Решение по дело №610/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. В., чрез пълномощника – адв. С., срещу Решение № 94/16.03.2025г., постановено по НАХД № 1456/2024г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление № 11-01-200 от 15.07.2024г., издадено от директора на АДФИ, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000лв., на основание чл.250 от ЗОП /ред. ДВ бр.13 от 16.02.2016г./, вр.чл.3, ал.1 от ЗАНН, за нарушение по чл. 5, ал.2, т.9, чл.79, ал.1, т.4, вр. чл. 18, ал.1, т.8 от ЗОП / ред. ДВ бр.13 от 16.02.2016г./.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че РС-гр. Пазарджик неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - директора на АДФИ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че в периода от 07.06.2022 г. до 13.07.2022 г. (датата на решението за определяне на изпълнител) в Община Белово, гр. Белово, обл. Пазарджик, в качеството си на кмет на Община Белово и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП - договаряне без предварително обявление, с предмет: „Реконструкция и подмяна на вътрешна водопроводна мрежа - гр. Белово“, без към датата на откриване на процедурата с Решение № F240027 (изх. № РОП-79) от 07.06.2022 г. да са били налице законовите основания, посочени в чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.

В резултат на проведената процедура, на 14.07.2022 г. между Община Белово, представлявана от кмета К. В. и определения за изпълнител ДЗЗД „Белово 2021“ - гр. Гоце Делчев е сключен договор № АРД- 40/14.07.2022 г., с предмет „Реконструкция и подмяна на вътрешна водопроводна мрежа - гр. Белово“ на стойност 3 181 783,44 лв. без ДДС или 3 818 140,13 лв. с ДДС.

Горепосоченото съставлява нарушение на разпоредбата на чл.79 ал.1 т.4, вр. с чл.18 ал.1 т.8 от ЗОП (Обн., ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), поради което против жалбоподателя К. В. в качеството му на кмет на О. Б. и публичен възложител по смисъла на ЗОП на 20.02.2024 г. бил съставен АУАН за констатираното нарушение в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта не били вписани възражения от нарушителя. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното пред РС-гр. Пазарджик НП.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че за провеждането на процесната обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП – договаряне без предварително обявление, не са били налице обективните предпоставки нито на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, нито на чл. 79, ал. 1, т. 10 от ЗОП. В мотивите е посочено, че процедурата на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, предполага наличието на възникнала необходимост от неотложно възлагане на поръчката; нуждата от изпълнението да е породена от настъпване на „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП (предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя). В решението е направен категоричен извод, че от събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в АУАН и НП е видно, че за възложителя не са били възникнали „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП. Категорично не са налице предпоставки като бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност или за отбраната на страната.

В мотивите на обжалваното решение е застъпено и становището, че не са били налице и предпоставките, регламентирани в чл. 79, ал. 1, т. 10 от ЗОП, който текст регламентира, че публичните възложители могат да прилагат процедура на договаряне без предварително обявление, когато е необходимо повторение на строителство или услуги, възложени от същия възложител на първоначалния изпълнител, а не възлагането на нови такива.

Настоящата касационна инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаният по делото свидетел. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения, както и че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилни са съжденията на въззивния съд по отношение приложението на чл.3, ал.2 и чл.27 от ЗАНН

В наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са описани фактическите положения, при които е извършено нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Също така в наказателното постановление са посочени идентични с вписаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателя се защитава и изразява несъгласие, посредством депозираната от него жалба, послужила за образуване на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице противоречия в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и посочената правна квалификация заедно и поотделно. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказатено постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно това, че нарушението не е правилно квалифицирано. Разпоредбите на чл. 79, ал.1, т. 4 и чл. 18, ал.1, т.8 от ЗОП не са санкционни, а определят административното нарушение откъм неговата обективна страна. Същите са конкретно посочени от законодателят, поради което няма основание да се търси препращането към друга правна норма, съдържаща в себе си състав на процесното нарушение. На следващо място в разпоредбата на чл. 42, ал.1 от ЗАНН на актосъставителя не са възложени правомощия и задължения да определя под коя санкционна норма следва да бъде подведен съответния нарушител, доколкото това е в прерогативите на административнонаказващия орган, посочени в чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН, чийто акт, в случая НП подлежи на обжалване по съдебен ред, но не и АУАН. В АУАН и издаденото въз основа на него НП са посочени ясно, точно и конкретно материално-правните норми, които са били нарушени, при липса на несъответствия измежду словесното и цифровото им изписване. Не е вярно, че наказващия орган не е обсъдил не/наличието на предпоставките за не/приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, такова е сторено на л.11 от НП, като са изложени конкретни и достатъчни по обем съображения поради какви причини тази норма е неприложима.

Не е отпаднала и наказуемостта на подобен род административни деяния, каквито доводи са наведени в касационната жалба. Чл. 250 от ЗОП /Изм. – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г./ гласи, че възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лв. Чл. 250а (Нов – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) повелява, че възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10, и не повече от 24 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13.

Административнонаказващият орган е санкционирал касационния жалбоподател, на основание чл. 250 от ЗОП / ДВ бр. 13 от 16.02.2016г./: възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. В случая административнонаказателната отговорност не е заличена, чрез декриминализация на нарушението. В чл. 250а (Нов – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) е предвидено наказание за процесното нарушение – сключване на договор след проведена процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й, аналогично с предвиденото в чл. 250 от ЗОП / ДВ бр. 13 от 16.02.2016г./. Ако касационният жалбоподател бе провел единствено процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона - 250 от ЗОП /Изм. – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) той не би носил административнонаказателна отговорност, тъй като в законовата разпоредба не е посочена процесната т.8 на чл.18, ал.1 от ЗОП. В случая обаче не само, че е проведена процедура по чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП, но е и сключен договор за възлагането й, което напълно се припокрива от санкционната норма на чл. 250а (Нов – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.). След като не е налице заличаване на настъпилите, вследствие на нарушението неблагоприятни последици, правилно наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и е наложил административно наказание в най-благоприятния за нарушителя размер на основание чл.250 от ЗОП /ДВ, бр.13 от 16.02.2016 год./, съпоставимо с новоприетата норма на чл.250 а от ЗОП, в сила от 22.12.2023 год., която предвижда значително по-висок размер на административното наказание, тъй като пет на сто от стойността на сключения договор – 3 818 140,13 лв. с ДДС в резултат на незаконосъобразно проведената обществена поръчка е 190 907,00 лева.

Първостепенният съд е положил процесуални усилия за разкриване на обективната истина, като е допуснал събирането на относимите и необходими доказателства. С оглед състезателността на процеса съдът е положил усилия, съобразявайки се със служебното начало, да издири и събере всички необходими и относими доказателства, имащи отношение към правнорелевантните факти.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря.

При изяснена от обективна и субективна страна фактическа обстановка, правилно е установено наличието на извършено административно нарушение по чл. чл. 5, ал.2, т.9, чл.79, ал.1, т.4, вр. чл. 18, ал.1, т.8 от ЗОП / ред. ДВ бр.13 от 16.02.2016г./, законосъобразно санкционирано по реда на чл.250 от ЗОП /ред. ДВ бр.13 от 16.02.2016г./, вр.чл.3, ал.1 от ЗАНН, която административна санкция е съобразена с размера на ОП и правилно е определена в нейният максимален размер.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски, но доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/16.03.2025г., постановено по НАХД № 1456/2024г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.