РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Русе, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА
ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ |
При
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА
КАН дело № 321 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Амир
транс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Силистра,
ул.“Калъраш“ № 13, ет.7, ап.20, представлявано от А.В.А. против Решение № 434
от 02.09.2021 г., постановено по АНД № 1156/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 38-0000802 от 25.03.2021
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” /РД АА – Русе/, с което на „Амир транс“ ЕООД с ЕИК ********* за нарушение
на чл. 91в, т. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ и на основание чл. 104, ал.7, предл.
последно от ЗАвПр е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева.
В жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност на съдебния акт, излагат се касационните основания за неправилност
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила.
Претенцията е да се отмени решението
на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени в цялост
издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска делото
да бъде върнато на районния съд за
разглеждане от друг състав на съда. Прави се възражение за прекомерност на
направените разноски.
Ответната страна в производството, в подадено
по делото писмено възражение вх. № 19054 от 04.10.2021 г. по описа на РС - Русе
оспорва основателността на жалбата. Считат решението на въззивния съд за
правилно и законосъобразно и молят същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал.
2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно
споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са
обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изисква чл. 107, ал. 3 и ал. 5
от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани
фактически изводи.
Напълно обосновано и в съответствие
със закона първата съдебна инстанция е счела, че в производството пред АНО не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Описанието на вмененото на
касатора административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че в НП не е
посочено място на извършване на нарушението. В НП ясно е посочено, че
нарушението е извършено в гр.Русе, тъй като пред контролните органи в гр.Русе
касационният жалбоподател е бил длъжен да представи исканите от него документи
във връзка с проверката, включително и информацията за дигиталните тахографи и
именно в гр.Русе той не е изпълнил това свое задължение. Неоснователно е
възражението на касационния жалбоподател, че неправилно е посочено мястото на
извършване на нарушението, тъй като задължението за съхранение е свързано с
мястото, където е седалището на дружеството. В случая отговорността е
ангажирана за непредставянето на документите и това действие се дължи там,
където се извършва проверката. Както в акта, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и нарушените законови разпоредби. Налице е и пълно
съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани
пълно, точно и ясно. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ
възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на точно какво нарушение
е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. В АУАН и НП ясно
е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Настоящата инстанция споделя изцяло
извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и
доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение
по чл. 91в, т.2 от ЗАвПр. Това е така, тъй като по делото по несъмнен начин е
установено, че на 11.02.2021г. от транспортното предприятие „Амира транс“ ЕООД,
по време на проверката не е предоставена на контролните органи информацията от
дигиталните тахографи на две превозни средства. Установено е по делото/ от
разпита на актосъставителя/, че транспортното предприятие е било уведомено по
надлежния ред с уведомително писмо за предстоящата проверка, както и за
документите, които следва да представи за нейното извършване. Безспорен факт е,
че информацията от дигиталните тахографи на две превозни средства, описани в
НП, не е представена, поради което е налице съставомерно изпълнително деяние.
Правилно е приложен и материалният
закон, по-конкретно разпоредбата на чл.
91в, т.2 от ЗАвПр. Текстът на последната разпоредба, в относимите му
части, задължава превозвачите, ръководителите
на предприятията и лицата, извършващи
превози за собствена сметка да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да представят за
проверка на контролине органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и картата на водача. Няма спор, че дружеството е субект на
нарушението, доколкото същото притежава качеството превозвач. Следователно за
да е надлежно описано нарушението е достатъчно в наказателното постановление да
бъде посочено задължението, което не е изпълнил превозвача, с което е
осъществил изпълнителното деяние от обективната страна на състава на
нарушението. По изложените причини правилно наказващият орган е ангажирал на
основание чл. 91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр отговорността на превозвача. Правилно е
приложена и съответната санкционна норма по чл. 104, ал.7 от ЗДвП.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно
изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. По
изложените съображения следва да се приеме, че районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 434 от 02.09.2021 г., постановено по АНД
№ 1156/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.