№ 94
гр. П., 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200188 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на М.
П. П. от гр.В., чрез пълномощник адв.Б. К. от АК-Б., против НП № **** г. издадено от Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., с което и наосн. чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ за това, че „на
04.08.2022 г., в 17.56 ч., на път ІІ-51 км48, в посока ***, на входа на гр.П., управлявал и извършвал превоз на
товари (пелети шрот) със съчленено пътно превозно средство с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“ с рег.
№В 8078 ТХ и полуремарке с три оси с рег.№ В 5263 ЕН. При направеното измерване с техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и
ролетка 1301/18 (5 м), е констатирано следното:
1.Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е 15.100 т, при
максимално допустимо натоварване 11.5 т. съгласно чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от Наредбата; 2. При
измереното разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварване на ос, на тройната ос на полуремаркето
на ППС е 29.900 т, при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т, съгласно чл.7,ал.1, т.3, б.”б”
от Наредбата, като превишаването е с 5.900 т“ – нарушение по чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с
чл.8,ал.2,чл.8,ал.1 и чл.37,ал.1,т.1,пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В депозираната подробно мотивирана жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди,
че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Прави се
алтернативно искане за изменение на НП и намаляване на наказанието към възможния минимум. В с.з.
жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява, постъпила е молба от адв.Б. К. от БАК, с
която поддържа изложените първоначални съображения в жалбата, дава съгласие за разглеждане на делото в
негово и на доверителя му отсъствие и моли за отмяна на издаденото НП, претендират се направените разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, чрез процесуалния си представител юк Станислава
Стаменова оспорва жалбата, пледира за потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно,
представя подробни писмени бележки.
Районна прокуратура Търговище, ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
1
преценени поотделно и тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На
04.08.2022 г. служителите на АПИ Т. Н. М. и К. К. осъществявали контрол над движещите се по път, отворен за
обществено ползване ІІ-51 превозни средства, по отношение максимално допустимо общо тегло, осови
натоварвания и габаритни размери на натоварените ППС. Двамата били застанали на км48, на входа на гр.П., като
за целите на осъществявания контрол били снабдени с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел *** и ролетка 1301/18 (5 м). В 17.56 ч. длъжностните лица спрели за проверка
съчленено пътно превозно средство с пет оси: МПС с две оси – марка „Скания“ с рег.№ В 8078 ТХ и
полуремарке с три оси с рег.№ В 5263 ЕН, което се движело в посока гр.Бяла- гр. П.. Влекачът и полуремаркето
били собственост на „Транс груп България 1“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В. /копия от СРМПС
л.22/ и управлявано от жалбоподателя М. П. П. /копие от лична карта л.23/. Водачът по-рано съшият ден бил
натоварил в камиона и полуремаркето с пелети шрот по маршрут гр.В.-гр.Полски Тръмбеш и обратно. При
извършената проверка, актосъставителят М. посредством ролетка и мобилна електронна везна извършил
замерване на товара, при което установил, че: 1. Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на
ППС е 15.100 т, при максимално допустимо натоварване 11.5 т. съгласно чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от Наредба № 11/
03.07.2001 г. на МРРБ, и 2. При измереното разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварване на ос, на
тройната ос на полуремаркето на ППС е 29.900 т, при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т
съгласно чл.7,ал.1, т.3, б.”б” от същата Наредба, като констатираното превишаване е с 5.900 т. За извършеното
измерване, в 17.56 ч. била издадена кантарна бележка-протокол (приложен, л.21), която била подписана лично от
водача без забележки. Веднага след това бил съставен и АУАН № 0008982 (приложен л.19) за нарушение по
чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.8,ал.2,чл.8,ал.1 и чл.37, ал.1, т.1,пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, с който водачът П. също бил запознат и го подписал без възражения, като допълнителни писмени такива
не постъпили и в 7-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При така установеното, Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., с издал атакуваното в настоящия процес НП № 7840/02.09.2021 г.,връчено лично на
08.09.2022 г. /известие за доставяне, л.15/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени
към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от показанията в с.з. на актосъставителя М.,
като видно от наведените в жалбата доводи, същата не се оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е
частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно
лице по чл.56,ал.2,т.1 от ЗП, оправомощено от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” - т.1 от
Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. (приложена л.28), а атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в
съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила – предвид и това, че съгл. чл.56,ал.3,т.1 ЗП
наказателните постановления се издават от упълномощено от УС на агенцията длъжностно лице, каквото
несъмнено е Виолета Богданова Асенова– началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., съгласно
приложената /л.27/ Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. издадена от председателя на УС на АПИ, с която са й
делегирани правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН. От допълнително
приложените в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установява, че използваните при проверката
технически средства съответстват на нормативните изисквания, тъй като са преминали успешно периодичната
проверка за техническа годност. Наред с това са представени и убедителни доказателства във връзка с
одобряването на типа на използваната при проверката електронна преносима везна, респ. начина и на работа,
както и протокол /л.63/ за проверка издаден от БИМ. Подобна документация е приложена и относно използваната
ролетка.
С оглед установените в хода на извършената проверка обстоятелства съдът намира, че правилно
2
както в АУАН, така и в НП на констатираното при проверката административно нарушение е дадена правна
квалификация по чл.139,ал.1, т.2,пр.3 ЗДвП, който въвежда задължение към движещите се по пътя превозни
средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. От друга страна, съгласно чл.7,ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално
натоварване за натоварванията на ос за единична задвижваща (2ра) ос на ППС е 11.5 т., докато измереното
натоварване е т.а. с пневматично окачване е било 15.100 т, т.е. налице е превишение с 3.600 т. По същият начин,
съгласно чл.7,ал.1, т.3,б.”б” от цитираната Наредба допустимото максимално натоварване за натоварванията на ос
на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета е 24 т, докато управляваното от жалбоподателя е било
натоварено с 29.900 т, т.е. налице е претоварване от 5.900 т – превишаване, за което водачът П. не е представил
доказателства за издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя или за платена дължима такса за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция за „извънгабаритни ППС“, дадена в §1, т.1
ДР на цитираната по-горе Наредба № 11/2001г. на МРРБ, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС
по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3, извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории: М2,
М3 и техните ремаркета от категория О и N2, N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4. От приложените по
делото доказателства касаещи вида на ППС не е спорно, че процесното пътно превозно средство – МПС с две
оси – влекач марка „Скания“ с рег.№ В 8078 е от категория N3, а прикаченото полуремарке с три оси с рег.№ В
5263 ЕН е от категория О4.
Видно от приложеното НП, наложеното административно наказание глоба е с правно основание
чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер от 500 до 3000 лв. за водач, който без да
спазва установения за това ред, управлява ППС с … натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от
МРРБ. Съдът намира, че е налице че е налице пълно съответствие между фактическата обстановка, констатирана
от контролните органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП. Съобразявайки
изложеното по-горе, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП,
във вр. с чл.8,ал.2,вр. с ал.1 и чл.37,ал.1,т.1 пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ доколкото на посочената
дата и час управлявал тежко ППС по път отворен за обществено ползване без разрешение от администрацията
управляваща пътя. От субективна страна деянието е извършено по умишлено, под формата на евентуален умисъл
(по смисъла на чл.7,ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.11,ал.2,пр.2 от НК), тъй като жалбоподателят несъмнено е бил
запознат количеството натоварен дървен материал преди започване на превоза, доколкото е присъствал на
неговото товарене, с което априори се опровергава възможността за изключване на умисъл. Налице е и вторият
критерий – задължение за предвиждане на неправомерния резултат тъй като нарушителят като водач на тежко
ППС е бил длъжен да се движи по път отворен за обществено ползване ІІ-51 само след съответно предварително
специално разрешение, с което той безспорно не се е бил снабдил към датата на извършване на превоза.
От друга страна съобразявайки посоченото по-горе и направеният правен извод, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното в АУАН и НП административно нарушение
съдът счита, че административно наказващият орган не се е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
като е определил наказанието в размер над минималния, предвиден в чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от ЗДвП – размер, който
се явява несъответен на извършеното първо нарушение от този вид, неговата обществена опасност и личната
обществена опасност на нарушителя, поради което следва да бъде намалено, за което основателно се претендира
в жалбата. Съдът намира за необходимо за пореден път да напомни на АНО, че когато определя по-тежко по
размер наказание е длъжен /по арг. от чл.27,ал.2 от ЗАНН/ да вземе предвид и имотното състояние на нарушителя,
както и разбира се да изложи конкретни мотиви относно тази си преценка. Това задължение на АНО е дължимо от
него ПРЕДИ да наложи наказанието и в негова тежест е да докаже, че посоченото обстоятелство е изследвано,
респ. отчетено, и че наложения размер на наказанието е съобразен с него /виж в т.см. р.№ 118 от 16.09.2016 г. по
кнахд № 96/2016 г. и р.№ 21/16.02. 2018 г. по кнахд № 158/2017 г. на ТАС/. В приложеното по делото възражение
на АПИ /л.51/ в този контекст се сочи, че нарушителят е представил трудов договор, нарушението е за пръв път,
като не са налице други писмени доказателства смекчаващи неговата вина, а същевременно е наложена санкция
близо до максималния размер. Съобразявайки конкретните обстоятелства във връзка с констатираното нарушение
и значителното претоварване на ППС, съдът намира, че не са налице обстоятелства, които допълнително да
завишават обществената опасност на деянието до степен, обуславяща налагане на административно наказание в
3
този изключително завишен размер. Ето защо съдът намери, че наложеното наказание в размер на 2500 лв. следва
да бъде намалено на 1000 лв. /хиляда лева/ - размер, в който наказанието съответства на критериите по чл.27 от
ЗАНН и съдържа нужния потенциал за постигане целите по чл.12 от ЗАНН.
По отношение претенцията за присъждане на разноски съдът намира за необходимо да посочи следното:
В настоящата си редакция чл.63,ал.3 от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК, а съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В нормативната уредба липсва разпоредба уреждаща
присъждането на разноски при изменение на НП, в частност при намаляване размера на наложената санкция.
Настоящият състав застъпва становището, че доколкото е доказан състава на извършеното административно
нарушение и доколкото е редуциран само наложения размер на санкцията /т.е. жалбата е частично основателна/,
не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя тъй като реално АНО успешно е доказал в процеса
осъществяването на нарушението /в т.см. виж и опр.№ 6/01.04.2021 г. по кнахд № 21/2021 г. на ТАС/.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.7,т.2, вр. с ал.2,т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП № **** г. издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., с което и на осн.
чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на М. П. П. от гр.В., ул.“*** действащ чрез
пълномощник адв.Б. К. от АК-Б., със съдебен адрес гр.Б., ул.“*** е било наложено административно наказание
глоба в размер на 2500 лв. за извършено на 04.08.2002 г. в 17.56 ч. на път II-51 км48 нарушение по
чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.8,ал.2,чл.8,ал.1 и чл.37,ал.1,т.1,пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ГЛОБА на 1000 лв. (хиляда
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4