№ 20756
гр. С., 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВО Н. П.
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. П. Гражданско дело №
20231110135433 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 49 ЗЗД - за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушение на
правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
В исковата молба се твърди, че спрямо вещи на ищеца на 03.06.2001 г. е извършена
кражба, за което била образувана пр. пр. 44122/2001 г. по описа на СРП и ДП № 3183/2001
г.по описа на 06 РПУ – СДВР. Излага твърдения, че на 20.12.2001 г. СРП спира
наказателното производство, като същото било възобновено на 17.06.2015 г. и прекратено
поради изтекла давност за наказателно преследване, като срещу така постановеното
постановление ищецът депозирал жалба. Посочва, че след спиране на наказателното
производство с постановление от 20.12.2001 г., разследващите не са докладвали периодично
за хода на разследването относно издирването на неразкрития извършител, не са
извършвани никакви следствено-издирвателни действия, съответно наблюдаващият
прокурор при СРП не е осъществил надзор и контрол по НП. Излага твърдения, че
материалите по ДП 3183/2001 г. били
изгубени, като било разпоредено от наблюдаващия прокурор същите да бъдат
възстановени,но това действие не било извършено. Посочва, че поради прекомерната
продължителност на производството, възлизаща на 13 години, 11 месеца и 6 дни е пострадал
от бездействията на органите на съдебна власт, с които се нарушават правата му на
разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Претендира заплащане на имуществени
вреди в размер на 15 000 лева, която сума представлява стойността на откраднатите вещи
съпоставена към 2023 г. по дисконтовия фактор и социално-икономически условия и
1
стандарт на живот в страната през 2001 г. и 2023 г. Претендира и заплащането на
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, за обезщетяване на претърпяното от ищеца
разочарование и огорчение. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва иска
като недопустим, като излага твърдения, че не е изчерпан административния ред, преди
образуване на настоящото производство. Намира за недоказано настъпването на
имуществени и неимуществените вреди за ищеца, като оспорва и техния размер. Излага
твърдения, че ищецът не е легитимиран да търси обезщетение за вреди, претърпени от
нарушаване на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
По делото е установено,че на 03.06.2001г.е извършена кражба на вещи от жилището на
ищеца,за което е образувана пр.пр.№44122/2001г.по описа на СРП. и ДП№3183/01г.по описа
на 06 РПУ-СДВР.На 20.12.2001г.Софийска районна прокуратура спира досъдебното
производство.На 17.06.2015г.СРП възобновява и прекратява наказателното производство
поради изтекла давност.Срещу постановлението за прекратяване е депозирана жалба,която
на 11.02.2022г.е оставена от СРС без разглеждане,като подадена извън срока за
обжалване,което опраделение е отменено от СГС на 25.03.2022г.,като делото е върнато на
СРС за ново разглеждане от същия състав.С определение от 04.03.2022г.СРС е потвърдил
постановлението на СРП за прекратяване от 17.06.2015г.,което определение е обжалвано
пред СГС.С определение от 06.01.2023г. по ВЧНД№1185/22г.СГС е потвърдил
определението от 04.03.2022г. на СРС.
На 11.01.2023г- от ищеца е депозирано пред ИВСС заявление по реда на чл.60 от
ЗСВ.ИВСС е съставил констативен протокол,като изпраща същия на Министъра на
правосъдието.На 25.05.2023г. Министъра на правосъдието е отхвърлил заявлението като
неоснователно на основание чл.60е,ал.1,т.4 от ЗСВ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 2б, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съдебно предявените права и твърденията, при
които са изведени, обосновават сезиране на съда за предоставяне на специална вътрешно –
правна защита на признато от Конвенцията /чл. 6, § 1/ право, чрез ангажиране отговорността
на българската държава да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на
неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок.Съгласно чл. 6, § 1
ЕКЗПЧОС - всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права /в
случая за присъждане на обезщетение от нарушението им/, има право на гледане на делото в
разумен срок, независимо от това в коя фаза се намира производството - в досъдебна или
съдебна. Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен
принцип в наказателното производство, съгласно чл.22 НПК.
В настоящия случай се претендират вреди от забавено водено наказателно
производство.За определяне на размера им е допусната и изготвена съдебно -счетоводна
2
експертиза по настоящото дело. Установено е по делото,че на 03.06.2001г.е извършена
кражба на вещи от жилището на ищеца,за което е образувана пр.пр.№44122/2001г.по описа
на СРП. и ДП№3183/01г.по описа на 06 РПУ-СДВР срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за
извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1 от НК.На 20.12.2001г.Софийска
районна прокуратура спира наказателното производство поради това,че въпреки
проведените оперативно -издирвателни мероприятия и процесуално- следствени действия
извършителя на престъплението не е разкрит.На 17.06.2015г.СРП възобновява и прекратява
наказателното производство поради изтекла давност.Срещу постановлението за
прекратяване е депозирана жалба,която на 11.02.2022г.е оставена от СРС без
разглеждане,като подадена извън срока за обжалване,което определение е отменено от СГС
на 25.03.2022г.,като делото е върнато на СРС за ново разглеждане от същия състав.С
определение от 04.03.2022г.СРС е потвърдил постановлението на СРП за прекратяване от
17.06.2015г.,което определение е обжалвано пред СГС.С определение от 06.01.2023г. по
ВЧНД№1185/22г.СГС е потвърдил определението от 04.03.2022г. на СРС.
Към датата на подаване на ИМ общата продължителност на производството по
пр.пр.44122/2001г- по описа на СРП,ДП №3183/2001г.по описа на 06.РПУ-СДВР срещу
неизвестен извършител е продължило тринадесет години,11 месеца и 6 дни, които срокове в
настоящия случай не могат да обусловят ангажиране отговорността на Държавата по чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ. Според сочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС . Тази норма предоставя самостоятелен ред, по който всеки
гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира
обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. Искът за обезщетение за вреди от нарушено право на
разглеждане и решаване на висящо дело в разумен срок подлежи на разглеждане по реда на
ЗОДОВ, като допустимостта на същия не е обусловена от изискването за изчерпване на
административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета от ЗСВ /по
аргумент от противното на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ /. Доколкото се касае за вътрешно правно
средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите въз основа на
които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в
чл. 2б ал. 2 от Закона, като са приложими стандартите, установени в практиката. Съгласно
установената практика /решение № 66 от 2.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на ІІІ г. о. /
механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок налага
установяване продължителността на релевантния период и преценка дали този период е
разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. При
преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност
на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. Сложността
на делото се преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени,
броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата се получат документи по делото,
3
съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други
релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи - голямо
значение имат усилията им за ускоряване на производството. Принципът е, че
компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници
в производството и да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.
При преценката си относно разумност на срока за разглеждане на делото, съдът като
съобрази установените в практиката три критерия: сложност на делото, поведение на ищеца
и поведение на компетентните органи, намира, че в конкретния случай не е налице
прекомерна продължителност на производството, в резултат на поведението на
компетентния орган – Прокуратурата.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ищецът е започнал производство по глава 3а от ЗСВ, като е подал заявление пред ИВСС за
обезщетение поради нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Заявлението подадено от ищеца е отхвърлено като неоснователно на основание
чл.60е,ал.1,т.4 от ЗСВ.
Съгласно чл.60а,ал.4 от ЗСВ заявленията по ал. се подават в 6-месечен срок от
приключването на съответното производство с окончателен акт,чрез ИВСС до Министъра
на правосъдието. В настоящия случай 6-месечния срок от приключването на съответното
производство с окончателен акт започва да тече от 23.01.2023г.,когато е постановено
определение по ВЧНД№1185/22г.СГС,с което е потвърдено определението от 04.03.2022г. на
СРС. На 11.01.2023г. от ищеца е депозирано пред ИВСС заявление по реда на чл.60 от
ЗСВ.ИВСС е съставил констативен протокол,като изпраща същия на Министъра на
правосъдието.На 25.05.2023г. Министъра на правосъдието е отхвърлил заявлението като
неоснователно на основание чл.60е,ал.1,т.4 от ЗСВ.Настоящия съдебен състав намира,че
същото заявление се явява преждевременно подадено.
По настоящото дело не се събраха доказателства за подавано от ищеца заявление по
реда на чл.60 от ЗСВ в срока по чл.60а,ал.4 от ЗСВ.Настоящия съдебен състав намира,че
ищецът е пропуснал 6-месечния срок по чл.60а,ал.4 от ЗСВ,както и,че преждевременно е
започнал производство по глава 3а от ЗСВ преди приключването на наказателното
производство.
Предвид изложеното, предявеният иск е недоказан, от там и неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц. Н. П., ЕГН **********, от гр.С., срещу
ПРБ,h,****************, иск с правна квалификация чл.2б от ЗОДОВ вр.чл.49 от
ЗЗД,вр.чл.6,пр.1 от ЕКЗПЧОС – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за имуществени вреди в размер на 15 000 лева и неимуществени вреди в размер на 10 000
лева, ведно със законната лихва от датата на извършеното престъпление -
03.06.2001г.,алтернативно от датата на подаване на исковата молба- 26.06.2023г., претърпени
от ищеца в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в
нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ц. Н. П., ЕГН **********, от гр.С., за присъждане на разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5