Присъда по дело №939/2021 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ: /неразделна част от присъда № 36/28.06.2022 година, постановена
по наказателно-частен характер дело № 939/2021 година, по описа на Районен
съд – Благоевград/

Производството по делото пред Районен съд Благоевград е образувано по
частна тъжба подадена на М. СТ. М., с ЕНГ:**********, с адрес Б., ул. „А.
Х.”№, против Т. Г. Г., с ЕНГ:**********, с адрес Б., ул. „А. Х.”№, с която на
последния е повдигнато обвинение за това, че на 20.04.2021 г., около 17,30 ч.,
в Благоевград, ул. „Асен Христов“ № 17, чрез нанасяне на удари е причинил
на М. СТ. М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание -
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и за това, че на 20.04.2021 г., около
17,30 ч., в Благоевград, ул. „Асен Христов“ № 17, на публично място е
отправил унизителни за честта и достойнството на М. СТ. М. думи, в негово
присъствието, а именно „Мамицата ти да еба“, „боклук, нещастник“ –
престъпление по чл. 148 ал.1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание тъжителят М. СТ. М., чрез адвокат Г.Ч. ангажира
гласни и писмени доказателства. По същество на делото поддържа частната
тъжба. Процесуалният представител изразява становище по същество на
делото, като намира обвиненията за доказани по безспорен и категоричен
начин, и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за
извършените престъпления.
Подсъдимият Т. Г. Г., се явява лично и се представлява от адвокат Н. В.-Л. В
съдебно заседание дава обяснения по случая. Процесуалният му представител
възразява срещу повдигнатите обвинения, твърди, че същите не са доказани
по безспорен и категоричен начин. Пледира частната тъжба да бъде
отхвърлена, като недоказана и подсъдимия оправдан по повдигнатите
обвинения.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраните по делото
доказателства и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК,
установи следното:
Частният тъжител М. СТ. М. и Т. Г. Г. се познават от доста време, тъй като са
съседи и живеят в една къща, която се намира в град Б., ул. „А. Х.“ № .
Отношенията между семействата им са влошени. От събраните писмени
доказателства – преписки водени в 01 и 02 Районно управление Благоевград
става ясно, че всяка една от страните в процеса е подавала жалби срещу
другата и това положение датира от дълги години.
На 20.04.2021г., около 17:30 часа М.М. излязъл със съпругата си В. М.а навън,
като тръгнали към колата, за да се качват в нея. М. се качил първи в колата,
която била паркирана пред къщата където живеят, но в този момент на
тротоара ги посрещнала Б. Г.а, сестра на подсъдимия Т.Г.. Г. излязла с кучето
да го разходи, като в едната си ръка държала каишката на кучето, а в другата
торба с боклук. Между В. М.а и Б. Г.а първоначално възникнал словесен спор
във връзка с това кой е изцапал стълбите. В последствие, М.а хванала Г.а за
косата и я свалила не земята. Г.а започнала да вика за помощ. Частният
тъжител излязъл от колата и започнал да дава кураж на жена си.
1

Подсъдимият Г., който бил на двора чул виковете тръгнал към улицата. Видял
случващото се, Г. започнал да търси сметка на М. защо не ги разтървава. Г. и
М. започнали да се обиждат взаимно. Докато се карали, Г. нанесъл на М.
няколко удара в областта на лицето. От ударите М. паднал на земята. Събрали
се хора. Докато Г. им обяснявал какво се е случило, М. се приближил в гръб и
го ударил с юмрук в тила. От удара Г. паднал на земята. Потекло му кръв от
носа. След това подсъдимият и сестра му се прибрали вкъщи. Малко по късно
когато излезли навън двамата пак срещнали частния, който започнал да
обижда не само подсъдимия, но и Г.а, като ги псувал и двамата на майка.
На 22.04.2021 година частният тъжител посетил съдебен лекар, д-р Яни
Златин, който след преглед констатирал травматични увреждания -
кръвонасядания по дясното ухо, вътрешната стена на устните, под
брадичката, по дясната мишница, оток по лявата ябълчна област и охлузване
под лявата лакътна изпъкналост, с което му е причинена болка и страдание.
За констатираните увреждания д-р Златин издал медицинско свидетелство №
45/2021 година.
Подсъдимият Г. също посетил лекар – д-р Ц. В., която след преглед
установила травма на главата - неуточнена и травма на шията – неуточнена,
за което му издала амбулаторен лист № 1519/21.04.2021 година.
В хода на съдебното следствие са допуснати и назначени съдебно-
медицински експертизи касаещи причинените травматични увреждания на
частния тъжител и на подсъдимия.
Съгласно заключението на вещите лица д-р Х. и д-р М., на частния тъжител
М. са причинени мекотъканни увреждания – кръвонасядане на дясна ушна
мида, оток в областта на лявата ябълчна област, кръвонасядания в областта на
дясна мишница, охлузване в областта на левия лакът; мекотъканни
увреждания в лицево-челюстната област – охлузване с кръвонасядане по
лигавицата на горна устна в ляво, кръвонасядане централно по лигавицата на
долната устна, кръвонасядания в областта на брадата; пукване /непълно
счупване/ по средата на първи горен зъб в ляво с жълтеникав оттенък. В
съдебно заседание вещото лице твърди, че описаните в медицинската
документация травматични увреждания се дължат на действия на твърди тъпи
предмети, каквито представляват и човешките крайници и същите е възможно
да бъдат получени по начин, описан в частната тъжба. По отношение на
твърдяното пукване на изкуствено изградена зъбна коронка или за естествени
зъбни структури е да се направи рентгеново изследване на травмираните
зъби, каквито доказателства по делото не са представени.
По отношение на травматичните увреждания причинени на подсъдимия Т.Г.,
вещото лице д-р Х. е дало заключение, че е установено оток в тилната област.
При преглед осъществен на 21.04.2021 година е описано „зачервяване“ в
същата област, като най-вероятно се е касаело за кръвонасядане. Твърди, че
тези травматични увреждания в тилната област на главата могат да се
получат в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, респ. както и при
удар нанесен в тази анатомична област, така и при падане върху терена и удар
на главата в него.
От свидетелството за съдимост е видно, че Т.Г. не е осъждан.
2

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели В. Х.-М.а, Л. Х., Б. Г.а -
частично, както и от показанията на свидетелите К. А., Г. Г., А. С., К. С.,
които съдът кредитира, като и изготвените в хода на съдебното следствие
съдебномедицински експертизи, които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и взаимно допълващи се и напълно подкрепящи се с
приложените и приети като доказателства по делото писмени документи
/приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283
НПК/.
Фактическите си констатации относно деня, мястото, ударите върху
пострадалия нанесени от подсъдимия и причинените вследствие на тях
телесни увреждания, съдът направи въз основа на показанията на свидетелите
В. М.а и Л. Х. Свидетелката М.а е пряк очевидец на случилото се и се е
намирала в непосредствена близост до мястото на инцидента. Свидетелят Х.
не е пряк свидетел на ударите нанесени от подсъдимия на частния тъжител.
Той се е пристигнал на място непосредствено след това и е възприел
състоянието на пострадалия – зъбът му е бил счупен и му е текло кръв,
очилата му били на земята. По отношение на отправените обидни думи от
страна подсъдимия към частния тъжител, съдът кредитира показанията на
свидетелката М.а. Предвид обстоятелството, че М.а е съпруга на частния
тъжител, а х. е негов зет и както такива са заинтересовани от изхода на
делото, анализа на показанията им беше извършен особено внимателно.
Вътрешната непротиворечивост в показанията на двамата свидетелки,
съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова
крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В тази насока е и
заключението на вещото лице по изготвената СМЕ, от която ес установява, че
на частния тъжител М. са причинени мекотъканни увреждания –
кръвонасядане на дясна ушна мида, оток в областта на лявата ябълчна област,
кръвонасядания в областта на дясна мишница, охлузване в областта на левия
лакът; мекотъканни увреждания в лицево-челюстната област – охлузване с
кръвонасядане по лигавицата на горна устна в ляво, кръвонасядане централно
по лигавицата на долната устна, кръвонасядания в областта на брадата;
пукване /непълно счупване/ по средата на първи горен зъб в ляво с
жълтеникав оттенък.
Съдът не кредитира показанията на М.а и Х. в частта, в която твърдят, че
пострадалия не е удрял подсъдимия, тъй като са в противоречие с
показанията на останалите разпитани свидетели Б. Г.а, К. С., К. А. и А. С. .
По отношение на телесните увреждания и обидите от страна на частния
тъжител към подсъдимия, съдът направи въз основа на показанията на
свидетелката Г.а - очевидец на деянието. Съдът кредитира показанията на
свидетелката в тази част. Действително Г.а е сестра на подсъдимия и като
такава също е заинтересована от изхода на делото. Вътрешната
непротиворечивост в показанията на Г.а, съвкупният им анализ и оценка с
останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната
достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти,
предмет на доказване в настоящото производство Г.а дава подробни и
3

прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност.
Достоверно и логично Г.а описва фактите свързани с началото на инцидента,
както и развилите се след това действия. С точност и последователност
конкретизира двата етапа на разпрата, мястото на деянието, извършените от
частния тъжител действия, механизма и начина на причиняване на основното
нараняване, както и думите отправени от частния тъжител по адрес на
подсъдимия. Показанията на Г.а във връзка с нараняването на подсъдимия
кореспондират със заявеното от св. Б. Г.а, К. С., А.С. и се подкрепят от
съдебно-медицинската експертиза, която категорично установява вида и
характеристиката на получените увреждания – оток в тилната област.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г.а в частта, в която твърди,
че М. сам си е паднал на земята в опит да нанесе удар по подсъдимия, тъй
като са в противоречие с показанията на св. М.а в тази им част и
заключението на изготвената СМЕ за нараняванията на пострадалия.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. и С.. Двамата са се
озовали случайно на мястото на инцидента малко преди да приключи и са
преки свидетели на действията на пострадалия, как нанася удар в тила на
подсъдимия и той пада на земята. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели, тъй като същите не се намират в близки отношения със страните и
не са заинтересовани от изхода на делото. И двамата свидетели описват
лицето, което удря Г. като е висок, широкоплещест и около 40 годишен с
очила, без да са видели частния тъжител в съдебна зала.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Г./син на подсъдимия/ и А. В
показанията си двамата пресъздават факти относно случилото се така, както
са им предсавени от подсъдимия. Като свидетелят Г. е възприел състоянието
на баща си непосредствено след инцидента.

С оглед възникналите противоречия в показанията на свидетелите Б. Г.а и Л.
Х., както и между показанията на свидетелите В. М.а и А. С. е допуснато
провеждане на очна ставка, като всеки от тях поддържа дадените пред
съдебния състав показания.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото заключения на СМЕ, като
намери, че същите за пълни, обосновани, изготвено въз основа на личните
възприятия, теоретични познания и професионален опит на експертите. И
двете експертни заключения касаещи частния тъжител и подсъдимия, с
направените в съдебно заседание уточнения от вещите лице установяват
причинените травматични увреждания както на тъжителя, така и на
подсъдимия, механизъма на причиняване и периода на отшумяване. При
изготвяне на заключенията си вещите лица са взели предвид наличната по
делото медицинска документация и събраните доказателства.
При преценка на обясненията на подсъдимия, съдът взе предвид, че
освен важен източник на доказателства в наказателното производство, същите
са и основно средство за упражняване на правото на защита на обвиненото
лице. В този смисъл ги подложи на внимателна проверка и съпоставка и с
другите събрани по делото годни доказателства. Следвайки този принципен
подход съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия, с които последния
4

заявява факти и обстоятелства, случили се непосредствено преди извършване
на инкриминираното деяние–възникналата между сестра му и св. М.а разпра,
повода за това, както и удара, който му е нанесен от частния тъжител в тила.
В тази част обясненията на подсъдимият кореспондират с показанията на
свидетелите Г.а, С., С..
Съдът обаче отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта
им, в която заявява, че частния тъжител получил нараняванията си след
падане на земята, от замахване в опит да му нанесе удар. В тази част
обясненията на подсъдимия са в противоречие с показанията на свидетелката
М.а и заключението на СМЕ по отношение на нараняванията на М..
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, съдът
намира за доказано, че подсъдимия Т. Г. Г. е осъществил от състава на
престъпленията по чл.130, ал.2 от НК и престъпление по чл. 148, ал.1 във вр.
с чл. 146, ал. 1 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, съдът намира
следното:
Обект на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК са обществени отношения,
свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, а субект на
същото може да бъде всяко физическо лице, на което е нарушена телесната
неприкосновеност и е причинена лека телесна повреда. От обективна страна,
за да е налице въпросната квалификация, следва да е налице такова
увреждане на здравето на пострадалия, с което му е причинено болка и
страдание без разстройство на здравето. Съставомерно по чл.130, ал. 2 от НК
е всяко кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
причиняване на болка и страдание. От субективна страна деянието е
наказуемо само, когато причинената болка и страдание са причинени
умишлено, без значение е формата му – пряк или евентуален умисъл.
В настоящият случай, при така установена фактическа обстановка, и от
събраните писмени и гласни доказателства, от обективна страна се установи,
че на 20.04.2021 г., около 17,30 ч., в Благоевград, ул. „Асен Христов“ № 17,
чрез нанасяне на удари е причинил на М. СТ. М. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание.
В подкрепа на този извод са показания на свидетеля В. М.а, която е свидетел
очевидци и свидетелства за механизма на причинената телесна повреда на
своя съпруг и св. Х., който се убедил в състоянието му непосредствено след
инцидента и се е убедил в какво състояние се намирал пострадалия, както и
от приетите по делото писмени доказателства, приложеното по делото
медицинско свидетелство и изготвената съдебномедицинска експертиза, в
която вещото лице твърди, че на частния тъжител са причинени мекотъканни
увреждания – кръвонасядане на дясна ушна мида, оток в областта на лявата
ябълчна област, кръвонасядания в областта на дясна мишница, охлузване в
областта на левия лакът; мекотъканни увреждания в лицево-челюстната
област – охлузване с кръвонасядане по лигавицата на горна устна в ляво,
кръвонасядане централно по лигавицата на долната устна, кръвонасядания в
областта на брадата; пукване /непълно счупване/ по средата на първи горен
зъб в ляво с жълтеникав оттенък. Сочи, че описаните в медицинската
документация травматични увреждания се дължат на действия на твърди тъпи
предмети, каквито представляват и човешките крайници и същите е възможно
да бъдат получени по начин, описан в частната тъжба. Категоричен е, че
причинените на частния тъжител травматични увреждания са й причинени
болки и страдания за период от 15-20 дни. Всички увреждания отговарят да
са получени по начина, който съобщава пострадалата в частната тъжба.
От субективна страна деянието е извършено в условията на пряк умисъл, тъй
5

като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал да ги
причини. Подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удар с юмрук ще му
причини болка, и по този начин ще причини и травматично увреждане на
същия. От изложеното следва изводът, че в съзнанието на подсъдимия са
били отразени както противообщественият характер на процесното деяние,
така и обществено опасните последици от него, но въпреки това е осъществил
същото, като е причинил разстройство на здравето на пострадалия.
От доказателствата по делото съдът установи, че пострадалият е отвърнал
веднага на подсъдимия, като му е нанесъл удар в тила, в каквато насока са
показанията и на свидетелите Г.а, С. и С., както и изготвената по делото
съдебно-медицинска експретиза, чрез които също се установява, че на
подсъдимия му е причинена също такава лека телесна повреда, изразяваща се
в болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. При наличието на
предпоставките, предвидени в чл. 130, ал. 3 НК, съдът приложи института на
реторсията и освободи и двамата подсъдимия от наказание.
За да се създаде основание за освобождаване от наказание при реторсия,
съществено законно изискване е да е налице взаимно причиняване на една и
съща по вид лека телесна повреда между две лица, а не фактически кой от
двамата извършители на това деяние пръв го е осъществил.
Настоящият състав съобразно задължителния характер на указанията дадени
от ВС но РБ в ТР № 51 – 1989г. на ОСНК и изхождайки от вътрешното си
убеждение относно прилагането на института на реторсията, счита че
разпоредбата на чл. 130 ал.3 от НК е приложима към настоящия случай.
Съгласно константната практика на ВКС /ТР № 51/89 г./ института на
реторсията може да се приложи, когато са причинени еднакви по степен леки
телесни повреди. По делото безспорно се установи, че на пострадалия М. е
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, като на
подсъдимия в резултата на инкриминирания инцидент също е причинена
такава лека телесна повреда. В конкретния случай съдът намира, че
извършеното от всеки от тях е в резултат на едно предшестващо
неправомерно въздействие върху него от страна на другия, като последвалата
реакцията не отстранява правната възможност за приложение на реторсията.
Същественото законово изискване в случая е да е налице взаимно
причиняване на лека телесна повреда, а не фактът кой от двамата
извършители на това деяние го е осъществил пръв.
В Решение №255/92г. на ВС, I н.о. се приема, че в основата на реторсията е
идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон. В настоящия случай
съдът намира, че тежестта на деянията е сходна, като при това положение
приложението на чл.130, ал.3 от НК би осигурило постигането на целите на
специалната и генералната превенции. В тази връзка съдът съобрази
константната съдебна практика, според която при реторсията задължителният
характер на присъдата се разпростира еднакво върху деянието, предмет на
частната тъжба, и насрещно извършеното деяние. В Решение № 283 от
22.VI.1992 г. по н. д. № 221/92 г., I н. о., ВС, се посочва изрично, че при
реторсията законодателят е съобразил по-ниската степен на обществена
опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните вреди чрез
причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че и двете
страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. За да
прецени наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 130, ал.
3 НК, съдът е задължен да провери не само съставомерността на описаното в
тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното
поведение на самия тъжител, независимо от факта, че в това производство
срещу последния не е подадена насрещна тъжба. Чрез реторсията се разкрива
разбирането на законодателя, че защитата от престъпно посегателство по чл.
130 от НК не може да води до санкция за виновния, когато пострадалият му е
6

причинил веднага същото засягане на защитени от закона права. Същите са
си нанесли един след друг или почти едновременно леки телесни повреди, без
никой от тях да може да претендира, че се е защитавал от непровокирано и
непрекъснато във времето нападение от другата страна. Затова и на тази база
с оглед на причиненото им, реторсията води до обявяване на вината на
подсъдимия, но без налагане на предвиденото от материално правната норма
наказание.
С оглед на горното, съдът освободи и двамата от наказание за извършените
от тях престъпления по чл.130, ал.2 от НК, независимо от липсата на
насрещна тъжба.
Относно престъплението по чл. 148, ал. 1 вр с чл. 146, ал. 1 от НК:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото поотделно и
в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по
чл. 148, ал. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
За да е осъществено престъплението обида от обективна страна, следва
субектът на престъплението, каквото е всяко наказателно-отговорно лице, да
извърши и/или каже нещо унизително за честта и достойнството на другиго,
в негово присъствие. В конкретния казус се касае за казване на унизителни за
честта и достойнството думи, относно пострадалия, в негово присъствие. В
практиката се приема, че за да е налице престъпното деяние и за разлика от
клеветата следва да се установи дали честта и достойнството на пострадалото
лице са засегнати, т. е. това е съставомерна последица на деянието по чл.146
от НК. Необходимо е обидата – думите или действията да са възприети от
пострадалия и по този начин засягат обекта на престъплението – честта и
личното достойнството на пострадалия.
Налице е една от формите на изпълнителното деяние казване на нещо
унизително за честта и достойнството на частния тъжител от страна на
подсъдимия, а именно „мамицата ти да еба“, „боклук, нещастник“. Доколкото
същите дават отрицателна оценка и характеризират също такива качества за
индивида, като противоречат на приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, безспорно са унизителни за честта и
достойнството.
Не подлежи на съмнение и факта на личното възприемане на тези епитети, от
подсъдимия към частния тъжител.
От обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
обидата в първата й форма – чрез казване на нещо унизително за честта й
достойнството на частния тъжител, в негово присъствие, а именно: на
20.04.2021 г., около 17,30 ч., в Благоевград, ул. „Асен Христов“ № 17, на
публично място е отправил унизителни за честта и достойнството на М. СТ.
М. думи, в негово присъствието, а именно „Мамицата ти да еба“, „боклук,
нещастник“.
Обективно деянието, извършено от подсъдимия е извършено публично, тъй
като е извършено пред повече лица, а именно пред дома им находящ се в Б.,
ул. А. Х. № , в присъствието на минаващи хора, улицата била оживена, в
присъствието на свидетеля М.а, която била в непосредствена близост до
подсъдимия и тъжителя и е чул точно обидните думи, отправени от
подсъдимия към тъжителя.
Съдът приема, че подсъдимият е извършител на това престъпление, като
кредитира изцяло показанията на свидетелите М.а, Х., че лично са възприели
подсъдимия да отправя думите „Мамицата ти да еба“, „боклук, нещастник“
към частния тъжител.
От субективна страна и подсъдимият е целял и е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, като е съзнавал, че думите му са унизителни
за честта и достойнството на другия, като е целял именно това – изреченото
да бъде възприето от нея. Горното съдът прие въз основа на цялостното
поведение на двамата обективирано по делото, от вида и последователността
7

на действията му.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство.
От събраните по делото доказатлства се установи, че пострадалият е отвърнал
веднага на подсъдимия, като и той почнал да му отправя обидни думи, а
именно „да ти еба майката, боклук“, в каквато насока са показанията на
свидетелката Г.а, като действайки по този начин частният тъжител също е
отправил обидни думи на публично място спрямо подсъдимия чрез които
също е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 1 вр. с чл. 146,
ал. 1 НК. При наличието на предпоставките, предвидени в чл. 146, ал. 2 НК,
съдът приложи института на реторсията и освободи и двамата - подсъдимия и
тъжителя от наказание.
За да се създаде основание за освобождаване от наказание при реторсия,
съществено законно изискване е да е налице взаимно отправяне на обидни
думи между две лица, а не фактически кой от двамата извършители на това
деяние пръв го е осъществил.
Изричането на тези думи от тъжителя към подсъдимия също са обидни по
смисъла на чл. 146, ал. 1 НК И и засягат честта и достойнството на лицето по
отношение на което са изречени - в случая подсъдимия. В тази насока са
еднопосочните показания на свидетеля Г.а, която е била пряк очевидец на
деянието.
С оглед на горното, съдът освободи и двамата от наказание за извършените
от тях престъпления по чл.148, ал. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, независимо от
липсата на насрещна тъжба.
По отношение възражението на защитата, че подсъдимият и при извършване
на двете престъпления е действал при условията на неизбежна отбрана по
смисъла на чл.12, ал.1 от НК, съда прие, същото за неоснователно по
следните съображения:
За да се приеме наличието на неизбежна отбрана е необходимо да е налице
едно непосредствено противоправно нападение насочено срещу подсъдимия
и той, за да се защити, е причинил наранявания на пострадалия, които обаче
следва да са в рамките на необходимите предели. От доказателствата по
делото и установената въз основа на тях- фактическа обстановка съдът счете,
че не са налице така посочените кумулативно дадени предпоставки на
института на „неизбежната отбрана”.
По изложените съображения съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	36
Дата:	28 юни 2022 г.
Съдия:	Георги Богомилов Янев

Дело:	20211210200939
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 юни 2021 г.

Присъда по дело №939/2021 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите