№ 123
гр. София, 24.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000031 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по:
въззивна жалба от 27.09.2024 г. на ищеца „Метал Форм Про“ ЕООД и по въззивна
жалба от 26.08.2024 г. на трето лице помагач „Трансмобил“ ЕООД срещу решението от
18.07.2024 г. по т. д. № 852/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, в частта, с
която на осн. чл. 694, ал. 2 ТЗ е признато за установено, че ищецът има вземане от
ответника „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ за сумата 249 523,20 лв.,
дължима на осн. чл. 59 ЗЗД и заплатена от „Еловица 1895“ АД на „Хидропонт М“
ЕООД по изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. И., рег. № *** на КЧСИ;
частна жалба от 28.10.2024 г. на синдика на „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/
срещу определението от 20.09.2024 г., постановено по същото дело, с което ответникът
е осъден да заплати държавна такса в размер на 2 495,23 лв.
В жалбата на „Метал Форм Про“ ЕООД, наред с другото, се твърди, че в нарушение на
процесуалните правила съдът не уважил искането за спиране на производството на осн. чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производствата по гр.д. № 772/2023 г. на РС –
Габрово и по т.д. № 54/2023 г. на ОС – Габрово. Пред въззивния съд с молба от 30.01.2025 г.
се поддържа същото искане за спиране, както и в заседанието на 17.02.2025 г. Твърди се, че
посочените дела са преюдициални спрямо настоящия спор, тъй като в тях ще се разреши
дали длъжникът „Еловица 1895“ АД е знаел за извършената принудителна цесия, т.е. дали е
бил добросъвестен при изпълнение на задълженията към стария кредитор.
От синдика на „Хидропонт М“ ЕООД и помагачите „Еловица 1895“ АД и „Трансмобил“
ЕООД е заявена позиция за неоснователност на искането за спиране, като са изложени
съображения.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните намира направеното
искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за неоснователно.
Според чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд
се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато в
същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора. Основанието предполага връзка на преюдициалност между предметите
1
на двете дела, която ще е налице, когато по едното дело със сила на пресъдено нещо ще бъде
признато или отречено право, правоотношение или факт /в хипотезата на чл. 124, ал. 4 ГПК/,
които са от значение за предмета на иск по другото дело – така и мотивите към ТР №
1/9.07.2019 г., ТР № 2/9.07.2019 г., ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР № 8/7.05.2014 г. на ВКС –
ОСГТК. Както е изяснено в правната теория и съдебната практика със СПН се установява
спорното материално право, което е главен предмет на иска, а не и юридическите факти,
които пораждат, променят или погасяват това право, като факти могат да бъдат установени
със СПН само с иск за установяване на съответния факт – така решение № 416/20.01.2015 г.
по гр. д. № 2198/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Същото важи и за преюдициалните
правоотношения. Накратко казано, определящо за наличието на основанието по чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК е дали това, по които което ще се формира СПН с решението по едното дело, ще
има значение за резултата от другото дело в обективен и субективен план. В конкретния
случай не е налице такава връзка на обусловеност между настоящото дело и гр.д. №
772/2023 г. на РС – Габрово и по т.д. № 54/2023 г. на ОС – Габрово.
Предмет на настоящото дело е претенция на ищеца като нов кредитор на процесното
вземане спрямо стария кредитор на същото, а предмет на двете други дела са частични
искове на същия ищец спрямо длъжника на вземането. Вярно е, че между делата има
фактическа връзка, като от значение и за двете дела е добросъвестността на длъжника при
изпълнението. Тази добросъвестност обаче е факт и по нея няма да се формира СПН – нито
по едното, нито по другото дело. Такава ще се формира само по главния предмет на двете
дела – съществуването на претендираните вземания срещу съответните ответници.
Обвързаност от фактическите констатации в мотивите на решението относно
добросъвестността между ищеца и неговия помагач „Еловица 1895“ АД ще има само в
рамките на настоящото дело съобразно чл. 223, ал. 3 ГПК, така че в друг процес това няма да
може да се оспорва. Това означава, че настоящото дело е преюдициално спрямо другите две
дела, а не обратното.
От друга страна, от значение за наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е и
това дали СПН по едното дело ще обвърже страните по другото дело. Страни по делата пред
РС – Габрово и ОС – Габрово са само настоящия ищец и длъжника „Еловица 1895“ АД,
докато по настоящото дело участват и други страни – „Хидропонт М“ ЕООД, неговия
синдик и помагача „Трансмобил“ ЕООД. При това положение установяването или
отричането на вземането по делата пред РС – Габрово и ОС – Габрово няма да има
обвързващо действие спрямо тези неучастващи страни.
Поради това тези дела нямат преюдициално значение спрямо настоящото производство.
Ето защо искането на ищеца следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „Метал Форм Про“ ЕООД за спиране на
настоящото въззивно производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на
производствата по гр.д. № 772/2023 г. на Районен съд – Габрово и по т.д. № 54/2023 г. на
Окръжен съд – Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3