Р Е Ш Е Н И E
№ 199
гр.А., 27.11.2017
година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият
районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели :
…...………………
Членове : ….....……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието
на прокурора………………, като разгледа докладваното от съдията Джанкова гр.
дело № 501 по описа
за 2 017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на С.И.И., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***-десен против Ф.Х.С., ЕГН **********,***
и Ж.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.69 от Закона за наследството ЗН), вр. с чл.34 от Закона за собствеността (ЗС) - за делба на съсобствен на страните недвижим имот, подробно описан в исковата молба: Дворно място, с площ към момента от 197 кв.м., съставляващо УПИ V-2107, в кв.109 по плана на гр.А., обл.Б., при граници: от двете страни – улици, УПИ ІV-2120, УПИ VІ-2108, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда, масивно жилище, състоящо се от две стаи и санитарен възел, търпим обект по § 16 от ЗУТ и два търговски обекта – гараж и обущарска работилница, при квоти, както следва:
За дворното място:
- 88,65/197 идеални части за ищеца;
- 108/197 идеални части общо за ответниците;
За къщата:
- 3/8 идеални части за ищеца;
- 5/8 идеални части общо за ответниците;
За масивното жилище зад къщата, състоящо се от две
стаи със санитерен възел и за търговските обекти – гараж и обущарска работилница:
- ½ идеална част за ищеца;
- ½ идеална части общо за ответниците;
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответницата. Заявени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът, чрез адв.М.К. - БАК поддържа претенцията си. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор адв.З.К. от БАК, действащ в качеството на пълномощник на ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч.,
оспорва основателността на иска за делба. Излага становище, че процесният имот е бил придобит по давност не от общия им с
ищеца наследодател С. А. (дядо на страните), а от Х. И.С. – наследодател (баща)
единствено на ответниците. Заявяват възражение по
чл.79 от Закона за собствеността ЗС при условията на присъединена давност по
чл.82 и чл.83 от ЗС, считано от 1991 година, като твърдят, че към момента на
предявяване на иска са еднолични собственици на имота, предмет на делбата,
поради което молят за отхвърляне на иска. Алтернативно и в случай на допускан делба на имота излагат становище, че броят на сградите не
съответства на представените документи за собственост – Нотариален акт № 185,
том ІV, дело № 119/1970г. и актуалната скица на имота. Извън изложените съображения сочат, че
неправилно в исковата молба са изчислени квотите по отношение собствеността на
дворното място. Изразяват готовност за решаване на спора по споразумение. Не
оспорват представените от ищците доказателства, като също представят писмени
доказателства и заявяват доказателствени искания. В
съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.З.К.
– БАК поддържат направеното възражение за придобивна
давност, изтекла в полза на наследодателя им Х. И.С.. Ето защо и молят за
отхвърляне на предявения иск за делба или за допускането й при законовите квоти.
Делото е за делба по реда на чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.34 от Закона за собствеността (ЗС) вр. с чл.69 от закона за наследството ЗН) и е във фазата
на допускането й.
Исковата претенция намира правно основание в чл.34 от Закона за собствеността (ЗС).
С оглед
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.69 от Закона за наследството ЗН), вр. с чл.34 от Закона за собствеността (ЗС) - за делба на съсобствен на страните недвижим имот, подробно описани в исковата молба: Дворно място, с площ към момента от 197 кв.м., съставляващо УПИ V-2107, в кв.109 по плана на гр.А., обл.Б., при граници: от двете страни – улици, УПИ ІV-2120, УПИ VІ-2108, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда, масивно жилище, състоящо се от две стаи и санитарен възел, търпим обект по § 16 от ЗУТ и два търговски обекта – гараж и обущарска работилница. Ищецът твърди, че съсобствеността се е формирала по наследство, тъй като имотът е бил собственост на общия за страните наследодател – техен дядо – С. И. А., починал на 23.07.1991година. Представя документ, удостоверяващ придобивния способ за наследодателя – в случая Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том І –ви, дело № 98/1945 г., ведно със Записка за вписване № 77/19.05.1945г. на А.ки околийски съдия. Представя също така и копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185, том ІV – ти, дело № 119/1970 г. на АРС, по силата на който С. А. продава на сина си и баща на двамата ответници Х. С.И. част от процесния имот – 50/521 ид.ч. от дворното място и ¼ ид.ч. от построената в него жилищна сграда. Съгласно представените и неоспорени от страните у-ния за наследници №№ 1822/10.05.2017г. на Община А. и 88/10.05.2017г. Община Камено, наследодетелят С. И. А. е оставил двама законни наследника - синовете си Х. С.И., баща на ответниците и И. С.И., чийто син е ищеца С.И.И.. Предвид изложеното съдът намира за безспорно доказано, че негови единствени законни наследници са страните по делото, наследяващи по права на заместване наследствените дялове на своите починали бащи.
По
отношение на направеното възражение за изтекла в полза на ответниците
придобивна давност, съдът намира, че същото е
разгледано като процесуално допустимо в делбения
процес, но при така събраните писмени и гласни доказателства, е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:
Правото на собственост по давност върху недвижим имот съгласно чл.79, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), както правно (при условията на присъединено от собствения си наследодател и баща Х.С.И. владение по чл.82 и чл.83 от ЗС), ответниците обосновават възражението си, се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В конкретния случай следва да се отчете на първо място презумпцията, че всеки от един от наследниците владее за всички до момента, от който не започне да демонстрира, че владее само за себе си, отблъсквайки останалите съсобственици. В конкретния случай всички разпитани свидетели – Ж. Ж., В. Й., И.ка С. и Щ. П. са категорични, че Х. С.И. е имал прекрасни отношения както с брат си И. С., така и с племенника си С.И., помежду им не е имало никакви спорове относно ползването на бащиния имот. В него е живеел постоянно бащата на ответниците, но брат му И. С. и племенника му периодично го посещавали, а в различни времеви периоди дори живеели в имота. Ищецът С.И. ремонтирал и обзавел през 1997-98г. една стая в процесния имот, където държал собствени вещи, подпомагал чичо си в ремонтни дейности по поддръжка на къщата, вземал наем за работилницата в дворното място. В този смисъл свидетелските показания кореспондират напълно с представените писмени доказателства – договори за наем от 2013, 2014, 2015 и 2016г., сключени от името на ищеца С.И., както и квитанции за заплащани местни данъци и такси.
При така установената фактическа
обстановка и неоснователност на възражението за давност в постъпилия
отговор от страна на ответника, съдът
намира за установена съсобствеността на съделителите относно процесния имот дворно място, ведно с находящите
се в него постройки.
ДОСЕЖНО
ДЕЛБЕНИТЕ КВОТИТЕ:
Съдът при определяне на
делбените квоти за всеки от съделителите се съобрази с представените по делото
доказателство досежно собствеността, включая Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 185, том ІV – ти, дело № 119/1970
г. на АРС, съгласно който акт дядото на страните С. А. продава на сина си и баща на двамата ответници Х. С.И. част от процесния
имот – 50/521 ид.ч. от дворното място и ¼ ид.ч. от построената в него жилищна сграда. Ето защо и на
основание чл.5 от Закона за наследството счита, че с оглед изложеното делбата
следва да бъде допусната при претендираните квоти като
се отчете, че ответниците наследяват при равни дялове
самостоятелно 50/521 ид.ч. от дворното място и
¼ ид.ч. от построената в него жилищна сграда,
а по отношение на останалата част от имота - общо ½
ид.ч. и
½ ид.ч.
е в дял на ищеца, който наследява по право на заместване собствения си баща И. С.И.,
т.е. математически изчислени дяловете на страните са, както следва:
За дворното място:
- 88,65/197 идеални части за ищеца С.И.И.;
- 108/197 идеални части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч.;
За къщата:
- 3/8 идеални части за ищеца С.И.И.;
- 5/8 идеални части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч.;
За масивното жилище зад къщата, състоящо се от две
стаи със санитерен възел и за търговските обекти – гараж и обущарска работилница:
- ½ идеална част за ищеца С.И.И.;
- ½ идеална части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч.;
Водим
от изложеното по-горе съдът счита, че следва да бъдат допуснати до делба
процесните имоти при посочените квоти, поради което
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА извършването на
съдебна делба между съделителите: ищеца
С.И.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***-десен и ответниците Ф.Х.С., ЕГН **********,*** и Ж.Х.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, по отношение на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, с площ към момента от 197 кв.м., съставляващо УПИ V-2107, в кв.109 по плана на гр.А., обл.Б., при граници: от двете страни – улици, УПИ ІV-2120, УПИ VІ-2108, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна сграда, масивно жилище, състоящо се от две стаи и санитарен възел, търпим обект по § 16 от ЗУТ и два търговски обекта – гараж и обущарска работилница, при квоти, както следва:
За дворното място:
- 88,65/197 идеални части за ищеца С.И.И.;
- 108/197 идеални части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч.;
За къщата:
- 3/8 идеални части за ищеца С.И.И.;
- 5/8 идеални части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч.;
За масивното жилище зад къщата, състоящо се от две
стаи със санитерен възел и за търговските обекти – гараж и обущарска работилница:
- ½ идеална част за ищеца С.И.И.;
- ½ идеална части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч.;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :