Мотиви
към присъда по НЧХД № 3878 по описа за 2018 година
на
Варненския районен съд, наказателна колегия
На 24.08.2018год.
във ВРС е постъпила частна тъжба от Б.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, партер,
депозирана чрез адв. В.С.М. от ВАК срещу С.Н.Н. *** с оглед данни за обстоятелства на престъпления,
които се преследват по частен ред. Въз основа на нея и съгласно чл.247, ал.1,
т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ е образувано
производството по настоящото НЧХД.
С разпореждане на
съдията-докладчик от 03.09.2018г. на частния тъжител, е дадена възможност в
7-дневен срок от получаване на съобщението, да приведе частната тъжба в
съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК като посочи
обстоятелствата на престъпленията, които се претендират и идентификационни
данни за лицето срещу което се подава тъжбата. На 14.09.2018г., /в дадения 7-
дневен срок/ по делото е постъпило уточнение към тъжба вх.№60060/2018г., в
която се сочат обстоятелствата на престъпленията, които се претендират, а на
18.09.2019г. е са постъпили и идентификационни данни за подсъдимия.
Въз основа на частната тъжба и уточнението към
нея, с разпореждане от 21.09.2018г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно
заседание. Производството е образувано срещу подс. С.Н.Н., ЕГН **********, с оглед извършени от него в реална
съвкупност три престъпления наказуеми, съответно по:
-чл.130, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК,
-чл.144, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК,
-чл.148, ал.1, т.1 вр.
чл. 146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и
извършени на 13.04.2018г. в землището на с.Приселци, обл.Варна
и на 06.07.2018г. в землището на с.Приселци, обл.Варна.
В съдебно заседание, въпреки разяснените му
права по НПК, от страна на частния тъжител не са предявени граждански искове
срещу подсъдимия.
В съдебното производство,
частният тъжител се представлява от повереник - адв.В.М., която поддържат тъжбата и уточненията към нея. Във
фазата по съществото на делото адв.М. изразява
становище за доказаност на обвиненията и моли за
осъдителна присъда. Моли, за престъплението по
чл. 130 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода
в предвидения срок. На осн.чл. 189, ал. 3 от НПК,
моли да ни бъдат присъдени направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимата адв. А.Д. в
пледоарията си по съществото на делото пледира за оправдателна присъда като след
направен анализ на доказателствата, излага становище за недоказаност на
повдигнатите обвинения.
В обясненията си дадени пред съда в хода на съдебното следствие
подсъдимият отрича да е наранявал частния тъжител, да го е обиждал и заплашвал.
В последната си дума сочи, че вярва в българското правосъдие.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Н.Н. е роден на ***г***. Притежава ЕГН ********** .Той е
българин, български гражданин, със средно образование. Има придобита професионална
квалификация като строител-багерист, но работи без трудов договор. От 2004г. подс.Н. живее на семейни начала със св.Б.Ст., от която има
двама синове- на 11г. и на 13г. Той има и по-голяма дъщеря от предходен брак. Семейството
живее в гр.Варна, кв.Аспарухово, като притежава недвижим вилен имот, намиращ се
в местност „Пазарлията“, в землището на с.Приселци,
общ.Аврен, обл.Варна. Вилата била в процес на
изграждане, с изградена постройка в незавършен вид.
Частният тъжител Б.С.Б., на 60г.
и съпругата му – св.Н.Б. от 5-6г. живеели постоянно във вилния си имот, намиращ се в местност „Пазарлията“, в землището на с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна. В съседство на техния имот била вилата на подс.Н., като двата имота имали обща граница и ограда.
Първоначално двете семейства били в добри съседски отношения, като дори
често се събирали заедно в един от двата имота. Подсъдимият и семейството му се
познавали и с децата на сем.Б. , в това число и със св. С.Б.-Хр.- дъщеря на
съпрузите Б. .
От 2013г. отношенията между сем.Б. и семейството на подс.Н.
се обтегнали. През 2016г. в имота на подс.Н. било
извършено трасиране, което установило, че границите на двата имота са
преместени, като границата на имота на частния тъжител е навлязла в имота на
подсъдимия. Тъй като подс.Н. настоявал да бъдат
възстановени границите на имотите, съобразно извършеното трасиране, това станало повод за задълбочаване на конфликта
между двете семейства, които дори спрели да се поздравяват.
В следствие на претърпян инцидент, от много години частният тъжител не
виждал с лявото си око. Това обстоятелство било известно и на подсъдимия, който
знаел, че единственото здраво око на тъжителя е дясното.
На 13.04.2018 г. /петък/ св.С.Б.-Хр.,
отишла на гости при родителите си.
Късният следобед на същия ден, около 17.30ч.-18.00ч., св.Б.-Хр.се
намирала в двора на имота на родителите си, като била седнала на пейка с лице
към пътя. Тя чакала завръщането на частния тъжител от работа, за да разходят
двамата семейните кучета. В това време св.Н.Б. била вътре, в кухнята на къщата,
която се намирала в противоположния край на имота.
Докато се намирала в двора на имота, св.Б.-Хр.видяла, че автомобила на подс.Н. е паркиран в близост до неговия имот. Малко
по-късно чула двигателя на лек автомобил и видяла, че частният тъжител паркира
автомобила си на поляна, в страни от вилата. Б. слязъл от автомобила си като
носел в ръцете си торби с покупки и тръгнал към дома си. В това време към него
се насочил подсъдимият Н., който го попитал, защо му е вземал от камъните и
преди да изчака отговор от страна на частния тъжител, го блъснал с дланта на
ръката си в оградата на съседен имот. От това действие на подсъдимия, Б.
залитнал назад, изпуснал на земята носените от него торби и ударил гърба си в
оградата. При тези действия на подсъдимия, частният тъжител го попитал защо го
удря. Подсъдимият не отговорил нищо, а с показалеца на дясната си ръка бръкнал
в дясното око на тъжителя. От това действие на подсъдимия, частният тъжител
изпитал болка, като окото му се зачервило и насълзило. Поради това и попитал
подсъдимия защо му бърка в здравото око. Последният му отговорил „За да не
виждаш изобщо“, а после нарекъл частния тъжител
„изрод“. Тези действия и думи на подсъдимия били непосредствено
възприети от св.С.Б.-Хр., която веднага влязла в имота, за да повика майка си.
След като св.Б.-Хр.влязла в къщата, подсъдимият продължил да обижда тъжителя
като го нарекъл „гад мръсна“. Св.Б. –Хр. повикала майка си –св.Б. и двете жени
излезли в двора като се насочили към портата на имота. Тогава те видели, че
частният тъжител и подсъдимият си стискат ръцете. Частният тъжител взел от
земята торбите си и се обърнал с гръб към подсъдимия, като тръгнал към дома си.
В този момент след като тъжителя се обърнал с гръб към подсъдимия, последния го
ритнал с крак в долната част на краката. От това действие на подсъдимия
частният тъжител политнал напред, като успял да запази равновесие и се прибрал
в дома си. Там той разказал на съпругата и дъщеря си за случилото се, а те
възприели, че дясното му око е зачервено и сълзи, като тъжителят се оплакал и
от болки в окото. Предвид това след инцидента, частният тъжител започнал да
поставя в дясното си око капки за очи „Тобадекс“.
На 16.04.2018г.-понеделник, в първия работен ден след инцидента,
частният тъжител посетил личния си лекар- св.Д.Р. и й съобщил за нанесената от
подсъдимия травма на здравото му око, като се оплакал от болка , сълзене и
парене в нараненото око. Св.Р. извършила преглед на пациента си и установила
сълзене и зачервяване в травмираното око. Поради това издала направление за
специалист офталмолог. Прегледът на частния тъжител, св.Р. обективирала
в амбулаторен лист №1328/16.04.2018г.
На следващия ден, 17.04.2018г., частният тъжител посетил и специалист
офталмолог- св.Е.П.. На същата той споделил за начина, по който била получена
травмата в дясното му око, като посочил, че то било зачервено и сълзяло, както
и че е провеждал лечение с антибиотични капки „Тобрадекс“. Св.П. извършила преглед на пациента, който
отразила в амбулаторен лист №160/17.04.2018г.. При прегледа тя не установила
видими следи по дясното окото. Преценила, че пациентът е провел адекватно
лечение с антибиотичните капки и не му предписала
друга терапия.
На същия ден, 17.04.2018г. , частният тъжител подал жалба в Четвърто
РУ-ОД на МВР-Варна за случилото се. Там била извършена проверка, в кода на
която срещу подсъдимия Н. бил съставен протокол по чл.65 от ЗМВР за предупреждение,
като му било указано от полицейски орган да не отправя закани и заплахи спрямо
частния тъжител, а всички спорни въпроси да решава по законоустановения
ред. След извършването на проверка по случая, с постановление от 01.06.2018г.
по пр.пр.№ 5475/2018г. на ВРП, прокурор при ВРП отказал да образува ДП , като
преценил, че в хода на проверката не били установени достатъчно данни за
престъпление от общ характер.
На 06.07.2018г. около 18.00ч. , подс.Н. отишъл във вилния си имот в местност „Пазарлията“, в землището на с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна. С него били и св.Б.Ст. и св.К.К. - приятел на подсъдимия от детството му. До там те се
придвижили с товарно три местно камионче, което било пълно
със строителни материали. Подсъдимият паркирал камиона пред входната врата на
имота си, като заедно със св.К. започнали да разтоварват материалите. Св.Ст.започнала
да коси израсналата трева в имота си, като за целта използвала електрическа
косачка.
Около 20.30ч. на същата дата сем.Б. се завърнали в имота си от плаж. Св.Н.Б. влязла
в банята, за да се изкъпе, а частният тъжител извел двете им кучета на разходка
в районна.
Междувременно подс.Н. и св.К. разтоварили
камиона. Св.К. влязъл в къщата, за да разгледа помещенията, като се качил и на
втория етаж. Подс.Н. останал отвън, в близост до
камиона си, а в това време св.Б.Ст. косяла трева с косачката извън двора, срещу входната врата на имота.
По това време покрай имота на подсъдимия преминал частният тъжител Б.,
заедно с кучетата си. Пътят по който преминавал, бил с настилката от пясък и чакъл. Тъй като нямало
от къде другаде да премине, частният тъжител тръгнал да преминава покрай
камиона на подсъдимия, като в този момент и подсъдимият се намирал пред
камиона, като бил подпрян на него. Докато преминава покрай подсъдимия, частният
тъжител бил усукал поводите на кучетата си около едната си ръка. В момента, в
който преминал покрай подсъдимия, последния се обърнал към подсъдимия с думите
„Ще ходиш да ми се оплакваш в полицията!?“, след което нанесъл удар с юмрук в
лявата част на лицето на частния тъжител, в областта на бузата до брадата. От
удара частният тъжител паднал на земята, като се захлюпил
на едната си страна, а подсъдимият започнал да го рита по тялото с крак. Докато
удрял тъжителя подсъдимия го посъветвал да отиде да се оплаче пак полицията, че
да има повод да го набие отново. Тези негови действия били възприети от св.Н.Б.,
която в този момент се намирала на около 200 м. от частния тъжител и
подсъдимия, като били излязла да търси частния тъжител. Тя видяла как
подсъдимият нанася удар в лицето на тъжителя, как той пада от удара и как
подсъдимия започва да го рита с крак по тялото, но не успяла да види в кои части
на тялото му нанася удари. В този момент кучетата на частния тъжител се
разлаяли и го повлекли напред към задната част на камиона на подсъдимия.
Междувременно, св.К. който бил по това време на втория етаж на вилата чул
шумотевица и лай на кучета.Погледнал през прозореца и видял, че частният
тъжител е на земята свит на една страна, а двете му кучета лаели. После частния
тъжител се изправил без да каже нищо.Тръгнал към дома си, като по пътя бил
пресрещнат от съпругата си, която му помогнала да се прибере.
Още на следващия ден, 07.07.2018г. /събота/,
частният тъжител подал жалба в Четвърто РУ-Варна, в която посочил, че на
06.07.2018г. е нападнат от подсъдимия, че той го ударил с юмрук в лицето, както
и че го съборил на земята. После той посетил и съдебна медицина, където по това
време нямало дежурен лекар. Бил осъществен контакт по телефон с дежурен съдебен
лекар, като му казал да се яви на следващия ден в съдебна медицина, за да му
бъде извършен преглед.
На 08.07.201г. на частния тъжител била проведена съдебно медицинска
консултация, от медицинско лице – съдебен лекар в отделение „Съдебна медицина”
при МБАЛ „Св.Анна-Варна”ЕАД, обективирана в
медицинско удостоверение № 641/08.07.2018г. издадено от д-р Д.Д. . В хода на освидетелстването при огледа на частния
тъжител, съдебният лекар установил следното : при палпация
в областта на клепачите на дясното око се установява умерено изразена
болезненост. В областта на лявото долночелюстно рамо
личи оток и мораво кръвонасядане на площ с диаметър
около 5-7см. В дълбочина в тази област се установява флуктуация
/подвижност/. По предната повърхност на двете предмишници
в дясно в долна трета в ляво в горна трета личат червеникави ожулвания с
диаметър по около 2-3см. Други травматични увреждания не били установени.
Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като
обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебно – медицинска експертиза
/СМЕ/ изготвена от вещото лице Д-р Д.:
на 17.04.2018год. частният тъжител Б.С.Б. е посетил специализиран офталмологичен кабинет, където при проведен преглед не са
установени увреждания в областта на дясното око. По време на първоначалния
преглед при общо практикуващ лекар Б. е съобщил за болка и парене в нараненото
око. Според заключението травматичен оток и хиперемия
/зачервяване/ на конюнктивата на очната ябълка може
да се получи при нанасяне на удар с твърд предмет с ограничена повърхност,
респективно по начин отразен в показанията на св. Хр.. В заключението е
посочено още, че такива увреждания могат да се получат и при попадане на чужди
тела /пясък и други/, което да доведе до хиперемия,
оток и сълзене от увреденото око. От медицинската документация е видно, че е
проведено лечение с Тобрадекс, като оплакванията са
отзвучали в рамките на 3 дни /не са установени увреждания по време на
проведения клиничен преглед/.
Съгласно заключението на СМЕ на 06.07.2018год. Б.С.Б. е получил
травматичен оток, кръвонасядане и подкожен хематом в
областта на лицето, ожулвания в областта на горните крайници.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, реализирани в гореописаните анатомични области,
респективно удари с юмруци в областта на лицето, падане и удар на горните
крайници в подлежащата настилка.
В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като същите отзвучават в рамките на 2 седмици.
В съдебно заседание вещото лице Д. поддържа заключението по назначената
експертиза. На въпроси на защитата пояснява, че травматичните увреждания, които
са установени по време на първоначалния преглед, а именно отразените в
медицинско удостоверение № 641 от 08.07.2018г. в областта на двете предмишници /от лактите до
китката/ могат да се получат при падане и при влачене. За травматичния оток в
областта на клепачите на дясното око, сочи, че същият няма как да бъде получен по механизма при
влачене от животно. По отношение на нараняванията в областта на лявото долночелюстно рамо счита, че ако главата се травмира при
падане би следвало да се установят и увреждани в областта на лявото рамо на
пострадалия, които ще бъдат видими по време на клиничния преглед, но все пак
сочи, че и това увреждане може да се получи при падане и удар на главата.
Пояснява, че при влачене от животно по главата
несъмнено щели да се получат увреждания в областта на носа, а такива не се
установени. Счита, че уврежданията в областта на лявото долночелюстно
рамо реално могат да бъдат получени, ако главата се травмира в подлежаща
настилка и то при условие, че настилката, в която е ударена главата не
притежава песъклива почва или камъни, тъй като би се
реализирало ожулване, а такова не е установено. Установен бил само оток. Сочи,
че при удар на главата в настилката, ако настилката е камениста ще се установят увреждания, каквито са установени
в областта на двете предмишници. Сочи, че обичайно
тези увреждания в областта на лицето се получават при удар с юмруци, но не
изключва възможността те да бъдат получени и при падане, при липса на
посочените по-горе характеристики на настилката.
Във връзка с травмата на окото, вещото лице Д. пояснява, че не е
задължително да има външни увреждания по окото, тъй като това зависело от
силата на удара и това коя част от пръста е действала. Сочи, че ако е действал
нокътят трябва да има минимум ожулване, а ако е действала меката част на пръста
може да няма видими травматични увреждания. Това зависело и от силата, която е
използвана при удара или бъркането в окото. Вещото лице пояснява, че такова
увреждане /бъркане с пръст в окото/ обуславя чувство на болка, защото няма
увреждане в подлежащите тъкани надолу към очната ябълка.
От приетите по делото справки съдимост за подс.Н.
е видно, че същият е не е бил осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
В хода на съдебното разследване бе приобщен и предсъдебен доклад
за подс. С.Н.. Същият разкрива добри характеристични
данни за подсъдимия. При него се наблюдавал нисък риск от рецидив. Под
влиянието на различни ситуативни фактори или при
провокации от други лица, съществувала известна вероятност рискът от вреди да
се прояви, поради някои дефицити в сферите самокритичност и самоконтрол,
недостатъчното предвиждане на негативните последици и рисковете за другите.
Описаната фактическа обстановка се установи по
безспорен и категоричен начин от отчасти
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С. Б. Б. –Хр., Н. Хр. Б.
/в кредитираните от съда части/, от показанията на свидетелката Б.П.Ст., в
кредитираните от съда части, от показанията на свидетелите К.Т. К.,Д. П. Р. и Е.
И. П., заключенията по назначена СМЕ ,
справка за съдимост, предсъдебен доклад, медицинско
удостоверение № 641/08.07.2018г. издадено от д-р Д.Д.,
амбулаторен лист №1328/16.04.2018г., амбулаторен лист №160/17.04.2018г.,
материалите по пр. преписки с № 9485/2018г и №5475/2018г. на ВРП, ведно с
прокурорските актове по същите пр. преписка /послужили като насочващи факти относно хода на съдебното следствие/, скици и др, като в своята съвкупност така посочените доказателства
са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на
различни правни изводи.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Н. в частта в която
заявява, че никога не е удрял тъжителя, че не го е обиждал, тъй като в тази им
част обясненията му са в пълно противоречие с всички останали кредитирани от съда доказателства, както и с писмените такива /
приложените два амбулаторни листа, издадени от св.Р. и св.П./ и заключението на
назначената СМЕ. Обясненията на подсъдимия досежно
случилото се на 13.04.2018г., в които по същество отрича да е докосвал,
заплашвал и обиждал частният тъжител се подкрепят единствено от показанията а
неговата съпруга, св.Б.Ст., която сочи, че през цялото време докато са били в
имота на 13.04.2018г. не е видяла фактически си съжител да излиза от имота, а е
разбрала от него и от дете им, че той е разговарял през оградата с частния
тъжител. Тези твърдения на подсъдимия, подкрепени от показанията на посочените
по- горе свидетелка Ст., не се подкрепят от останалите гласни доказателства по
делото. На първо място те са в противоречие с показанията на св.Б.-Хр., която е
категорична, че на 13.04.2018г. е видяла подс. на
улицата да блъска тъжителя в областта на гърдите с дланта на ръката си, да бърка с пръст /с показалеца / на дясната си
ръка в дясното око на тъжителя, категорична е , че го е чула да обижда тъжителя
като го нарича „изрод“, а в последствие и да го рита, както и че е възприела
дясното око на баща си след инцидента, като видяла, че същото е зачервено, а тъжителят
се оплакал, че го боли. Свидетелката е категорична и че частният тъжител е
споделил, че е обиждан и заплашван от подсъдимия, като от него е разбрала, че
той го наричал “ дърт изрод“, „ела тука ще ти еба майката“. В тази част
показанията му са в пълно противоречие и
с твърденията на св.Н.Б., която също е възприела част от събитията, като същата
е категорична и че подсъдимият е ритнал в гръб съпруга й. Тя е категорична и че
е видяла, че окото на съпруга й е зачервено и сълзи, както и че той е споделил
с нея, че подс.Н. е бръкнал с пръст в дясното му
окото, че го е бутал с ръка в оградата. Св.Б. е категорична и , че съпругът й е
споделил с нея, че подсъдимият го нарекъл „гад мръсна“. Нещо повече, в тази им
част обясненията на подсъдимия са в противоречие и с показанията на двете
свидетелки Р. и П., абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, като и
двете са категорични, че тъжителят е споделил с тях, че е получил травма на
дясното си око от съсед който е бръкнал в окото му. Св.Р. е категорична и че
при прегледа извършен на 16.04.2018г е констатирала, че има зачервяване и
сълзене именно от дясното око. И
най-накрая обясненията на подсъдимия в тази им част са в противоречие със
заключението на приетата от съда СМЕ, която е категорична, че травматичен оток
и хиперемия /зачервяване/ на конюнктивата
на очната ябълка може да се получи при нанасяне на удар с твърд предмет с
ограничена повърхност, при бъркане с пръст в окото, като в съдебно заседания
вещото лице поясни, че не е задължително да има външни увреждания по окото, тъй
като това зависело от силата на удара и това коя част от пръста е действала.
Обясненията на подсъдимия относно случилото се на 06.07.2018г., а
именно, че е видял как кучетата на тъжителя го спъват и той пада на земята са
подкрепени единствено от показанията на св.Б.Ст.-негова съпруга, но пък са в
тотално противоречие с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Те са в противоречие дори с доведения от страна на защитата св.К., който в
показанията си сочи, че едва след като е чул лай на кучета и шум е погледнал на
вън и е видял, частният тъжител, който в това време е бил паднал на земята „захлюпен на една страна“. Св.К. е категоричен, че в този
момент св.Ст.е косяла трева пред къщата, а не както самата свидетелка и
подсъдимият сочат, че е била спряла косачката, за да премине тъжителя. Нещо
повече, този свидетел сочи и че там където е бил спрян камиона на подсъдимия,
респективно , там където е видял паднал тъжителя настилката е била от пясък,
чакъл-черен път, а не както сочат подсъдимия и неговата съпруга, че е било
тревна площ.
Обясненията на подсъдимия, че тъжителят сам е паднал, спънат и повлечен
от кучетата си са в противоречие и с показанията на св. Н.Б., която е
наблюдавала случилото се от около 200 метра. Последната е категорична, че е
видяла подсъдимия да нанасяне удар с юмрук в областта на лицето на тъжителя „
долу в ляво, по бузата до брадичката“, от който тъжителят е паднал на земята,
както и че след падането на тъжителя е видяла подсъдимия да го рита, но не е
успяла да види къде. Св.Б. сочи и че е разбрала от съпруга си, че е обиждан и
заплашван от подсъдимия, но заявява, че тя лично не е възприела думите на
подсъдимия в този момент.
Обясненията на подсъдимия в тази им част са в противоречие и с
показанията на св.Б.-Хр., която сочи че е разбрала от родителите си, че на
06.07.2018г., подс.Н. е бутнал, ритал, псувал и
обиждал баща й.
Всъщност в тази им част обясненията на подсъдимия, са в противоречие и с
обективните находки установени при прегледа на тъжителя в съдебна медицина, а
именно в областта на лявото долночелюстно рамо личи
оток и мораво кръвонасядане на площ с диаметър около
5-7см. В дълбочина в тази област се установява флуктуация.
По предната повърхност на двете предмишници в дясно в
долна трета в ляво в горна трета личат червеникави ожулвания с диаметър по
около 2-3см.Те са в противоречие и със заключението на вещото лице Д. по изготвената СМЕ, че
описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани в гореописаните анатомични области, респективно удари с
юмруци в областта на лицето, падане и удар на горните крайници в подлежащата
настилка.
Затова в тази им част, обясненията на подсъдимия бяха отхвърлени от съда
като достоверност и съдът ги възприе като защитна теза.
В останалата им част обясненията на подсъдимия кореспондират с доказателствения материал по делото и съдът ги кредитира.
По отношение на показанията на св.Б.Ст. съдът отчете подразбиращо се
съмнение в тяхната безпристрастност, предвид фактът, че свидетелката от 14
години живее на съпружески начала с подсъдимия, от когото има две деца. От
показанията на тази свидетелка, съдът не кредитира нейните твърдения, че на
13.04.2018г. подсъдимият е бил през цялото време в двора на имота им, както и
че не е излизал на улицата, а че единствено е разговарял с тъжителя през
оградата, като се здрависали. Тези нейни показания следват тезата на
подсъдимия, но са в противоречие с показанията както на Б.-Хр., така и на
свидетелите Н.Б., Д.Р. и Е.П.. Те са в противоречие и с обективираното
в писмените доказателства по делото - амбулаторните листа издадени от двама
лекари –свидетелката Р. и П., както и със заключението на СМЕ относно механизма
на получаване на травмата на окото. Пак поради противоречие с кредитираните от
съда гласни доказателства, поради противоречие със заключението на СМЕ изготвена
от вещото лице Д., с поясненията направени от вещото лице в с.з, съдът не
кредитира и твърденията на св.Ст., че на 06.07.2018г. частният тъжител сам е
паднал на земята, оплетен от поводите на кучетата си. На първо място тук следва
да се отбележи, че твърденията на Ст., които подкрепят обясненията на подс.Н., че тя спряла косачката по искане на Н. докато
тъжителят преминавал са в пълно противоречие с показанията на св.К., който е
категоричен, че когато е видял тъжителят на земята, св. Ст.е косяла срещу
входната врата на имота си, което идва да покаже, че тя е била с гръб към
случващото се. На следващо място твърденията на Ст., че тъжителят сам паднал на
тревата „по дупе“, са в пълно противоречие и с показанията на К., че е видял тъжителя
„захлюпен“ на една страна /кореспондиращо и с
показанията на св.Б., че съпругът й паднал свит на една страна/, както и с
посоченото от него, че там теренът е от пясък и чакъл. В тази част показанията на свидетелката са в
противоречие дори с обясненията на подсъдимия, който не съобщава тъжителят да е
паднал „по дупе“, а сочи, че е паднал настрани, което е още един аргумент в
подкрепа на тезата, че Ст.не е възприела момента на падането на тъжителя. Нещо
повече, тези показания на свидетелката Ст.са в тотално противоречие с
обективните находки установени при прегледа на частния тъжител в съдебна
медицина, както и с показанията на вещото лице Д., че установените увреждания в
областта на двете предмишници показват, че настилката
е била неравна.
Съдът намира, че в тези им части показанията на св.Ст.са естествен
стремеж за оневиняване на подсъдимия. В останалата им част съдът кредитира
показанията на свидетелката Ст., защото те кореспондират с останалите
доказателства по делото.
Съдът оцени показанията на св.К. К., като отчете приятелството му с
подсъдимия. Съдът кредитира показанията на св.К., тъй като същите кореспондират
с установената от съда фактическа обстановка, с кредитираните от съда показания на св.Б., св.Б.-Хр., с
кредитираната част от показанията на св.Ст.и с кредитираната част от
обясненията на подсъдимия. Показанията на този свидетел за настилката на
местопроизшествието на 06.07.2018г. напълно кореспондират с обективните находки
установени при прегледа на частния тъжител от съдебен лекар, както и със
заключението на вещото лице по приетата от съда СМЕ. Всъщност показанията на
този свидетел, макар да е приятел на подсъдимия не разколебават обвинителната
теза на частното обвинение, тъй като е видно от тях, че К. е възприел
състоянието на тъжителя след преустановяване на нападението от подсъдимия. Свидетелят
е категоричен, че не е възприел самото падане на частния тъжител, както и че не
е видял кучетата му да го дърпат и влачат. Неговите показания за начинът, по
който е възприел частния тъжител паднал на земята, напълно съответстват на
показанията на св.Б.. Неговите показания спомогнаха на съда да отхвърли като достоверност
показанията на св.Ст.в посочените по-горе части и да възприеме изцяло
показанията на св.Б. по този въпрос.
По отношение на свидетелските
показания на св.С.Б.-Хр., съдът отчете, че същата е дъщеря на частния тъжител и
като такава разбира се е заинтересована от изхода на делото. Съдът напълно
кредитира показанията на тази свидетелка по отношение на видяното и чутото от
нея на 13.04.2018г., както и по отношение на споделеното с нея от частния
тъжител. Нейните показания по отношение
на тези факти са в пълен унисон с останалите гласни доказателства по делото-
свидетелските показания на свидетелите Б., Р., П., с останалите кредитирани от
съда гласни доказателства, както и със
заключенията на назначените по делото СМЕ и с отразеното в писмените
доказателства по делото- амбулаторни листи издадени от лекарите Р. и П.. Показанията
на тази свидетелка по отношение на видяното от нея от позицията на която сочи,
че се е намирала, на пейка в двора на имота, не биха могли да се компрометират
както иска защитата от твърденията на нейната майка-св.Н.Б., която посочи, че
от пейката в имота не би могла да се види улицата предвид наличната
растителност в и пред имота. Всъщност св.Н.Б. посочи, че видимост от позицията
от която е наблюдавала дъщеря й принципно има, в зависимост от растителността като
сочи, че не се сеща каква е била растителността през април месец 2018г.
Обстоятелството къде точно са паркирали автомобилите си подсъдимия и частния
тъжител към този момент, както и че не било логично подс.да
паркира автомобила си на мястото посочено от св.Б.-Хр.е ирелевантно
за спора, тъй като обвинението е повдигнато за причинена телесна повреда, обида
и закана, а не за произшествие настъпило при управление на МПС. Показанията на
свидетелката Б.,-Хр. че подсъдимият е ритнал баща й, след като последния се
обърнал, за да тръгне към имота си се подкрепят от показанията и на св.Б..
Макар св.Б.-Хр.да сочи, че е видяла удар в долната част на краката отзад, а св.Б.
да сочи удар в задните части , то последната по този въпрос не е категорична,
като сочи, че предполага, че е ритнат в задните части защото политнал напред и
щял да падне. Съдът кредитира и показанията на св.Б.-Хр.относно споделеното с
нея за случилото се на 06.07.2018г. В тази част показанията и подкрепят
показанията на св.Н.Б., че е очевидец на случилото се пред имота на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на св.Н. Б.-съпруга на частния
тъжител, като отчете заинтересоваността на същата от изхода на делото. Съдът
намира, че показанията на този свидетелка са в унисон с останалите кредитирани
от съда гласни доказателства по делото- показанията на свидетелите Б.-Хр., Р., П.
,К. както и със заключенията на назначените
по делото СМЕ и останалите кредитирани от съда писмени доказателства. От
показанията на този свидетелка съдът не кредитира фактът, че същата споделя, че
дъщеря й не е видяла случилото се на 13.04.2018г., а само е чувала разговорите
на Б. и Н.. На първо място по този въпрос св.Б. –Хр. е категорична, че е
наблюдавала случилото се. На следващо място ако не беше възприела случващото
се, то безспорно свидетелката нямаше да извика майка си. Отделно от това св. Б.
посочи, че видимост от позицията в която се е намирала дъщеря й има, в
зависимост от растителността през сезоните, като не можа да конкретизира какво
е била растителността на процесната дата. Съдът не
кредитира показанията на св.Б. и в частта, в която сочи, че на 13.04.2018г. е
видяла подсъдими да рита Б. в задните части /по задника/. По този въпрос св.Б.
не е категорична, че е видяла ритник, а само политане на съпруга й напред,
поради това предположила, че е ритнат. От друга стана по този въпрос св.Б.-Хр.е
категорична, че е видяла ритник в долната част на краката. Ето защо по този
въпрос , съдът се довери на показанията на св.Б.- Хр..
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Б. по отношение на посоченото от нея, че на 06.07.2018г. е
видяла как подсъдимия нанася удар с юмрук в областта на лицето- „ченето в ляво“„
долу в ляво, по бузата до брадичката“, както и че е възприела падане на съпруга
си на земята и последващи
ритници по тялото му от страна на подсъдимия. В тази част показанията й
кореспондират с показанията на св.Б.-Хр., с показанията на св.К. за позицията
на тялото на пострадалия, докато е бил на земята. Горното идва безспорно да
покаже, че св.Б. е възприела случилото се. Обстоятелството, че когато св.К. е
погледнал през прозореца на имота на подсъдимия не е видял други лица, също не
би могло автоматично да изключи показанията на св.Б., тъй като всички свидетели
са категорични, че в района на инцидента има баири, скат и поляни, което идва
да покаже, че видимостта от различни позиции е различна. Показанията на Б. са в унисон и с установените
обективни находки при прегледа на пострадалия от съдебен лекар, а именно оток и
мораво кръвонасядане на площ с диаметър около 5-7см.,
в областта на лявото долночелюстно рамо и червеникави
ожулвания с диаметър по около 2-3см. по предната повърхност на двете предмишници в дясно в долна трета и в ляво в горна трета.
Те са в унисон и със заключението на приетата от съда СМЕ. Не отговаря на обективните
факти установени по делото, твърдението на защитата в пледоарията по съществото
на делото, че експертизата установила, че е имало насинявания в горната част на
бузата към окото, а не в брадата, което компрометирало показанията на Б.. Видно
от заключението на СМЕ, при частният тъжител е бил установен оток и мораво кръвонасядане на площ с диаметър около 5-7см., в областта
на лявото долночелюстно рамо. Вещото лице поясни, че същият обхваща областта на бузата към
ухото, каквито безспорно показания за място на удара съобщава и св.Б. / тя сочи
удар в „ченето в ляво“, като пояснява „ долу в ляво, по бузата до брадичката“/
. Естествено е отокът и кръвонасядането при такъв
удар да обхванат и бузата към ухото, още повече, че експертизата е констатирала
оток и кръвонасядания с диаметър 5-7см., което за
човешкото лице обхваща почти цялата лява буза и напълно съответства на
показанията на св.Б., че след удара тъжителят е имал голяма цицина в тази
област, която е посиняла до следващия ден. Обстоятелството, че по други части
на тялото не са установени травматични отоци, не компрометира показанията на
св.Б., че е видяла нанасяне на ритници от подсъдимия спрямо тъжителя, тъй в с.з. вещото лице Д.
пояснява, че ако не винаги при нанасяне на удари с ритник се оставят следи,
като сочи, че ако ритника е с бос крак зависи от силата дали ще останат следи. Предвид
сезона, в който се развива събитието /лятото-юли месец/ е естествено
подсъдимият да е бил бос. Ето защо съдът кредитира показанията на св.Б. в
горепосочените части.
По отношение на показанията на свидетелите С.Б.-Хр.и Н.Б., които се допълват взаимно,
кореспондират по между си и кореспондират с показанията на свидетелите Р. и П.,
с медицинската документация и с приетата от съда СМЕ относно нанесената травма
/бъркане в окото / на дясното око, съдът намира, че обстоятелството, че
частният тъжител е посети личния си лекар на 16.04.2018г. понеже е имал
предварително записан час за преглед при него, не би могло автоматично да
отхвърли като достоверност показанията
на тези две свидетелки по този въпрос . Това е така, тъй като макар да е имал
час за преглед при личния лекар относно друг здравословен проблем, частният тъжител
е споделил и оплакване за травмата на дясното си око, съобщил е начина по който
е получил тази травма, а личният лекар д-р Р. е установила зачервяване и
сълзене от окото. С такива оплаквания е изпратила и частния тъжител при
специалиста офталмолог- д-р Е.П., която също е узнала за начина на причиняване
на травмата по дясното око. Ето защо съдът се довери на показанията на тези
свидетели по въпроса за начина на причиняване на травмата на окото.
Като логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи и
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства,
съдът кредитира и показанията на свидетелите Д.Р. и Е.П.. За тези свидетели
съдът не установи основания, поради които да ги счита за предубедени или
заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото.
Като компетентно, обективно и
безпристрастно, съдът кредитира и заключението на назначената и приета СМЕ.
Съдът напълно кредитира и
писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между
си и взаимно допълващи се.
Предоставените с частната тъжба
писмени доказателства- медицинско удостоверение № 641/08.07.2018год. издадено
от д-р Д. и копия от постановления на ВРП и жалби на частния тъжител, приети и
прочетени от съда по реда на чл.283 от НПК, макар да са в копия, същите са
заверени от адвокат –повереник на частния тъжител, и
съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата пред съда, както и пред всички други
органи те имат силата на официално заверени документи, поради което съдът ги
кредитира изцяло, като кореспондиращи с останалите събрани гласни и писмени
доказателства.
След като прецени всички
доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така
установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК
съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият С.Н.Н., ЕГН **********, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо
по чл.
130, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 3 вр. 1 от НК, тъй като в периода от
13.04.2018г. до 06.07.2018 г. в местност „Пазарлията“,
в землището на с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна при
условията на продължавано престъпление причинил на Б.С.Б. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето и
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
С частната тъжба /съгласно уточнението към нея, че се претендират
телесни увреждания, причинени на две дати/ на подс.Н.
е повдигнато обвинение за нанасяне на две леки телесни повреди на частния
тъжител:
Според частната тъжба едно от обвиненията е за дата 13.04.2018г. и се
изразява в блъскане веднъж с дясната ръка силно в областта на гърдите на Б.Б., който залита назад и се блъска в близката ограда,
бъркане с показалец на дясната ръка в дясното око на Б.Б.,
ритане на Б. по двата глезена. В уточнението към тъжбата се допълва обвинението
спрямо Н., като се сочи „блъскане втори път с ръка в областта на гърдите, при
което Б. отново се блъска в оградната мрежа, нанася
на удар с ръка по задната част на врата, в тила и нанасяне на един удар с крак
в задните части“.
За дата
06.07.2018г. с тъжбата е повдигнато
обвинение спрямо подсъдимия за нанасяне на удар с юмрука в лицето в областта на
брадата, в резултат на което тъжителят паднал на земята , като се сочи че от ударите, нанесени му от С.Н. и от
падането, Б.Б. е получил кръвонасядания,
травманичен оток и подкожен хематон
в областта на лицето и ожулвания в областта на горните крайници, които в своята
съвкупност обуславят временно разтройство на здравето
неопасно за живота. В уточнението към тъжбата за тази дата се разширява
обвинението като се сочат „нанасяне на повече от един ритник в областта на
дясното бедро“.
Константна е съдебната практика,
че тъжбата /както и обвинителният акт/ определя рамките, в които следва да се
движи производството и да се реализира правото на защита на обвиненото лице.
Поради това и съдебната практика е категорична, че именно съдържанието на
тъжбата определя рамките на обвинението / в този смисъл Решение № 93 от
2.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 19/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р. К./.
Допуснатите уточнения касаят само прецизиране на повдигнатите обвинения и не
могат да разширят предмета на обвинението, като привнасят нови фактически
твърдения. Ето защо в случая съдът дължи произнасяне единствено относно
нанесените телесни повреди само в рамките на първоначално повдигнатото
обвинение с частната тъжба , тъй като разширяване на обвинението с уточнение
към тъжбата е недопустимо.
Обект на престъплението по чл.130 от НК са обществени отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо,
неосъждано физическо лице.
От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено от подс.Н.
чрез действие.
На 13.04.2018г. това действие на
подсъдимия се е изразило в блъскане на частния тъжител в областта на гърдите,
бъркане с пръст в дясното му око, ритане в областта на краката /за което
свидетелстват както св.Б.-Хр., така и св.Б..
На тази дата е настъпил и общественоопасния
резултат, а именно лека телесна повреда за тъжителя обусловила чувство на болка
и страдание.
Съдът не споделя становището на защитата, че обвинението е останало
недоказано по отношение на посоченото по-горе телесно увреждане. По делото е
налице верига от преки и косвени доказателства, че именно подс.Н.
е блъснал с ръка в гърдите частния тъжител, като от тези му действия последният
се е одарил в оградата;че е бръкнал с пръста /показалеца/ на ръката си в
дясното око на тъжителя, че от тези негови действия тъжителят е изпитал болка,
като окото му се е зачервило и е започнало да сълзи; че е нанесъл един ритник
областта на краката на тъжителя , за което съдът изложи аргументи по- горе защо
възприема показанията на св.Хр.-Б.. В тази насока са всички кредитирани от съда
гласни и писмени доказателства.
В закона отсъства легална дефиниция на понятията болка и страдание. В
съдебната практика е посочено, че по своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължен процес на болката / В
този смисъл ППВС № 3/79 г./. При този вид лека телесна повреда не се накърняват
съществено тъкани и не се разстройват физиологични функции. За съставомерността на
деянието не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че
пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното
посегателство да е от такова естество, че да предизвика такива последици при
нормални условия. При това увреждане може и да няма обективни следи. В случая
от доказателствата по делото бе безспорно установено, че на 13.04.2018г.
подсъдимият е причинил на частния тъжител лека телесна повреда изразяваща се в
болка и страдание, като за съда е несъмнено ясно, че едно такова физическо
въздействие- бъркане в окото безспорно предизвиква болка, а от доказателствата
по делото е видно, че е било налице и страдание, доколкото в рамките на няколко
дни окото на тъжителя е било зачервено и сълзящо, като в тази връзка са както
гласните доказателства, така и заключението на вещото лице Д. и показанията на
последния депозирани в с.з.. По идентичен начин стои въпроса и с блъскането в
гърдите и ритането на тъжителя, доколкото тези действия обективно могат да
причинят болка, съдебната практика не изисква същите да оставят обективни
следи. Ето защо съдът прие, че на
13.04.2018г. подсъдимият е осъществил от обективна страна съставът на
престъплението лека телесна повреда - по чл.130, ал.2 от НК. По-горе в мотивите
си съдът посочи, защо не дължи произнасяне по отношение на наведените с
уточнението към тъжбата нови фактически твърдения , като не намира за нужно да
ги преповтаря, още повече, че доказателства за такива действия на подс. , допълнени в уточнението по –делото не бяха събрани.
От обективна страна деянието на
06.07.2018г. е осъществено чрез действие
- нанасяне на удар от страна на подсъдимия с юмрук в областта на лицето
на пострадалия, от който удар е последвало падане на пострадалия и удряне в
настилката.
Въз основа на събраните по делото доказателства, а именно показанията на
разпитаните свидетели Б., Б.-Хр., К., изготвената
съдебномедицинска експертиза, както и приобщеното медицинско удостоверение по
отношение на Б.Б., безспорно се установява, че на
посочената в частната тъжба дата /06.07.2018г./ частния тъжител е получил
травматични увреждания, които са били реализирани вследствие на удар с юмрук в
лицето – „ченето в ляво, по бузата до брадичката“. Видно от показанията на св. Б.- очевидец на
деянието, както и косвено от показанията на св.Б.-Хр., именно подсъдимия е
нанесъл удара, в причинна връзка с които
са причинени травматичните увреждания по лицето и горните крайници на
пострадалия, тъй като непосредствено след удара пострадалия е паднал на земята.
Свидетелката Б. описва по логичен и непротиворечив начин поведението на
подсъдимия, нанесения удар в лицето, областта на лицето в което е нанесен,
както и поведението на частния тъжител, непосредствено преди инцидента съотв. след него, и състоянието в която е бил след инцидента. Посочената от нея
област на лицето, в която е реализиран ударът и по които са били видими
травматични увреждания след инцидента кореспондират, както и средството на
удара-юмрук съответстват на констатациите на вещото лице относно мястото на
реализиране на травматичното увреждане и начинът по който то би могло да бъде причинено.
Нещо повече вещото лице е категорично, че тези травматични увреждания могат да
се получат при удар с юмрук, като уточнява, че при падане и удар на главата в
прилежащата повърхност при положение, че същата е песъчлива, камениста /каквито
доказателства се съдържат по делото/ биха се реализирали ожулвания, каквито са
констатирани по горните крайници. Наличието на такива ожулвания в областта на
крайниците е категоричен белег за характера на настилката, поради това и съдът
прие, че нараняванията по лицето са получени именно от удар с юмрук, реализиран
от подсъдимия, защото в тази област не са констатирани ожулвания. От ударът на
подсъдимия, частният тъжител е паднал на земята, като е ударил горните си
крайници и кучетата му са го повлекли, в резултат на което са му причинени и
останалите констатирани в медицинското упостовеление
и СМЕ увреждания, а именно червеникави ожулвания с диаметър по около 2-3см. по
предната повърхност на двете предмишници в дясно в
долна трета и в ляво в горна трета. Поради
това и съдът прие, че деянието е безспорно осъществено от обективна страна от
подсъдимия, поради което е доказано авторството на същото.
Настъпил е и общественоопасния резултат, а
именно лека телесна повреда за тъжителя изразяваща се в травматичен оток, кръвонасядане и подкожен хематом в областта на лицето,
ожулвания в областта на горните крайници, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота .
Ето защо съдът прие, че на 06.07.2018г. подсъдимият е осъществил от
обективна страна съставът на престъплението лека телесна повреда - по чл.130,
ал.1 от НК.
Безспорно по делото бе установено и че след падането на земята на
частния тъжител, подсъдимият е започнал да го рита, като в тази връзка са
показанията на с.Б., която е категорична, че е видяла ритници но не е успяла да
види в кои области на тялото са реализирани. Съдът по-горе в мотивите си посочи
защо кредитира нейните показания в тази връзка, въпреки, че други обективни
находки при прегледа на частния тъжител от съдебен лекар не са установени. Въпреки горното съдът не взе отношение по
характера на това увреждане,тъй като не дължи произнасяне за същото понеже то
излиза от рамките на предявеното обвинение с частната тъжба, за което по-горе
изложи мотивите си.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено при форма на вината пряк
умисъл- подсъдимият е осъзнавал общественоопасния
характер и на двете деяния включени в продължаваната престъпна дейност и е
предвиждала техните общественоопасни последици.
Умисълът на подсъдимия се извежда по безспорен и категоричен начин от
поведението му обективирано в неговите действия,
техния вид и последователност.
Квалификацията по чл.
26, ал.3 вр. ал.1 от НК (продължавано
престъпление) се обуславя от това, че в един непродължителен период от време в
рамките на по-малко от два месеца , при една и съща фактическа обстановка и
форма на вината подсъдимият е осъществил две деяния осъществяващи състава на
едно и също престъпление- лека телесна повреда като второто деяние представлява
от обективна и субективна страна продължение на предходното. Овен това и двете
деяния съставляват престъпления срещу личността на едно и също лице, поради
което правилната квалификация изисква включването на двете деяния в един общ
състав на продължавано престъпление, наказуем
по по-тежкия от тях с горната цифрова квалификация.
При определяне характера на отговорността на
подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същия, макар да не е осъждан и
да не е освобождаван до този момент от наказателна отговорност, не са налице материалноправните предпоставки за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, визирани
в чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като е налице законова забрана за това /чл.78, ал.7
от НК/- подсъдимият бе признат за виновен за множество престъпления по смисъла
на чл.23 от НК- за лека телесна повреда при условията на продължавано
престъпление и за обида.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът съобрази, че
продължаваното престъпление, за което подсъдимият бе признат за виновен включва
две деяния осъществяващи различни състави на едно и също престъпление – лека
телесна повреда /по чл.130, ал.1 и чл.130, ал.2 от НК/. Съдът съобрази и
разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК, че когато отделните деяния, включени в
състава на продължаваното престъпление, осъществяват различни състави на едно и
също престъпление, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях.
В случая по-тежкия състав е този на деянието осъществяващо признаците на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ до две години или „пробация“.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни за него съдържащи се в предсъдебния
доклад, обстоятелството, че подсъдимият е предприел саморазправа предвид влошените
междусъседски отношения по повод спор за границата на имота.
Отегчаващи вината обстоятелства по настоящото дело, съдът не констатира.
При определяне наказанието на подсъдимия за
това престъпление съобразно нормата на чл. 54 от НК съдът отчете ниската степен на обществена опасност както на деянията
включени в продължаваното престъпление, едно от които е лека телесна повреда
изразяваща се в болка и страдание, така и на дееца, и като прие наличие само на
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства наложи наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:
По чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК –
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца с
периодичност два пъти седмично и
По чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК –
„задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от осем месеца .
Съдът счете, че така наложеното по-леко от предвидените в закона две
алтернативни санкции в размера, в който е наложено е съответно на извършеното
от подсъдимия продължавано престъпление /включващо две деяния спрямо личността
на един и същ пострадал/ и ще постигне целите както на специалната, така и на
генералната превенция предвидени в нормата на чл. 36 от НК. При избора на подходящата санкция съдът се довери и на предсъдебния доклад, който очертава потенциал за приложение
на такова наказание спрямо подсъдимия като алтернатива на наказанието лишаването
от свобода. Конкретният размер на наказанието ще превъзпита подсъдимия да се
въздържа от подобен род прояви и за в бъдеще, и ще го предупреди за
сериозността на санкцията при извършване на такива деяния.
С оглед доказателствата по делото, съдът
прецени, че подсъдимият С.Н.Н., ЕГН **********, е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление наказуемо
по чл. 146, ал.1 от НК от НК, тъй като на 13.04.2018 г. в местност „Пазарлията“, в землището на с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна е казал нещо унизително за честта и достойнството
на Б.С.Б., в негово присъствие, като го е нарекъл "изрод" и „гад
мръсна“.
С частната тъжба /съгласно уточнението към нея/ на подс.Н.
е повдигнато обвинение за обида изразяваща се в отправяне на следните обидни
изрази към пострадалия:
- На 13.04.2018г. за отправени обидни изрази: „гадино
мръсна“, „хюмне дърто“, „изрод долен“.
- На 06.07.2018г. за отправени обидни изрази: „гъз дрислив“,
„педераст долен“, „педераст смотан“, „боклук“.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 146 от НК са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за
достойнство, самооценка на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личностна и обществена ценност.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението обида по
чл.146, ал.1 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не ограничава
и не уточнява обидното действие или бездействие. Достатъчно е чрез него да се
унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в
негово присъствие независимо от начина и формата на казването или извършването.
При обидата деецът дава своята негативна оценка за другиго чрез епитети,
сравнения, квалификации и др. Обидните думи следва да са отправени в
присъствието на пострадалия, който трябва да ги е възприел. В случая
квалификацията на повдигнатото обвинение е на публична обида- казване или
извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго пред
повече лица.
От обективна страна по делото безспорно е установено, че на 13.04.2018г.
подсъдимият е нарекъл частният тъжител : „изрод” и „гад мръсна“. Този свой
извод съдът направи въз основа на анализ
на събраните по делото доказателства. Налице е верига от преки и косвени
доказателства, от които по безспорен и категоричен начин се установява
авторството на деянието. Св.Б.- Хр. е категорична, че на датата посочена в
частната тъжба- 13.04.2018г., след като подсъдимият е бръкнал с пръст в окото
на частния тъжител и при въпрос на последни защо му бърка в окото подсъдимият е
отговорил, че го прави, за да не вижда, след което го нарекъл „изрод“. Св.Б.
пък е категорична, че след като се прибрал в дома си на 13.04.2018г., съпругът
й споделил с нея, че подсъдимият го е нарекъл „гад мръсна“, като е категорична,
че обидите били много, но тя не помнела други. Тези техни показания както бе
споменато по- горе кореспондират с всички останали гласни и писмени
доказателства кредитирани от съда и са в противоречие единствено с обясненията
на подсъдимия и подкрепящите неговите обяснения показания на св.Ст., които
както бе споменато по-горе се възприеха от настоящия състав единствено като
защитна теза на подсъдимия, съответно съпружеска взаимопомощ от страна на св.Ст..
Обективните действия на подсъдимия безспорно сочат, че думите са били отправени
именно към частния тъжител, а реакцията на частния тъжител и споделеното от
него с близките му, показва, че думите са възприети от него.
Казаното от подсъдимия : „изрод” и „гад мръсна“ /равнозначно на гадина
мръсна/ по своята същност е унизително за честта и достойнството на частния
тъжител. Тези изрази характеризират същия
като човек с такива качества, които противоречат на приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, а именно за човек с извратен морал,
за отвратителен, противен и гнусен човек,
създават внушения за нещо мръсно и противно и безспорно са унизителни за
честта и достойнството на пострадалия.
За съда няма никакво съмнение, че посочените думи са били изречени от
подсъдимият в присъствието на пострадалия и са били възприети от него, а думата
„изрод“е възприета и от неговата дъщеря. Така отправените думи по адрес на
тъжителя от подсъдимия сочат на негативна оценка за неговата личност и имат
унизителен характер. Касае се до унизяващо отнасяне към тъжителя от страна на
подсъдимия чрез думи, които обективно са годни да накърнят достойнството му и
съгласно обществените стандарти засягат доброто име на човека и самооценката
му. Тези думи са били възприети от тъжителя, който се почувствал оскърбен.
Налице е следователно осъществяване на изпълнителното деяние на обидата от
подсъдимия на инкриминираната дата и място - казване на нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие.
В хода на производството не се установи на горепосочената дата – 13.04.2018г.
обидните думи посочени по-горе да са изречени публично. Според теорията и
константната съдебна практика обидата е нанесена публично, когато обидните думи
или изрази са били казани в присъствието на повече от две-три лица извън
пострадалия, без значение дали самото място е от публичен характер /в този
смисъл са Решение № 102 от 76г. на I
н.о. на ВС, .Решение №270 от 75г. на II н.о. и др./ Нещо повече, не е достатъчно за
квалификацията по този текст на закона обидата да е нанесена в присъствие на
повече лица, но и тези лица е необходимо лично да са чули и възприели обидните
изрази. В конкретния случай от доказателствата по делото не се установи, освен
от тъжителя и св. С.Б.-Хр./само по отношение на израза „изрод“/ обидните думи,
изречени от подсъдимия да са били непосредствено възприети от други хора,
поради което съдът намира, че този квалифициращ признак не е доказан. Поради
което и на основание чл.304 от НПК, съдът оправда подсъдимия за квалификацията
по чл.148, ал.1, т.1 от НК.
Съдът констатира, че в хода на съдебното производство не се събраха
доказателства подсъдимият да е изрекъл обидният израз „хюмне
дърто“ на 13.04.2018г., както и обидните изрази -„гъз дрислив“,
„педераст долен“, „педераст смотан“, „боклук“ към тъжителя Б. на 06.07.2018г.
Действително в свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Б.-Хр.и
Н.Б. се съобщава за отправени и други изрази от страна на подсъдимия към
пострадалия. Св.Б. –Хр. сочи, че за инцидента на 13.04.2018г. Б. е споделил с
нея, че подсъдимия го нарекъл „дърт педераст“, същия израз съобщава и св. Н.Б.,
която уточнява, че двата случая и се преплитат и не може да каже при кой от
двата случая е отправен изразът. Обвинение за такъв израз обаче за дата
13.04.2018г. няма повдигнато с частната тъжба, тъй като в уточнението към
тъжбата са изброени трите израза за които се повдига обвинение спрямо
подсъдимия. По отношение на инцидента на 06.07.2018г., св.Н.Б. заявява, че не е
чула изричането на обидни изрази, но съпругът й споделил, че е наричан от
подсъдимия –„дърто хюмне“, за този израз обаче на
подсъдимия е повдигнато обвинение в тъжбата да га е изрекъл на 13.04.2018г, а
не на 06.07.2018г. както се сочи в показанията на св.Н.Б.. Тук следва да се отбележи, че при
постановяване на присъдата съдът е обвързан от рамките на частната тъжба,
респективно от обидните реплики посочени в нея/в случая уточнени, че се повдига
обвинение именно за тях/, в това число и за датите на които са отправени. В
производствата по дела от частен характер не е предвиден и институтът на
изменение на обвинението, както това е сторено за престъпленията от общ
характер по реда на чл.287 от НПК. Следва да се отбележи, че съдът основава
решението си на доказателствата, които са непосредствено събрани в настоящото
производство с оглед спазване принципа на непосредственост, залегнал в нормата
на чл.18 от НПК. А доказателства за изречени изрази „хюмне
дърто“ на 13.04.2018г. и изречени изрази от страна на подсъдимия-„гъз дрислив“, „педераст долен“, „педераст смотан“, „боклук“ към
тъжителя Б. на 06.07.2018г., не бяха ангажирани от страна на частния тъжител.
Поради изложените съображения, съдът постанови оправдателна присъда, за
това на 13.04.2018г. подс.Н.
да е нанесъл обидата публично по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК и да е
изрекъл на 13.04.2018г. др. обидни изрази /а именно хюмне
дърто, посочени в тъжбата/, да е осъществил деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.чл.
146, ал. 1 от НК на 06.07.2018г., както и да е извършил престъплението при
условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед горното съдът намери, че подс. С.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 13.04.2018г. в местност „Пазарлията“,
в землището на с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна е
казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.С.Б., в негово присъствие,
като го е нарекъл : „изрод“ и „гад мръсна“.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено
при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и ги е искал. Подсъдимият е съзнавал че думите са унизителни за
честта и достойнството на тъжителката и ги е изрекъл именно с цел същите да
бъдат чути и възприети от пострадалия. Умисълът се извежда по безспорен и
категоричен начин от действията на подсъдимия.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство.
За смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни за същия, отразени в предсъдебния
доклад, влошените съседски отношения, за които по делото се събраха безспорни
доказателства.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира.
За да определи размера на наказанието за престъплението по чл. 146, ал.
1 от НК, съдът съобрази, че за същото се предвижда наказание „Глоба” от хиляда
до три хиляди лева. При определяне наказанието на подсъдимия съобразно нормата
на чл.
54 от НК съдът отчете ниската степен на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца. Прие наличието само на смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства наложи наказание в размер на минималния предвиден в
закона размер, а именно „Глоба“ в размер на 1000 лв. За да определи конкретния
размер на наказанието, съдът съобрази, че подсъдимия няма постоянни трудови
доходи /работи без трудов договор/, както и че има две малолетни деца , за
които следва да полага грижи, съответно да ги издържа. Поради това определи
наказание „глоба“ в минималния размер предвиден в санкционната норма на НК,
като счете, че това наказание е съответно на извършеното от него деяние и ще
постигне целите както на специалната така и на генералната превенция предвидени
нормата на чл.
36 от НК и би имало нужното поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие спрямо подсъдимия.
По отношение на престъплението
по чл. 144, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
С частната тъжба /съгласно уточнението
към нея/ на подс.Н. е повдигнато обвинение за закани
с престъпление, изразяващи се в отправяне на закана за извършване на
престъпление против личността на частния тъжител, което предизвиквало страх у него,
а именно, за това, че :
-
На 13.04.2018г. му отправил закана:„да не
вика, че това ще му е последния вик", ще му нарани окото „ за да не виждаш
изобщо..." и
-
На
06.07.2018г. му отправил закана, като му казвал „да подаде нова жалба до IV-то
РПУ - гр.Варна, което да му даде повод отново да го набие".
Престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление,се
намира в раздел V – “Принуда”. За осъществяване на това престъпление от
обективната страна се изисква обективиране чрез думи
или действия на закана с престъпление спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
За осъществяване на състава на това престъпление е необходимо преди всичко обективирани чрез думи или действия отправени закани с
конкретно престъпление против личността на тъжителя. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се
е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи
/В този смисъл Тълкувателно решение № 53
от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС.
На първо място по делото не бе установено от гласните доказателства, че
на 13.04.2018г. подсъдимият се е обърнал към частния тъжител с думите „да не
вика, че това ще му е последния вик". Такива факти не съобщават нито св.Б.-Хр.,
нито св.Н.Б.. Отделно от това от обективна страна съдът намира, че този израз
не съдържа конкретна закана с престъпление спрямо личността на тъжителя. От
гласните доказателства по делото, в частност показанията на свидетелката С.Б.-Хр.
е безспорно установено, че на горепосочената дата на въпрос на Б. към
подсъдимия защо му бърка в здравото око, последният е отговорил „ за да не
виждаш изобщо...". В този смисъл са и показанията на св.Б., която
пресъздаде споделеното от нея от частния тъжител досежно
думите изречени от подсъдимия. Въпреки горното съдът намира, че тази фраза не
представлява закана по смисъла на чл.144, ал.1 от НК с престъпление против
личността на пострадалия, а изразява отношението на подсъдимия към извършената
от него проява- бъркане в окото на тъжителя.Т.е. тази фраза на подсъдимия
изразява неговата оценка за случилото се, а не представлява закана с конкретно
престъпление против личността на пострадалия.
По идентичен начин стои и въпросът с претендирания
израз за датата 06.07.2018г.: „да подаде нова жалба до IV-то РПУ - гр.Варна,
което да му даде повод отново да го набие". В своите показания пред съда
св.Б. посочи, че на 06.07.2018г. не е чула конкретни думи на подсъдимия, но
посочи, че съпругът й и е споделил, че подсъдимият му е казал да отиде да пак
да се оплаче в полицията, което да му даде повод пак да го набие. Горните
изрази обективно не съставляват закана с престъпление, тъй като те не изразяват
категоричната позиция на подсъдимия, че ще набие отново частния тъжител, а
изразяват позицията му относно бъдещо негово поведение, като я обвързват с
поведението на частния тъжител, което не съставлява закана по смисъла на
чл.144, ал.1 от НК.
Предвид горното, съдът намери, че подсъдимият на основание чл.304 от НПК
следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.144, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК, тъй като деянието му е несъставомерно, досежно употребените от него изрази спрямо тъжителя и като
за един от тях /„да не вика, че това ще му е последния вик"/ съдът н събра
доказателства да е изречен от подсъдимия.
По приложението на чл.23, ал.1
от НК
Като отчете, че описаните по-горе две престъпления, за които подсъдимият
бе признат за виновен, са били извършени от него в условията на реална
съвкупност (преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях)
съдът приложи разпоредбата на чл.
23, ал.1 от НК и му наложи едно общо за съвкупността наказание, а именно
наказанието „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:
По
чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и
По чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК –
„задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от осем месеца, което наказание се явява и по-тежкото от
двете наказания наложени на подсъдимия за всяко едно от престъпленията , за
които съдът го призна за виновен.
Съдът като съобрази константната съдебна практика, че разпоредбата на
чл.23, ал.3 от НК се отнася за случаите, когато глобата е наложена като
самостоятелно наказание, какъвто е настоящия случай / в този смисъл Решение N79 от 14.02.1986г. по
н.д. №82/86г. на ВК/, прецени, че целите
на наказанието спрямо подс.Н. ще бъдат постигнати
успешно и без да се присъединява изцяло или отчасти наказанието „глоба“ в размер на 1000 лева към по-тежкото наказание
„пробация“. Затова и не присъедини наложената глоба
към наказанието „пробация“.
По отношение на разноските по
делото.
Като взе предвид направеното от страна на повереницата
на подсъдимия искане за присъждане на направените по делото разноски от една
страна и от друга като съобрази наличните по делото доказателства в тази насока
(квитанция за внесена държавна такса в размер на 12 лв., операционна бележка за
внесен депозит в размер на 200 лева за изготвяне на СМЕ, както и договор за
правна помощ от който е видно, че частният тъжител е заплатил на адвоката
сумата от 800 лева в брой) на основание чл.
189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя посочените
по-горе суми в общ размер на 1012 лв.
Макар по делото да бе представен списък за направените разноски, съгласно който
частният тъжител чрез неговия повереник изразява
претенции за заплащане допълнително и на сумата от 500 лева на основание чл.7,
ал.8 от Наредба N 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и сумата от 70 лева за внесен депозит за призоваване на свидетели, съдът
намери, че по делото не са представени доказателства за извършено плащане от
страна на тъжителя спрямо адвоката на допълнително претендираната
сума от 500 лева. Що се касае за претендираната сума
от 70 лв., внесена като депозит за призоваване на свидетели, то от материалите
по делото е видно, че тази сума не е изразходвана, тъй като не са направени
разходи за призоваване на свидетелите. В този смисъл и сумата от 70 лв. подлежи
на връщане на частния тъжител, при направено искане от негова страна. Поради
това и съдът не присъди в тежест на подсъдимия сумите от 500 лева за
допълнително адвокатско възнаграждение и сумата от 70 лева внесена като депозит
за призоваване на свидетели.
На същото основание (чл.
189, ал.3 от НПК) съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на ВРС сумата
от 50 лв. представляваща направените по делото съдебни разноски за изслушване
на СМЕ в с.з.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: