РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Перник, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора Ан. Бл. Дж.
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600007 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 15 от 14.12.2021 г., постановена по НОХД №00902/2021 г. по описа на
Районен съд - Перник подсъдимият Д. С. Н., роден на ***г. в ***, с постоянен и настоящ
адрес: ***, адрес за призоваване: ***, българин, с българско гражданство, с *** образование,
неженен, осъждан, „***“ в „***“, с ЕГН:********** е признат за виновен за виновен в това,
че на *** г. в ***, направил опит, който останал недовършен по независещи от него причини
/бил задържан от П. Е. П. и С. И. К. - служители на Отдел „Охранителна полиция“ към
ОДМВР - гр. П./, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
/взломена входна врата на фургон/, да отнеме чужди движими вещи /16 бр. порцеланови
чаши за кафе и чай; 1 бр. метална бяла тенджера с вместимост 5л.; 1 бр. порцеланова
декоративна купа с вместимост 2л.; 1 бр. порцеланов супник с вместимост 4л.; 1 бр.
порцеланова тенджера с форма на риба за ордьоври с вместимост около 1л.; 1 бр.
порцеланова тенджера с цветни орнаменти и шарки с вместимост около 4л.; Икона с образа
на Иисус Христос; 1 бр. кутия с прах за пране марка „Савекс“ 500гр.; 2 бр. порцеланови
захарници; 6 бр. покривала; и 1 бр. одеало - на обща стойност 152.55 лева, от владението на
Л. В. А., без нейно съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като деянието е извършено
повторно /след като е бил осъден по НОХД № 1987/2016г. по описа на Районен съд - гр.
Перник с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 13.10.2016 г. за
1
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. чл.194, ал.1 НК/. Съдът е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай и е наложил наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 9 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието. На основание чл.189, ал.3 от НПК Д. С. Н. е осъден да заплати в полза на
бюджета, по сметка на ОДМВР - П., сумата от 89,75 лв., представляваща направени
разноски в досъдебното производство за възнаграждения на вещи лица.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал.1 от НПК е депозирана
въззивна жалба от Д.Н. чрез защитника му адв. В.. С посочената въззивна жалба се развиват
оплаквания за това, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Твърди
се, че изводът на съда за авторството на деянието не кореспондира със събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, поради което деянието се явява
недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Жалбоподателят възразява, че
неправилно съдът при постановяването на присъдата е кредитирал показанията на
свидетелите по делото без да съобрази обясненията, дадени от подсъдимия. Сочи се, че
липсват доказателства именно подсъдимият да е разрушил входната врата на фургона,
собственост на свидетелката А. и съответно да е опитал да отнеме процесните вещи. В
заключение се прави искане за уважаване на жалбата и отмяна на присъдата като бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска
изменение на присъдата като бъде намалено наложеното наказание с оглед ниската стойност
на вещите, предмет на престъплението.
Не е постъпило възражение от представител на Районна прокуратура - П. срещу
депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат
В., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че
неправилно съдът е приел обясненията на подсъдимия като защитна теза и не ги е ценил в
достатъчна степен. Пледира се при постановяване на акта си, съдът да съобрази ниската
стойност на вещите и да измени наказанието, като наложи по-леко такова.
Представителят на ОП-Перник изразява становище, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Сочи се, че е налице
доказателствена съвкупност, от която се извежда правилното заключение за виновността на
подсъдимия Д.Н. за извършване на вмененото престъпление.
В последните си думи към съда, подсъдимият Н. заявява, че не е извършил
престъплението, за което е обвинен.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от
страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съдът констатира, че не са налице основания за
нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на доказателствата, събрани в
хода на производството, като в резултат на това е установил правилно фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Д. С. Н. е роден на *** г. в ***, българин, с българско гражданство, с
*** образование, като към датата на процесното деяние е работел като *** в „***” ЕООД.
Към датата на деянието и понастоящем, подсъдимият живее в ***. Д. Н. има предходни
осъждания, едно от които - по НОХД № 1987/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Перник с
определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 13.10.2016г. за престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. чл.194, ал.1 НК, е относимо към настоящото производство.
В съседство до дома на Д. Н. – на ул.***, се намира недвижим имот, собственост на
свидетелката Л. А.. Същият представлява оградено дворно място, в което има поставен
2
фургон, собственост на свидетелката Л. А.. Фургонът има обособени две отделни
помещения, в които има множество вещи за бита, собственост на Л. А.. Имотът,
включително и фургонът, не се обитавали постоянно от Л. А., тъй като тя преимуществено
живеела в ***, но го посещавала периодично, за да го наглежда и поддържа.
Подсъдимият Д.Н. знаел, че имотът е необитаем, поради което решил да извърши
кражба от имота и фургона. Поради това, на *** г. около 19,00 ч. Д. Н. отишъл в имота и
чрез разрушаване на бравата на входната врата проникнал във фургона, където започнал да
претърсва помещенията в търсене на вещи, светейки си с джобно фенерче, което носел със
себе си. По този начин подсъдимият Д.Н. намерил следните вещи, които взел и изнесъл пред
входната врата с намерението да ги отнесе със себе си: 16 бр. порцеланови чаши за кафе и
чай; 1 бр. метална бяла тенджера с вместимост 5л.; 1 бр. порцеланова декоративна купа с
вместимост 2л.; 1 бр. порцеланов супник с вместимост 4л.; 1 бр. порцеланова тенджера с
форма на риба за ордьоври с вместимост около 1л.; 1 бр. порцеланова тенджера с цветни
орнаменти и шарки с вместимост около 4л.; икона с образа на Иисус Христос; 1 бр. кутия с
прах за пране марка „Савекс“ 500гр.; 2 бр. порцеланови захарници; 6 бр. покривала и 1 бр.
одеало.
Междувременно, светлината от фенерчето и движението във фургона били
забелязани от съседка (свидетелката М. В. Х.), живееща в близост до имота, която подала
сигнал на телефон за спешни повиквания 112. Към мястото бил изпратен екип от *** РУ към
ОД МВР - гр. П. в състав от свидетелите П. Е. П. и С. И. К. - полицаи в Група „ООР“ при
*** РУ - гр. П.. Полицейските служители бързо се отзовали на получения сигнал и
пристигнали до указания им адрес със служебния лек автомобил, паркирали го в близост до
имота, след което се насочили към входа му пеша. Когато стигнали до металната порта на
дворната ограда забелязали мъж – подсъдимият Д.Н., който в същия момент излязъл от
фургона. При вида на полицаите лицето веднага побягнало, насочвайки се към съседния
имот, в противоположна посока на улицата, откъдето дошли служителите на МВР.
Свидетелите П. П. и С. К. го последвали, настигнали го и го задържали на територията на
съседния недвижим имот.
При задържането си подсъдимият заявил, че не носи в себе си документ за
самоличност, но съобщил името и адреса си, въз основа на които данни самоличността му
била установена и надлежно проверена от полицейските служители. След запознаване с
фактическата обстановка, двамата полицейски служители докладвали на ОДЧ. На мястото
била изпратена дежурна оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествието.
Изготвен бил протокол от *** г., както и албум към него, в които е обективирана
установената фактическа обстановка на местопроизшествието. При извършения оглед било
установено, че дворното място е обградено с телена ограда, компрометирана в задната част
на имота, имало метална порта, която се затваряла посредством тел. При извършване на
огледа вратата на фургона е установена в отворено положение, а бравата е в „заключено“
положение. Полицейските служители са възприели състоянието на бравата като
компрометирано вследствие от взломни действия.
На основание чл.72, ал.1 т.1 и т.4 от ЗМВР Д. Н. бил задържан, за което била
издадена писмена заповед за задържане на лице, рег. №*** г. На задържания бил извършен
обиск от полицейски орган, обективиран в протокол от *** г., при който у него били
намерени черна зимна шапка, чифт ръкавици, сиво на цвят фенерче и секретен ключ.
В хода на образуваното досъдебно производство № 105/2021 г. по описа на ** РУ към
ОД МВР – П. е назначена оценителна експертиза със задача да определи каква е пазарната
стойност на движимите вещи, установени на местопроизшествието и на колко минимални
работни заплати се равнява тази стойност към момента на извършване на деянието.
Експертното заключение е изготвено от вещото лице Я. А., която е посочила, че пазарната
стойност на процесните вещи се равнява на 152,55 лв., което от своя страна се равнява на
0,23 пъти от минималната работна заплата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
3
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, дадени в производството пред
първоинстанционният съд, както и тези дадени в хода на досъдебното производство,
приобщени по надлежния ред. В подкрепа на установената по-горе фактическа обстановка
са показанията на М. В. Х. и Л. В. А. /в т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 5 НПК на л.21 /, на
С. И. К. /в т.ч. и прочетените по чл. 281, ал. 5 НПК на л.25 от ДП/, и тези на П. Е. П. /в т.ч. и
прочетените по чл. 281, ал. 4 НПК на л. 24 от ДП/. Съдът съобрази и извършената съдебно-
оценителна експертиза, както и приетите писмени доказателства, приложени по досъдебно
производство №105/2021 по описа на ** РУ - ОД МВР – П., а именно: протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с изготвен фотоалбум от *** г.; протокол № *** г. за изземване
на следи от миризми; справка за съдимост; протокол за уведомяване на пострадал от *** г.;
писмо, рег. № *** г. от РП - П., заповед за задържане на лице рег. № ***г. ведно с
декларация, протокол за обиск и разписка за върнати вещи.
Свидетелката М. Х. е тази, която първа е установила проникването в процесния имот,
като на *** г., около 19,00 ч. е възприела светлина, оприличена на такава от фенерче,
идваща от вътрешността на фургон, находящ се в съседния имот. Тъй като знаела, че
фургонът не се обитава постоянно, а собствениците идват единствено през светлата част на
денонощието, сигнализирала за случващото се на полицията. От показанията й се установява
още, че е възприела лице, движещо се във вътрешността на фургона, но не е видяла лицето
му. В последствие, след пристигане на полицейските служители е възприела, че същите са
задържали лице, но поради обстоятелството, че било тъмно и стояла на известно разстояние
от тях, отново не го е видяла. Относно подсъдимия, свидетелката М. Х. заявява, че го
познава, тъй като е неин съсед, но няма близки отношения с него. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката М. Х., като намира същите за логични, правдиви, формирани
въз основа на непосредствени наблюдения и възпроизвеждащи преки и лични впечатления
от случилото се. Правилно първоинстанционният съд също ги е кредитирал и съобразил при
формиране на решаващите си изводи.
Показанията на свидетелите П. П. и С. К., и двамата полицейски служители към ***
РУ – П., установяват еднаква фактическа обстановка, независимо един от друг. При
пристигането си на адрес ***, по подаден сигнал за забелязани светлини в необитаван
фургон, двамата възприели лице, което излиза от вътрешността на фургона, находящ се в
имота. След издадено устно разпореждане спрямо лицето да спре, то побягнало, като се
насочило към задната част имота. Свидетелите го последвали и настигнали, след което
установили самоличността му по подадена от същия устна информация за три имена и
единен граждански номер и служебна проверка. След направен оглед на
местопроизшествието, двамата установили вещи, предимно такива от домашно-битово
естество, които били организирани в полиетиленови пликове, оставени от външната страна
на фургона, непосредствено до вратата. Относно състоянието на бравата на вратата на
фургона и двамата свидетели са възприели лично, че по същата има следи от взломяване и е
повредена. Настоящият състав намира, че така изложената от двамата свидетели
информация е житейски логична, непротиворечива и се подкрепя от останалите
доказателства по делото. Лицата са възприели лично фактите и обстоятелствата, за които
дават сведения и поднасят кореспондираща и непротиворечива информация по отношение
на главните факти, подлежащи на доказване в процеса. Правилно Районен съд - Перник е
приел, че двамата свидетели детайлно излагат обстоятелства, свързани със случая, като
показанията им корелират изцяло на останалите гласни и писмени доказателства по делото,
поради което правилно са кредитирани в пълен обем с доверие.
В показанията си свидетелката Л. А., собственик на фургона, е дала подробно
описание на имота и фургона, като е описала вътрешното разположение на помещенията и е
индивидуализирала вещите, които са се намирали там преди кражбата. Свидетелката е
посочила, че при посещението си в имота след случая е установила, че вещите във фургона
се намират в безпорядък, като е имало такива, изнесени извън постройката, до вратата,
опаковани в полиетиленови пликчета. Свидетелката установила и че множество вещи
4
липсват. Относно бравата на вратата на фургона, свидетелката Л. А. заявява, че при
последното си посещение преди инцидента, бравата е била в изправност и е работела. От
приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК свидетелски показания на Л.
А. се установява още, че е затворила вратата на фургона, включително всички прозорци и
металната врата, намираща се на външната оградата на имота. Свидетелката сочи за
конпрометирана само оградата на имота в източната страна на парцела, като посочва, че
същата е била наклонена от известен период от време и не е ремонтирана. След процесния
инцидент, още на следващия ден, Л. А. посетила имота, като от показанията й относно
обективното състояние на имота, се установява, че вратата е разбита, а насрещникът на
бравата е изкъртен. Свидетелката заявява, че след този инцидент вратата се затваря с
помощта на пирони.
Ето защо, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, както настоящият състав приема за установени по непротиворечив начин (както е
приел и първоинстанционният съд) следните обстоятелства, а именно: че на
инкриминираната дата, малко след 19.00 часа, по подаден сигнал свидетелите П. и К. са
установили лицето Д.Н. да излиза от фургон, собственост на свидетелката Л. А., находящ се
в ***. Не е спорно, че при пристигането си, служителите на МВР са заварили фургона с
отворена входна врата, от която е излизал подсъдимият Д.Н.. В помещенията са установени
вещи, разхвърляни във вътрешността му, включително такива изнесени пред входната врата.
Безспорно е установена както собствеността на имота, така и тази на вещите. Последните са
коректно индивидуализирани при разпитите на свидетелите, както и при извършения оглед
на местопроизшествието, като свидетелката Л. А. е посочила същите вещи като свои и ги е
описала чрез индивидуализиращи характеристики.
След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства,
относими към главния факт от предмета на доказване, законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че може да се направи еднозначен извод по отношение на
авторството на деянието, т.е. да се приеме, че именно Д.Н. е извършител на вмененото
престъпление и същото е доказано по несъмнен начин, каквото е и изискването на чл. 303,
ал. 2 от НПК.
Окръжен съд – Перник намира, че безспорно е установено и компрометираното
състояние на бравата на вратата на фургона, което се потвърждава както от изложеното от
свидетелите П., К. и А., така и от установеното в протокола за оглед на местопроизшествие
и фотоалбума към него.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. В правната
теория и съдебната практика е еднозначно и последователно застъпено становището, че е
напълно допустимо осъдителна присъда да бъде постановена на базата само на косвени
доказателства и това да покрива стандарта, въведен в разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК.
Изискването е тези доказателства да представляват единна и непрекъсната верига, от която
да се направи единствено възможния извод за виновността на дееца, като се изключат други
възможни предположения (в този смисъл решение № 48 от 29.06.2020 г. по н. д. № 121 /
2020 г. на ВКС, трето наказателно отделение; решение № 18 от 13.02.2020 г. по н. д. № 1184
/ 2019 г. на ВКС, трето наказателно отделение; решение № 195 от 12.02.2018 г. по н. д. №
999 / 2017 г. на ВКС, трето наказателно отделение). Наред с това всяка улика трябва да бъде
свързана с основния (главния) факт и да е от такова естество, че обсъдена във връзка с
всички останали, да съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и да дава основание да се
направят изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина относно
обстоятелствата, при които е извършено престъплението (Р.59-82-II, Р.80-79-II, Р.93-94-ВК).
Това изискване в процесния случай е налице. Свидетелката Л. А. твърди с категоричност, че
фургонът е бил със заключена врата при последното й посещение на място, а установените
вещи са били вътре в помещенията.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че Районен съд - Перник
5
правилно е приел, че е налице квалифициращият признак по т. 3 на чл. 195, ал. 1 от НК, а
именно, че деянието е извършено чрез повреждане на преграда здраво направена за защита
на имот. Съгласно т. 10 от ППВС № 6/1971 г. деянието следва да се квалифицира по този
признак когато е извършено чрез счупване или преодоляване по друг начин на здраво
поставени стъкла на витрини, прозорци и др., независимо от дебелината им. В процесния
случай подсъдимият е взломил бравата на вратата като я е повредил, в резултат на което
липсва част от нея – насрещникът.
Правилно е установено от първоинстанционния съд, че от обективна страна
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на вмененото му престъпление
посредством активни действия, които са останали недовършени по независещи от него
обстоятелства, а именно – бил е задържан от свидетелите П. и К.. За опит за престъпление
се признават действията, непосредствено насочени към извършване на престъплението,
които са се оказали незавършени единствено по обстоятелства, независещи от волята на
виновния. Непосредствено насочени за извършване на престъплението следва да се считат
действията, посредством които се изпълнява обективната страна на описания в закона
състав на престъплението и се създава непосредствена опасност за правоохранявания обект
(в този смисъл решение № 436 от 25. Х.1976 г. по н. д. 423 / 76 г., II н. о.). Подсъдимият е
предприел действия, чрез които от обективна страна е щял да изпълни състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като е влязъл в чужд имот чрез
повреждане на преграда, направена за защита на имота, и е започнал да сортира вещи,
намерени в него с намерението да ги присвои. Доколкото изпълнителното деяние на
кражбата обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя
фактическа власт върху вещта от страна на дееца, за да е налице довършен опит, деецът
следва да е осъществил и двата акта. В случая, както правилно е съобразено в повдигнатото
обвинение и постановената присъда, деецът не е успял да довърши вторият акт от
изпълнителното деяние, а именно да установи своя фактическа власт върху процесните
вещи. Деецът установява свое владение върху вещта - предмет на кражбата, когато придобие
възможност безпрепятствено да се разпорежда с вещта. Намерението за своене на една
чужда движима вещ, която деецът отнема без съгласието на собственика, се обективира не в
неговите обяснения, а във фактически предприетите и осъществени действия от негова
страна. От показанията на свидетелите П. и К. се установява, че вещи, опаковани в
полиетиленови пликове са се намирали извън фургона, в който обичайното са били, с оглед
предназначението им. Свидетелката Л. А. потвърждава, че тези вещи обичайно са се
намирали вътре във фургона, където именно са били и при последното й посещение в имота.
При задържането му, подсъдимият е побягнал, като не е успял да вземе със себе си вещи от
имота. Това обстоятелство се установява от данните в протокола за обиск на лице, при който
обиск са намерени в лицето лични вещи – шапка, ръкавици, фенерче и ключ. От тук се
извежда и изводът на съда, че подсъдимият не е успял да установи своя фактическа власт
върху процесните вещи, поради което деянието е останало във фазата на опита, недовършен
поради независещи от подсъдимия обстоятелства.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл като форма на
вината. Подсъдимият е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че
отнемането им е запретено и обявено от закона за наказуемо. Въпреки това той е формирал
и обективирал намерение да ги присвои, като е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал
настъпването на тези последици - да присвои предмета на престъплението. Вината е
неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а
от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за
субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При
така установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна представа за
всички фактически обстоятелства на извършеното деяние, които му придават обществена
опасност и които са послужили за инкриминирането му. Подсъдимият Д. Н. е
наказателноотговорно лице, като не са налице данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост.
6
Подсъдимият е знаел и осъзнавал още факта, че извършва деянието, след като вече е
бил осъждан за други престъпления, обуславящи квалификацията на деянието като опасен
рецидив. Настоящият състав възприема извода на първоинстанционният съд, че са налице и
квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.7 от НК, а именно - в немаловажни
случаи, ако кражбата е извършена повторно. Районен съд – Перник правилно е приел, че
деянието предмет на настоящия обвинителен акт е извършено в условията на повторност по
чл.28, ал.1 от НК и в рамките на петгодишния срок, установен в разпоредбата на чл.30, ал.1
от НК. Съдът е установил от приетата справка за съдимост, че подсъдимият Д. Н. е осъждан
с пет отделни съдебни акта за престъпления по чл.195 и чл.198, ал.1 от НК, за които са му
налагани наказания лишаване от свобода, изтърпени ефективно. Налице е осъждане и за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация.
Последното му осъждане е именно за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1
от НК.
При индивидуализацията на наказанието и при определянето на неговия вид и
размер, първоинстанционният съд е спазил принципите за законосъобразност, изследвал е
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, установени по делото. Настоящият
състав възприема решението на първия съд за определяне на наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината на дееца обстоятелства. Наказанието е правилно
определено по вид и размер, като така определеното наказание съдът намира за
законосъобразно, обосновано и правилно, изцяло съобразено с установената по делото
фактическа обстановка, съответстващо на обществената опасност на деянието и на
подсъдимия, и намира, че с него биха се постигнали целите на специалната и генерална
превенция. Не са налице основания за намаляване на размера на наказанието, тъй като
стойността на вещите не е определящ критерий в случая.
Районният съд правилно е постановил, че изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода следва да бъде при първоначален строг режим, като е съобразил, че не са изтекли
повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено на подсъдимия Д. Н. наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс.
Правилно Районният съд се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото, като
ги е възложил в тежест на подсъдимия Д.Н..
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 15 от 14.12.2021 г., постановена по НОХД № 00902/2021 г.
по описа на Районен съд - Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7