Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 04.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, III въззивен наказателен състав в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛОЯН ГЕРГОВ
2. Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря: Александра Сергева
като
разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова ВНЧХД №512
по описа за 2019г. на Окръжен съд-П., въз основа данните по
делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по повод въззивна жалба от подсъдимия Г.Н.В.,
чрез защитник адвокат Л.Г. ***, против Присъда № 10/16.05.2019г., постановена
по НЧХД № 266/2017г. по описа на РС-Н..
С
атакуваната присъда Районен съд-Н. е признал подсъдимия Г.Н.В., роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно техническо
образование, не работи - пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че: На
05.06.2015г., около 17:30-18:00 часа в гр.Н., обл.П., причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето на Г.И.Г. ЕГН **********,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
като на основание чл.78а от НК го освободил от
наказателна отговорност за престъпление по чл.130 ал.1 от НК и му
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Със същата присъда осъдил подсъдимия Г.Н.В.,
ЕГН **********, със снета самоличност, да
заплати на гражданския ищец Г.И.Г. ***,
ЕГН ********** сумата от 350,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1
от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието, а именно 05.06.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълният
предявен размер от 800,00 лева, отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Със същия съдебен акт осъдил подсъдимия Г.Н.В., ЕГН **********,
със снета самоличност, да заплати по сметка на НРС сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса върху уваженият размер на гражданския иск.
Със същата присъда осъдил подсъдимия Г.Н.В., ЕГН **********,
със снета самоличност, да заплати на Г.И.Г. на основание чл.189, ал.3 от НПК, направените от него
разноски по делото от него в общ размер на 1082 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, държавна такса за завеждане на делото и внесен депозит за вещо
лице.
Във
въззивната жалба се съдържат оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на
постановената присъда. Твърди се, че
присъдата е необоснована и при анализа и съпоставката на събраните по делото
доказателства не може да се направи единствено възможен извод, че обвинението е
доказано по несъмнен начин. Излагат се съображения, че по този начин РС-Н. е допуснал
съществено процесуално нарушение. Отправено е искане към Окръжен съд-П.
присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, или
алтернативно подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно
заседание, проведено на 23.10.2019г. пред ОС-П. подсъдимият Г.Н.В. се явява
лично и с упълномощен защитник адвокат Л.Г. ***. Въззивната жалба се поддържа
по изложените в нея съображения. Г.В. поддържа изложеното от защитника си. В
последната си дума отрича да е влизал
във физическо съприкосновение с
тъжителя. Отправено е искане към ОС-П. да отмени първоинстанционната присъда
поради допуснати съществени процесуални нарушения и да върне делото за ново
разглеждане, или да признае подсъдимия
за невиновен.
В съдебно
заседание, проведено на 23.10.2019г. пред ОС-П. частният тъжител Г.И.Г. се явява лично и с упълномощен повереник адвокат А.К.-З. ***. Адвокат А.К.-З. *** излага доводи,
че първоинстанционната присъда е правила и обоснована. Посочва, че е
извършен анализ на всички доказателства
и е установено по безспорен начин, че на тъжителя Г.Г. е причинена лека телесна повреда от подсъдимия Г.В.. Г.Г. поддържа изложеното от повереника си. Отправя
искане към ОС-П. първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена като правила и законосъобразна.
П.ският окръжен съд, като се запозна със събраните по
делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложението по във въззивната жалба, както и с доводите на
страните, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА
и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не изцяло по посочените в нея съображения.
След цялостна служебна проверка на обжалваната присъда на основание чл.314 НПК, въззивната инстанция намира, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата, което е
абсолютно основание за нейната отмяна. Същите са неотстраними от въззивния съд
и се изразяват в следното:
Обжалваната присъда е постановена при неяснота на мотивите. Съгласно константната съдебна практика,
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК е не само
пълната липса на мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основни
въпроси, на които трябва да отговори присъдата, респективно решението.
Съгласно разпоредбата на чл.305 НПК, съдът е задължен
след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да
постанови присъда/решение, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита
за установени, въз основа на какви доказателства и какви са правните
съображения на взетото решение, като посоченото е гаранция, че съдебният акт е
постановен по вътрешно убеждение.
В процесния случай, видно от мотивите на първоинстанционната
присъда, съдът е изложил приета от него фактическа обстановка, която настоящият
въззивен състав намира за правилно установена, с изключение на възприетото, че „Свидетелят К.К., *** по това време в Спешна помощ гр.Н. и свидетелят Ю.Б., *** в същия
център, видели случващото се и за
да предотвратят по-сериозен сблъсък, се намесили и
преустановили боя“. ОС-П. намира, че никъде сред материалите от
първоинстанционното производство не се съдържа информация за намеса и
предотвратяване на бой от тези лица, а дори напротив, в свидетелските показания
на сина на частния тъжител Г.И.Г. – Г.Г.И., на лист 123 от първоинстанционното
производство, се сочи точно обратното, че „…Те
нищо не се намесиха. Гледаха всичко отстрани. От самото начало си бяха там…“
Първоинстанционният съд е
обосновал кои писмени и гласни доказателства по делото кредитира с доверие, но се е позовал на доказателства по делото, които не са събрани
по реда на НПК и върху които не следва да гради правните си изводи. На първо
място, РС-Н. се е мотивирал, че „Тези данни са в противоречие със дадените, сведения от самия
подсъдим, и св.А.В. и св.Н.В., пред органите на полицията, непосредствено след
деянието, а именно 2 дни след това, както и от показаният им дадени като
свидетели, по ДП, приобщено по делото, където Г.В., заявява, „Аз ударих Г. с юмруци“. Затова и впоследствие лансираната от подсъдимия и синовете му св.А.В.
и Н.В., версия, че никой от тях не е
удрял, тъжителя, поддържана от тях в хода на с.з., съдът прие за защитна теза от страна на
подсъдимия и неговите синове, доколкото същите са и заинтересовани от изхода на делото, предвид
роднинската им връзка.От друга страна, съдът не кредитира, в тази им част и
обясненията на тези свидетели, доколкото, същите, сключиха споразумение с
подсъдимия и заплатиха на тъжителя, претендираните от него неимуществени вреди,
в следствие на деянието.Това също според съда е тяхна защитна теза, доколкото
се надяваха, баща им да бъде оправдан, поемайки вината от синовете му, които в
последствие, след като се прекрати производството по отношение на тях, бяха
разпитани като свидетели с цел да докажат версията на подсъдимия – техен баща,
че същият е невинен.“
Окръжен съд-П. намира, че Районен съд-Н.
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като изградил своите
правни изводи върху обяснения/сведения, дадени при предварителна проверка,
които материали имат само подготвителен характер и могат да послужат като
законен повод и достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. Видно
от материалите по Досъдебно производство
Д №98/2017г. по описа на РП-Н.,
ЗМ №89/2017г. по описа на РУ-Н., същото е образувано с постановление на
РП-Н. за образуване на досъдебно производство по общия ред на дата
19.06.2017г., срещу неизвестен
извършител, за това, че на 05.06.2017г.
в гр.Н., обл.П., извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – престъпление по чл. 325 НК. Преди образуването на
досъдебно производство, е била извършена предварителна проверка от органите на
РУ-Н., а материалите по преписката, ведно във справка от полицейски служител
били изпратени на РП-Н..
РС-Н. се е позовал на първо място на
писмените сведения, дадените два дни след инцидента- на дата 06.06.2017г. - от Г.Н.В., А. Г. В. и Н. Г. В. и мотивирал
присъдата си върху тях. Тези ръкописно и саморъчно изписани сведения от лицата (едно
от които е подсъдимият в първоинстанционното производство) не са събрани от
съда по реда на НПК и имат подготвителен характер във връзка с изследване на
наличието на законен повод и достатъчно данни за образуване на досъдебно
производство, като не следва да се обсъждат и присъдата да се мотивира върху
тях, тъй като се нарушава принципа на непосредственост в съдебното
производство.
Освен
това РС-Н. е допуснал и друго съществено процесуално нарушение, а именно
кредитирал е показанията на подсъдимия Г.В., дадени в друго процесуално
качество- на свидетел, по досъдебното производство, и ги е съпоставял с
обясненията му на подсъдим, дадени в
първоинстанционното съдебно производство. Досъдебно производство Д №98/2017г.
по описа на РП-Н., ЗМ №89/2017г. по описа на РУ-Н., образувано с
постановление на РП-Н. за образуване на досъдебно производство по общия ред на
дата 19.06.2017г., срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл. 325 НК е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство
№00415/28.08.2017г., на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК,
влязло в сила на 13.09.2017г., като по
досъдебното производство никое лице не е привличано в качеството на обвиняем.
По досъдебното производство Г.В. е бил разпитан на дата 07.07.2017г. единствено
в качеството на свидетел- на лист 44–лист 46 от досъдебното производство, и
тези свидетелски показания под никаква форма не могат да бъдат съпоставяни с
обясненията му в друго процесуално
качество -подсъдим, по делото от частен характер, нито могат да служат за
мотивиране първоинстанционната присъда.
Настоящият въззивен състав намира, че РС-Н. се е
позовал в мотивите си на материали от
предварителната проверка и от досъдебното производство, които не е възможно да
бъдат ценени ведно с останалата доказателствена съвкупност, нито да бъдат
използвани при постановяване на присъдата.
При така
констатираните съществени противоречия при
мотивиране на протестирания
съдебен акт, волята и вътрешното убеждение на първоинстанционният съд остават
неясни, което води до невъзможност въззивната инстанция да провери правилността
на направените от районния съд изводи.
Изложените
по-горе съображения водят до извод за липса на мотиви и на валидно формирано от
първата инстанция вътрешно убеждение, което представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, от категорията на абсолютните такива, което е
отстранимо чрез ново разглеждане на делото от районния съд. Същевременно, това
нарушение е довело и до ограничаване на процесуалните права на страните по
смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 НПК.
Установените
пропуски в постановения съдебен акт не биха могли да бъдат отстранени чрез
произнасяне за пръв път от въззивната инстанция, доколкото по този начин
производството по делото ще бъде лишено от една инстанция по същество. Поради
изложените доводи, обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед на
това, не следва да бъдат обсъждани изложените от страните пред въззивния съд
доводи по същество, като същите следва да бъдат взети предвид при новото
разглеждане на делото.
Водим от
горното, на основание чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.
2 от НПК, П.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №10 от 16.05.2019г.,
постановена по НЧХД №266/2017г. по описа на Районен съд – Н..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Н..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.