Р Е Ш Е Н И Е
№127
гр. Кюстендил, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
и при участието на
съдебен секретар Р. С., като разгледа докладваното от младши
съдия С. Навущанова в.гр.д. № 108 по описа на
ОС- Кюстендил за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 559 от 30.11.2018 г., постановено по гр.дело № 1308/2018 г.,
Дупнишкият районен съд е осъдил, на осн. чл. 45 от ЗДД, Д.В.К. да заплати на Ю.
Г. Д. сумата от 1315 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
деяние по чл. 316 от НК, ведно със законна лихва и деловодни разноски в размер
на 300 лева.
Постъпила
е въззивна жалба от Д.В.К., чрез процесуалния му представител адв. Е.А., с която се оспорва изцяло
постановения от първата инстанция съдебен акт. Поддържа се, че решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Изтъква
се, че правните и фактическите изводи на съда не кореспондират със събраните по
делото доказателства и че приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава. Акцентира се на обстоятелството, че съдът е проявил
едностранчиво поведение като е кредитирал и обсъдил само доказателствата, които
подкрепят тезата на ищеца. Сочи се, че неправилно ДнРС не е взел предвид и не е
кредитирал приложения по делото договор за отдаване е под наем на земеделска
земя, находящ се на лист № 43 от ДП 614/2017 г., от съдържанието на който се
установява, че страните са се споразумели за заплащане на наемна цена в размер
на 6 (шест) лева за декар. В тази връзка твърди, че евентуалната вреда от
невъзможността на ищеца да отдаде под наем имота на съпругата си би се
равнявала на сумата от 45 (четиридесет и пет) лева, която сума ищецът би
получил, ако процесният договор бе регистриран в Общинска служба „Земеделие“-
гр. ***.
На
тази база се иска да бъде отменено изцяло постановеното от ДРС решение и да
бъде постановено от въззивната инстанция ново, с което да бъде изцяло
отхвърлена претенцията на ищеца, евентуално да бъде уважена частично за сумата
от 45 (четиридесет и пет) лева. Релевирано е и искане за обявяване на решението
за нищожно на осн. чл. 270, ал. 1 от ГПК. Не са въведени искания по
доказателствата. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
В
законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил е отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Ю. Г. Д..
В открито съдебно заседание въззивникът,
чрез представителя
си по пълномощие- адв. А., поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения. Пледира за отмяна на решението и да бъде осъдена въззиваемата страна да
заплати сторените
пред ДнРС разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно
призовна, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.
Във въззивното производство не са събрани
нови доказателства.
Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
както и служебно направената констатация, че исковата молба, по която е било
образувано делото, е нередовна, която нередовност не е била отстранена във
въззивното съдебно производство въпреки изричните указания, обективирани в определение от 12.03.2019
г., постановено по
настоящото дело и предоставен
на ищеца достатъчно дълъг срок, счита, че следва да намери приложение нормата
на чл. 129, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
С
определение от 12.03.2019 г., настоящия съдебен състав, при извършване на
служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 4 от ГПК и при съблюдаване на
задължителните указания, визирани в т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като
без да я повтаря, представлява нейно продължение и на осн. чл. 127, ал.
1 от ГПК е оставил без движение искова молба с вх. № 8444 от 27.06.2018 г., депозирана от Ю. Г. Д., ЕГН **********
срещу Д.В.К., ЕГН **********, по която е
образувано гр.дело № 1308 по описа на Дупнишкия районен съд за 2018 г., по което е постановено решение № 559 от 30.11.2018 г., предмет на настоящата
въззивна проверка по в.г.д. 108 по описа на КнОС за 2019 г. Указал е на ищеца Ю. Г. Д., в
едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за
другата страна да уточни исковата молба, като посочи: дали претендира
имуществени вреди, вследствие от това, че е лишен от възможността му да ползва
и получава добиви от процесния имот или такива настъпили в резултат на
невъзможността му да отдава под аренда последния; да уточни по вид, размер и
период в какво се изразяват претендираните имуществени вреди; да посочи фактическите
основания за насочване на иска против ответника и конкретизира кой е
незаконосъобразния акт, действие или бездействие на ответната страна, по повод
на който се претендира обезщетяване на вреди. Указани са и неблагоприятните
последици от неизпълнение на указанията в срок, а именно, че решението, предмет
на настоящата въззивна проверка ще бъде обезсилено, а производството
прекратено.
Определението
е връчено на процесуалния представител на ищеца Ю. Г. Д.- адв.
Е.Д. на 19.03.2019 г. В рамките на дадения от КнОС едноседмичен срок не е
постъпила молба за отстраняване на констатираните нередовности по предявената
искова молба.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо.
Дадената от ищеца по делото правната
квалификация не обвързва съда. Съдът сам квалифицира правно иска, с който е
сезиран въз основа на изложените фактически обстоятелства и формулиран петитум,
които индивидуализират спорното право, предмет на делото, с каквато цел са и
указанията, дадени от въззивната съдебна инстанция с определение от 12.03.2019 г. Когато исковата молба не отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК - относимите факти към спора не са посочени
или са посочени неясно, липсва петитум или същият е формулиран неясно, поради
което и съдът следва да остави исковата молба без движение като укаже на
страната да отстрани визираната нередовност.
Действително първостепенният съд не е дал указания на ищеца по отстраняване нередовността
на исковата молба.
Това е основание въззивната
инстанция, след като
констатира наличие на такава нередовност да стори това. В този смисъл са и мотивите към т. 2 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в което се прие,
че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната
инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на
страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е
длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище
относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата
инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено
(непълно) въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на
възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и
доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на
въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването
на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Индивидуализацията на спорното право се
извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва
да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК изисквания. За
редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване
на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на
спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на
исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК съдът
трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 от ГПК като предостави
възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно
формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата
молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Процесуалните действия по чл. 129,
ал. 2 от ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на
неблагоприятните последици по, ал. 3 на същия текст. Когато недостатъците на
исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният
съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и
задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по
гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при действието на ГПК от
2007 г. В същия смисъл са и указанията, дадени в мотивите към т. 5 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Такъв е и настоящият случай. Изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства са неясни и недостатъчни за определяне на точната правна квалификация на предявените от ищеца
искове. Не се установява и какво точно е искането от съда, заявено от ищеца за
защита на нарушено негово право. Недопустимо е съдът да презюмира както
обстоятелствата, така и искането по исковата молба. Последните следва да са
ясно и недвусмислено посочени от ищеца. В обстоятелствената част на
депозираната искова молба ищецът е изложил твърдения за причинени от страна на
ответника имуществени вреди, като го е лишил от възможността през 2017 г. да
обработва собствения си имот или да го отдаде под аренда, като по този начин са
му нанесени имуществени вреди в размер на 3000 лева – сума, която обичайно е
получавал от добива на този имот. В петитума на подадената искова молба пък е
поискал да бъде осъден ответникът К. да му заплати сумата от 3000 лева,
представляваща нанесени му имуществени вреди от извършено от него престъпление
по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, ведно със законна лихва, считано от
подаване на исковата молба. По
изложените съображения въззивният съд е дал подробни указания на ищеца. Същевременно го е уведомил и за неблагоприятните за
него правни последици от неизпълнението на съдебните указания.
Независимо от предоставения срок за
изпълнение указанията на въззивния съд, ищецът –въззиваема страна, не е отстранил конститираните нередовности по депозираната от него
искова молба. Не е уточнил дали претендира вреди от невъзможността му да ползва
имота и да получва добиви от него или от невъзможността му да го отдава под
аренда. Не е посочил и в какво се изразява твърдяното неправомерно действие или бездействие на
ответната страна. Дали
твърдяното действие/бездействие
или акт е правомерно или не ще
прецени съдът, но ищецът е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, каквото последният не е направил до постановяване на настоящия съдебен акт. Не е отстранена и другата констатирана
нередовност на исковата молба, тъй като въззиваемата страна- ищец не е конкретизирала в какво се изразяват претендираните имуществени вреди. Същите не са уточнени по вид,
размер и период, както е подробно указано в определението, постановено от
настоящия съдебен състав.
С даването на указания и предоставянето на
срок за изпълнението им, съдът е изчерпал процесуалните възможности за
отстраняване на нередовностите на исковата молба, но тя е останала нередовна,
поради процесуалното бездействие на ищеца. Съответно, постановеното по
нередовна искова молба първоинстанционно съдебно решение е недопустимо. Поради
изложените съображения първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото - прекратено.
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 81 и чл. 273 от ГПК, във
връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК въззиваемата страна Ю. Г. Д. следва да бъде осъдена да заплати на въззивника Д.В.К. сумата от 405
лева, представляваща сбор от следните суми: 25 лева – държавана такса за
въззивно обжалване и 380.00
лв. - реално направени разноски за платено
адвокатско възнаграждение пред първата съдебна инстанция.
Съобразно императивната разпоредба
на чл. 280, ал. 3, т.1 не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела.
Така мотивиран и на основание чл. 270, ал.
3, изр. 1 от ГПК, Кюстендилският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 559 от 30.11.2018 г., постановено по гр.дело № 1308 по описа
на Дупнишкия районен съд за 2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА
Ю. Г. Д., ЕГН
**********, с пост. Адрес: ***
да заплати на Д.В.К., ЕГН **********, с пост. Адрес: *** сумата от 405.00
(четиристотин и пет) лева, сторени разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.