ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
гр. Силистра, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500085 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 413, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
„Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК ********* обжалва частично
Разпореждане 163/28.02.2022г. по ч.гр.дело № 20223430100085 на РС-
Тугракан, с което заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на
банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против Н. Н. М.
с ЕГН ********** за следните суми, дължими по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредите
лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 097СС-R-002032/21.02.2018:
841.53 лева възнаградителна лихва (19.11.2019-16.09.2021);284.37 лева
обезщетение за забава на просрочени плащания (14.05.2020-16.09.2021);120
лева разходи във връзка с неизпълнение на задължения по договора.
За да постанови отказа, районният съд след като се е агументирал, че
предсрочната изискуемост е настъпила не на обявената от банката дата
17.09.2021г., а на 06.03.2021г. и след като е посочил, че в заповедното
производство не могат да бъдат установени точните размери на задълженията
по пера възнаградителна и наказателна лихва, е отхвърлил искането за
1
присъждане на:841.53 лева възнаградителна лихва/19.11.2019г-16.09.2021г./;
284.37 лева обезщетение за забава на просрочени плащания /14:05.2020г-
16.09.2021г,/; 120.00 лева разходи във връзка с неизпълнение на задълженията
по договора –последните поради противоречие с чл.33, ал. 1 ЗПК.
От доводите в жалбата въззивният съд прави извод, че жалбоподателят
е съгласен с решаващите изводи на съда по въпросите за момента на
настъпване предсрочната изискуемост на процесния кредит и невъзможността
/ като последица от приетото по този въпрос/ в заповедното производство да
се определи точния размер на задълженията на длъжника, както и че той не
съответства на заявеното от кредитора. С оглед на изложеното от заповедния
съд, заявява че задълженията на длъжника във връзка с аргумента на
заповедният съд, че предсрочната изискуемост е настъпила не на обявената от
банката дата 17.09.2021г., а на 06.03.2021г. са: 540.77 лева възнаградителна
лихва за периода 19.11.2019г.-05.03.2021г. включително; 121.87 лева
обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 14.05.2020г-
05.03.2021г. включително. Сочи, че с оглед на така заявената аргументация на
Заповедния съд, законната лихва върху просрочената главница следва да бъде
допълнена за периода от 06.03.2021г. /приетата дата за настъпила предсрочна
изискуемост/ - до 16.09.2021г. вкл. /отхвърлената от съда дата на предсрочна
изискуемост посочена от Банката/, тъй като заповедния съд е уважил
искането за законна лихва върху главницата от 17.09.2021г. до 21.02.2022г.
/датата на подаване на заявлението по чл.418 ГПК./, която е в размер на
108.33 лева. Изрично заявява, че не оспорва Разпореждането в частта за
отхвърляне на искането му по отношение на 120.00 лева разходи във връзка с
неизпълнение на задълженията по договора.
Моли за частична отмяна на обжалваното разпореждане и за
постановяване на определение, с което да се разпореди издаването на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 540.77 лева
възнаградителна лихва за периода 19.11.2019г. - 05.03.2021г.; 121.87 лева
обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 14.05.2020г-
05.03.2021г.; 108.33 лева - законната лихва върху просрочената главница от
06.03.2021г. до 16.09.2021г. включително.
2
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
Въззивният съд споделя разбирането, че при заявено и упражнено право
на предсрочна изискуемост, самият заявител твърди, че счита срокът по
погасителния план за неприложим занапред, което изключва претенция за
лихви, начислени за заявените от жалбоподателя периоди, в какъвто смисъл
са и мотивите на заповедния съд към които препраща по реда на чл. 272 от
ГПК.
Във връзка с отправеното в жалбата искане съдът има предвид
следното:
Банката - частен жалбоподател е поискала със заявление по чл. 418,
ал. 1 ГПК да й бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, като е представила извлечение от счетоводните й книги,
по които се води задължение на длъжника по сключен между страните
договор за кредит, съответно на твърдяното в заявлението. Заповедният съд
се е произнесъл според искането обективирано от самия кредитор в
подаденото от него заявление, като при преценката си е съобразил
обстоятелствата по данните посочени от заявителя и доказателствата,
представени със заявлението пред първата инстанция. В частната си жалба
проц. представител на кредитора излага нови твърдения относно датата на
настъпилата предсрочна изискуемост и представя Допълнително извлечение
от счетоводните книги на Първа инвестиционна банка АД в частта лихви за
съответните периоди, което не може да бъде съобразявано. Предмет на
въззивна проверка в настоящото производство е правилността на преценката
на заповедния съд по отношение на дадените разрешения по първоначално
въведеното със заявлението вземане и представените със заявлението
документи и тази преценка е правилна.
Предвид горните съображения, частната жалба се явява
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на
3
районния съд – потвърдено.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Разпореждане 163/28.02.2022г.
по ч.гр.дело № 20223430100085 на РС-Тугракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4