ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2129
гр. Пловдив, 17.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХХІХ
състав, в закрито заседание на
седемнадесети декември, две
хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2607 по описа на съда за 2020
год. намери следното:
Производството по делото е образувано по жалба от
Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. „Славянска“ № 38, ет. 1, оф. 1,
представлявано от Н.К.С., чрез адвокат А.Д., против Мълчалив отказ на Директора
на НУ “Св.Софроний Врачански“ гр. Враца, с адрес в града ул.“Стоян Кялъчев“ № 2, по Заявление за достъп до обществена
информация, изх. № 20А-ЗДОИ-0041 от 21.08.2020 г. Жалбата е била депозирана
чрез НУ “Св.Софроний Врачански“ гр. Враца, където ѝ е бил поставен входящ
номер от 05.10.2020 г. С изпращане на жалбата до съда от Директора на НУ
“Св.Софроний Врачански“ гр. Враца, е изпратена и административната преписка,
образувана по заявлението за достъп до обществена информация, като с оглед
съдържащите се в нея Решение за предоставяне достъп до обществена информация №
125 от 07.10.2020 г. и писмо изх. № 28/09.10.2020 г., съдържащо информацията, е
изискано становище от жалбоподателя, който в молба от 05.11.2020 г. е заявил,
че поддържа жалбата си, както е предявена и че не е получил решението за
предоставяне достъп до обществена информация.
От страна на ответника
по делото е постъпило становище, в което се сочи, че след получаване на
заявлението за достъп до обществена информация от 21.08.2020 г. и след
получаване на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, в
изпълнение на правомощията си по чл.91, ал.1 от АПК, в законоустановения срок
ответникът бил упражнил правото си на отзив, като оттеглил мълчаливия отказ и постановил изричен акт от
07.10.2020 г., изпратен
на жалбоподателя с писмо от 09.10.2020 г. Сочи се, че в тази хипотеза, при
липса на оттегляне на жалбата, същата следвало да се счита като такава срещу
изричния отказ и се моли по същество съдът да я отхвърли, като се присъдят
разноски на ответната страна.
С молба от
11.12.2020 г. процесуалния представител на жалбоподателя адв.Д. е заявил, че
„едностранно оттегля пълномощията си като процесуален представител“ по делото.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, както и
в становището на ответника по същата и приложените към жалбата и допълваща я
молба доказателства, както и съдържанието на административната преписка, намира
следното:
В жалбата се твърди, че сдружението - жалбоподател е
изпратило до официалната електронна поща на ответника заявление за достъп до
обществена информация изх. номер при жалбоподателя 20А-ЗДОИ-0041/21.08.2020 г.,
както и че в законоустановения 14-дневен срок по чл.28, ал.1 от ЗДОИ ответникът
не е постановил решение, с което да откаже, или разреши достъп до поисканата
обществена информация, поради което и е формирал мълчалив отказ, който и се
обжалва. Към жалбата е приложена разпечатка от електронната поща на
жалбоподателя за удостоверяване изпращането на въпросното заявление на ел. поща
на ответника на дата 21.08.2020 г. Прави се искане за отмяна на твърдения
мълчалив отказ и осъждане на ответника за разноските, направени от
жалбоподателя, съставляващи деловодни такива, вкл. заплатен адвокатски хонорар.
Към
административната преписка от страна на Директора на НУ “Св.Софроний Врачански“
гр. Враца е приложена разпечатка от електронната поща на училището, от която е
видно, че му е било изпратено въпросното заявление от 21.08.2020 г. В
становището на ответната страна е посочено, че то е било и получено, макар да
не е конкретизирано изрично кога е станало това, респективно кога то е било
регистрирано при ответника, както изисква чл.28, ал.1 от ЗДОИ, като от текста
на становището би могъл да се направи извод, че това е станало именно на датата
на изпращане на заявлението - 21.08.2020 г. Не е спорно между страните и е
видно, че в заявлението е поискан достъп до обществена информация по смисъла на
чл.2 от ЗДОИ, както и че Директорът на НУ „Св.Софроний Врачански“ гр. Враца е задължен
субект по чл.3 от ЗДОИ. Следователно и предвид липсата на произнасяне по
заявлението с изрично решение в предвидения в чл.28, ал.1 от ЗДОИ срок, който с
оглед на представените доказателства следва да се счита за започнал да тече от
21.08.2020 г., то действително е бил налице формиран мълчалив отказ по смисъла
на чл.58, ал.1 от АПК, като за жалбоподателя поради това и е бил налице
възникнал интерес да го обжалва и жалбата му до съда е била подадена и в
законоустановения срок, а именно на 05.10.2020 г. Тук, макар да се касае до
въпрос по същество, съдът намира за нужно да посочи, че не се възприемат изобщо
като основателни възраженията в становището на ответника относно това, че
жалбоподателят изобщо нямал интерес да търси въпросната обществена информация.
И това е така, тъй като достъпът до обществена информация е субективно право,
което е предоставено на всеки, съобразно с предвиденото в чл.41 от КРБ, вр. с чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗДОИ.
От материалите по делото е видно, че жалбата е била
депозирана при административния орган на 05.10.2020 г., но изпратена в съда с
писмо изх.№ от 12.10.2020 г., като по нея е било образувано и настоящото дело
на 14.10.2020 г. Установява се от доказателствата по делото и че преди фактическото образуване на делото,
но след подаване на жалбата, ответникът Директор на НУ „Св.Софроний Врачански“
гр. Враца се е произнесъл с изричен акт по заявлението на жалбоподателя за
достъп до обществена информация, а именно с въпросното Решение № 125/07.10.2020
г., след предвидения за това срок по ЗДОИ, като е уважил искането за
предоставяне достъп до обществена информация изцяло и практически е предоставил
същата по поискания от жалбоподателя начин, а именно по електронната му поща на
09.10.2020 г., за което ответникът е ангажирал доказателства.
Разпоредбата
на чл.91,
ал.1 от АПК, на която се позовава в становището си
ответникът, не е приложима и относима към настоящия
случай, защото същата дава възможност на органа, издал акта, да го преразгледа
и оттегли в в
7-дневен срок от получаване на жалбата, когато органът е едноличен, но тогава,
когато е налице производство по обжалване на административни актове по
административен ред, тъй като тази норма е в глава шеста на
АПК – „Оспорване на административните
актове по административен ред“ /в този смисъл изрично е Определение № 16098 от
29.12.2017 г. на ВАС по адм.д.№ 14266/2017 г./. В
случая е подадена жалба по реда на чл.145 и сл. АПК за
оспорване на административен акт по съдебен ред, поради което и принципно ако е налице оттегляне на акта
то ще е с правно основание по чл.156, ал.1 АПК. В
конкретния случай, некоректно е изобщо твърдението на ответника, че е налице
оттегляне на акта с факта на издаване на решението за предоставяне достъп до
обществена информация. И това е така,
доколкото с жалбата е оспорен мълчалив отказ на задължения субект.
Мълчаливият отказ обаче, не е волеизявление, а именно липса на такова, поради
което то не може да бъде и оттеглено. Оттеглянето е процесуално действие, което
е възможно тогава, когато има какво да се оттегли - органът е направил
конкретно волеизявление, а не е налице фингирано
такова. Фингираното волеизявление е липса на
волеизявление, на което законодателят е придал правни последици с оглед
определени свои цели. Правната норма, която създава фикция, не може да бъде
тълкувана разширително, поради което мълчаливият
отказ би могъл да се оттегли само ако законодателят изрично създаде нова
законова фикция - за оттегляне на нещо, което липсва /Така е приел изрично и ВАС в Определение № 4156 от
25.03.2014 г. по адм.д.№ 2761/2014 г./. В случая
задълженият да се произнесе орган е упражнил правомощието си да се произнесе с
искания акт, след подаване на жалба до съда, макар и преди изпращането ѝ
на съда от органа, ведно с преписката и съответно образуване на
административното дело. Поради това и следва да се счете, че в случая е налице
хипотезата на чл.156, ал.1, пр. последно от АПК, като административният орган,
постановявайки решението за предоставяне достъп до обществена информация, е
упражнил предвиденото в чл.156, ал.1, пр. посл.
от АПК, във вр. с чл.40, ал.2 от ЗДОИ право да
издаде акта, чието издаване е отказал. При така установените факти - издаване
на искания от заявителя акт в хода на съдебното производство по оспорване на
мълчаливия отказ на задълженото лице, е безспорно, че за заявителя вече не е
налице правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ, тъй като с издаването
на акта, с който исканата информация е предоставена, законният интерес на
заявителя е бил удовлетворен. Наличието на правен интерес от оспорването е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване и
липсата ѝ прави съдебното производство недопустимо. Поради това и съдът
намира, че следва да прекрати производството, като приложи предвиденото за това
основание по чл. чл.159, т.4 от АПК /вж. отново
Определение № 4156 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2014 г. в същия
см./. Вярно е, че чл.156, ал.1 от АПК
говори за налично дело по оспорване на административния акт, а в случая
издаването на решението от страна на ответника е станало преди образуване на
настоящото дело, но, все пак, това е станало след подаване на жалбата до съда.
Поради това и независимо, че правото си
по чл.156, ал.1 от АПК органът е упражнил преди изпращане на жалбата с преписката
в съда и преди образуване на делото, то след като е подадена жалба до съда,
съдът е бил вече сезиран още към подаване на жалбата 05.10.2020 г. с правния
спор и затова и в негова компетентност стои и въпросът за прекратяването на
съдебното производство /така и цитираното и по-горе Определение № 16098 от 29.12.2017 г. на ВАС по адм.д.№ 14266/2017 г./.
Както правната доктрина, така и съдебната практика
приемат, че правният интерес трябва да присъства не само при сезирането,
т. е. при подаването на жалбата, но той трябва да е налице през целия процес и
ако този интерес междувременно отпадне, производството следва да се прекрати. В
случая, без значение е фактът, заявен от жалбоподателя, че не бил получил лично
постановеното след срока решение по заявлението му за достъп до обществена
информация, защото независимо от това дали решението му е било съобщено, с факта на постановяването му отпада и
правният интерес на жалбоподателя от обжалване, тъй като целеният от него
правен резултат е постигнат /в този смисъл е
Решение №
3933 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2011 г./.
С оглед
на изложеното относно наличие на правно основание по чл.159, т.4 от АПК, което
е основание за прекратяване на производството, ще следва да се уважи и искането
на жалбоподателя, направено своевременно още с жалбата му, да му се присъдят
направените разноски. Към жалбата и по делото са приложени и доказателства за
направените разноски - документ за внесена държавна такса от 10,00 лева и
договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020 г., в който е посочено,
изплатено в брой към датата на сключване на договора, възнаграждение за адвокат
в размер на 500,00 лв. Подаването на жалбата от сдружението - жалбоподател е
направено единствено поради непроизнасянето в срока по чл.28, ал.1 от
ЗДОИ на Директора на началното училище. Ако
задълженото лице се беше произнесло в срок, или беше упражнило правото си
по чл.30
от ЗДОИ, жалбоподателят не би имал право да оспори мълчалив
отказ, а следователно и да направи необходимите за подаване на жалбата разноски
за държавна такса, както и да упражни правото си на правна помощ чрез
упълномощаване и заплащане на адвокат. Фактът, че след като е оспорен
мълчаливият отказ задълженият субект е
издал искания акт, т.е. упражнил е правото си по чл.156, ал.1 АПК, не може да обоснове извод, че с действията си
ответникът не е предизвикал образуването на делото и направените във връзка с
него разноски. Напротив, именно непроизнасянето в срок е станало причина за
подаване на жалбата, което пък е основание за образуване на дело от
административен характер. Ако органът беше се произнесъл в срок, или в срок
беше уведомил заявителя за удължаване на срока за произнасяне, за заявителя
нямаше да е налице хипотезата на мълчалив отказ и следователно нямаше да е
налице право на оспорване, т.е. не поведението на органа щеше да бъде причина
за образуване на делото и направените във връзка с него разноски. С оглед на
това и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, във вр. с чл.144 АПК и
като взема предвид, че ответникът, въпреки че е представил пространно становище
по същество, не се е възползвал от възможността да направи възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение
по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът счете, че следва да го присъди в претендирания и действително изплатен размер, като така се
осъди НУ “Св.Софроний Врачански“ гр. Враца, като юридическото лице, в чиято структура се намира
ответникът по жалбата да плати на жалбоподателя общо 510 лева, от които 10 лева
за внесената държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
„Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив, ул.
„Славянска“ № 38, ет. 1, оф. 1, представлявано от Н.К.С.,
против Мълчалив отказ на Директора на НУ “Св.Софроний Врачански“ гр. Враца,
ул.“ Стоян Кялъчев“ № 2, по Заявление за достъп до
обществена информация, изх. № 20А-ЗДОИ-0041/21.08.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 2607/2020 г. по описа на Административен
съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Начално училище “Св.Софроний
Врачански“ гр. Враца, ул. “Стоян Кялъчев“ № 2, да
заплати на „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
ул. „Славянска“ № 38, ет. 1, оф. 1, направените по
делото разноски от общо 510 лв. /петстотин и десет лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването
му, като на жалбоподателя да се съобщи лично, чрез управителя на сдружението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: