Р Е Ш
Е Н И Е
№ 204
Гр. Перник, 28.10.2022 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 404
по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.В.П., с ЕГН **********,***,
чрез адвокат К.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1158-000644 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 10.10.2022
година, издадена от П.В.Д. – младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор
„Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е отнето временно свидетелството за
управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният
административен акт е неправилен, необоснован и издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на
материално правните разпоредби, поради което моли съда да отмени заповедта за
налагане на принудителната административна мярка.
В проведеното съдебно заседание на 24.10.2022 година
жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 24.10.2022 година ответникът
по жалбата младши
автоконтрольор П.В.Д. към
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З.
В., която оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2022
година, около 11:20 часа в гр. Перник, кв. „Нов безистен“ настоящ жалбоподател е управлявал
лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВС, като при извършената проверка за
употреба за алкохол с техническа
средство „Алкотест Дрегер“, като отказва да бъде изпробван след като реализира
ПТП. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 102853 от 10.10.2022
година. За така установеното нарушение младшият автоконтрольор П.В.Д., в
присъствието на свидетеля И. Н. Р. е
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 658484 на В.В.П. – настоящ жалбоподател. Със
съставения АУАН е установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил
нарушение на чл. 174, ал. 3,предл. първо от ЗДвП. При съставянето на АУАН са
иззети: СУМПС № *********, СРМПС
*********, контролен талон № 54959 и два броя регистрационни табели с рег. № РК
*** ВС.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя.
По делото е
представена Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж т. 1.8.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1158-000644 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 10.10.2022
година, П.В.Д. – младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“,
на
основание чл. 22 от ЗАНН е наложил
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като водача
управлява МПС след употреба на алкохол, представляващо нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП.
При така установените факти, настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1158-000644 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 30.01.2021
година, в редакцията към ДВ бр. 97 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица по отношение на
принудителните мерки по чл.
171, т. 1, т. 2,
т. 2а,
т. 4, т.
5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година директора на
ОД на МВР Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП при РУ към
ОДМВР Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т. 1.8. Ето защо в случая
оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, поради което
направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя е напълно
неоснователно.
Заповедта съответства на предвидената за нея
мотивирана писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно
наименованието на органа – издател, наименованието на акта, неговият адресат,
фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част,
дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания
са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата
материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата
хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е
във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Възраженията на
жалбоподателя за обратното са напълно неоснователни.
Заповедта е издадена при спазване на общите
процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните
факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички
относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за
истинност по чл. 7 от АПК.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи
факти, от които черпи права като обори констатациите относно управлението на
МПС, като отказва да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол.
На водача е издаден талон за медицинско изследване № 102853 от 10.10.2022
година. Със съставения АУАН е
установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил нарушение на чл. 174,
ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до
доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от жалбоподателя,
за който е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство
жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с
допустимите процесуални способи и средства. За да се наложи ПАМ е достатъчно да
има съставен АУАН.
Настоящият съдебен състав намира за доказана
фактическата обстановка, установена с АУАН от 10.10.2022 година. Безспорно са
възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена
в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са
налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна
мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при
действията на административния орган са неоснователни, тъй като оспорения
административен акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно
изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради
което няма нарушение на чл. 6
от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл.
4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на
основанията на закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от
законодателя срок за прилагане административна принуда, временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.
171 от ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки, като в нормата на т. 1, б. „б“ е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
употребява МПС след употреба на алкохол – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Нарушението представлява
управление на МПС след употребата на алкохол, установено с техническо средство,
което е самостоятелно основание за прилагане на ПАМ.
Заповедта отговаря на материалния закон.
Материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ в оспорената заповед е хипотезата на чл.171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е свързана
с управление на МПС след употреба на алкохол, установено с техническо средство.
Хипотезата осъществява състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Нарушението е констатирано със съставения АУАН от компетентно длъжностно
лице. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН се ползва с
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
АУАН не бяха оборени в настоящото съдебно производство от жалбоподателя.
Административната
принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба
административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е
нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален
административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я
наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от
процесуалния представител на жалбоподателя в подадената жалба.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е
постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на
жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците
от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че
същата е постановена в синхрон с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.
3, предл. първо от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели
на административната принуда.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без
уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото следва да се уважи искането
на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като жалбоподателя плати на ОДМВР Перник сумата
в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.П., с ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1158-000644 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 10.10.2022 година, издадена
от П.В.Д. – младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с
която на жалбоподателя е отнето временно свидетелството за управление на МПС до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като
неоснователна.
ОСЪЖДА В.В.П.,
с ЕГН **********,*** да заплати на ОДМВР Перник съдебни разноски в размер на
100 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/