№ 1652
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110163261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба, насочена против И. Т. В., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:
1845.85лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2017г. – м.
04.2020г., за обект с абонатен № 95908, представляващ ап. 13, находящ се в /АДРЕС/,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на сумата, 232.50лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г.
– 26.02.2021г., 19.85лв. – дялово разпределение за периода м.09.2019г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на сумата и 1.95лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2019г.
– 26.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14445/2021г, по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от
дружеството „Б.“ О., която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор /молба/, с който се излагат
1
съображения, че всички суми дължими се към ищцовото дружество са погасени, като
се прилага платежен документ.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С Молба вх. № 215926/13.10.2022г. /л.107/ ищцовото дружество сочи, че с
плащания в хода на процеса на сумата от 2595.15лв. ответникът е погасил всички
задължения за главница, мораторна лихва и съдебни разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което твърдение се потвърждава от приложените към
отговора на исковата молба копия на платежни документи. Наведените в молбата
доводи се потвърдиха от процесуалния представител на ищеца и в проведеното на
27.01.2023г. открито съдебно заседание, в което същият заяви, че сумите са платени.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Наведените доводи от ищеца, че сумите са платени в хода на процеса,
обуславя извода, че предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като
погасени чрез плащане.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/ срещу И. Т. В., ЕГН
**********, с адрес: /АДРЕС/, обективно кумулативно съединени установителни
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите както следва: 1845.85лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.07.2017г. – м. 04.2020г., за обект с абонатен № 95908,
представляващ ап. 13, находящ се в /АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2021г. до окончателно изплащане на
сумата, 232.50лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 26.02.2021г., 19.85лв. –
дялово разпределение за периода м.09.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2021г. до окончателно
изплащане на сумата и 1.95лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2019г. –
26.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14445/2021г, по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2