ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31182
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110132964 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Доколкото исковата молба в частта, с която са предявени осъдителни искове, не е в
срока по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, за тези искове се дължи държавна такса в размер на 4 %
от цената им по всеки един от тях, което налага на основание чл.129, ал.2, вр. чл.128,
т.2 ГПК съдът да даде указания на ищеца за довнасяне на държавна такса в размер на
181,01 лв. по предявените искове.
Посочените с исковата молба писмени доказателства са относими и необходими за
правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
Искането на ответника по чл. 183, ал.1 ГПК следва да бъде уважено, с изключение
на частта, в която се иска представяне в оригинал на „Допълнителна преддоговорна
информация“, тъй като подобен документ не е бил посочен с исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 07.02.2023г. от 10:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи доказателства за платена държавна такса по предявените искове в размер
на 181,01 лв.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183, ал. 1 ГПК най-късно до датата на първото
открито съдебно заседание ищецът да представи в оригинал приложените към
1
исковата молба писмени доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит №
30042262416, Декларация от 30.01.2020г., Общи условия към описания договор,
Погасителен план към договора, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити по ДПК 30042262416, Искане за отпускане на
потребителски кредит, КАТО УКАЗВА на ищеца, че в случай, че не представи в
оригинал посочените документи, представените по делото преписи ще бъдат
изключени от доказателствения материал по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.183, ал.1 ГПК в частта, в
която се иска ищецът да представи в оригинал допълнителна преддоговорна
информация.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания, които се твърди, че ответникът З. Г. П. дължи в качеството си на
кредитополучател на ищеца ФИРМА а именно: сумата от 3 412,24 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит №30042262416 от 30.01.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2021г.
до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер от 1 388,40 лв. за периода
от 10.08.2020 г. до 03.09.2021г. – датата, на която е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита; сумата от 410,26 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 11.03.2020г. до 03.09.2021г.; сумата от 57,41 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 03.09.2021г. до 29.09.2021г., както и осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
925,02 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
„Фаст“ и за сумата от 2 215,93 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги „Флекси“.
Ищецът ФИРМА твърди, че между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит №30042262416 от 30.01.2020г., по силата на който е
предоставил на ответника сумата от 2946,35 лв. Излага доводи, че в договора бил
посочен годишен процент на разходите 48,42 % и годишен лихвен процент от 41%,
лихвен процент на ден: 0,11%, месечна погасителна вноска била в размер 180,17 лв.,
общо задължение по кредита се равнявало на 6 486,37 лв. Към договора било сключено
и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
по силата на което кредитополучателят следвало да заплати допълнително
възнаграждение в общ размер от 3 140,95 лв. Така общата сума, която се дължала била
в размер от 10 186,37 лв. Ищецът сочи, че по договора са направени пет пълни
погасителни вноски и една частична. Твърди, че с част от главницата били
рефинансирани стари задължения на ответника за сумата от 753, 65 лв. Поради
допусната забава при погасяване на вноските, на 03.09.2021г. кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. На ответника било изпратено уведомително писмо съдържащо
информация в този смисъл, което не било потърсено от получателя. Моли съдът да
2
уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът З. Г. П. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че договорът за потребителски
кредит е недействителен поради неравноправност на клаузите за допълнителни услуги
и размера на възнаградителна лихва, които не са индивидуално уговорени. Счита, че
при сумирането на дължимата сума по кредита и допълнителните услуги, годишният
процент на разходите надвишава допустимия от закона максимум. Твърди, че от
момента на обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, дължи единствено
оставащата главница, но не и възнаградителна лихва. Възразява срещу дължимостта на
посечената в обстоятелствената част на исковата молба сума от 20 лв., представляваща
такса по тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията. Оспорва и твърдяното от
ищеца рефинансиране, като счита, че е налице извънсъдебно прихващане за сумата от
753,65 лв., което не е породило своето действие, тъй като активното вземане не било
индивидуализирано. Твърди, че не е осъществен фактическия състав и съответно не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като приложеното от ищеца писмо,
с което се съобщава, не е получено от ответника, поради това и сумата по кредита не
била все още изискуема, тъй като длъжникът не бил изгубил преимуществото на
уговорения в негова полза срок. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл.79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между
него и ответника в качеството му на кредитополучател с твърдяното съдържание, в т.ч.
възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
„Флекси“ и „Фаст“, получаване на паричната сума от кредитополучателя; настъпване
на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, респ. на
предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че кредиторът е
упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което
е уведомил ответника.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че ответникът е
погасил пет пълни вноски и една частична вноска в общ размер от 1 509, 40 лв.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3