РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. Пловдив, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500664 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №417 от 05.12.2022г. на АРС, постановено по
гр.д.№1522/2022г., първи гр.с., с което се признава за установено, че
„Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на „Персенк
инвест“ ООД, ЕИК ********* сумата от общо 12 265,56 лева (дванадесет
хиляди двеста шестдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща цена на закупени през месец септември 2021г. стоки - 175,720
тона трошен камък фракция 0/63 мм, за което е съставена фактура
№********** от 07.09.2021г. на стойност 2888,84 лева, 512,180 тона трошен
камък фракция 0/63 мм, за което е съставена фактура №********** от
27.09.2021г. на стойност 8420,24 лева и 58,180 тона трошен камък фракция
0/63 мм, за което е съставена фактура №********** от 30.09.2021г. на
стойност 956,48 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 826,13 лева
(осемстотин двадесет и шест лева и тринадесет стотинки) за периода от
1
падежа на всяко едно задължение – денят следващ деня на издаване на
фактурата до датата на подаване на заявлението – 25.05.2022г. и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателно изплащане на вземането, за
събиране на което е издадена заповед за изпълнение №595 от 01.06.2022г. по
ч.гр.д.№994/2022г. по описа на Районен съд Асеновград. С постановеният
съдебен акт в полза на „Персенк инвест“ ООД, ЕИК ********* е присъдена
сумата от 1262 лева, направени по производството разноски, както и сумата
от 1261,83 лева, направени разноски в заповедното производство.
Жалбоподателят „Индустриал ремонт строй“ ЕООД обжалва изцяло
решението на първоинстанционния съд с оплакване за незаконосъобразност
и неправилност, без да се сочи в какво се изразяват нарушенията и кои
фактически или правни изводи на съда се оспорват. От въззивния съд са иска
да отмени обжалваното решение, като вместо това да отхвърли предявения
иск, ведно със законните последици..
Въззиваемата страна „Персенк инвест“ ООД, ЕИК *********, чрез
процесуалния представител адв. Ж. Г. оспорва жалбата, моли да се
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски, съобразно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, след преценка на събраните доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
същество е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са
следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК ********* против
2
„Персенк инвест“ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за
сумата от общо 12 265,56 лв, ведно с обезщетение за забава в размер на
826,13 лева за периода от падежа на всяко едно задължение – денят следващ
деня на издаване на фактурата до датата на подаване на заявлението –
25.05.2022г. и в размер на законната лихва от тази дата до окончателно
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че между страните са съществували
търговски отношения за продажба на стоки – трошен камък – фракция 0/63
мм, като ответникът не изпълнил изцяло задължението си да заплати цената
на 175,720 тона трошен камък – фракция 0/63 мм, за което е съставена
фактура №**********/07,09,2021г. на стойност 2888,84 лева, на 512,180 тона
трошен камък – фракция 0/63 мм, за което е съставена фактура
№**********/27,09,2021г. на стойност 8420,24 лева и на 58,180 тона трошен
камък – фракция 0/63 мм, за което е съставена фактура
№**********/24,09,2021г. Заплащането на цената е следвало да стане на деня,
в който е издадена всяка една фактура. Като не е направил това купувачът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за същата в размер на 826,13 лева за
периода от деня, следващ издаването на съответната фактура, до датата на
подаване на заявлението. За събиране на вземането е издадена Заповед за
изпълнение №595 от 01.06.2022г. по ч.гр.д.№994/2022г. по описа на Районен
съд Асеновград, срещу която е подадено възражение от длъжника в
предвидения в закона срок, което обстоятелство от своя страна обосновава
правния интерес на ищеца от предявения иск..
Ответникът оспорва предявения иск.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от
представените писмени доказателства се установява, че продавачът е
изпълнил задължението си и е предал стоките на „Индустриал ремонт строй“
ЕООД, поради което съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ, за купувача е възникнало
задължение да заплати уговорената цена. Тъй като не е направил това,
предявеният иск за реално изпълнение на договорното задължение е
основателен.
С оглед на обстоятелството, че задължението на ответника е следвало
да бъде изпълнено на деня на издаване на съответната фактура, то след
изтичането на уговорения срок, длъжникът е изпаднал в забава. Ето защо ,
3
първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.86 от ЗЗД се дължи
обезщетение в размер на общо 826,13 лева за периода от падежа на всяко
едно задължение до датата на подаване на заявлението 25.05.2022г, както и
законната лихва от тази дата до окончателно заплащане на главницата
Първоинстанционното решение жалбоподателя обжалва с бланкетна
въззивна жалба, съдържаща оплакване за неправилност и
незаконосъобразност, каквато жалба е допустима, като изискването на
чл. 260 т. 3 ГПК има пряка връзка с ограничения характер на
въззивното обжалване съобразно чл. 269 пр. 2 ГПК, доколкото посочената в
жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на
въззивната инстанция.
Съгласно посочената правна норма задължението на въззивния съд за
служебно произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното
решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение
правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на
определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на
делото по същество, въззивната инстанция проверява законосъобразността
само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на
първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови
фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Р. №
250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.;Р. № 764/19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.;Р. № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на
ІІ т.о.;Р. № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Р. № 702/05.01.2011
г. по гр. д. № 1036/2009 г. ІV г.о. В т. 2 на посоченото Тълкувателно решение
е прието, че предвид съдържащата се в ГПК правна уредба на
второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване,
въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като може да потвърди
или отмени решението, като обект на въззивна дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор.
Изложени са и съображения, че в изпълнение на основополагащия принцип за
4
законност /чл. 5 от ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното
приложение на императивния материален закон, дори във въззивната жалба
да липсва оплакване за неговото нарушаване по аргумент от чл. 262, ал. 1,
връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 от ГПК. Предвид характеристиката на въззивното
производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да
постанови решението си при съобразяване с фактите, установени по делото.
В настоящият случай въззивната жалба е бланкетна – сочи общо само
предвидените в закона основания за незаконосъобразност на обжалваното
решение, без да въвежда конкретни оплаквания относно възприетата от съда
фактическа обстановка и правни изводи. При бланкетна въззивна жалба
дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според
него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и
доказателствен материал под приложимата според въззивния съд
материалноправна норма.
В конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материални норми. Не е налице и служебно
задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в
производството, предвид рязясненията, дадени в посоченото ТР. Както се
посочи, при съобразяване със задължителния характер на указанията по
приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно
гражданско производство, въззивният съд извърши служебна проверка за
правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми от първата инстанция, и не констатира такива.
Безспорно се установява от представените писмени доказателства –
фактури, товарителници и кантарни бележки, наличието на търговски
взаимоотношения между страните и изпълнение на задължението от страна
на продавача, а именно извършена продажба на трошен камък фракция 0/63
мм. За периода месец септември ищецът е доставил на ответното дружество
175,720 тона трошен камък фракция 0/63 мм съгласно три товарителници от
01.09.2021г. на стойност 2888,84 лева, за което е съставена фактура
№********** от 07.09.2021г., 512,180 тона трошен камък фракция 0/63 мм
съгласно товарителници от 20.09.2021г., 21.09.2021г., 22.09.2021г. и
24.09.2021г. на стойност 8420,24 лева, за което е съставена фактура
5
№********** от 27.09.2021г. и 58,180 тона трошен камък фракция 0/63 мм
съгласно товарителница от 30.09.2021г. на стойност 956,48 лева, за което е
съставена фактура №********** от 30.09.2021г. Събраните доказателства
обосновават извода, че ищецът се явява изправна страна, предвид на което за
купувача е възникнало задължение да заплати уговорената цена.
Доказателства в тази насока не са събрани, поради което и доколкото
задължението на ответника е следвало да бъде изпълнено в деня на издаване
на съответната фактура, то с изтичането на този срок последният е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за периода от падежа на всяко едно
задължение до подаване на заявлението в съда на 25.05.2022г.
При тези данни, настоящият съдебен състав споделя направеният от
първоинстанционният съд извод за основателност на предявения иск за
главница в размер на 12 265.56лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.05.2022г. до
окончателно изплащане на вземането, както и и обезщетение за забава в
размер на 826.13лв. Обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна – оставена без уважение..
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 800лв, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023г. / л.17 от
делото/
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №417 от 05.12.2022г. на АРС,
постановено по гр.д.№1522/2022г., първи гр.с..
ОСЪЖДА „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Патриарх Евтимово, община Асеновград,
6
ул.“Кавала“ №21, представлявано от М. Н. М., да заплати на „Персенк
инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул.“Свети Климент“ №12, представлявано от И. Г. Г., сумата от
800.00лв/ осемстотин лева/ направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7