РЕШЕНИЕ № 621
гр. Пловдив, 03.12.2018
г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 11 октомври 2018
г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 689/2016 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Осъдителни искове
с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ и 86 от ЗЗД.
Ищецът -
едноличен търговец Е.Г.Д.Р./D.R.Е.G./ ДДС № ********, регистриран в гр. **, адрес: ****, моли
ответното дружество „КЕВИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Константин
Величков“ № 65, п.к. 4000, район Централен, да бъде осъдено да му заплати 29 232.50 евро с левова равностойност – 57 173.80 лв.,
представляващи неизплатен остатък от стойността на продадени, но незаплатени
машини и оборудване за промишлено пране, от които:
- 22 232.50 евро с левова равностойност
43 482.99 лв.– неизплатен остатък от стойността на продадени, но
незаплатени машини и оборудване за промишлено пране по ф. 11994/13.5.14 г.;
- 7 000
евро с левова равностойност 13 690.81 лв. – представляващи стойността на незаплатени
контейнери за пране по ф. 11996/13.5.14 г.
Претендира присъждане на разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Твърди се в
исковата молба, че в условията на търговски правоотношения в периода март 2014
– май 2014 ищецът е продал на ответното дружество движими вещи, за които са
издадени фактури №№ 11926/27.3.14, 11951/5.4.14, 11961/17.4.14, 11963/28.4.14,
11994/13.5.14, 11995/13.5.14, 11996/13.5.14, като общата стойност на
продадените машини и оборудване възлиза на 143 930 евро.
От страна на
ответника били осъществени плащания в общ размер на 114 697.50 евро, като
оставали непогасени задължения в размер на 22 232.50
евро по ф. 11994/13.5.14 г. и
7 000 евро по ф. 11996/13.5.14,
за които суми се претендира да се постанови осъдително решение в полза на
ищеца, като се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
– 21.10.16 г.
Ответната страна признава
наличието на търговски отношения между страните по продажба на машини и
оборудване, във връзка с които са издадени описаните в исковата молба фактури.
Възразява се обаче, че падежът на претендираните по
делото вземания не е настъпил, тъй като е отстрочен по волята на страните и
поставен в зависимост от настъпване на определени условия, които не са се
сбъднали и до настоящия момент.
Твърди се, че закупените машини и оборудване по ф.11994 не съставляват отделни и
самостоятелни функциониращи вещи, а са съставни части на една обща вещ –
гладачна / сгъваща линия Lapauw втора употреба, състояща се от подавачка, каландър и
сгъвачка. На ответника била показана такава предлагана от ищеца машина в гр.
Билефелд, която била в перфектно състояние, с високо качество на услугата и
продуктивност, необходими за осъществяване на дейността по промишлено гладене и
сгъване. В тази връзка се заявява, че вещите по ф. 11951, 11961, 11995 и
11996 са за вещи извън описаната
гладачна/сгъвачка, като по за първите три
фактури страните нямат претенции
една спрямо друга, а по отношение на вещта по ф. 11996 – контейнери – плащането е отсрочено по волята на страните и
поставено под условие от изпълнение на
определени насрещни задължения на ищеца.
Твърди се, че съобразно първоначалната уговорка плащането
на цената на гладачната линия е следвало да се извърши на три вноски:
– 31 478.85
евро – 30 % от цената – авансово,
- 47 218.28
евро - 45 % от цената – преди транспорт
- 26 232.38
евро – 25 % от цената - след пускане в
експлоатация на вещта.
Доставката и пускането в експлоатация следвало да се
извърши непременно в срок до 11.5.14 г. – изрично уговорен срок с оглед
характера на извършваната дейност от ответника и стартиране на летния сезон по
българското Черноморие.
Ответникът превел първите две вноски своевременно
съответно на 27.3.14 и 30.4.14, но от страна на ищеца не последвало точно изпълнение,
тъй като била доставена вещ, различна от поръчаната /първоначално показаната/ -
само гладачният валяк бил същият, а останалите елементи били различни. Доставените компоненти от гладачната машина
се оказали несъвместими, поради което вещта не могла да заработи до уговорения
срок – 11.5.14. От страна на ищеца били
подменени доставените подавачака и сгъвачка, но въпреки това вещта не могла да
премине към качествен и продуктивен режим на работа. Били установени редица
недостатъци и дефекти, подробно посочени в отговора на исковата молба поотделно
за подавачка, сгъвачка и каландър. Представители на ищеца направили опит да
отстранят множеството недостатъци и дефекти, но безуспешно, като след
няколкодневен престой на мястото, където е ситуирана машината, го напуснали,
оставяйки ответника с една
нефункционираща качествено и продуктивно вещ в началото на летния сезон при
подписнаи от ответника договори с клиенти за извършване на услуги по изпиране,
изсушаване и гладене, във връзка с които била закупена вещта. Били отправени
многократни покани до ищеца да изпрати отново свои представители, които да
поправят и пуснат в експлоатация вещта, на които ищецът не се отзовал, след
което ответникът предприел опити да отремонтира вещта със свои работници и
средства и чрез трети лица. Независимо от това, вещта продължавала да спира по
време на работа, а когато работи, работела при минимална част от своята
продуктивност, с изключително лошо качество и при огромен и недопустим разход
на природен газ и почти ежедневни проблеми и дефекти.
Във връзка с горните проблеми ответникът отново приканил
ищеца да изпълни реално задълженията си по договора и да отстрани всички
дефекти и недостатъци в минимално необходимия технологичен срок за това. В тази
връзка между страните било подписано споразумение на 21.10.14 г. в
Мьонхенгладбах, Германия, съгласно което страните се съгласили плащането на
остатъчните задължения по ф. 11994 и 11996 да бъде отложено след настъпване на
условия и изпълнение на насрещни задължения на ищеца, а именно:
- 15 000 евро след почистване, подлагане на проверка и
регулиране на горелките с оглед на разхода на валцовата гладачка и редовно
пускане в експлоатация на гладачната/сгъващата линия;
- 15 000 евро –
след стартиране на сезонния бизнес /т.е. лятото на 2015/ и след непрекъснат
двуседмичен режим на работа в присъствието на служител на ищеца.
Твърди се от ответника, че тези задължения не са
изпълнени от ищеца, при което не са настъпили условията за плащане на
процесните задължения.
Отделно от горното, на самостоятелно основание,
възразява, че не дължи плащане на процесните суми, тъй като ищецът е доставил
вещ, различна от оферираната. Освен това не било спазено изискването вещта да е
проверена и обслужена, с минат технически преглед.
Ищецът оспорва
горните възражения, като заявява, че липсва двустранно подписан протокол,
установяващ изброените в отговора на ответника дефекти, както и че самото
изброяване е некоректно – като дефекти са включени ремонт и профилактика на
части и компоненти. Възразява, че
договорът не е развален, като в случай, че купувачът установи множество дефекти
именно това би било логичното действие – да поиска разваляне на сделките и
връщане на платените суми. Напротив, машините и оборудването работили и към
настоящия момент.
Съдът приема за основателни доводите на ответника, че закупените машини и оборудване по ф.11994/13.5.14 не
съставляват отделни и самостоятелно функциониращи вещи, а са съставни части на
една обща вещ – гладачна / сгъваща линия Lapauw втора употреба,
състояща се от подавачка, каландър и сгъвачка, за която всъщност са издадени
и фактури 11926/27.3.14 и 11963/28.4.14 г.
Ф.
11926 е с предмет: „гладачна линия, състояща се от подаваща машина
„Йенсен“ и преса „Йенсен“, както и
гладачен каландър „Лапаув“ на газ. Всички машини ще се възстановят
/отремонтират/, доставят и пуснат в експлоатация“. По делото е прието
заключение на преводач относно правилния превод на фактурата, което се
възприема то съда като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Предметът на фактурата е цитиран съобразно приетото заключение на вещото лице –
преводач;
Ф.
11963/28.4.14 г. и 11994/13.5.2014 са с предмет: „налични са гладачни машини от
„Йенсен“, подаваща машина и центрофуга, както и каландър, валцова гладачка
2х1200х3500 на газ, всички машини са проведени, доставени и пуснати в
експлоатация;
Доводите,
че трите фактури касаят една обща вещ, състояща се отделни части, които своята
функционалност именно като части от обща
гладачна линия. Това обстоятелство всъщност не се оспорва и от ищцовата страна,
като се установява и от самото съдържание на трите фактури, издадени за гладачната линия:
-
ф. 11926/27.3.14 г. – за сумата 31 479 евро – представляваща 30 % авансово
плащане /изрично във фактурата е отбелезян срок за доставка и въвеждане в
експлоатация – 11.05.2014 г./;
-
ф. 11963/28.4.14 г. – за сумата 47 218.50 евро, представляваща 45 %
авансово плащане № 2 /изрично отбелязан
срок за доставка и въвеждане в експлоатация до 11.5.2014/
-
ф. 11994/13.5.14 – за сумата 26 232.50 евро, представляващи 25 % от цената
– последно плащане № 3, с изрично отбелязване във фактурата, че машините са
доставени на 12.5.14 г.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се възприема
от съда като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото
лице сочи, че всички изброени от исковата молба фактури, с изключение на ф.
11996, са отразени в счетоводството на ответното дружество „Кеви интернешънъл“
ООД през месеците на издаването им като възникнало задължение към доставчика
във връзка с придобиването на трайни материални активи – машини. Извършвани са
плащания, които са своевременно отразявани за погасяване на осчетеводените
задължения. Вещото лице е мотивирало извод, че счетоводството на ответното
дружество е редовно водено съгласно ЗСч, НСС, ЗДДС и ЗКПО.
Описаните
фактури са отразени като задължение към доставчика „Д. Р. Е. Г.“ в общ размер на 136 930
евро или 267 811.80 лв.
Констатирани
са плащания в размер на 114 697.50 евро или 224 328.81 лв. Плащанията
са подробно описани от вещото лице и са извършени в периода 31.3.14 – 2.6.14 г.
Към
дата 21.10.2016 г. в счетоводството на
ответника е налично задължение към ищеца в размер на 22 232.50 евро по ф.
11994/13.5.14. Задълженията по останалите фактури са погасени с извършените
плащания.
В счетоводството на ответника не са констатирани данни по
отношение на ф. 11996/13.5.14 г., издадена
за сумата от 7 000
евро с левова равностойност 13 690.81 лв., за доставка на 70 бр. контейнери за пране.
Въпреки
наличието на счетоводно задължение в размер на 22 232.50 лв. за доставката
на гладачната линия, ответникът оспорва наличието на основание за плащане на
тази сума в полза на ищеца, в две
насоки:
- първо, във връзка с възражение, че е доставена вещ, различна от уговорената,
като не е изпълнена и уговорката машините да са възстановени, отремонтирани и
обслужени;
- второ, във връзка с постигнато споразумение от 21.10.14 г. за отлагане на
остатъчното плащане до изпълнение на изрично уговорени задължения от страна на
ищеца, за които ответникът твърди, че не са изпълнени и до този момент.
Твърди,
че споразумението от 21.10.14 г. се отнася и до сумата от 7 000 евро по ф.
11996.
Във
връзка със спора има ли неточно изпълнение по делото са разпитани свидетели,
посочени и от двете страни.
Свид.
П.Г.В., посочен от ответника, заявява, че през 2014 фирмата, като работещ във
фирма „П.“ ООД, Бургас, е участвал в
диагностика на гладачната линия във връзка с проверка на горивните процеси в
горелките. Било констатирано, че няма правилен горивен процес. Имало три
горелки в машината. Първата изобщо не можела да поддържа правилно горене и
необходимата температура. Горелките били отворени за проверка, като било
констатирано, че са затрупани с прах, боклуци, били непочистени. След извършено
почистване горелките що-годе тръгнали да работят. За първата горелка било
констатирано, че главният компютър на машината не подава правилни сигнали за
работа. Констатирано било нарушено пароотдаване – висока температура на
отделените газове и ниска температура на ютията. Имало неработещи сензори и
датчици. Машината като цяло била неработещо съоръжение. Имало и други проблеми
извън специалността на свидетеля – късане на колани, машината цапала бельото.
Всички тези проблеми били констатирани в периода на монтажа на машината.
Свидетелят не може да посочи точни дати, но заявява, че имало поляци, както и
служители на „Кеви интернешънъл“.
Свид.
А.В.С. , посочен от ответника, заявява, че
е работил в ответното дружество от май 2014 до октомври 2014 г. като електро-,
механо- и ВиК техник на цялото перално стопанство. Започнал работа два дни
преди настойчиците на гладачната линия да си тръгнат. Били направени проби,
които били с по 20 – 50 чаршафа. При първите по-сериозни натоварвания обаче, още
на 3-тия – 4-тия ден започнали
проблемите. Трите основни компонента на машината била от три различни фирми –
каландър „Янсен“, сгъвачка „Лапау“, а подавачката била на друга фирма. Това
било според свидетеля и основната причина да не работи добре машината, тъй като
липсвала добра стиковка между отделните й части. Докато бил на работа, машината
не работела с повече от 50-55% от капацитета си поради постоянни проблеми,
свързани с липса на синхрон между отделните части. Дава пример: сгъвачката
спира заради неправилно сгънат чаршаф или заседнал чаршаф, това веднага води до спиране и на
гладачната, и подавачката, което означава, че в гладачната остава един чаршаф
половината изгорен, а другата половина мокър. Заявява, че
е имало много спирания и доста брак. Най-голям брак се получил в края на м. септември – около
18 %, когато се наложило цяла партида чаршафи да бъде сменена. Твърди, че
докато е бил на работа, подавачката не била поправена и сменена. Нова била
сгъвачката. Имало проблем в стиковката между самия каландър и сгъвачката, който
бил отстранен от М.С..
Свид. М.С.С., посочен от ищеца, заявява, че именно той е
свързал ответното дружество с М.Г., който живеел с Е.А Г., като свидетелят не
знае дали са свързани с брак. Тъй като имал сериозни партньорски отношения с Г.,
последният го помолил да присъства на разтоварването на количките и гладачната
машина и да съдейства с каквото може, защото е твърде скъпо да изпрати хора от
Германия. Заявява, че не е бил представител на Г. и не е имал финансова изгода
от това.
Заявява, че гладачната линия се състои от три основни
компонента – подаваща, гладеща и сгъваща машина, които се монтират една след
друга в поточна линия – отпред се подават мокри чаршафи, а отзад излизат сухи и
сгънати чаршафи. Първоначално пристигнал гладачният каландър плюс две машини
„Янсен“ – подаваща и сгъваща, но се оказало, че има проблем с микропроцесора на
сгъващата машина и тя не работи коректно, поради което била доставена чисто нова
сгъвачка за временно ползване докато Г. да успее да набави друг комплект
подаваща и сгъваща машина. Това се
случило и в край на сезона Г. доставил подаваща и сгъваща машина, като имало
инспекция от страна на „Кеви интернешънъл“ – един германец, който инспектирал
машините в камиона преди да бъдат разтоварени с уговорката, че ако не ги
хареса, ще се върнат обратно. Той ги одобрил и машините били разтоварени, като
била взета обратно новата машина. Този комплект машини били монтирани към каландъра
и пуснати в действие.
Заявява, че свид. А.С. му се е обаждал във връзка с
проблеми с гладачната машина, като в началото обажданията били по-чести, защото
машината била нова и непозната за пералното стопанство. Такава поточна линия се
влияела и от субективния фактор. В началото му се обаждали по 2-3 пъти седмично
с въпроси от рода „защо чаршафът е влажен“, „защо не се сгъва“ и подобни. След
това обажданията станали по-редки – по един път седмично.
Свид. Л.Б., посочен от ищеца, разпитан от компетентния
полски съд по реда на регламент № 1206/2001 г,. заявява, че познава Е.Г., с
която има сътрудничество. Понастоящем има собствена фирма за сервиз и поправка
на машини и съоръжения за пране, а през 2014 г. бил нает на работа от посочена
полска фирма, която се занимавала с продажба и сервиз на машини и съоръжения за
пране, която тогава си сътрудничела с ищцата. Свидетелят заявява, че е взел
участие в монтиране на оборудването през м. май 2014, началото. Населеното
място било в България, близо до гр. Бургас, където имало едно малко
предприятие. Била монтирана преса за изцеждане на пране Лапаув, подаващо устройство Jensen и сгъвачна машина Jensen. Оказало се, че
машината за сгъване не приемала програми, програмиращото устройство не действало.
По този въпрос звъняли на М.Г., за да уреди някаква резервна машина, тъй като
резервните части били скъпи. В период от 2 седмици дошла нова заместваща
машина, която трябвало да бъде за известно време. Тя била инсталирана и
машината действала. От М. Г. знаел, че новата машина е за временно ползване и
трябва да се смени по-късно. След сезона дошла машина за сгъване Йенсен и
подаващо устройство Йенсен, като свидетелят участвал в инсталирането им, като
резервната машина била демонтирана и върната.
Свид. А.Ш., посочен от ответника, разпитан от компетентен
немски съд по реда на Регламент 1206/2001, заявява, че хора от „Кеви
Интернешънъл“ са били при него, за да се запознаят как работи едно
професионално перално стопанство. Свидетелят бил помолен да погледне машините,
предлагани от г-н Г., тъй като имал повече опит. Машините били каквито трябва,
съвместими една с друга.След като г-н Г. доставил машините в България,
свидетелят бил помолен от страна на „Кеви интернешънъл“ да види дали всичко е
наред при монтажа. Направили му впечатление различни неща: Г-н Г. бил обещал,
че машините ще бъдат напълно почистени, но това не било така. Сгъвачката била
несъвместима.Била различна от първоначално обещаната. Самият г-н Г. казал нещо
от сорта „скапана работа, доставили са ми грешните машини“. Всъщност цялата
поточна линия не работела, тъй като машините не били съвместими. Тогава г-н Г.
предложил да монтира машина, която така и си стояла при него, но и тя се оказала
несъвместима. След това имало и друг опит, като свидетелят после се оттегелил,
тъй като пералното стопанство било в България.
Свидетелят заявява, че е присъствал на оглед на поточна
линия за валцово гладене в Полша, при който машините били съвместими една с
друга от гледна точка на скоростта и работели. Не бил такъв случаят обаче с
машините, които били доставени в България. Заявява, че е посетил пералното
стопанско в България, когато били монтирани машините, доставени от Г.. Твърди,
че валцовата гладачка и подавачката съответствали на машините, които видели в
Полша, но не и сгъвачката, която била друга. Поради това и подавачката не
функционирала. Сгъвачката била несъвместима откъм скорост.
Заявява, че доставената машина в никакъв случай не била обслужена.
Изглеждала така, сякаш е била изтръгната отнякъде. Заявява, че по принцип в
едно перално стопанство се образуват огромни количества мъх, износват се и
ремъците, поради което трябва редовно почисване. Машините, които видял в
България, били силно замърсени, със скъсани ремъци и счупени шарнири, машините
били целите в мръсотия, прах и мъх, като имало мъх и по отвеждащите
вентилатори.
Многократно били установени множество недостатъци - не работела подавачката, тъй като било
дефектно управлението, на самата валцова
гладачка трябвало да се сложат нови платна и нагревателите не поддържали
температурата, предаването на скоросттта не функционирало нито в посока на
подавачката, нито в посока към изхода. Опитвано било това и онова, но не успели
да се справят с проблемите. Напълно грешна била сгъвачката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, посочени от
ответника. Същите са подробни, съдържат конкретна информация, онагледена и с
примери, като липсва заинтересованост от изхода на делото, която да сочи на
някаква предубеденост. Същевременно следва да се посочи, че показанията и на
тримата свидетели, посочени от ответника, касаят сезон 2014 г.: свид. В. говори
за констатираните проблеми след първоначалния монтаж, свид. А.С. е работил в
ответното дружество през периода май-октомври 2014, свид. Ш. също има
впечатления от първоначалния монтаж и възникналите проблеми, като изрично
заявява, че след това се оттеглил и няма наблюдения.
От тези показания става ясно, че действително е налице
неточно изпълнение от страна на ищеца Всички машини ще се възстановят /отремонтират/, доставят
и пуснат в експлоатация“. Поето е задължение за доставка на употребявани, но
възстановени, отремонтирани машини и за тяхното пускане в експлоатация. Извод
за това може да се направи и само въз основа на съдържанието на първата
издадена фактура – за авансово плащане в размер на 30 %, в която предметът на
доставка е описан именно по този начин.
Всъщност обстоятелството, че това задължение не е било коректно изпълнено от ищцовата страна се
потвърждава и от показанията на свидетелите, посочени от същата. И свид. С., и свид. Л.Б. заявяват, че поради
констатирани проблеми със сгъвачката, е доставена „резервна“ такава със
задължение след края на сезона тя да бъде подменена. Тези показания всъщност
кореспондират по съдържание с представено от ответника писмено доказателство – споразумение
от 21.10.2014 г. /л. 67-68/ е сключено между страните по делото относно
„непостъпило плащане от доставката на гладачната/сгъваща линия“, с което е
договорено следното:
Фирма Д.Р.
заменя по-рано доставените машини за подаване и извеждане с ремонтирана Jensen, година на
производство 2004. Същевременно валцовата гладачка се почиства основно, подлага
се на проверка и горелките се регулират с оглед разхода. След редовното пускане
в експлоатация на гладачната/сгъващата машина фирма Д.Р.г ще получи авансово
плащане в размер на 15 000 евро.
Остатъкът от
15 000 евро фирма Д. Р. ще получи след стартиране на сезонния бизнес и
след непрекъснат двуседмичен режим на работа в присъствието на служител на Д. Р.
Следва да се отбележи, че споразумението е подписано от М.Г.
от името на ищцата, но видно от показанията на всички разпитани свидетели,
включително и тези, посочени от ищцовата страна, при възникване и всички
последващи фази на договорното правоотношение в същото е участвал именно М.Г.
от името на ищеца. Самото споразумение е
представено с отговора на исковата молба и не е оспорено от ищцовата
страна.
Показанията на
свид. Л.Б. и на свид. М.С. потвърждават,
че задължението за доставка след сезон 2014 на нов комплект подаваща и сгъваща
машина и пускането им в действие заедно с вече доставения каландър е било изпълнено. Свид. С. заявява: „Те
доставиха в края на сезона нова подаваща и сгъваща машина.. този комплект
машини бяха монтирани към каландъра и бяха пуснати в действие“. Свид. Л.Б.
заявява: „След сезона дойде новото съоръжение машина за сгъване и подаващо
устройство марка Jensen и ние, т.е. аз и колегата, с който бях там, инсталирахме
това подаващо устройство и машина за сгъване марка Jensen“.
Всъщност по делото няма доказателства,
ангажирани от ответната страна, които да влизат в колизия или да всяват съмнение
в показанията на свид. Л.Б. и М.С. в тази им част.
При
това положение съдът приема, че задължението на ищеца за замяна на посочените
две части от гладачната машина и редовното й пускане в експлоатация, поето с
първата част на споразумението от 21.10.2014, е било изпълнено, респ. настъпил
падежът на задължението за заплащане на „първите“ 15 000 евро.
Що
се отнася до втората част на споразумението, съдът приема, че са изпълнени
посочените в същата част условия – стартиране на сезонния бизнес и непрекъснат
двуседмичен режим на работа с оглед на следните обстоятелства, преценени в
тяхната съвкупност:
Очевидно
става въпрос за сезон лято 2015 г.
Ответникът не е навел конкретни твърдения за нефункциониране на вещта през този
сезон. Няма и никакви ангажирани доказателства в тази насока. Всички събрани
доказателства за проблеми с поточната линия касаят сезон 2014 г. Няма
предприети действия към разваляне на договора, уведомяване за неизпълнение на
споразумението и т.н. В счетоводството на ответника и към м. октомври 2016 г.
стоят записани задължения към ищеца по процесната доставка на гладачната
машина. Твърди се от ищеца, че същата машина и понастоящем се ползва от
ответника, в каквато насока не се излагат противоположни твърдения.
С
оглед посоченото съдът приема, че към датата на предявяване на иска са били
настъпили условията за издължаване на процесните суми съгласно клаузите на
споразумението от 21.10.14 г.
Следва
да се уточни, че съдът приема тезата на ответника, че сумите, посочени в
споразумението от 21.10.14 г. включват и дължимата сума от 7 000 евро за
доставката на 70 бр. контейнери за пране, доколкото е налице съответствие,
макар и непълно, съобразно данните в приетото заключение на вещото лице. Видно
е, че всички извършени плащания от ответника към ищеца са от преди 21.10.14 г.,
като дължимата сума по ф. 11994 е 22 232.50 евро. Или със сумата по ф. 11996 общо
дължимият размер на задължението възлиза на 29 232.50 лв., а в
споразумението е посочена сума от 30 000 евро.
Предвид посоченото съдът приема, че исковата
претенция за заплащане на 22 232.50 евро с
левова равностойност 43 482.99 лв.– неизплатен остатък по ф. 11994/13.5.14
г. и 7 000 евро с левова
равностойност 13 690.81 лв. –
стойност на незаплатени контейнери за пране по ф. 11996/13.5.14 г. е изцяло основателна.
Сумите са дължи ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото –
21.10.2016 г. до окончателното им плащане.
По възражението за прихващане:
Прието е възражение
за прихващане със
сума от 22 294.30 лв. – обезщетение за претърпяна загуба вследствие
неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по договора – да се достави
качествена вещ, вещта да е обслужена, да се състои от три съвместими помежду си
компонента, работещи заедно, за отстраняване на недостатъци и дефекти по
доставената вещ, за провеждане на успешни проби и редовно пускане в
експлоатация на вещта в срок до 11.5.14 г., която сума е формирана както
следва:
- 10 307.72 лв. – сума, заплатена на ДЕНЕК СЕРВИЗ ООД
за извършени дейности по доставка и подмяна на консумативи по
гладачната/сгъваща линия;
- 9 298.03 лв. – сума, заплатена на КАРФИКС ООД за
ремонт и поддръжка на перално стопанство;
- 1 205.83 лв. – сума заплатена на М.У.за смяна на
валцова лента и почистване на валцов улей
- 1 482.72 лв. – сума, заплатена на ПРОМЕНЕРГО ООД за
ремонт на горелка с подмяна на дефектирали части.
Възражението е подробно конкретизирано по отделни фактури
и позиции с молба вх. № 5493/20.2.17 г.
/л. 131 -133 от делото./
Сумите, заплатени на ДЕНЕК СЕРВИЗ ООД се претендират въз
основа на 10 бр. фактури, приложени на л. 76-85 от делото.
По отношение възражението в тази му част следва да бъдат
съобразени показанията на свид. М.С., управител на ДЕНЕК СЕРВИЗ ООД. /Други
доказателства в тази връзка по делото не са ангажирани/.
От показанията на свидетеля става ясно, че една част от
закупените вещи по фактурите са консумативи, без които гладачната машина не
би могла да работи:
-
лентички за каландър, за които
свидетелят обяснява, че вървят покрай
нагрети валове, памучни са и служат да водят самия чаршаф, но когато
работят постоянно върху този нагрят вал, прегарят и по някое време се късат; на една
такава машина имало около 200-250 м. лентички общо, и същите подлежали на подмяна, когато лентичката се прекъса, защото в противен случай, чаршафът се нагъва;
-
масло термично, /по фактури от 1 и 24
септември 2014/ - свидетелят обяснява, че
това е консуматив за каландъра, който трябва да се сменя на 4 000 часа;
-
ремъци – за сгъвачната
машина по фактура от 24.7.14 и от 12.8.14, - свидетелят обяснява, че ремъците, както ремъците във всяка една
машина, подлежат на подмяна като консуматив, като нито една фирма не предлага
гаранция за ремъци; машините работят с
ремъците в заварено положение, като при късане на ремък, същият следва да се
подмени с нов;
Друга част от закупените
части всъщност касаят други машини в пералното стопанство на ответното
дружество, нямащи нищо общо с процесната гладачна машина: казанче за препарати
за пералня, гумена
тръба, амортисьори барабан /ф. на л. 76/, ремъци за пералня, работна температурна сонда за пералня,
заключващ механизъм за пералня /ф. на л. 79/.
Т.е. видно е, че всички
закупени части по посочените фактури, издадени от ДЕНЕК СЕРВИЗ ООД, са или консумативи за процесната
гладачна линия, които по принцип подлежат на смяна при определен
експлоатационен период или при скъсване, а друга част въобще не могат да бъдат
отнесени към гладачната линия, а касаят други машини и съоръжения в пералното
стопанство на ответното дружество.
При това положение възражението за прихващане със сумата 10 307.72
лв., заплатена на ДЕНЕК СЕРВИЗ ООД, е неоснователно, тъй като не представлява
загуба, която да е в причинноследствена връзка с конкретното неизпълнение на
договорни задължения от страна на ищеца.
Съдът приема за неоснователно и възражението в частта му
относно сумата 9 298.03 лв. – сума, заплатена на КАРФИКС ООД за ремонт и
поддръжка на перално стопанство.
Сумите се претендират въз основа на 8 бр. фактури – л.
86-93 от делото, издадени в периода 20.12.2014 – 27.07.2016 г. и касаят „ремонт
и поддръжка на перално стопанство“. Очевидно е, че всяко стопанство, в което
функционират някакъв тип машини, каквото е и пералното стопанство на ответника,
се нуждае от текущи ремонти и поддръжка.
Няма обективни данни, въз основа на които да се приеме, че тези ремонти
касаят именно процесната гладачна поточна линия, а не други машини от
стопанството. Фактурите са издадени в последващи периоди спрямо доставката и
монтажа на процесните машини, като не може да се мотивира за претърпяна загуба
вследствие неизпълнение на задължения по процесния договор от страна на ищеца.
Аналогично е положението с претендираната сума 1 205.83
лв., заплатена на М.У.за смяна на валцова лента и почистване на валцов улей, по
ф. 15-272 – л. 95 от делото – от дата 5.5.15. По делото не са събрани
доказателства, подкрепящи тезата на ответника, че се касае за част именно за
процесната гладачна машина. Дори и
подобно твърдение да се приеме хипотетично, с оглед датата на поръчаната смяна
на валцовата лента и почистването на валцов улей, съдът счита, че се касае за
текущ ремонт и поддръжка, които не са пряко свързани с неизпълнение на ищцовите
задължения по коментирания по делото договор.
Неоснователно
е и възражението за прихващане по
отношение на сумата 1 482.72 лв., заплатена на
ПРОМЕНЕРГО ООД за ремонт на горелка с подмяна на дефектирали части. Сумата се
претендира по фактура от 29.02.2016 г. /л.77 от делото/, при което дейностите
по фактурата очевидно не са свързани с изложените обстоятелства за извършени
подобни дейности от фирма ПРОМЕНЕРГО ООД през 2014 г. след доставката на
процесната машина, за които говори свидетелят П.В., чиито показания подробно са
цитирани по-горе в настоящето решение.
Предвид изложеното съдът приема, че възражението за
прихващане е изцяло неоснователно и го отхвърля.
За разноските:
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се
присъдатя направените по делото разноски по представения списък на разноски
общо в размер на 7267 лв.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА КЕВИ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Константин
Величков“ № 65, п.к. 4000, район Централен, да заплати на едноличен
търговец Е.Г.Д.Р./D.R.Е.G./ ДДС №*********, регистриран в гр. **, адрес: ****, 29 232.50
евро с
левова равностойност – 57 173.80 лв., представляващи неизплатен
остатък от стойността на продадени, но незаплатени машини и оборудване за
промишлено пране, от които:
- 22 232.50 евро с левова равностойност
43 482.99 лв.– неизплатен остатък от стойността на продадени, но
незаплатени машини и оборудване за промишлено пране по ф. 11994/13.5.14 г.;
- 7 000
евро с левова равностойност 13 690.81 лв. – представляващи стойността на незаплатени
контейнери за пране по ф. 11996/13.5.14 г.,
както и направени по делото разноски в размер на 7 267 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО направеното от „КЕВИ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД ЕИК ********* възражение за
прихващане със сума от 22 294.30
лв. – обезщетение за претърпяна загуба вследствие
неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по договора – да се достави
качествена вещ, вещта да е обслужена, да се състои от три съвместими помежду си
компонента, работещи заедно, за отстраняване на недостатъци и дефекти по
доставената вещ, за провеждане на успешни проби и редовно пускане в
експлоатация на вещта в срок до 11.5.14 г., която сума е формирана както
следва:
- 10 307.72 лв. – сума, заплатена на ДЕНЕК СЕРВИЗ ООД
за извършени дейности по доставка и подмяна на консумативи по
гладачната/сгъваща линия;
- 9 298.03 лв. – сума, заплатена на КАРФИКС ООД за
ремонт и поддръжка на перално стопанство;
- 1 205.83 лв. – сума заплатена на М.У.за смяна на
валцова лента и почистване на валцов улей
- 1 482.72 лв. – сума, заплатена на ПРОМЕНЕРГО ООД за
ремонт на горелка с подмяна на дефектирали части.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: