани 39 вида СМР, като са съпоставени СМР по
офертата и реално изпълнените на обекта. От таблицата е видно, че не по
6
всички посочени от експерта 39 вида СМР има извършени СМР над
оферираните. Относими към настоящето производство обаче, не са всички
СМР, по които има констатирано надвишаване на обща стойност 89 213.16лв.,
а само тези, изрично претендирани от ищеца, посочени по-горе в решението.
Поради това именно въведният спор във въззивната жалба за необходимостта
от СМР, свързани с възстановяването на пътната настилка, което е изпълнено
не със земна маса, както е било предвидено първоначално в договора, а с
несортирана фракция и положеното асфалтово покритие, остават извън
предмета на разглеждане от въззивния съд и не следва да бъдат обсъждани от
съда направените възражения. Тези видове СМР не са въведени от ищеца в
настоящето производство. Още повече, че СМР във връзка с възстановяването
на пътната настилка са включени в протокола въз основа на който е издадена
фактура № 580 от 14.01.2020г. и същите са били предмет на разгледаното вече
възражение за прихващане по търг.дело № 918/20г.
Съпоставяйки ищцовата претенция, по изготвената от ищеца таблица по
видове претендирани СМР и количество и установеното от експерта, съставът
на въззивния съд, приема за установено, че по договора от 04.09.2019г.
изпълнителят е извършил в повече, нефактурирани СМР на стойност както
следва:
заснемане и трасиране – 1 100лв.;
видеозаснемане – 990лв.;
трошено каменна настилка – 8 295лв.;
организация на движението – 10 130лв.;
доставка и монтаж временна ограда – 300лв.
механизация и транспорт работници – 1 640лв.
на обща стойност 22 455лв.
За част от претендираните СМР, а именно: механизиран изкоп, уплътнен
пясък върху тръби, превоз на строителни отпадъци на депо, укрепване и
разкрепване изкоп, експертът не е установил изпълнени СМР над
оферираните. Последните два вида СМР, претендирани от ищеца - почистване
и втори бит разлив, не са включени изобщо в изготвената от експерта таблица.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира,
предявения иск за заплащане на СМР, изпълнени по договор от 04.09.2019г.
7
над договорените, но необходими за изпълнение на задължението по договора,
за доказан и основателен до размера на сумата 22 455лв., до който размер
искът следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до претендираните
89 213.16лв. искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното уважаване на главния иск и мотивите на съда
досежно конкретно претендираните от ищеца СМР, неоснователни се явяват и
предявените евентуалните претенции в отхвърлителната част на главния иск.
Отхвърлянето на главния иск не е поради неоснователност на претенцията и
липса на договорно правоотношение, а поради липса на сезиране на съда с
други, различни от посочените в таблицата към исковата молба СМР. Това е
важимо и по отношение на предявените в евентуалност искове и същите
следва да бъдат отхвърлени без излагане на други, различни мотиви от съда.
Предвид на това обжалваното осъдително решение до размера на сумата
22 455лв. следва да бъде потвърдено. За разликата над тази сума до
претендираните 89 213.16лв. решението следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което главният иск и евентуално предявените
искове за тази разлика да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изменения размер на уважената част от исковете следва да бъдат
определени дължимите между страните разноски за първа инстанция.
Дължимите в полза на ищеца разноски са в размер на сумата 3 691.41лв, а тези
в полза на ответника са в размер на сумата 7 681.48лв. След компенсация
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 3 990.07лв.
Поради което и решението, в частта му, с която ответното дружество е
осъдено да заплати разноски след извършена от първата инстанция
компенсация следва да бъде отменено.
За въззивна инстанция от въззиваемата страна въпреки направеното
искане за присъждане на разноски по делото няма доказателства за заплатени
разноски.
В полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените пред
въззивна инстанция разноски, съразмерно предмета на спора пред въззивен
съд и отхвърлената част от иска, а именно сумата 8 668.50лв.,
представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 530 от 27.12.2024г. по търг.дело № 365/22г.
по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение в частта му, с която
„Металекс Инвест“ ЕООД със седалище гр.Варна е осъдено да заплати на
„Шипи 94“ ЕООД със седалище гр.Варна сумата от 22 455лв., представляваща
разходи за допълнително извършени дейности и вложени материали във
връзка с изпълнението на договор от 04.09.2019г. за изграждане на „улична
битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329.07м. от О.Т.417 през О.Т.
417, О.Т.413, СО „Пчелина“ – по бул.“Цар Освободител“ до съществуваща РШ
на бул.“Христо Смирненски“ гр.Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022г. до
окончателното изплащане на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД.
ОТМЕНЯВА решение № 530 от 27.12.2024г. по търг.дело № 365/22г. по
описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение в частта му, с която
„Металекс Инвест“ ЕООД със седалище гр.Варна е осъдено да заплати на
„Шипи 94“ ЕООД със седалище гр.Варна разходи за допълнително извършени
дейности и вложени материали във връзка с изпълнението на договор от
04.09.2019г. за изграждане на „улична битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с
дължина 329.07м. от О.Т.417 през О.Т. 417, О.Т.413, СО „Пчелина“ – по
бул.“Цар Освободител“ до съществуваща РШ на бул.“Христо Смирненски“
гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 08.06.2022г. до окончателното изплащане на основание
чл.266 ал.1 от ЗЗД за разликата над 22 455лв. до 89 213.16лв., както и в частта
му, с която „Металекс Инвест“ ЕООД е осъдено да заплати на „Шипи 94“
ЕООД разноски за първа инстанция в размер на 13 906.11лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове на „Шипи 94“ ЕООД със седалище
гр.Варна срещу „Металекс Инвест“ ЕООД със седалище гр.Варна за
разликата над 22 455лв. до 89 213.16лв., претендирана като разходи за
допълнително извършени дейности и вложени материали във връзка с
изпълнението на договор от 04.09.2019г. за изграждане на „улична битова
канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329.07м. от О.Т.417 през О.Т. 417,
О.Т.413, СО „Пчелина“ – по бул.“Цар Освободител“ до съществуваща РШ на
9
бул.“Христо Смирненски“ гр.Варна на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД,
евентуално на основание чл.61 ал.1 от ЗЗД като обезщетение за извършена без
възлагане чужда работа със знанието и без противопоставянето му,
евентуално на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД на плоскостта на неоснователното
обогатяване поради спестяване на разходите за извършване на СМР.
ОСЪЖДА „Шипи 94“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на
управление гр.Варна, бул.“Васил Левски“ № 7, вх.Б, ет.3, ап.30, ЕИК
********* да заплати на „Металекс Инвест“ ЕООД със седалище гр.Варна със
седалище гр.Варна, ЕИК ********* сумата 3 990.07лв. /три хиляди
деветстотин и деветдесет лева и седем стотинки/, представляваща дължими за
първа инстанция разноски след компенсация с дължими разноски на ищеца, и
сумата 8 668.50лв. /осем хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и петдесет
стотинки/, представляваща направени разноски за въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10