№ 348
гр. София, 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500709 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
На 11.12.2020г. „Б.х.” ЕООД, Ц.Й. и „М.к.“ ЕООД са предявили пред
Самоковския районен съд иск по чл. 40 от ЗУЕС срещу Етажната собственост
на сграда с идентификатор 65231.919.144.4. В молбата се излагат твърдения,
че ищците са етажни собственици на самостоятелни обекти в горната сграда.
Ищците сочат, че на 15.11.2020г. се провело общо събрание на етажната
собственост, свикано от Д.Т.П.. Считат взетите на това общо събрание
решения за незаконосъобразни поради нарушения на ЗУЕС. Като такова
нарушение изтъкват на първо място, че общото събрание било свикано от
лице, което не е имало качеството управител на етажната собственост.
Поддържат, че по съдебен ред била поискана отмяна на решенията, взети на
предходно общо събрание от 01.02.2020г., вкл. избора на П. за управител,
като съдът бил постановил спиране изпълнението на тези решения. Правят
извод, че, поради спиране на неговия избор, това лице не е имало качеството
„управител“, който е имал право да свиква общо събрание на етажната
собственост на 15.11.2020г., а това опорочава взетите на тази дата решения.
На второ място, ищците твърдят, че при свикване на това общо събрание не
била спазена процедурата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Също така поддържат, че
били нарушени и чл. 16, ал. 2, ал. 5 и ал. 7 от ЗУЕС, както и чл. 17, ал. 2, т. 7
от ЗУЕС.
По тази искова молба е образувано гр.д. № 1074/2020г. по описа на
Самоковския районен съд. На 09.04.2021г., преди първото открито съдебно
заседание, проведено на 02.06.2020г., ищците са подали молба за спиране на
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради наличие на
преюдициален спор по гр.д. № 199/2020г. на Самоковския районен съд за
отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост от
01.02.2020г., вкл. решението за избор на Д.Т.П. за управител. В откритото
съдебно заседание на 02.06.2020г. първоинстанционният съд е преценил, че
наличието на висящо производство с предмет – представителството на
етажната собственост – е от значение за правилното решаване на делото,
1
поради което е постановил определение, с което е спрял производството на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Срещу това определение е подадена частна жалба от третото лице –
помагач „П.И.Б.“ АД , по която е образувано настоящото производство.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е немотивирано,
необосновано и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционния съд не
бил обосновал съотношение на преюдициалност между двете дела. Във връзка
с изложените от съда мотиви, че е от значение, кой представлява етажната
собственост, се позовава на чл. 17, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗУЕС, откъдето прави
извод, че както настоящият, така и предходният управител на ЕС, са били
редовно и законосъобразно избрани. Изразява становище, че изборът на нов
управител действа занапред и не може да бъде отменен, а решението за
избора не може да бъде спряно по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, с оглед
конститутивния му характер. Навежда довод, че спирането на решенията на
ЕС не води до възстановяване на предходното състояние, тъй като такъв
ефект не е уреден в ЗУЕС. Развива съображения относно представителната
власт по отношение на етажната собственост в производството по чл. 40 от
ЗУЕС и застъпва тезата, че ищците е следвало да посочат в исковата си молба
всички съсобственици, а в противен случай същата е нередовна. От друга
страна, били посочени трима управители на етажната собственост, но съдът
не бил изложил мотиви, защо допуска или не допуска някои от тях, ако
приема, че последният избран управител (А.) не разполага с представителна
власт. Излага принципни съображения във връзка с хипотезата на чл. 229, ал.
1, т. 4 от ГПК. Прави извод, че, с оглед неперсонифицирания характер на
етажната собственост, е без значение кой представлява последната в
производството по чл. 40 от ЗУЕС, а мотивите за спиране на производството
поради неясна пасивна процесуална легитимация били несъстоятелни. Моли
съда да отмени обжалваното определение. Претендира разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Етажна
собственост на сграда с идентификатор 65231.919.144.4, с който се изразява
становище за основателност на жалбата.
Постъпил е и отговор от „Б.х.” ЕООД, което счита обжалваното
определение за законосъобразно, а жалбата срещу него – за неоснователна.
Оспорва твърденията на жалбоподателите, че определението било
немотивирано. Възпроизвежда доводите си от исковата молба относно
спряното изпълнение на решението на ОС на ЕС, с което Д.Т.П. е бил избран
за управител на ЕС, както и относно правните последици от този акт, а
именно – че П. не е имал правомощието да свиква общо събрание в
качеството си на управител. Счита, че от значение за изхода на настоящото
дело е разрешаването на спорния въпрос, дали изборът на П. е бил
законосъобразен и дали последният е имал такова правомощие. Оспорва
доводите на жалбоподателя и развива съображения във връзка с
приложението на чл. 41 от ЗУЕС, като се позовава на съдебна практика. Моли
съда да потвърди обжалваното определение. Претендира разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Частната жалба срещу определението за спиране на производството е
подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Внесена е и дължимата държавна такса.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, основание за
спиране на гражданско дело е налице, ако „… в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора”. Критерий за преценка на такава зависимост е връзката
между двете дела. Основание за спиране е налице само, когато предмет на
обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или
несъществуване е предпоставка за съществуването или несъществуването на
правоотношението – предмет на обусловеното дело (арг. от Определение №
376 от 21.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 286/2010 г., IV г. о., ГК). При това
следва да се има предвид, че видът на обуславящото дело (гражданско,
наказателно или административно) е без значение. Също така без значение е и
фактът, кога е заведено това дело. Няма пречка, това да е станало след
завеждане на обусловеното дело. Достатъчно е, да има висящо съдебно
производство, решението по което би формирало сила на присъдено нещо,
която обвързва съда при преценката на правнорелеванти факти за изхода на
обусловения правен спор.
В конкретния случай, предмет на гр.д. № 1074/2020г. по описа на
Самоковския районен съд е отмяна на решения на ОС на ЕС от 15.11.2020г.
Едно от изтъкнатите основания за претендираната им незаконосъобразност е
ненадлежно свикване на общото събрание поради твърдяна от ищците липса
на качеството „управител на ЕС“ от страна на свикалото събранието лице - Д.
П. (арг. от чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС).
Следователно, дали това лице действително е притежавало
необходимото качество за свикване на общото събрание към момента на
неговото свикване, е от съществено значение за правилното решаване на
настоящото дело.
Същевременно, по делото има данни, че, за отмяна по чл. 40 от ЗУС на
избора на П. за управител на ЕС, е било образувано гр.д. № 199/2020г. на
Самоковския районен съд, но същото все още не е приключило с влязъл в
сила съдебен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че решението по това дело не е от
значение за правилното решаване на спряното гр.д. № 1074/2020г. по описа на
Самоковския районен съд поради следните съображения.
Съгласно съдебната практика (Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК), решение на ОС на ЕС преустановява
действието си само в два случая: при отмяната му по съдебен ред или при
приемане от ОС на ЕС на ново решение за отмяна на предходното такова,
като „когато в производство по чл. 40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде
отменено от съда … етажната собственост не може да прилага занапред
това решение …“. Видно е, че отмяната по съдебен ред на решение на ОС на
ЕС няма обратно действие, а поражда правни последици само в бъдеще.
Следователно, независимо дали със съдебния акт, който предстои да бъде
постановен по гр.д. № 199/2020г. на Самоковския районен съд, се отмени
решението от 01.02.2020г. за избор на Д. П. за управител на ЕС на сграда с
идентификатор 65231.919.144.4, или не, този акт ще действа само занапред.
Той няма ретроактивно действие и не определя, дали П. е имал или е нямал
качеството „управител на ЕС“ към някакъв минал момент, вкл. релевантния
3
такъв по гр.д. № 1074/2020г. по описа на Самоковския районен съд, а именно
- 15.11.2020г. Следователно, не е изпълнено изискването на чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК за наличие на преюдициална връзка между гр.д. № 199/2020г. на
Самоковския районен съд и гр.д. № 1074/2020г. по описа на Самоковския
районен съд, т.е. първото от тези дела не е основание за спиране на второто.
Този извод се подкрепя косвено и от разпоредбите на чл. 40, ал. 1-3
от ЗУЕС, съгласно които подаването на молба за отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание на ЕС не спира
изпълнението на това решение, освен ако съдът постанови друго. Или, казано
по друг начин, в общия случай дори незаконосъобразните решения на ОС на
ЕС пораждат правен резултат като законосъобразни такива до момента на
тяхната отмяна, а тя не е основание за заличаване на този резултат с обратна
сила. Единственият начин за предотвратяване настъпването на последния е
спирането на изпълнението на тези решения по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС.
Видно от заверените копия от съдебни актове на л. 53 – 61 от
първоинстанционното дело, в настоящия казус е наложена тази
обезпечителна мярка, като е спряно изпълнението на всички решения, прието
на проведеното на 01.02.2020г. общо събрание на етажната собственост на
сграда с идентификатор 65231.919.144.4. Дали това спиране е имало действие
и по отношение на решението за избор на Д. П. за управител на ЕС или не, е
въпрос по съществото на спора, от чието разрешаване ще се определи, дали
той е имал това качество към 15.11.2020г., когато е свикал следващото ОС на
ЕС. Този въпрос не може да бъде обсъждан и не следва да бъде разрешаван в
настоящото частно производство. За изхода на последното е от значение
единствено, че качеството „управител“ на П. зависи именно от ефекта на
спиране на изпълнението на решенията от 01.02.0202г., а не от евентуалната
им отмяна с крайния съдебен акт по съществото на спора по гр.д. №
199/2020г. на Самоковския районен съд, т.е. това дело не е преюдициално
спрямо гр.д. № 1074/2020г. на Самоковския районен съд.
По тези съображения, обжалваното определение е неправилно и следва
да бъде отменено, а гр.д. № 1074/2020г. – върнато на Самоковския районен
съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, ответника
по жалбата следва да заплати на жалбоподателя разноски по настоящото дело
на ОС- София, каквито, с оглед характера на производството и неговата
фактическа и правна сложност, съдът определя в размер на 150 лв. по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 23, т. 4 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението, постановено в открито съдебно заседание на
02.06.2021г. по гр.д. № 1074/2020г. на Самоковския районен съд, с което
производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Б.х.” ЕООД с ЕИК ... да заплати на „П.И.Б.” АД с ЕИК ....
4
сумата 150 лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5