№ 1034
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Д. Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Д. Василева Въззивно гражданско дело №
20241100505311 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 1209/22.01.2024 г. по гр. д. № 35866/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 57 състав, е признато за установено на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Ц. Н. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 810,85 лв. - стойност на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане;
148,93 лв. - обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 810,85
лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.08.2022 г.; 31,64
лв. – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в
етажна собственост, където се намира топлоснабденият имот, за периода
01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до
окончателното изплащане; 06,31 лв. –обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва върху главницата от 31,64 лв. за периода 01.10.2019
г. – 30.08.2022 г. Със същото решение са отхвърлени искът за главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за горницата над 810,85 лв. до
пълния предявен размер от 892,11 лв., както и искът за лихва върху тази
главница за горницата над 148,93 лв. до пълния предявен размер от 165,07 лв.
Решението е обжалвано от Н. Ц. Н., чрез адв. Д. Ч. (с пълномощно на
л. 47 от делото на СРС), в частите, с които са уважени исковете за лихва върху
главницата за топлинна енергия, за главница за стойност на услуга дялово
1
разпределение и за лихва върху тази главница, като се иска цялостно
отхвърляне на исковете в уважените им части. Сочи, че претендираните суми
за лихва не се дължат, тъй като не са ангажирани доказателства за
публикуване на фактурите в сайта на топлофикационното дружество. Изтъква
липса на основание за плащане на услугата дялово разпределение от страна на
въззивника без да сочи конкретни аргументи в тази насока. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
Третото лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Техем
сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда
от лица с правен интерес в обжалваната част и е насочена срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове по с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретният случай между страните по делото не е налице спор
относно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
2
апартамент в рамките на исковия период, не е спорно, че имотът е бил
топлоснабден, че в него е доставено претендираното от ищеца количество
топлинна енергия, както и не се спори относно цената на доставената енергия.
Не е налице спор пред въззивния съд и относно обстоятелството, че
претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия въззивният съд намира следното:
Съгласно общите условия на "Топлофикация София" ЕАД,
действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на "Топлофикация
София" ЕАД от 2016г., вземанията за заплащане на цената за предоставената
топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше
посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл.
33, ал. 1 от общите условия на "Топлофикация София" ЕАД), като
потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на
"Топлофикация София" ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на
вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат,
тъй като потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от
издаването на общите фактури. Съдът приема за установено по делото, че
ответникът Н. Н. е изпаднал в забава на плащането на стойността на
потребената топлинна енергия. Неоснователни са позоваванията във
въззивната жалба за необходимост от публикуване на фактурите на интернет-
страница на ищеца. В случая приложимите ОУ са тези от 2016 г., като те не
поставят такова условие и доводите на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни. Съгласно общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от
м. 07. 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за
топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което при действието на посочените общи условия не е
необходимо публикуването на сметките на интернет страницата на
"Топлофикация София" ЕАД за настъпване на изискуемостта на вземанията и
изпадането на потребителя в забава.
Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за
стойността на услугата дялово разпределение съдът намира следното:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от
2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който
3
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото –формуляри за отчет на уредите за ДР, документи за връчване на
изравнителни сметки и индивидуални справки за отопление и топла вода,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, поради което оплакванията в жалбата за липса на реално
извършена услуга са неоснователни.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената
за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното, с оглед достигането до противоположен правен
извод за неоснователност на претенцията на ищеца за лихва върху главницата
4
за дялово разпределение, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено като неправилно в тази част, както и в частта, с която са присъдени
разноски в полза на ищеца по делото за сумата над 516, 02 лева до сумата от
519,30 лв., а предявеният иск за лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 06,31 лв. за периода 01.10.2019г. – 30.08.2022г.
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има въззивникът, като съдът дължи преразпределяне отговорността
за разноски и пред първоинстанционния съд.
В производството пред Софийски градски съд Н. Н. е доказал
извършването на разноски за заплатена държавна такса в размер на 77.10 лева,
която, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се понесе от въззиваемата
страна „Топлофикация София“ ЕАД. Не е представен договор за правна
защита и съдействие за представителство пред въззивния съд.
Пред СРС адвокат Ч. – представител на ответника, е претендирала
разноски за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗАдв, като
СРС е присъдил в нейна полза сумата от 36,42 лв. съразмерно на отхвърлената
част от иска.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба съдът дължи
преразпределяне отговорността за разноски и пред първоинстанционния съд,
като в полза на адв. Ч. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на още 2.36 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1209/22.01.2024 г. по гр. д. № 35866/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 57 състав, в частта, с която е признато за
установено, че Н. Ц. Н., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к.
****, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 6, 31 лева за периода 01.10.2019г. –
30.08.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 16.11.2022г. по
ч. гр. д. № 50639/2022г. по описа на СРС, 57-ми състав, КАКТО И В
ЧАСТТА, с която Н. Ц. Н. е осъден да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД разноски в първоинстанционното производство над сумата от 516, 02
лева до сумата от 519,30 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на Н. Ц. Н., ЕГН: ********** дължимост на лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 6, 31 лева за периода
01.10.2019г. – 30.08.2022г. за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к.
****, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 16.11.2022г. по ч. гр.
5
д. № 50639/2022г. по описа на СРС, 57-ми състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1209/22.01.2024 г. по гр. д. № 35866/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 57 състав в частите, с които е признато
за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Н. Ц. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 810,85
лв. - стойност на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до
окончателното изплащане; 148,93 лв. - обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата от 810,85 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2020 г. – 30.08.2022 г.; 31,64 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира
топлоснабденият имот, за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 16.11.2022г. по ч. гр. д. № 50639/2022г. по
описа на СРС, 57-ми състав и сумата от 516, 02 лева разноски пред СРС.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, да заплати
на Н. Ц. Н., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 77.10
лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. Д.
Й. Ч. с личен № ********** в НРАРБ, на осн. чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата, сумата от още 2.36 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца-въззиваем – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6