РЕШЕНИЕ
№ 936
гр. Варна, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110105569 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище
гр. Варна срещу „МУАСЕЛ“ ООД ЕИК *********, със гр. Варна, с правно основание чл.79
и чл.86 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2643,11 лв.,
представляваща главница за стойността на незаплатени ел. енергия и мрежови услуги за
обект с абонатен номер ********, клиентски номер ********, находящ се в гр. В. прикл.
МП, за период на потребление от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г., за което е издадена фактура
от 14.09.2022г., ведно със законната лихва върху посочената главница до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 176 лв., представляваща мораторна лихва, начислена
за периода от 24.09.2022 г. до 04.05.2023г.
Ищецът излага, че е налице правно основание за възникването на вземанията на
„Енерго - Про Продажби" АД към ответника по настоящия иск за обект с аб. № ********,
кл. № ********, находящ се в гр. В.-прикл. МП с предназначение на обекта за стопански
нужди. Между страните в настоящото производство съществува облигационно
правоотношение по продажба на ел. енергия. Обектът е заведен в база данни на дружеството
като стопански, същият представлява сладкарница. Процесната фактура е издадена на
14.09.2022г. за периода 01.08.2022г. до 31.08.2022г.
Твърди се, че фактурата е издадена с получател „М.Г." ЕООД, защото към този
период в информационната система на „Енерго Про Продажби" АД титуляр на процесната
партида за имот, находящ се в гр. В.-прикл. МП, аб. № ********, кл. № ********, е било
„М.Г." ЕООД. Това правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката, а
законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на
ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен
договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на
електроенергия в същия имот е от чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция на
понятието "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" в § 1, т. 42 от ДР
(отм.); на ЗЕ.
След изгубването на собствеността, респективно предоставен на правото на ползване
1
на трето лице, тази доставка обективно не обслужва "собствените битови нужди" на бившия
собственик (ползвател), а тези на новия. Без значение е обстоятелството, дали новият
собственик на електроснабдения имот е "битов клиент" или "небитов клиент" по смисъла на
чл.1, т.2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ.
На 23.08.2022г. „Муасел" ООД е депозирало заявление вх. № 6233419/23.08.2022г. за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север" АД при общи условия. В него изрично е посочено, че
услугите са за небитови нужди - сладкарница. Депозирано е и съгласие от „Строител" ЕООД
собственик на имота ползвателя на имота - „Муасел" ООД да встъпи в договорни отношения
с „Електроразпределение Север" АД, като бъде открита нова партида на негово име. Към
заявлението и съгласието е приложено и копие от договор за наем на недвижим имот, като
същият е сключен 20.05.2022г. След като обекта се ползва за небитови нужди, то и
ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката. Поради което
счита, че между „Енерго Про Продажби" АД и ответното дружество съществува валидно
облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна
инстанция.
Ищецът сочи, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.11,
т.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.
Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член
изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. При това положение, потребителят
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Ищецът сочи, че по процесното по делото дебитно № **********/14.09.2022г. са
начислени следните задължения: 5 646,03 лв. (5 632,89 лв. + 13,14 лв.) - за ел.енергия и
законоустановени надбавки без ДДС, без компенсации и без приспадане на авансовото
плащане и 628,13 лв. - мрежови услуги без ДДС и без приспадане на авансовото плащане.
След приспадане на авансовата междинна вноска, задълженията възлизат на: 4 903,22 лв. - за
ел.енергия и законоустановени надбавки без ДДС и без компенсации / 5 883,86 лв. - за
ел.енергия и законоустановени надбавки с ДДС и без компенсации. При прилагането на
компенсациите съгл. решения на МС, частично се разплаща частта от задълженията само за
ел.енергия, като компенсациите не рефлектират на задълженията за мрежови услуги. Поради
което и приложената компенсация на стойност 3 920,19 лв. намалява частта от задълженията
само за ел.енергия. Остатък от 566.20 лв. възниква, като резултат след приспадане на
авансовото плащане (61.93лв) от мрежови услуги на стойност 628.13 лв. На база на което
ищецът претендира задълженията с ДДС и след приспадане на авансовото плащане за
сумата от 1963,67лв. (5883.86 лв. - 3920.19лв.) - за ел.енергия и законоустановени надбавки
след прилагане на компенсации съгл. решения на МС и 679,44 лв. (566.20 х 20% ДДС) - за
мрежови услуги.
Претендира сумата от 73,94 лв. - лихва по вземанията за консумирана и незаплатена
ел.енергия и законоустановени надбавки и сумата от 25,58 лв. - лихва по вземанията за
всички мрежови услуги за периода от 24.09.2022г., до 01.02.2023г. Ищецът счита, че цената
за достъп до ел.разпределителната мрежа се дължи от всички клиенти, присъединени към
мрежата. Съответно - наличието или липсата на консумация в обекта е ирелевантно спрямо
начисляването и дължимостта на тази визирана такса. Размерът й е утвърден с Решение на
2
КЕВР, като фактурирането като стойност е изцяло съобразено с установената в решението
цена.
Поради незаплащане на дължимите суми за консумирана ел. енергия, ищецът сочи,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съобразно
дадените от съда указания предявява претенцията си в срок. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва предявените искове.
Оспорва да е задължено лице по партидата по процесния абонатен № ********, кл. №
********. Оспорва, че така сочения в дебитното известие период действително е този, през
който са натрупани твърдените задължения. Оспорва размера на соченото като потребено
количество ел.енергия.
Счита, че нередовно е извършван отчет на електромера, като в дебитното известие е
включено и потребление от предходни месеци, включително предхождащи сключения от
ответника договор за наем. Излага, че дори и в случаите, когато електроенергията е отчетена
от метрологично годен електромер, без да е извършена корекционна процедура, то са налице
основания да се приеме, че фактурата не е дължима.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По делото са представени дебитно известие № **********/14.09.2022г., Приложение
А към фактура №**********/14.09.2022г.; справка за потребление за последните 12/24/36м.
към дата 05.04.2023г.; извлечение за фактури към дата 04.04.2023г.;
От заключението на СТЕ прието от съда се установява, че Реално предоставената
мощност за обекта се изчислява на базата на тока на предпазителите в таблото. Те са били
63А, като изчисленията са 63А х 0,658 /трифазно захранване/ = 41,45 Kwh . Това е
максималната мощност, която може да бъде потребена. Затова е избрана предоставена
мощност - 40 Kw. За предоставената мощност за отчетния период може да се съди по тази,
която е записана в Заявление са достъп и пренос на ел. енергия (стр. 15 от делото). И тя е 40
Kw. Захранването на обекта на потребление е трифазно. От допълнителното заключение по
СТЕ се установява, че СТИ се отчита ежемесечно по утвърден график. Датата, на която се
извършва отчетът е първо число на месеца. Като причина за липсата на отчет в справката е
записано „без достъп - обитаем". Без достъп е бил на: 21.04.2019 г., 30.09.2020 г., 02.01.2022
г., 01.05.2022 г., 30.08.2022 г., 02.01.2023 г., 01.04.2023 г„ 01.07.2023 г. В съдържанието на
процесното дебитно известие се посочва, че същото се отнася за задължения за мес. август
2022г. Предвид невъзможността за точно отчитане и предоставяне за фактуриране на
консумираните през съответния месец количества ел. енергия, то действителният период,
който е посочен в дебитното известие, не отговаря на периода, през който са потребени
количествата ел. енергия. Както се посочи по-горе при отговора на въпрос № 1, през 2022г.
неколкократно (на 3 пъти) отчетникът не е имал достъп до СТИ би могъл да се наложи
извод, че в процесното дебитно известие са включени и количества ел. енергия, потребени в
предишни месеци. СТИ е монтирано в главно разпределително табло, което се намира в
мазата на блока. През 2022 г. отчетникът е имал достъп до СТИ на следните дати: 05.01.2022
г., 01.02.2022 г., 01.03.2022 г., 01.04.2022 г., 05.05.2022 г., 01.06.2022 г., 01.07.2022 г.,
01.08.2022 г., 01.09.2022 г., 30.09.2022 г., 01.10.2022 г., 01.11.2022 г., 02.12.2022 г. През 2022
г. отчетникът не е имал достъп до СТИ на следните дати: 02.01.2022 г., 01.05.2022 г.,
30.08.2022 г. Видно от приложената към исковата молба справка за потреблението през
последните 12/24/36 мес, са фактурирани следните количества ел. енергия:За мес. май 2022
г. - 1 808 кВтч; За мес. юни 2022 г. -1 212 кВтч; За мес. юли 2022 г. - 2 261 кВтч и За мес.
август 2022 г. - 6 571 кВтч. Фактурираните количества за мес. август 2022 г. са около и над 3
пъти над тези, които са фактурирани за предходните месеци, считано от мес. май 2022 г.
Отчетникът поставя код за аномалия „Без достъп - обитаем" в случаите, когато имотът е
обитаем, но в деня за отчет при посещението си на адреса, не е имал достъп до СТИ. Видно
3
от съдържанието на КП № 6235535/29.08.2022 г. към посочената дата са записани показания
на СТИ, както следва: Нощна тарифа - 15 222, Дневна тарифа - 51 649 и Върхова тарифа - 28
059. В справката с отчетените показания на дата 01.09.2022 г. са нанесени следните
показания: Нощна тарифа - 15 267, Дневна тарифа - 51 845 и Върхова тарифа - 28119. На
30.08.2022 г. отчетникът не е имал достъп до СТИ, поради което и на дата 01.08.2022 г. и на
30.08.2022 г. в справката са нанесени едни и същи показания, както следва: Нощна тарифа -
14 760, Дневна тарифа - 49 612 и Върхова тарифа - 27 350. Показанията, нанесени в
справката към дата 30.08.2022 г. отговарят всъщност на дата 01.08.2022 г., а към дата
30.08.2022 г. не разполагаме с показания, т.к. същите не са снети от СТИ поради липсата на
достъп до него.Относно нанесените показания в КП от 29.08.2022 г. и към дата 01.09.2022 г.
в справката - същите са с натрупване и както е логично - тези на 01.09.2022 г. са на по-
голяма стойност спрямо тези на 29.08.2022 г. Видно от справката се потвърждава, че на
30.08.2022 г. отчетникът не е имал достъп до СТИ. Прехвърлянето на партидата е
извършено по повод депозирано заявление за встъпване в договорни отношения от страна на
ответника „Муасел" ООД и на база съдържащите се данни в КП № 6235535/29.08.2022 г. и
снетите количества ел. енергия от СТИ на дата 01.09.2022 г.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че
по процесния счетоводен документ ДИ № 03259789790/12.08.2022г., издаден за периода от
01.08.2022 до 31.08.2022 г. са приложени правилните цени съгласно тези определени от
КЕВР с Решение № Ц-19 от 01.07.2022г. Към датата на проверката съществуват незаплатени
задължения за ел. енергия и мрежови услуги на стойност 2643,11 лв. за периода от
01.08.2022г.. - 31.08.2022г. и лихви за просрочие по процесната фактура. Неплатената
главницата към 01.02.2023г и 09.02.2023г. е 2643,11 лв. Датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК в PC Варна е 09.02.2023г.Размерът на мораторната лихва от деня следващ
датата на падежа - 09.02.2023г. е 99 ,52лв. Размерът на мораторната лихва към 01.02.2023г. е
106,23 лв. След проверка в счетоводството на ответника „Муасел" ООД се констатира, че
дружеството ответник не е регистрирано по ЗДДС. Фактурата не е осчетоводена. Фактурата
е издадена на дружеството „М.Г.'' ЕООД По данни от „Енерго про Продажби" партидата за
периода от 01.07.2021 г. до 31.08.2022г. се води на „М.Г." ЕООД.
От показанията на разпитания по делото свидетел О. П. се установява, че в наговия
район на отчетник попада бул. С.. На втория етаж има една фирма, която му дава ключ за
мазата. Електромерите са в мазата. Ако тази фирма не работи, събота, неделя, празник или
самата тя не работи него ден, не може да ги отчете. Ако няма достъп до обекта е възможно за
месеца да не бъде отчетен. Като го отчете излиза фактически двойна сметка, за предния и за
този месец. Но те не плащат един месец нищо, защото като няма отчет, няма плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че
ищеца и ответника са а били в договорни отношения за доставка на ел. енергия,
предпоставките дали му основание да начисли процесното количество ел. енергия, че има
качество на доставчик на ел. енергия по партида за обект с абонатен номер ********,
клиентски номер ********, находящ се в гр. В. прикл. МП, за период на потребление от
01.08.2022 г. до 31.08.2022 г., за което е издадена фактура от 14.09.2022г., че в качеството му
доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което е отчетено
при редовен отчет.
Приложими са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014 г. за присъединяване
на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните ел.
мрежи в действащата им редакция за процесния период.
4
Ищцовото дружество черпи правата си на валидни договорни отношения за продажба
на ел. енергия и мрежови услуги за процесния обект въз основа на сключен при общи
условия договор за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение
ОУ061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), ПТЕЕ, Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР.
В настоящия случай дружеството ищец "Енерго – Про Продажби" АД е краен
снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗЕ. Легалното
определение на понятието "потребител на енергийни услуги", дадено в § 41, б. "б" на ДР на
ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а краен клиент по смисъла на § 27, б. "г" е
клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на ЕРП
СеверАД и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за
стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е дал съгласие в нотариално заверена форма, лицето да
бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с "Енерго
– Про Продажби" АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички
фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая
"потребител" на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител,
ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или
носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия-
ответника.
Обстоятелството, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа
освен, че не се оспорва от ответника се установява и от приетия по делото Протокол
№1342291 от 18.04.19г. за монтаж и демонтаж на електромер, от който е видно, че на
посочената дата е монтирано ново СТИ на процесния обект.
В случая от ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът е в
договорни отношения за наем от 20.05.22г. със Строител ЕООД за процесния обект на
потребление находящ се в гр. В., кафе-сладкарница. Представено е и заявление съгласие от
собственика да ЕВРП Север с нот.заверка на подписите рег.№13088/22г. на нотариус
Ж.Тикова рег.№214 на НК за встъпване в договорни отношения на ответника Муасел ООД
с ЕРП Север АД. Подадено е и заявление №6233419/23.08.22г. от ответника до ЕРП Север за
достъп и пренос на ел.енергия през електроразпледелителните мрежи на ЕРП Север АД при
ОУ.
Съгласно чл. 4 от ОУ потребителят на ел. енергия следва да е собственик или
ползвател на обект снабдяван от крайния снабдител с енергия през
електроразпределителната мрежа, срещу възнаграждение. Според чл. 4, ал. 2 от ОУ
"потребител на енергия за стопански нужди" е физическо или юридическо лице,
присъединено към електроразпределителната мрежа, което купува ел. енергия за стопански
нужди. Потребителите са такива, които купуват ел. енергия за собствени битови нужди –
"битов клиент" съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и такива, които
купуват енергията за небитови нужди – "небитови клиенти" съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ.
Анализът на цитираните законови разпоредби обуславя извод, че разграничението на двете
категории потребители е направено на база нуждите, за които електроснабденият имот се
ползва – собствени битови или такива по реализиране на стопанска инициатива и търговска
дейност. И битовите и небитовите клиенти обаче са "крайни клиенти" по смисъла на § 27, б.
"г" от ДР на ЗЕ, тъй като купуват възмездно електрическа енергия за собствено ползване.
С оглед на което съдът приема, че ответника е потребител на ел. услуги за обект с
5
абонатен номер ********, клиентски номер ********, находящ се в гр. В. прикл. МП, за
период на потребление от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г. За да достигне до този извод, съдът
взе предвид и обстоятелството, че на 20.05.022г. в ТР е вписан адрес на управление на
"МУАСЕЛ" ООД - гр. Варна, бул. Сливница № 40.
Спорният въпрос, който следва да бъде изяснен е, дължи ли се от ответника в
качеството му на потребител на енергийни услуги претендираната от ищеца сума, заявена
като неплатени задължения за консумирана електроенергия и мрежови услуги в обекта на
потребление по издадените фактури за процесния период. В случая ищцовото дружество,
като краен снабдител претендира заплащане на фактурирана електрическа енергия мрежови
услуги – достъп до електропреносната мрежа, като компонент, формиращ дължимата цена
на количеството електроенергия, доставена на ответника като потребител- небитов краен
клиент. Легална дефиниция на понятието "Достъп" се съдържа в пар. 1, т. 15 от ДР на
Закона за енергетиката - "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба, а легална дефиниция на понятието
"право на достъп" се съдържа в пар. 1 от ДР на Правилата за условията и реда за
предоставЯ. е на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, приети
от ДКЕВР на 14.10.2013 г. - "Достъп", или "Право на достъп до мрежата" е услуга,
предоставяна от оператора и позволяваща на клиента/производителя да използва
преносната/разпределителната мрежа при условия на сключен договор с оператора и/или
след приемане на общите му условия. Правото на достъп се получава за определен обект,
присъединен към мрежата, съгласно условията на оператора. Достъпът гарантира на
ползвателя получаването на допълнителни и системни услуги, предоставя и от оператора,
съгласно Закона за енергетиката. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Правила за търговия с
електрическа енергия, утвърдени от ДКЕВР / в сила от 26.07.2013 г., действащи към
процесния период/ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. От своя страна
крайният снабдител/ доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа
енергия. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ /Правила за търговия с електрическа енергия/
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените
от комисията цени. Анализът на разпоредбата показва, че са предвидени две хипотези в
зависимост от това дали има отдадена и използвана електрическа енергия и предоставена
мощност, или само предоставена мощност. Тоест, дори да няма реално потребление на
електрическа енергия, крайният потребител дължи заплащане на крайния снабдител цената
за достъп до електроразпределителната мрежа, като част от предоставените мрежови услуги.
Клиентът дължи цената за достъп заради предоставената възможност да ползва
електрическата мрежа за пренос до обекта си, а дали реално ползва електрическа енергия,
или не, е без значение.
Следва да се има предвид, че оспорването на доставката на ел. енергия е бланкетно и
не е придружено с конкретни възражения. Липсват конкретно наведени твърдения в тази
връзка – липсва ли въобще потребление или е потребено по-малко, както и колко е в
действително потребеното. Поради и което с оглед на закрепения в чл. 22, ал. 1 ОУ начин на
отчитане – фактуриране въз основа на предоставени от "ЕРП Север"АД данни за измерено
количество ел. енергия, не може да разколебае доказателствената стойност на справката и
фактурите. Дължимата от потребителя цена се заплаща съобразно количеството
6
консумирана енергия, измерена със средство за техническо измерване след отчитането му.
Несъстоятелно е направеното от ответника оспорване, че като доказателство по
делото ищецът се позовава на издадена от него фактура. Съгласно разпоредбата на член 182
от ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат за доказателство и за лицето,
което ги е водило според тяхната редовност и с оглед преценката на другите доказателства
по делото. Ответникът не е навел възражения за нередовно водено счетоводство у ищеца,
поради което съдът приема, че ищецът съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е доказал
всички релевантни за изхода на спора факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. Отразените в процесната фактура количества ел. енергия са реално доставени от
доставчика и потребени на обекта на ответника, при което и сумите, отразени в тях
отразяват стойността на реално доставената ел. енергия до обекта ползван от ответника за
периода, посочен във фактурата и съответно се дължи заплащането. Ответникът не е
ангажирал доказателства, че доставените количества ел. енергия за периода м.август 2022г.
са различни от отразените във фактурата и в базата данни на дружеството, констатирани при
периодичните месечни отчети.
Сумите, дължими от ответника за предоставени мрежови услуги се начисляват от
"Енерго – Про Продажби" АД на основание чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ, съгласно която клиенти,
регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови
услуги на съответния търговец. Законодателят в чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ е допуснал за
улеснение на потребителя по практически съображения заплащането на всички компоненти
да може да бъде извършено към търговеца, поради което и ищеца "Енерго – Про Продажби"
АД се явява легитимирано лице да получи вземанията.
Както вече беше посочено, ищеца чиято е доказателствената тежест е установил
пълно и главно, че за процесния период собственият на ответника имот – обект на
потребление е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, т. е. същият е имал
правото и техническата възможност да използва предоставената до обекта мощност.
Следователно на осн. чл. 29, вр. с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ ответникът, в качеството си на
потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на "Енерго – Про
Продажби" АД цената за предоставената му мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа", както и за потребената ел. енергия.
Поради изложеното съдът приема, че е налице извършена доставка на ел. енергия по
количество и стойност, начислена от ищеца в процесната фактура. Следователно
предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване.
Законната лихва върху главницата се дължи, считано от подаване на исковата молба в
съда и следва да се присъди от тогава, тъй като в случая не е налице хипотезата на мл.422 от
ГПК, а единствено при хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, защото съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е дал указания за предявяване на
осъдителен иск.
Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото
правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с
решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и
при използване на база данни в компютърен продукт АПИС Финанси, съобразно обявения
лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на
дължимите обезщетения за забава от 176,66 лв. Това е размерът на дължимото обезщетение
за забава върху главница от 2643,11 лв. представляваща лихва за забава за периода от
24.09.2022г. - датата на падежа на издадената фактура до датата на подаване на исковата
молба в съда 04.05.23г. Ето защо и този иск следва да се уважи в претендирания размер от
176 лв.
7
Законната лихва върху главницата се дължи, считано от подаване на исковата молба в
съда и следва да се присъди от тогава, тъй като в случая не е налице хипотезата на мл.422 от
ГПК, а единствено при хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, защото съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е дал указания за предявяване на
осъдителен иск.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът,
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски -
внесена държавна такса в исковото производство 228,55 лв. и 50 лв. в производството по
чл.410 ГПК, 660 лв. за СЕ и 696 лв. адв. възнаграждение или общо 1634,55 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "МУАСЕЛ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна да заплати на
“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, на осн. чл.79 и
чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 2643,11 лв.(две хиляди шестстотин четиридесет и три
лева и единадесет стотинки), представляваща главница за стойността на незаплатени ел.
енергия и мрежови услуги за обект с абонатен номер ********, клиентски номер ********,
находящ се в гр. В. прикл. МП, за период на потребление от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-04.05.23г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
176 лв. (сто седемдесет и шест лева), представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 24.09.2022 г. до 04.05.2023г.
ОСЪЖДА "МУАСЕЛ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна да заплати на
“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата от
1634,55 лв. (хиляда шестстотин тридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки), на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8