РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в публичното заседание на осми април
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Станислава Стоянова, като разгледа гр. д. № 16838 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от К.В.Д. срещу „И.Х.“ ЕООД, иск да
бъде прогласен за нищожен като привиден сключения между страните договор за
замяна на недвижим имот срещу движима вещ от 07.02.2017 г., материализиран в
Нотариален акт № 66/07.02.2017 г. по н.д. № 65/2017 г. на помощник-нотариус Д. ***, по
заместване на нотариус О. *** с РД ВРС, по силата на
който ищецът е прехвърлил на ответника един кв. м. идеални части от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18-32/26.04.2011 г. на ИД на АГГК, находящ
се в ***, с площ 330 кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, при съседи: ***и 10135.1026.32 в замяна,
на което ответникът е прехвърлил в полза на ищеца правото на собственост върху ***, на
основание чл. 26 ал. 2 предл. 5 от ЗЗД и евентуален иск за разваляне на същия договор
за замяна на недвижим имот срещу движима вещ от 07.02.2017 г., на основание чл.
87 ал. 3 от ЗЗД.
Твърди се, че
ищцата и ***,
представляващ свързаните лица – ответника и трето за спора дружество „*** са
водили преговори акционерното дружество да построи жилищна сграда в собствения
на ищцата поземления имот. Поддържа се, че по настояване на бъдещия изпълнител ***,
на 07.02.2017 г. ищцата прехвърлила един кв. м. идеални части
от правото на собственост върху поземления имот на ответника срещу обещанието
акционерното дружество да сключи с ищцата договор и да построи сграда в
поземления имот, след което да прехвърли правото на собственост върху два
апартамента от сградата в полза на ищцата. Излага се, че на 22.02.2019 г. между
ищеца и „*** е сключен предварителен договор за проектиране,
учредяване право на строеж и построяване на жилищна сграда. Сочи се, че
връзката между прехвърления един кв.м. правото на собственост и предварителния
договор е изрично отразена в чл. 2 ал. 5, чл. 19 ал. 3 и чл. 27 ал. 3 от същия.
Твърди се, че изпълнителят *** не е изпълнил задължението
си, поето с предварителния договор да осигури одобрен архитектурен проект,
поради което ищцата с покана от 22.02.2019 г. до *** е развалила предварителния
договор, като със същата е уведомила ответника, че следва да се яви пред
нотариус и да върне до 28.12.2020 г. правото на собственост върху прехвърления
един кв. м. от поземления имот с договора за замяна от 07.02.2017 г., но същият
не се е отзовал на поканата. Твърди се и че към настоящия не е сключен договор
за строителство и в процесния поземлен имот не е
построена сграда, нито ответникът е изпълнил задължението си да предаде мрежов
продукт ***. Поддържа се, че сключения договор за замяна от 07.02.2017 г. е
привиден и поради това – нищожен, тъй като страните по него реално не са искали
да извършат замяна на част от поземлен имот срещу движими вещи, а
действителната воля на същите е била ищцата да прехвърлила един кв. м. идеални
части от правото на собственост върху поземления имот на ответника, а
свързаното с него лице *** да построи жилищна сграда в процесния имот и да
прехвърли собствеността върху два апартамента от сградата, като в първото по
делото съдебно заседание се уточнява, че е налице прикрита сделка- договора за
прехвърляне на собствено срещу задължение за извършване на строителна услуга
/л.128 от делото/. Направено е искане за уважаване на предявения иск по чл. 26,
ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, а в условията на евентуалност
иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни
разноски.
На ответника е редовно
връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не
е подал отговор на исковата молба.
В първото по
делото съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който
оспорва исковете. Поддържа, че уговорената вещ е предадена в кантората на
нотариус ***. В същото
заседание представителя на ответника е предложил изпълнение, като е предал на
представител на ищеца мрежов продукт *** 2.4. мегахерца.
Адв. *** – представител на ищеца е
отказал получаване на вещта, тъй като тя не представлява вещта, за която е
сключен договора за замяна.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен Нотариален акт № 66 от 07.02.2017 г. за замяна на недвижим
имот срещу движима вещ, видно от който ищцата К.В.Д. е прехвърлила на ответника
„И.Х.“ ЕООД собствеността на 1 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. *** срещу мрежов продукт ***.
Представена
е скица на поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. ***, в която е отразено, че ищцата е собственик на ¼
ид. части от описания имот по силата на Нотариален
акт № 61 от 13.02.1987, издаден от ВРС.
Приложен
е предварителен договор за проектиране, учредяване на право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от
УПИ, сключен на 22.02.2019 г. между ищцата и Иванка В.Д. от една страна, като
възложител на строеж на УПИ с площ от 330 кв.м. в гр. ***, и *** от друга страна, като изпълнител по договора.
Представена
е нотариална покана от 17.11.2020 г. от К.В.Д. и ***, връчена на 11.12.2020 г. на „И.Х.“ ЕООД и ***, в
която е обективирано уведомление за прекратяване на предварителен договор от
22.02.2019 г., считано от 28.12.2020 г.
Ответната
страна е приложила Нотариален акт № 149 от 22.02.2019 г. за замяна на недвижим
имот срещу движима вещ, по силата на който „И.Х.“ ЕООД е прехвърлило на *** 1
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.1026.37 в гр. ***, а в замяна на това е получило кашпа.
По
делото е представена нотариална покана от *** от 03.08.2021 г., адресирана до
ищцата и ***, за получаване на идеен проект
и таблица за ценообразуване на сграда, която е получена на 05.08.2021 г.
Представена
е фактура № 12514 от 29.12.2021 г., видно от която ответното дружество е
закупило мрежов продукт *** на стойност
60 лв.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Съдът
е сезиран с иск за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим
имот срещу движима вещ от 07.02.2017 г., обективиран
в Нотариален акт № *** г., като сключен като
привиден, на осн. чл. 26, ал. 2, предл.
5 ЗЗД, а в условията на евентуалност е предявен иск за разваляне на същото
съглашение, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД. С оглед
разпределената от съда доказателствена тежест и правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава исканията
или възраженията си, ищцовата страна е следвало да установи, че е била собственик
на процесния имот към момента на подписване на договора, че спорната сделка за
замяна на недвижим имот срещу движима вещ е сключена, както и че при
сключването ѝ волята на страните не е била такава, каквато е отразена в
него, а е била в посока свързаното с ответника лице *** да построи жилищна
сграда в процесния имот и да прехвърли собствеността върху два апартамента от
сградата в полза на ищцата. Във връзка с предявения в евентуалност иск, съдът е
указал на ищцата, че следва да докаже сключването на договора, чието разваляне
се иска, както и че същата е изправна страна по него. Ответникът от своя страна
е следвало да установи направените от него правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи
възражения вкл., че е предал вещта, предмет на замяната.
По главния иск
При
т.нар. привидни сделки по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, страните външно (пред
трети лица) обективират воля, насочена към сключване
на определен договор, но във вътрешните им отношения се съгласяват, че не
желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желая
настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от
него. В първата хипотеза е налице абсолютна симулация, а във втората –
относителна, която по съществото си съдържа характерните особености както на
привидния договор, така и тези на прикрития. Начина, по който се извършва
разделението на двата вида симулация
може да бъде извлечен от практиката на съдилищата в тази посока, доколкото
законовата разпоредба на ЗЗД не разграничава двата вида. Освен във волята на
страните по договора, друго разграничение между видовете е броя на сделките,
които се сключват. При абсолютната симулация е налице само един договор –
привидния, докато при относителната са налице два – едната сделка
(симулираната) е тази, чиито последици страните не желаят да настъпят, но обективират пред третите лица, и другата (дисимулирана) – чийто резултат е действително търсеният.
Общото и в двете хипотези обаче е, че явната сделка е винаги нищожна.
По
смисъла на закона, такива сделки страдат от най-тежкия порок и не подлежат на
саниране, поради което и не могат да произведат действие в правния мир.
Материалният закон в чл. 26, ал. 3 ЗЗД обаче предвижда възможност нищожността
само на отделни части на съглашението да не води до нищожност на целия договор,
стига тези клаузи да могат да бъдат заместени по право от повелителни правила
на закона или ако може да се предположи, че същия би бил сключен и без тези
недействителни части.
За
установяване привидността на сделката и действителната воля на страните по нея,
практиката и теорията си служи с т.нар. обратно писмо или начало на писмено доказателство. Обратното писмо (contra letter) се създава нарочно за случая и от съдържанието му се
разкриват вътрешните отношения между страните по привидната сделка.
Подписването на същото може да предхожда прикритата сделка, може двете сделки
да бъдат сключени едновременно или обратното писмо да бъде съставено след
извършване на симулативната сделка. Обратното писмо
следва да бъде разписано от страните по явната сделка, за разлика от документа
с характер на начало на писмено доказателство, който изхожда само от едната
страна и се явява другия способ за разкриване истинската воля на договарящите
се.
В
настоящата хипотеза съдът счита, че не бяха събрани доказателства за наличието
на привидна сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.
5 ЗЗД. Страната, домогваща се да докаже, че волята на страните по договор за замяна на недвижим имот
срещу движима вещ от 07.02.2017 г., материализиран в Нотариален акт №
66/07.02.2017 г. по н.д. № 65/2017 г. е била различна от изявената в
съглашението не е представила доказателства в тази насока. Голословни се явяват
твърденията на ищцата, че процесният договор прикрива
желанието на страните да сключат договор за строителство. По делото е
представен единствено предварителен договор за проектиране, учредяване на право
на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на
идеални части от УПИ от 22.02.2019 г., видно от който обаче страни по него са
ищцата като възложител и ***, което дружество е трето за спора лице. В тази
връзка не може да бъде счетено, че са налице доказателства за несъответствие с
външно изразеното в отношенията между страните по спора и действителната им
воля, която се твърди, че е отразена в посочения предварителен договор,
доколкото същите не са съконтрахенти по него.
С оглед на гореизложеното, предявения иск по чл.
26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността
на сключения между страните като привиден договор за замяна на недвижим имот
срещу движима вещ от 07.02.2017 г., материализиран в Нотариален акт *** г.
по н.д. № 65/2017 г. на помощник-нотариус Д. ***, по заместване на нотариус
О. *** с РД ВРС, се явява недоказан и като такъв следва да бъде оставен без
уважение.
Съдът намира, че не следва да обсъжда доводите за
нищожност на договора поради липса на основание и абсолютна симулация, наведени
едва в хода на устните състезания, тъй като те представляват нови основания за
нищожност / нови искове/, предявени в момент от исковия процес, в който се
явяват преклудирани. Според принципа на диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/, съдебните производства
започват по молба на заинтересованото лице. Според това правило, съдът не правораздава по своя инициатива. Той трябва да бъде сезиран
от заинтересованата страна с искане за защита на накърнено или застрашено
субективно право. С фактическите твърдения и петитума
на исковата молба, ищецът определя вида и обема на търсената защита и в тези
рамки съдът има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решението.
Основанието на иска, може да бъде изменено от ищеца в първото по делото съдебно
заседание, ако с оглед защитата на ответникът съдът прецени, че това е уместно.
При съобразяване правото на ответника на защита, първото заседание по делото е
момента в който се преклудира възможността за
изменение на основание на иска, което в конкретния случай би се изразявало в
навеждане на други основания за нищожност на сделката, но такива действия за
изменение на основанието не са предприети от ищеца, съответно съдът не е
преценявал дали да бъдат приети. Наведените в хода на устните състезания доводи
за нищожност на основание, различно от посоченото в исковата молба не следва да
бъдат обсъждани по същество.
С оглед
отхвърляне на главния иск, съдът следва да разгледа предявения в евентуалност
такъв за разваляне на посочения договор за замяна на недвижим имот срещу
движима вещ от 07.02.2017 г., на осн. чл. 87, ал. 3
от ЗЗД.
Развалянето на определен договор е крайно средство
за прекратяване на облигационно правоотношение. Преобразуващото право има акцесорен характер, доколкото е налице само в случай, че
валидно е възникнало правоотношение по двустранен договор, а кредиторът по него
е изправна страна – при забава на кредитора, същия не може да иска разваляне на
съглашението.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД развалянето
на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни
права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Доказателствената тежест за
наличие предпоставките този институт е върху страната, която иска развалянето.
В настоящия случай с договора
за замяна на недвижим имот срещу движима вещ от 07.02.2017 г. ищцата е прехвърлила
собствеността върху 1 кв. м. идеални части от правото си на собственост върху
поземлен имот с идентификатор *** находящ се в гр. ***, в
замяна на което ѝ е прехвърлена собствеността върху мрежов продукт ***, собственост
на дружеството-заменител съгласно фактура № **********/06.02.2017, на обща
стойност 100 лв. В тази връзка ищцата твърди, че не е получила процесната вещ. В проведено на 29.10.2021г. о.с.з.
ответната страна е предоставила на ищцата мрежов продукт ***,
който видно от представената на л. 116 по делото фактура №
**********/29.10.2021 г. на стойност 60 лв., е собственост на дружеството.
В първото по делото съдебно заседание на ответника
е изрично указано, че следва да докаже, че е изпълнил договора, т.е. е предал
уговорената вещ. Ответникът е поискал един свидетел в режим на довеждане за
установяване на факта на предаване, който въпреки, че е бил допуснат от съда,
не е доведен от страната. По делото не се установява, уговорената вещ - мрежов
продукт *** да е предадена при сключване на договора в нотариалната кантора, както
се поддържа от ответната страна, т.е. съдът не приема за доказано изпълнението
преди образуване на производството.
Задължение, при което дължимият резултат е
конкретен и означен с индивидуалните си белези, е за индивидуално определена престация. Задължение, по отношение на което страните са
посочили само неговите общи белези, без същите да са конкретизирани, е родово
определено. Родовите белези на вещта се отнасят до принадлежността ѝ към
определена категория, като родът може да бъде определен по-широко или по-тясно,
в зависимост от волята на страните. Обикновено родово определените задължения
са за заместими вещи. Заместимите
вещи са такива, които в търговския оборот се приема, че дадено количество от
една вещ с дадено качество е еквивалентно на друга вещ от същото количество и
качество. С оглед на това, съдът счита, че процесната
движима вещ, макар и индивидуализирана в НА от 07.02.2017 г., попада в
категорията на заместимите вещи и всяка една от
съществуващите от този вид може да послужи за удовлетворяване на кредитора. Индивидуализацията
на вещта касае нейния род- модела на вещта, но не е посочен белег, който да я
определя индивидуално / напр. уникален сериен номер/. В тази връзка
възражението на ищеца, че предадената в съдебното заседание вещ е различна от
уговорената в договора е неоснователно. Следва обаче да се разгледа въпроса
дали предложеното в хода на настоящото
производство изпълнение чрез предаване на друга вещ от същия род удовлетворява
изискванията за надлежно изпълнение.
В Решение № 29 от 13.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 396/2010
г., I т. о., ТК подробно и ясно е разяснено при какви условия може да се даде
от съда допълнителен срок за изпълнение, ако длъжникът предложи да изпълни в
течение на съдебни процес по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД, а именно предлагане на
изпълнение и извършване на преценка на съда „според обстоятелствата“.
Искането за определяне на срок за изпълнение
по чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД може да е свързано с позоваването от ответника - длъжник на извинителни
причини за забавата като
твърдени, че не му е оказано
съдействие от кредитора или неоправдано
не е прието предложеното изпълнение
- забава на
кредитора по чл. 95 ЗЗД, както и да въведе
възражение за неизпълнен договор по чл.
90 ЗЗД, като в доказване на
такава хипотеза добросъвестността на
длъжника би отблъснала претенцията за разваляне на договора,
но не и изпълняемостта
на задължението. Ако ищецът - кредитор
не се противопостави,
то съдът би могъл да
даде срок за изпълнение
с оглед на
изразената готовност за изпълнение.
Кредиторът би могъл да възрази
срещу искането, като в този
случай, той изявява и отказ да приеме евентуалното
забавено изпълнение.
Възраженията биха могли да са:
оборване на
твърденията за наличието на
извинителна причина за длъжника за
забавата, както и липсата на
интерес от забавеното изпълнение.
Липсата на
интерес за кредитора от изпълнението следва
да се основе
на обстоятелствата, при които законът, ако няма други
уговорки между страните, допуска развалянето на
договора без кредиторът да е длъжен да дава
срок на
длъжника за изпълнение по
чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
В
конкретния случай обаче ответникът не е направил искане за определяне на
срок от съда и не е изложил и доказал извинителни причини за забавата, поради
което и не му е предоставен допълнителен
срок за изпълнение с определение на съда при извършена и преценка за
недоказаност на липса на интерес за ищеца от закъснялата престация,
в който случай кредиторът няма да има право да откаже да приеме забавеното
изпълнение. Това е единствената хипотеза, в която съдът зачита
погасителния ефект на направеното
изпълнение в хода на производството по
делото, но
тя не е налице в конкретния казус.
В същото решение е
разяснено, че в хипотезата на забава и изпълнение
без съдействието на съда относно определянето на срок, кредиторът не е длъжен да приеме
забавеното изпълнение, като при евентуален спор относно неприемането,
съдът ще изследва наличието на предпоставките,
както за забава на
длъжника, така и за интереса на кредитора
и за възможността му да развали
договора без да дава срок
за изпълнение.
В случая ответникът е предложил
изпълнение едва в първото по делото съдебно заседание въпреки редовното получаване
на съдебните книжа, т.е. е могъл да поиска срок за изпълнение с излагане на
извинителните причини за липса на изпълнение в по-ранен процесуален момент,
което той не е сторил. При предложението за изпълнение в хода на производството
не е изложил извинителни причини за забавата, които и да са доказани със
способите по ГПК, както и не е отправил изрично искане за определяне на
допълнителен срок за изпълнение, поради което съдът намира, че е бил в забава
за изпълнение и ищецът не е бил длъжен да приеме изпълнението, каквото и той е
сторил, чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание. При
изложеното, съдът намира, че извършеното в хода на производството изпълнение не
е надлежно. При липса на доказателства за изпълнение на престацията
преди образуване на производството, съдът намира, че ответникът не е предал
вещта, предмет на замяна, т.е. не е изпълнил задължението си по договора и
последния подлежи на разваляне. В тази връзка искът за разваляне на договор за
замяна на недвижим имот срещу движима вещ от 07.02.2017 г., обективиран
в НА от 2017 г., предявен в
условията на евентуалност следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищцовата
страна разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е доказал заплащането на 92,66
лв. – държавна такса и 960,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение /
заплащането на което е доказано да е извършено по банков път/. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1052,66 лв. – разноски по делото.
Въпреки отхвърлянето на главния иск, искането на
ответника за присъждане на разноски досежно оттеглянето на иска за прогласяване
нищожността на прикритата сделка с доводи, че на същия се следват такива и при
прекратяване на делото в тази част, съдът намира за неоснователно, тъй като
оттеглянето е извършено в уточнителна молба от 16.02.2021г., което предхожда
изпращането на съдебните книжа до ответника, поради което дружеството не е
бранило правата си по такъв иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „И.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, иск да бъде прогласен за нищожен като привиден, поради
относителна симулация за прикриване на договор за прехвърляне на собствено
срещу задължение за извършване на строителна услуга, сключения между страните
договор за замяна на недвижим имот срещу движима вещ от 07.02.2017 г.,
материализиран в Нотариален акт № *** по н.д. № ***/2017
г. на помощник-нотариус Д. ***, по заместване на нотариус
О. *** с РД ВРС, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника един кв.
м. идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-32/26.04.2011 г. на ИД на АГГК, находящ се в ***, с площ 330 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: *** в
замяна, на което ответникът е прехвърлил в полза на ищеца правото на
собственост върху ***, на основание чл. 26 ал. 2 предл.
5 от ЗЗД.
РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, по предявения от К.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „И.Х.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, иск
договор за замяна на недвижим имот срещу
движима вещ от 07.02.2017 г., материализиран в Нотариален акт № *** г.
по н.д. № **** на помощник-нотариус Д. ***, по заместване на нотариус
О. *** с РД ВРС, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника един кв.
м. идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-32/26.04.2011 г. на ИД на АГГК, находящ се в ****, с площ 330 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: **** в
замяна, на което ответникът е прехвърлил в полза на ищеца правото на
собственост върху ***, на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на К.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1052,66 лв. /
хиляда петдесет и два лева и 66 стотинки/, представляваща сторени съдебни
разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: