Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 284
гр. ВРАЦА, 05.10.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 28.09.2018 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски
мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело
N` 301 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно
и се развива се развива на основания чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 44/23.02.2018г., постановено по гр. д. № 1277/2017г. РС- Козлодуй
частично е уважил предявения от Н.Б.Б., ЕГН **********
с адрес ***, срещу Общинско предприятие „Комунална дейност” с адрес в гр.Козлодуй, ул. ***, представлявано от Ч.Й.С. - управител, осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане
на сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания
и неудобства в ежедневието по причина на
получените вследствие на трудовата злополука
от 13.07.2017 г., настъпила
в град Козлодуй, изразяваща се в контузия на долен
крайник с оток и флегмонозно възпаление, което е причинило разстройство на здравето временно и неопасно за живота
по смисъла на действащия НК, ведно със законната
лихва върху сумата от датата
на депозиране на исковата молба
- 20.09.2017 г. до окончателното
ѝ заплащане, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен
размер от 10 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответникът да заплати
в полза на ищеца сумата от
370лв.- деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска,
както и на основание чл 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на РС- Козлодуй сумата от 88,00 лева за държавни
такси по предявения иск съразмерно с уважената част, както и сумата
от 200,86 лева за назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза. С определение
№384/20.04.2018г., постановено по
реда на чл.
248 ГПК РС- Козлодуй е допълнил
решението в частта за разноските, като е осъдил ищеца
да заплати на ответника направените
в процеса разноски в размер на 730лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
В срока по чл. 259 ГПК от Общинско предприятие
„Комунална дейност” с адрес в гр.Козлодуй, ул. ***, представлявано от Ч.Й.С. - управител, чрез процесуалния представител адв. Р.В., е подадена въззивна жалба срещу решението в частта, в която искът е уважен
за сумата от 2000 лв. Твърди се, че в деня
на инцидента ищецът не е носил
предоставеното от работодателя специално работно облекло, за което изрично
е бил инструктиран, както и че не
е потърсил своевременно медицинска помощ, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат и позоваване на чл. 201, ал.
2 КТ. Поддържа се, че размерът на
обезщетението е неправилно определен с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да
бъде отменено в частта, в която исковете са уважени
и вместо него да бъде постановено
решение, с което обезщетението да се намали и да
се отчете съпричиняване на вредите. Претендират се разноски.
Жалбоподателят моли също така, на осн. чл. 248 от ГПК окръжен съд на допълни решението на
районен съд в частта за разноските, като му присъди съд. разноски съразмерна
отхвърлената част от иска.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК от Н.Б.Б., чрез адв. В.Д., е постъпил отговор на въззивната
жалба. Твърди се, че работникът е преминал ежедневен инструктаж, на който обаче не
е бил инструктиран да носи специално
работно облекло. Поддържа се, че
чл. 201, ал. 2 КТ е приложим само при
груба небрежност от страна на
работника, каквато в случая липсва. Моли се атакуваното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК, срещу обжалваем съдебен
акт.
Окръжен съд след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи и като съобрази правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
подадената въззивна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Районен съд гр. Козлодуй е сезиран с иск на Н.Б.Б. *** против Общинско предприятие "Комунална
дейност" гр. Козлодуй за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди следствия от претърпяна на 13.07.17 г. трудова злополука по
време на изпълнение на трудовите задължения за изпълняваната длъжност
"сметосъбирач - товарач-чистач". На посочената дата се счупила стъпенката на товарния сметосъбиращ
автомобил, на която се намирал ищецът, той паднал на пътното платно и получил
контузия на долен крайник с оток и флегмонозно
възпаление В резултат на злополуката ищецът твърди, че било увредено /рана/
дясното му коляно, наложила се оперативна намеса и престой в болница. Функциите
на крайника били ограничени, в оздравителния период ищецът изпитвал силни болки
и движенията на крайника били ограничени, налагало се да бъде подпомаган в
ежедневието от своите близки. Претърпените физически болки и неудобства, пораждат правния
интерес на ищеца да предяви процесния иск за
присъждане на обезщетение. Той претендира и законната лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба. В исковата молба се твърди, че страните са били в
трудово правоотношение, прекратено със заповед № 38/11.08.2017 год. поради
изтичане срока на трудовия договор. Страните не спорят, че ищецът претърпял процесната злополука по време на работа при ответното
предприятие. От Разпореждане № 31/01.08.17 г. на ТП НОИ Враца се установява, че
на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО злополуката е
декларирана от работодателя с вх. № 5001-06-31/19.07.17 г. пред ТП-Враца и е
призната за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В
разпореждането са описани и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответното общинско предприятие, в който оспорва предявения иск по размер. Намира,
че претендираното обезщетение е твърде високо и не
съответства на търпените болки и страдания от ищеца. Ответникът намира, че
обезщетението следва да се присъди в намален размер, като съдът съобрази обстоятелството,
че наранения крайник е възстановен напълно, освен това ответникът обосновава
твърдение, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на злополуката
и търпените болки и страдания.
Пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключението на специализирана съдебно-медицинска
експертиза. Първоинстанционният съд е обсъдил
подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа
на която е направил задълбочени изводи
за основателност на исковата претенция за обезщетение на причинени морални
вреди в рамките на 2 000 лв., в която именно част актът на съда се обжалва в
настоящото прооизводство. Фактическите констатации и
правните изводи на първоствепенния съд, в частта в
която искът е уважен за сумата 2 000 лв., се споделят изцяло от настоящият
съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. В тази връзка окръжен
съд намира, че обжалваната част решението на районен съд следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания, подробно описани по-горе, не се споделят от настоящата
инстанция.
По оплакването за нарушение на чл. 52 от ЗЗД - За
да определи размера на дължимото обезщетение, районен съд се е съобразил с
критерия за справедливост залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Спрямо този
критерий настъпилата морална вреда за ищеца са съизмерява
с установените по делото обстоятелства. В конкретния случай районен съд е
съобразил всички доказателства относими към реално
претърпените от увредения ищец нематериални вреди, като пряка последица от
увреждането, ето защо решението му е постановено в съответствие с принципа за
справедливост. Във вр. с изложеното следва да се има
предвид, че въззивната жалба не съдържа контретни оплаквания защо определения от съда паричен
еквивалент на обезщетението е несправедлив.
По оплакването за нарушение нормата на чл. 201,
ал. 2 от КТ - Както пред първата инстанция, така и във въззивната
жалба, работодателят поддържа, че отговорността му следва да бъде намалена, тъй като работникът има изключителна
вина за трудовата злополука. Според общото правило на чл.200, ал.1 от КТ
отговорността на работодателя е безвиновна и същият
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването на вредите. Законът предвижда
възможност за освобождаване на работодателя от отговорност за вредите от
настъпилата злополука само когато пострадалият е причинил умишлено увреждането
- чл.201, ал.1 от КТ, в конкретния случая не се навеждат такива твърдения.
Работодателят отговаря, като отговорността му може да се намали, но не и да се
изключи изцяло, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност - чл.201, ал.2 от КТ. По делото се навежда от
работодателя именно такова възражение. Той намира, че тъй като по делото е
установено, че в деня на злополуката работникът не е бил облечен с работно
предпазно облекло /гащерезон и специални обувки/, а
също и тъй като не е постъпил в болница в деня на злополуката, а на следващия
ден, то той /ищецът-работник/ е проявил груба небрежност и е допринесъл за
настъпване на злополуката. Според правната доктрина и съдебна практика, груба
небрежност е налице, когато работникът извършва работата без елементарно
старание и внимание и в нарушение на основни технологични правила и на
правилата за безопасност. В конкретния случай, с оглед естеството на
извършваната от ищеца работа и установените конкретни обстоятелства,
злополуката се е случила през лятото, при високи температури, според окръжен
съд не се установява описаното поведение от страна на ищеца. В деня за
злополуката той не бил облечен с работно облекло /дълъг панталон - гащерезон/, но дори и да беше, плата на работното облекло
не би могъл на предотврати или намали силата на удара върху коляното на ищеца
получен при падането. Без значение е и обстоятелството, че ищецът не е бил със
специални работни обувки, тъй като нараняването му не засяга стъпалото. А на
въпроса дали постъпването на ищеца в болница в деня на злополуката би могло да
предотврати загнояването и инфекцията на раната му, в открито съдебно заседание
проведено на 23.01.18 г. пред районен съд, вещото лице по делото д-р. П.Г.
отговаря отрицателно. При това положение въззивният съд приема, че работникът
не е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, водеща до
намаляване отговорността на работодателя.
При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че определеното от районен съд обезщетение за търпените от ищеца
неимуществени вреди в размерна 2 000 лв. е справедливо и решението на съда
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му
част.
Независимо от изхода от спора, жалбоподятелят
не следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
съдебни разноски пред въззивна инстанция, тъй като по делото не са представени
доказателства за направени разноски и размера на същите.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че
окръжен съд не е компетентен на осн. чл. 248 от ГПК
да измени първоинстанционното решение в частта за
разноските. Но искането на предприятието жалбоподател да му се присъдят съд.
разноски съразмерно отхвърлената част от исковата претенция е уважено от
районен съд гр. Козлодуй с определение № 384/20.04.18 г., стр. 121, постановено
на осн. чл. 248 от ГПК, което не е обжалвано.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение на районен
съд гр. Козлодуй № 44/23.02.2018 год. постановено по гр.д.№ 1277/2017 год.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ..... ЧЛЕНОВЕ 1.... 2........