Присъда по дело №1079/2021 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И към Присъда постановена по НЧХД №1079/2021 г. по описа
на СлРС.

Тъжителят СТ. Г. Г. е предявил обвинение срещу подсъдимата М. СТ. Д.
за извършено от нея престъпление по чл. 182, ал.2 от НК.
В с.з. тъжителят редовно призован не се явява. За него се явявя адв. Е.П.
от АК - Сл.. Процесуалният представител поддържа тъжбата. Моли
подсъдимото лице да бъде признато за виновно.
В с.з. подсъдимата М. СТ. Д., редовно призована се явява лично и с
упълномощен защитник. Разпитана в с.з. подсъдимата не се признава за
виновна. Дава обяснения по предявеното й обвинение. Упълномощеният от
нея защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае подсъдимата за
невиновна, ведно с произтичащите от това последици, тъй като счита че са
налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно моли съда да
приложи разпоредбата на чл.78А от НК.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителят СТ. Г. Г. и подсъдимата М. СТ. Д. сключили граждански брак
на 12.04.2017 г., от който имали едно малолетно дете С.С. Г.. След
влошаване на семейните отношения, извънбрачна връзка и напускане на
семейното жилище от страна на СТ. Г. Г., двамата с тъжителката Д.
прекратили гражданския си брак с влязло в сила на 03.06.2019 г. Решение №
45/16.01.2019 г. по ГД № 6265/2018 г. по описа на СлРС. По силата на
цитираното решение, родителските права по отношение на малолетното дете
С.С. Г. били предоставени на подсъдимата М. СТ. Д., а на тъжителя СТ. Г. Г.
бил определен режим на лични отношения с детето, както следва: „До
навършване на три годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09:00 часа до 12:00 часа без преспиване при бащата. След
навършване на три годишна възраст на детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09:00 часа до 17:00 часа с преспиване при бащата, като
същия следва да взема детето от жилището, в което живее то с майка си и го
връща отново там, както и два пъти по петнадесет дни в два месеца през
лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката.“
Към лятото на 2021г., тъжителят СТ. Г. Г. живеел преимуществено в гр.С.,
но непрекъснато търсел контакт с малолетното си дете С.С. Г. като се връщал
в гр. Сл. всяка седмица, когато можел по силата на постановеното съдебно
решение да вземе детето си за да прекара с него полагащото му се по закон
време.
След влизане в сила на съдебното решение тъжителят Г. много трудно
успявал да осъществи контакт с детето си, тъй като подсъдимата многократно
му отказвала предаване на детето с основен мотив,че същото е болно и за
здравето му не е добре да контактува с баща си. Тези откази от страна на
подсъдимата станали причина за допълнително влошаване на отношенията
между нея и тъжителя, като последният с цел изпълнение на съдебното
решение е образувал няколко НЧХД–ла против подсъдимата.
1

На 07.08.2021 г.,т.е няколко дни преди инцидента тъжителят направил
пореден опит да вземе детето при себе си, но това отново не се случило,
поради което СТ. Г. Г. входирал тъжба срещу М. СТ. Д., въз основа на която
било образувано НЧХД № 1028/21 г. по описа на СлРС,което към настоящия
момент не е приключило.
На 21.08.2021 г. около 09:15 часа тъжителят СТ. Г. Г. отново отишъл
пред дома на подсъдимата М. СТ. Д., находящ се в гр.Сл., ул.“Асеновска“
№128, за да вземе детето. Свързал се с подс. Д. по телефона, но последната му
заявила,че детето е болно и тя ще му позволи да го види само за два до три
часа в нейно присъствие извън дома й. Тъжителят настоявал да бъде с детето
така както е посочено в решението на съда, но тя отказала, поради това Г.
потърсил съдействие от полицейските органи, като сигнализирал на телефон
112.Междувременно подсъдимата се обадила по телефона на баща си св.С.Д.,
който също отишъл до дома й.Там пристигнали и двамата полицейски
служители–св.ИВ. Т. С. и св. СТ. Г. Т. от група ООР при РУ – Сл..
Подсъдимата излязла пред дома си, а баща й св. Д. взел детето от нея и го
прибрал в дома, тъй като по твърдения на майка му и на св. Д., последното
изпитвало страх от униформени служители на реда.Пристигналите на място
полицейски служители разяснили законовия ред на страните, след което
напуснали дома на подсъдимата като тъжителят отново не успял да
осъществи контакт с детето си.
Въз основа на подадения сигнал от С.Г. и дадените сведения и
обяснения от Д., в Районна прокуратура – Сл. била образувана преписка с вх.
№ 4749/2021 г. С постановление от 24.11.2021 г. РП-Сл. отказала да образува
досъдебно производство, поради липсата на данни, от които да бъде
направено основателно предположение, че е извършено престъпление от общ
характер,доколкото са налице данни за престъпление по чл.182, ал.2 от НК,
което се възбуждало по тъжба на пострадалия.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети
в тяхната съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите ИВ. Т. С. и СТ. Г. Т., като
вътрешно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Двамата свидетели са
служители на РУ на МВР- Сл. и като такива на 21.08.2021 г. са посетили дома
на подсъдимата по подаден сигнал на телефон 112. Същите са станали
очевидци на отказа от страна на подсъдимата да предаде детето на бащата,
въпреки определения режим на лични контакти, обстоятелство, които не се
оспорват от страните. Напротив, то се потвърждава и от показанията на
бащата на подсъдимата, а именно св. Д.,които съдът кредитира напълно,
въпреки,че същият е в роднински отношения с подсъдимото лице. Неговите
показания не противоречат и на останалите събрани по делото гласни
доказателства. Този свидетел не отрича,че е присъствал на посочената в
тъжбата дата и час и потвърждава, че подсъдимата не е предала детето на
бащата. Заявява,че причина за това поведение на подсъдимата е, че детето е
било болно както и ,че лично от нея знае, че вечерта е вдигнало температура.
2

Неговите показания съответствуват и на показанията на св. Н.Б., които съдът
кредитира като, въз основа на тях приема,че през деня предшестващ този, в
който детето е следвало да бъде предадено на бащата, то е играло навън, но е
изпитало неразположение/хрема/и това е станало причина да бъде прибрано
от майката в дома му. Тази свидетелка е категорична и относно
здравословното съС.ие на детето и потвърждава факта,че същото страда от
астма, което налага допълнителни грижи за здравето му. Свидетелства, че
често боледува, което тревожи подсъдимата и доколкото е запозната с
отношенията между нея и тъжителя,често не дава възможност на тъжителя да
контактува с детето си,съгласно съдебното решение, но това се дължи на
заинтересуваността й за здравето му.
Съдът кредитира и показанията на св. Г. Г., баща на тъжителя, който също
твърди,че въпреки поС.ните опити от страна на сина му да осъществява лични
контакти с детето си, в съответствие с постановеното съдебно решение, в
повечето случаи това не се случва под претекста изтъкван от подсъдимата,че
детето е болно и това ще навреди на здравето му .Този свидетел е
категоричен, че както той така и сина му е запознат напълно със
здравословното съС.ие на детето,категоричен е,че знае за наличието на
инхалатор,тъй като е закупен от него. Свидетеля е категоричен и относно
конкретния ден и причините за поредния отказ, като заявява,че подсъдимата
отново не е дала възможност на сина му да вземе детето си съгласно
определения със съдебното решение режим, като отново като причина за
отказа си е посочила ,че детето е болно.
На следващо място съдът кредитира показанията на св.СЛ. ИВ., която в
качеството си на лекуващ лекар на детето потвърждава,че то страда от
"бронхиална астма", която изисква използване на инхалатор,но също така е
категорична, че съС.ието му не е Т., че да възпрепятства нормалния и
свободен контакт на детето с околния свят и в частност с баща му.
Свидетелката е категорична,че посоченият инхалатор се използува един път
на ден и представлява впръскване,чрез елементарен за употреба уред.
На последно място,съдът кредитира и обясненията на подсъдимата Д.,
която не отрича,че е отказала да предостави детето за контакт с баща му .
Подсъдимата потвърждава и обстоятелството,че причина за отказа и е
влошеното здравословно съС.ие на детето, но не посочва съществени
признаци на болестно съС.ие . Обясненията й съдът кредитира, доколкото не
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, имащи значение за разкриване на
обективната истина по делото, тъй като същите са относими към предмета му
и не страдат от пороци. Съдът дава вяра и на събраните по делото писмени
доказателства и в частност на приложените амбулаторни листи/ от
31.05.2021 г., 07.07.2021 г.и 04.08.2021 г./, епикризи / от 20.04.2021 г. и от
29.09.2021 г./, рецептурна книжка и направление за ТЕЛК, като въз основа на
тях приема за безспорно, че детето боледува и има установена диагноза
„бронхиална астма“.
3

Съдът дава вяра и на приложените по делото копия от съдебни актове
постановени по НЧХД № 553/20 г. по описа на СлРС,а именно: Присъда
№11/31.01.2022 г., по силата на която подсъдимата е призната за невиновна за
престъпление по чл.182, ал.2 от НК, като деянието е квалифицирано по чл.9,
ал.2 от НК, справка относно образувано НЧХД № 900/21 г. по описа на СлРС
- висящо към момента, справка относно образувано НЧХД № 1028/21 г. по
описа на СлРС - висящо към момента, както и копие от влязла в сила на
10.06.2022 г. Присъда №11/31.01.2022 г. постановена по НЧХД № 840/21 г.
по описа на СлРС/ потвърдена с Решение №39/10.06.2022 г. по ВНЧХД
213/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сл./, по силата на която М. СТ. Д. е
призната за виновна за престъпление по чл.182, ал.2 от НК като ги приобщи
по съответния процесуален ред.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимата М. СТ. Д. е осъществила от субективна и
обективна страна състава на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, тъй като на
21.08.2021 г. в гр. Сл. като майка на малолетното дете С.С. Г. не изпълнила
съдебно Решение №45/16.01.2019 г. по гр.д. №6265/2018 г. по описа на СлРС
в частта му относно определения режим на лични контакти на бащата с
детето.
Безспорно е установен механизмът на деянието и авторството на същото.
Налице са всички изискуеми от закона елементи от обективната и субективна
страна на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК.
По делото се установи безспорно,че на инкриминираната дата
подсъдимата използвайки като претекст здравословното съС.ие на детето си
за пореден пън не е изпълнила съдебното решение указващо режима на лични
контакти между него и тъжителя Д.. Действително, въз основа на показанията
на лекуващия лекар на детето д-р СЛ. ИВ. – П.,се установи, че то често
боледува както и,че е с диагностицирана „бронхиална астма“. Установи се, че
му се прилага назначено от специалист“пулмолог“ лечение, което е
ежедневно и се извършва,чрез еднократно впръскване на медикамент с
помощта на инфалатор. Бидейки специалист в областта, личният доктор е на
мнение, че за извършването на инхалации на детето, чрез апарата инхалатор
не са нужни специални медицински познания и с инхалатора не се борави
трудно, напротив той е елементарен за употреба в домашни условия. Както е
видно от приложените медицински документи на детето е изписано лечение с
лекарството „Пулмикорт“ и с него следва да бъде правена по една инхалация
на ден. Всички тези обстоятелства съдът приема като безспорни и налагащи
извода,че бащата може сам да прилага изписаното лечение. Въз основа на
показанията й, съдът приема за безспорно,че частния тъжител се интересува
от здравословното съС.ие на детето си,като провежда лични разговори с нея.
До този извод, съдът стига и, въз основа на показанията на бащата на
тъжителя, св.Г. Г., който също потвърждава, че синът му се интересува от
детето, търси контакт с него и е наясно със здравословния му проблем.
4

Заявява,че инхалатора е закупен от семейството му, което допълнително
указва на заинтересуваност и сериозно отношение към съС.ието на детето от
страна на тъжителя.
Така посочените съждения, както и факта, че по делото не се установи
съС.ието на детето към инкриминираната дата да е било толкова тежко и
сериозно,че да не позволи изпълнение на съдебното решение мотивират
допълнително съдът да приеме,че повдигнатото с частната тъжба обвинение е
доказано.Допълнително, следва да се отбележи,че макар съдът да приема, че
свидетелите Н.Б. и С.Д. изнасят достоверна информация,същата обсъдена и
съпоставена с останалия доказателствен материал се явява недостатъчна, за
да мотивира извод за невиновност на подс. Д.. Напротив, налице са
достатъчно писмени и гласни доказателства, че на 21.08.21г.подсъдимата като
не е позволява на бащата на детето С.Г. да осъществи личните контакти с
него, като не е изпълнила съдебното решение постановено по ГД №6265/18г.
на СлРС. Извода на съда в тази насока се мотивира и от обстоятелството,че
по делото не бяха представени каквито и да е документи, които да доказват
търсенето на лекарска помощ на 21.08.2021г., нито в някой от предните дни
или след тази дата.Не се събраха доказателства бащата да е застрашил живота
и здравето на детето, да не приема сериозно здравословното му съС.ие или да
не се интересува от него.
От обективна страна е налице пострадал родител, който е посочен в
съдебно решение като титуляр на правото на лични контакти с дете, а именно
тъжителя Г.. За да се осъществи съставът на престъплението е необходимо
също така от обективна страна да има влязло в сила съдебно решение относно
упражняването на лични контакти с дете. В настоящия случай това е влязло в
сила Решение № 45/16.01.2019 г. по гр.д. №6265/2018 г. по описа на СлРС, с
определен съобразно него режим на лични отношения на бащата СТ. Г. Г. с
детето С.С. Г., както следва: „До навършване на три годишна възраст на
детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 12:00
часа без преспиване при бащата. След навършване на три годишна възраст на
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 17:00
часа с преспиване при бащата, като същия следва да взема детето от
жилището, в което живее то с майка си и го връща отново там, както и два
пъти по петнадесет дни в два месеца през лятото, несъвпадащи с годишния
отпуск на майката.“
Изпълнителното деяние на престъпното неизпълнение на съдебно
решение относно упражняването на лични контакти с дете може да се
осъществи чрез действие или бездействие. Това решение не е било
изпълнено, доколкото на посочената дата подсъдимата е отказала и не е
предала детето на бащата. Не са били налице обективни причини за това,
доколкото не се събраха безспорни и категорични доказателства, че на
конкретната дата здравословното съС.ие на детето е било толкова влошено,
че бащата да не може да полага грижи за него.Независимо от личните
конфликти в отношенията между двамата родители, е необходимо и двете
страни да са активни и да отглеждат детето заедно, доколкото това е решено в
съдебния акт, чрез определянето на конкретни лични отношения, които са
5

съобразени с възрастта и емоционалността на детето във всеки конкретен
случай. Въпреки нормите на закона двамата родители са длъжни да направят
взаимни компромиси в своите отношения, още повече и при диагностициран
здравословен проблем на детето, родителите следва да се обединят и да
започнат да се грижат за него заедно, тъй като всеки родител разполага с
родителски капацитет не по-малък от този на другия.
От субективна страна подсъдимата е действала умишлено, тъй като е
съзнавала характера на извършените от нея действия както и последиците от
тях, а всички останали обстоятелства свързани с големия брой заведени от
странана тъжителя съдебни дела срещу нея за неизпълнение на същото
съдебно решение и непредаване на детето на други дати / НЧХД № 553/20 г.
по описа на СлРС, завършило с Присъда №11/31.01.2022 г., по силата на
която е призната за невиновна за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, поради
квалифициране на извършеното като малозначително деяние по чл.9, ал.2 от
НК, НЧХД № 900/21 г. по описа на СлРС - висящо към момента, НЧХД №
1028/21 г. по описа на СлРС - висящо към момента, както и влязлата в сила на
10.06.2022 г. Присъда №11/31.01.2022 г. по НЧХД № 840/21 г. по описа на
СлРС., по силата на която М. СТ. Д. е призната за виновна за престъпление
по чл.182, ал.2 от НК, потвърдена с Решение №39/10.06.2022 г. по ВНЧХД
213/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сл./ налагат извода, че подсъдимата е
целяла тия й действия да осуетят съдебното решение както и ,че е напълно
запозната с произтичащите от него права и задължения.
Съдът не споделя становището на защитника на подсъдимата,че се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 9 , ал. 2 от НК.В случаят се касае
за нееднократно неизпълнение на съдебно решение в частта му относно
режима на лични отношения между бащата и малолетното му дете. Съдът
отчита, че засегнатите обществени отношения в този казус са много
съществени, доколкото същите пряко касаят интереса на малолетното дете и
възможността за изграждане на пълноценна връзка на детето с бащата. Чрез
режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители като
право на всяко дете и негова естествена потребност, е да общува и с двамата
си родители.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесното неизпълнение на
съдебното решение не обуславя маловажност на случая, поради което не
следва да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. За пълнота съдът следва да отбележи, че
възражението на защитника, че поведението на бащата не сочи на
заинтересуваност от негова страна както и твърдението,че неизпълнението от
страна на подсъдимата се дължи на внезапно възникване на здравословен
проблем не се доказаха по безспорен и категоричен начин в обема, които е
необходим за да оневини поведението на подсъдимата Д..
Деянието подсъдимата е извършила с пряк умисъл, тъй като е
съзнавала обществено опасния характер, предвиждал е и е искала
настъпването на обществено опасните му последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира във влошените междуличностни отношения между нея и тъжителя и
незачитане на правовия ред в РБ.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът
6

отчете чистото съдебно минало на същата и доброто й процесуално
поведение.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и счете, че същото
следва да се наложи при условията на 78 А от НК като освободи подсъдимата
от наказателна отговорност и й наложи наказание ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Така определеното наказание, съдът счита за максимално
справедливо и за отговарящо на степента на обществена опасност на
подсъдимата и на характера на деянието й и механизма на неговото
извършване като отчете обстоятелството, че същото се отличава със
съпътствуващи го допълнителни прояви на неизпълнение на съдебно
решение .
Съобразно правилата на процеса, съдът осъди подсъдимата Д. да
заплати на тъжителя сумата от 600 лева, представляваща направените по
делото разноски за адвокатска защита, както и сумата от 12,00 лева
представляваща държавна такса за образуване на съдебното производство.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	77
Дата:	9 юни 2022 г.
Съдия:	Иван Манчев Димитров

Дело:	20212230201079
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 август 2021 г.

Присъда по дело №1079/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите