Р Е Ш Е Н И Е № 1402

 

гр.Пловдив,28.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                          ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 2495/19г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:       

 

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано по жалба на длъжника П.Х.И.,ЕГН-********** против постановление за разноски от 17.09.19г.,постановено по изп.д.№ 304/19г.по описа на ЧСИ Т.Луков,рег.№  820 по КЧСИ и район на действие Пловдивски окръжен съд,с което е оставено без уважение искането на П.И. да бъдат отменени изцяло дължимите по изп.дело такси съгл.ТТРЗЧСИ.Жалбоподателката твърди,че не дължи такси и разноски по изпълнението,тъй като е изпълнила доброволно задълженията се към взискателя-Община Пловдив преди да бъде уведомена редовно за започналото срещу нея изпълнително дело.Моли съда да постанови съдебен акт,с който да отмени изцяло като незаконосъобразни определените й такси.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство-Община Пловдив е изразил становище за неоснователност на  жалбата.

 Становището на съдия-изпълнителя,изложено в приложените по реда на чл.436 от ГПК мотиви е ,че жалбата е допустима,но неоснователна по  изложени подробни съображения.

ПдОС,след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано по писмо  от Община Пловдив до ЧСИ Т.Луков от 19.06.19г.,с което се изпраща Акт за възлагане  събирането на публични вземания № 102/30.05.19г.против П.Х.И..ЧСИ е образувал изп.д.№ 304/19г.с разпореждане от същата дата,като е разпоредил и извършването на справки за установяване имуществото на длъжника и размера на дълга.След получените отговори на справките ЧСИ е наложил запори на вземания на длъжника и запор на дв.вещи.С изпратената до длъжника ПДИ,имаща характер на постановление за разноски,са посочени освен другите задължения на И.-главница в размер на 1662,50лв.,неолихвяеми вземания в размер на 298,15лв.,публични вземания за 94,38лв.,също и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 655,03лв.С ПДИ е съобщено на длъжника,че е наложен запор върху всички негови настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки в посочените банки и запор върху две МПС-та.На 12.09.19г.взискателят е уведомил с писмо ЧСИ Луков,че вземанията му са погасени в пълен размер и изп.дело следва да се приключи.

На  16.09.19г.по изп.дело постъпва „възражение „от длъжника,с което е поискано прекратяване на същото и вдигане на всички наложени запори,тъй като  длъжникът е заплатил доброволно задълженията си към Община Пловдив преди да  разбере за  заведеното срещу него дело,като твърди,че не е спазена процедурата по уведомяването му.Възразява против определените в ПДИ разноски с мотив,че длъжникът не отговаря за разноски в изп.производство,когато не е дал повод за предявяване на изпълнението,защото е изпълнил задължението си.С възражението са представени-удостоверение за настоящ адрес на И. и приходна квитанция за платен данък МПС към Община Пловдив.На 17.09.19г.ЧСИ постановява атакуваното постановление за разноски,в което подробно са описани по пера всички начислени до момента такси и разноски по изп.дело.С постановлението е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на  дължимите такси по ТТРЗЧСИ и е отказано прекратяването на производството на осн.чл.433 от ГПК.

При така изложеното съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК,поради което се явява процесуално допустима.По същество жалбата е неоснователна.

Жалбоподателката атакува  разноските за такси по ТТРЗЧСИ в размер на 655,03лв.,като  счита,че не ги дължи,тъй като не е отговорна за  предявяване на изпълнението,защото вече е  изплатила дълга си много преди срока за доброволно плащане.Твърди,че не е била уведомена надлежно за  наложените й с Акта за установяване на задължения по декларация задължения,нито за  предприетите от взискателя действия по принудителното им събиране към момента на доброволното заплащане на задълженията на  18.07.19г.ПДИ ѝ била връчена на 13.09.19г. чрез работодателя ѝ едва след като посетила кантората на ЧСИ на същата дата.Самата покана за доброволно изпълнение била връчена също много след доброволното изпълнение,като даденият ѝ срок за доброволно изпълнение и регламентираното в чл.428,ал.2 от ГПК предупреждение за пристъпване към принудително изпълнение в случай на неизпълнение,не е спазен,тъй като обезпеченията са наложени преди изтичане на посочените срокове.

В тази връзка следва да се отбележи,че срокът за доброволно изпълнение на задължението и неговото изтичане не обвързва съдебния изпълнител в този срок да   не налага обезпечения-в случая запори на вземания и движими вещи.Това е видно от разпоредбата на чл.428,ал.2 от ГПК,която предвижда,че в ПДИ се съобщават и наложените запори и възбрани.

Разноските по изпълнението винаги са за сметка на длъжника,освен в изрично уредените в чл.79,ал.1,т.1-3 от ГПК изключения.Единственото изключение,което чл.79,ал.1 от ГПК предвижда от общото правило,е освобождаване на длъжника от разноски по изпълнението,ако плащането е направено преди започване на изпълнителното производство-в този смисъл е препращането на чл.79,ал.1 от ГПК към чл.433 от ГПК.В случая изп.производство е започнало с представяне на Акта за възлагане събирането на публични вземания № 102/30.05.19г.на Община Пловдив пред ЧСИ на  19.06.19г.,а доброволното плащане на задължението към взискателя от страна на  длъжника е извършено на  18.07.19г.,т.е.един месец след започване на изп.производство.При така създадената правна уредба плащането,направено от И. след образуване на из.производство,не освобождава същата като длъжник от отговорност за заплащане на разноски по изпълнението.Доколкото не е налице в настоящото изп.производство нито едно от основанията на чл.79,ал.1 от ГПК,разноските са изцяло в тежест на длъжника.

Без значение е  кога точно  е узнала И. за  предприетите против нея принудителни действия-дали преди или след направеното от нея доброволно плащане,меродавно в случая е само,че това плащане е направено след  образуването на изп.дело.

           Предвид гореизложеното жалбата  е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 31357/24.10.19г.,подадена от длъжника П.Х.И.,ЕГН-********** против постановление за разноски от 17.09.19г.,постановено по изп.д.№ 304/19г.по описа на ЧСИ Т.Луков,рег.№  820 по КЧСИ и район на действие Пловдивски окръжен съд,с което е оставено без уважение искането на П.И. да бъдат отменени изцяло дължимите по изп.дело такси съгл.ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: