№ 187
гр. Ловеч, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200343 по описа за 2023 година
С наказателно постановление № НЯСС – 29 от 15.03.2023 година на Е.С.С. -
Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, е наложено на
основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите,
на О.Л., седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Т." №.., ЕИК *********,
представлявана от К.Д.М. - кмет на общината, административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за неизпълнение на предписание по чл.190а,
ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
За това, че на 19.07.2022 г. на основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите е
извършена проверка на язовир „К. Г.К.", находящ се в поземлен имот № 06536.43.9 /стар
№000019/ в землището на с. Б., О.Л., Акт за публична общинска собственост №
50717/15.04.1998 г., собственост на О.Л., за което е съставен констативен протокол № 03-05-
32/20.07.2022 г. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията, е установено
наличие на висока, гъста храстовидна растителност и единични дървета по въздушния откос,
висока няколкогодишна храстовидна растителност по водния откос, която възпрепятства
цялостния обход и подробния им оглед, както и своевременното установяване на
неизправности по същите, т.е. че не е изпълнено от собственика на язовир „К. Г.К.",
задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 03-05-22/21.04.2022г. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а именно: Да се
отстрани от въздушния откос храстовидната растителност и единичните дървета, а от водния
откос храстовидната растителност до степен, позволяваща цялостен обход и подробен оглед
на откосите, със срок на изпълнение 29.06.2022 г.
Посочено е, че в срока по чл.44, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) е постъпило писмено възражение № 85-02-112-(1)/21.09.2022 г. от К.Д.М.
- кмет на общината, което разгледано по същество е неоснователно. С което АНО приема, че
с така описаното в акта деяние на 30.06.2022 г. О.Л. е осъществила фактическия състав на
нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, която задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
1
Посочено е, че извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят О.Л.,
представлявано от К.М. – Кмет на О.Л., която го обжалва в срок и излага, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че не е извършено нарушение, което да е противоправно,
общественоопасно, да нарушава установения правов ред и да е извършено виновно. Сочи, че
тъй като деянието не е правотивоправно, то не може и да бъде наказуемо. Излага, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за
административно нарушение, послужил като основа за издаване на обжалваното НП, с оглед
на което моли последното да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят О.Л., редовно призовани, не изпращат
представител.
Издателят на обжалваното НП – Председател на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор, гр. София, редовно призовани не изпращат представител. Чрез
процесуален представител – юриск. З. е депозирал писмено становище с вх.
№8020/02.07.2025 г., в което е изложила подробни аргументи за законосъобразност на
издаденото НП и неоснователност на депозираната жалба.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите инж.
Р. С. З. и инж. С. Д. Д., от становището и писмените бележки на процесуалния представител
на АНО, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.09.2022 г. бил съставен Акт №03-015 от 16.09.2022 г. за установяване на
административно нарушение от св. инж. Р. С. З. в присъствието на св. инж. С. Д. Д. против
О.Л., седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Т." №.., ЕИК *********,
представлявана от К.Д.М. - кмет на общината, за това, че на 19.07.2022 г., на основание чл.
190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, в присъствието на К.К., на длъжност главен експерт ЗББД
при О.Л., извърших проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея на
язовир „К." (яз. „Г.К."), находящ се в землището на с. Б., общ. Ловеч, обл. Ловеч, за
установяване на изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние
на язовирната стена и съоръженията към нея, чрез даденото в Констативен протокол № 03-
05-22/21.04.2022г. предписание на О.Л., като собственик на язовирната стена и
съоръженията към нея на яз. „К." (яз. „Г.К."), а именно: „Да се отстрани от въздушния откос
храстовидната растителност и 'единичните дървета, а от водния откос храстовидната
растителност до степен, позволяваща цялостен обход и подробен оглед на откосите.", със
срок за изпълнение 29.06.2022г. Констативният протокол № 03-05-22/21.04.2022 г. надлежно
е връчен на О.Л., чрез писмо с изх. № 85-01583/17.05.2022 г.
Язовир „К." (яз. „Г.К."), находящ се в имот № 06536.43.9 (стар № 000019), в
землището на с. Б., общ. Ловеч, обл. Ловеч е собственост на О.Л., видно от акт №
50717/15.04.1998 г. за публична общинска собственост. Географските координати на
местоположението на точка, находяща се в близост до местоположението на язовирната
стена на язовира са: N 43° 09' 56,0"; Е 24° 56' 19,1". Поземленият имот № 06536.43.9 (стар №
000019) е с начин на трайно ползване (НТП) „Водоем", което е установено след извършена
проверка в публично достъпната Кадастрална карта на Република България, публикувана на
интернет страница с адрес: kais.cadastre.bg - кадастрално-административна информационна
система на Агенция по геодезия, картография и кадастър. В Акта за публична общинска
собственост № 50717/15.04.1998 г., в т. 3 от същия "Вид и описание на имота" е записано
"Водоем" (Язовир Г.К.). На основание §1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на
Закона за водите: "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени".
На 19.07.2022 г. е извършена проверка по Закона за водите, чрез обход и оглед на
2
язовирната стена и съоръженията към нея.
Язовирната стена на яз. „К." (яз. „Г.К.") е класифицирана във втора значителна степен
на потенциална опасност, съгласно чл. 141б, ал. 1 от Закона за водите, за което е съставен
Протокол - Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.
Техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, установено при
извършената проверка е следното:
Тялото на язовирната стена е изградено от местни материали - земнонасипна.
По водният откос, в уплътнения земен насип, над моментното водно ниво на язовира
е прорасла висока няколкогодищна храстовидна растителност. Във видимите части не се
констатира наличие на каменна броня. В момента на проверката се констатира, че
собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея - О.Л. не е отстранила от водния
откос на язовирната стена прораслата храстовидна растителност до степен, позволяваща
цялостен обход и подробен оглед на откоса. О.Л. не е изпълнила даденото предписание, чрез
констативен протокол № 03-05-22/21.04.2022 г. по Закона за водите в поставения срок за
изпълнение, а именно "Да се отстрани от въздушния откос храстовидната растителност и
единичните дървета, а от водния откос храстовидната растителност до степен, позволяваща
цялостен обход и подробен оглед на откосите.", със срок на изпълнение: 29.06.2022 г.
По въздушният откос, в уплътнения земен насип са прорасли висока и гъста
храстовидна растителност и единични дървета, поради което цялостния обход и подробен
оглед на откоса за определяне на техническото му състояние са невъзможни. В момента на
проверката се констатира, че собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея -
О.Л. не е отстранила от въздушния откос на язовирната стена прораслите храстовидна
растителност и единични дървета до степен, позволяваща цялостен обход и подробен оглед
на откоса. О.Л. не е изпълнила даденото предписание, чрез констативен протокол № 03-05-
22/21.04.2022 г. по Закона за водите в поставения срок за изпълнение, а именно "Да се
отстрани от въздушния откос храстовидната растителност и единичните дървета, а от водния
откос храстовидната растителност до степен, позволяваща цялостен обход и подробен оглед
на откосите.", със срок на изпълнение: 29.06.2022 г.
Неизпълнението на даденото предписание по Закона за водите от страна на
собственика на язовирната стена и съоръженията към нея - О.Л. застрашава и компрометира
целостта и стабилитета на водния и въздушния откос на язовирната стена на язовира,
създава предпоставки за последваща авария на хидротехническото съоръжение и не
осигурява изправното техническо състояние на язовирната стена.
Горепосочената фактическа обстановка е обективирана в Констативен протокол №
03-05-32/20.07.2022 г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея,
надлежно връчен на О.Л., чрез писмо с изх. № 85-01-917/28.07.2022 г. По този начин било
установено, че О.Л., в качеството си на собственик по Закона за водите на язовирната стена
и съоръженията към нея на яз. „К." (яз. „Г.К."), находящ се в землището на с. Б., общ. Ловеч,
обл. Ловеч, не е изпълнила на 30.06.2022 г. даденото предписание на основание чл. 190а, ал.
1, т. 3 от Закона за водите в Констативен протокол № 03-05-22/21.04.2022 г., а именно: „Да се
отстрани от въздушния откос храстовидната растителност и единичните дървета, а от водния
откос храстовидната растителност до степен, позволяваща цялостен обход и подробен оглед
на откосите.", със срок за изпълнение 29.06.2022 г., което е нарушение на чл.190а, ал. 2 от
Закона за водите.
О.Л. със своето бездействие по изпълнение на даденото предписание по Закона за
водите, описано по-горе, виновно е нарушила чл.190а, ал. 2 от Закона за водите като
собственик на язовирната стена и съоръженията към нея на яз. „К." (яз. „Г.К."), находящ се в
3
землището на с. Б., общ. Ловеч, обл. Ловеч.
Законовата разпоредба, която е нарушена от О.Л. като собственик на язовирната стена и
съоръженията към нея на яз „К." (яз. „Г.К.") е чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
АУАН е съставен на 16.09.2022 г. в присъствието на К.В.К. - Главен експерт – защита
при бедствия и безопасност на движението в отдел „Контрол и сигурност" в О.Л. -
упълномощен представител на К.Д.М. - Кмет на О.Л. /пълномощно с изх. №П-32/15.08.2022
г./, като на същата дата на последната е бил връчен и препис от последния. В акта в графа
възражения, не са вписани възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено
възражение, което е приложено по делото.
Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
Съдът намира, че процесния АУАН е съставен съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1
от Закона за водите от св. инж. Р. С. З., на длъжност главен инспектор в регионален отдел
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” – Северозападна България в РО
„НЯСС” СЗБ, офис Плевен към ГД НЯСС при ДАМТН, оправомощен със заповед
№776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, и съответно като такъв притежава правото
да съставя АУАН за констатирани нарушения по Закона за водите. НП също е издадено от
компетентно лице, в случая от Е.С.С. - Председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор.
По делото не е спорно, че О.Л. е собственик на процесния язовир „К. Г.К.", находящ
се в поземлен имот № 06536.43.9 /стар №000019/ в землището на с. Б., О.Л., Акт за публична
общинска собственост № 50717/15.04.1998 г. Именно в това й качество на О.Л. са дадени
задължителни предписания с Констативен протокол № 03-05-22/21.04.2022 г., като
собственик на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „К. Г.К.", находящ се в
поземлен имот № 06536.43.9 /стар №000019/ в землището на с. Б., О.Л., а именно: Да се
отстрани от въздушния откос храстовидната растителност и единичните дървета, а от водния
откос храстовидната растителност до степен, позволяваща цялостен обход и подробен оглед
на откосите, със срок на изпълнение 29.06.2022 г. Не е спорно и че Констативен протокол №
03-05-22/21.04.2022 г., е надлежно връчен на О.Л., чрез писмо с изх. № 85-01-583/17.05.2022
г.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че на 19.07.2022 г. е извършена
проверка от служители на ДАМТН - свидетелите инж. Р. З. и инж. С. Д., в хода на която е
установено, че О.Л., в качеството и на собственик на язовир „К. Г.К.", находящ се в поземлен
имот № 06536.43.9 /стар №000019/ в землището на с. Б., О.Л., не е изпълнила даденото и
задължително предписание с надлежно връченият и Констативен протокол № 03-05-
22/21.04.2022г., а именно „Да се отстрани от въздушния откос храстовидната растителност и
единичните дървета, а от водния откос храстовидната растителност до степен, позволяваща
цялостен обход и подробен оглед на откосите.", със срок за изпълнение 29.06.2022 г.“.
По делото са приложени писмени доказателства от които е видно, че извършената на
19.07.2022 г. проверка от служители на ДАМТН е последваща, като целта и е била да се
установи дали са изпълнени дадените на О.Л. предписания, посочени по – горе. Безспорно
от събраните по делото доказателства се установява и че тази проверка е била извършена в
присъствието на упълномощен представител на О.Л. / К.К., изпълняваща длъжността главен
експерт ЗББ при О.Л./, както и че резултатите от тази проверка са обективирани в КП №03-
05-32/20.07.2022 г., който е подписан без възражения от представителя на собственика О.Л.,
а освен това е бил връчен по надлежния ред на О.Л. с писмо с изх. №85-01-917/28.07.2022 г.,
видно от намиращото се в кориците на делото известие за доставяне.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите инж. Р. З. и инж. С. Д., които
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка.
4
Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, като ги приема за последователни,
непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни.
Показанията на тези двама свидетели не се изключват взаимно и описват една и съща
фактическа обстановка. Начина, по който тези двама свидетели изясниха фактите от
направената проверка на обект, собственост на жалбоподателят дава основание да се
приеме, че последните дават достоверни показания за констатациите от проверката.
Свидетелите са категорични, че нарушението е установено след извършена от тях проверка
относно изпълнение на задължителни предписания дадени с Констативен протокол № 03-05-
22/21.04.2022 г., като по делото не се събраха доказателства, сочещи на мотив същите да
дадат необективни показания, а освен това показанията на същите бяха дадени след като
последните бяха предупредени за отговорността им по чл.290 от НК. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че непредприемането на действия от страна на О.Л. по
изпълнение на задължителни предписания дадени с Констативен протокол № 03-05-
22/21.04.2022 г., в случая е безспорно установено.
По делото са налице категорични доказателства, че цитираното в АУАН и НП
задължително предписание, обективирано в Констативен протокол № 03-05-22/21.04.2022 г.
за неизпълнението на което е санкционирана О.Л. е доведено до знанието на Кмета на О.Л.,
респективно до отговорните длъжностни лица /видно от писмо с изх. №85-01-583/17.05.2022
г. и обратна разписка.
Видно от събраните по делото доказателства, след като Констативен протокол № 03-
05-22/21.04.2022 г. е бил връчен на К.О.Л., последната не е оспорила констатациите на
съставения КП и дадените задължителни предписания, както и не е направила възражения,
че на извършената проверка не е присъствал техен представител.
По изложените по – горе съображения, съдът приема, че в хода на съдебното
следствие се установи по безспорен и несъмнен начин, че процесното задължително
предписание, обективирано в Констативен протокол № 03-05-22/21.04.2022 г. е било връчено
на жалбоподателят – О.Л., представлявана от К.М. - кмет на Общината. За да се счита за
връчен един акт на юридическо лице, което съставлява правен субект, но е юридическа
фикция, то връчването следва да се осъществи по отношение на неговите представителни
органи, които за О.Л. са неговия кмет, или упълномощено от последния лице. Както е
посочено и по – горе Констативен протокол № 03-05-22/21.04.2022 г. е съставен в
присъствието на упълномощен представител на собственика О.Л., а освен това след
съставянето му е бил и надлежно връчен на кмета на О.Л.. В този смисъл съдът намира за
уместно да отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган,
при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от
оспорването му, като индивидуален административен акт. От друга страна обаче,
неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ
административно-наказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това
предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка
законосъобразността на процесното НП. В административно-наказателното производство
обаче, при проверката за законосъобразност на обжалваното НП, съдът следва да установи
единствено дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.190а,
ал.2 от Закона за водите, а именно дадено задължително предписание на контролен орган на
ДАМТН и неговото неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно
преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на
отговорността факти и обстоятелства, без да се преценява съответствието на предписанието
с материалните и/или с процесуалните изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната
незаконосъобразност на даденото задължително предписание е следвало да се реализира по
друг процесуален ред /по реда на АПК/ и в друго производство, като по делото не са налице
данни О.Л. да е реализирала това свое право.
5
На следващо място от събраните по делото гласни и писмени доказателства, се
установява, че с Констативен протокол № 03-05-22/21.04.2022 г. е било дадено задължително
предписание на О.Л., в качеството й на собственик на язовир „К. Г.К.", находящ се в
поземлен имот № 06536.43.9 /стар №000019/ в землището на с. Б., О.Л., Акт за публична
общинска собственост № 50717/15.04.1998 г., а именно: Да се отстрани от въздушния откос
храстовидната растителност и единичните дървета, а от водния откос храстовидната
растителност до степен, позволяваща цялостен обход и подробен оглед на откосите, със срок
на изпълнение 29.06.2022 г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че след посочената дата за
изпълнение на предписанието – 29.06.2022 г. О.Л. е осъществила нарушението чрез
бездействие, което започва на сочената от АНО дата – 30.06.2022 г. и продължава вкл. към
момента на проверката.
Съдът намира, че констатации (данни) за това, че предписанието не е било изпълнено,
контролните органи са направили едва при извършената последваща проверка на 19.07.2022
г., когато е извършен оглед на място, и е установено, че предписанието дадено с Констативен
протокол № 03-05-22/21.04.2022 г. не е изпълнено.
Видно от даденото предписание (виж Констативен протокол № 03-05-22/21.04.2022 г.)
собственикът на язовира е следвало да уведоми писмено Председателя на ДАМТН за
изпълнението на предписанията в 14 дневен срок от изпълнението на всяко от
предписанията. Такова уведомяване видно от събраните по делото доказателства от страна
на собственика не е било направено. Това обаче автоматично не означава, че след изтичането
на този 14 - дневен срок при наличието на мълчание от страна на собственика, контролните
органи следва да приемат, че е налице извършено нарушение, изразяващо се в неизпълнение
на предписанията. Това е така, тъй като неуведомяването на председателя на ДАМТН може
да се дължи на причини от най-различен характер (напр. нежелание да бъде направено
такова уведомяване и др.), а хипотетично предписанието да е било изпълнено. Следователно,
след изтичане на срока за изпълнение на предписанията за административния орган е била
налице възможност да установи извършването на нарушението. Установяването на това
обстоятелство както е посочено и по-горе може да стане само след извършване на проверка
на процесния язовир с оглед констатиране изпълнени ли са били или не дадените
предписания. Тук е мястото да се посочи, че единствено проверката на място би могла да
установи има ли нарушение или ни не и този извод не би могъл да се направи единствено на
база уведомяване или неуведомяване на административния орган от страна на собственика
за (не)изпълнение на предписанията.
Вярно е, че проверката е могло да бъде извършена още на 30.06.2022 г., но това
зависи единствено от организацията и ресурса на административния орган. Тази проверка е
извършена от контролните органи на 19.07.2022 г. и направените по време на същата
констатации са послужили на административния орган за установяване на нарушението.
Акта е съставен на 16.09.2022 г., т.е. в тримесечният срок по чл.34, ал.1 , изр. 2, пр.1 от
ЗАНН, поради което направените възражения касаещи нарушение на нормата на чл.34 от
ЗАНН се явяват неоснователни.
Съдът намира, че Законът за водите ясно и с императивни норми задължава
собствениците на язовирни стени да осигуряват техническа и безопасна експлоатация на
язовирната стена и съоръженията към нея, като регулира обществените отношения свързани
с тази експлоатация. Преките и непосредствени последици от техническото състояние
(изправно или неизправно) на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с
живота и здравето на хората, околната среда, стопанската дейност и културното наследство.
Тези обстоятелства изключват приложението на чл.28 от ЗАНН, в която връзка също са
направени възражения, още повече на фона на все по-честите случаи на наводнения в
резултата на проливни дъждове, водещи до бедствени положения, нанесени щети и дори
6
човешки жертви, именно поради невземането на мерки от страна на собствениците на
язовирни стени за поддръжката им. В конкретната хипотеза освен това не са налице
предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай
на административно нарушение, както правилно е преценил АНО с направения в
обстоятелствената част на обжалваното НП извод. Деянието е на просто извършване и е
осъществено чрез бездействие, поради което е без значение дали са настъпили
общественоопасни последици. Установените по делото факти не сочат наличието на
смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид.
Съдът намира, че е спазена процедурата визирана в разпоредбата на чл.40 от ЗАНН.
Видно от събраните по делото доказателства до жалбоподателя Кмета на О.Л. е била
адресирана покана с изх. № 85-02–112 от 10.08.2022 година, надлежно връчена видно от
намиращото се на л. 13 от делото известие за доставяне, с която Кмета на О.Л. е била
поканена да се яви лично или чрез упълномощен от нея представител на 16.09.2022 година в
11.00 часа на посоченото в поканата място – РО НЯСС – гр. Враца на ГД НЯСС при ДАМТН
в гр. Плевен, при инспектор инж. Д., за съставяне и връчване на АУАН по Закона за водите
във връзка с констатациите по Констативен протокол № 03-05-32/20.07.2022 г. от проверка и
контрол на язовирната стена и съоръженията към нея на процесния язовир. Със същата
покана Кметът на О.Л. е уведомен, че при неявяване на посочената дата, АУАН ще бъде
съставен в негово отсъствие по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Поканата е получена в О.Л.,
като на посочената в поканата дата – 16.09.2022 година свидетелят - инж. З. в присъствието
на св. Св. Д., и в присъствието на редовно упълномощен от Кмета на О.Л. представител е
съставил против О.Л. Акт за установяване на административно нарушение № 03-015 от
16.09.2022 година, за нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, която именно
разпоредба задължава собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да
изпълняват предписанията по чл.190, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и атакуваното Наказателно
постановление № НЯСС – 29 от 15.03.2023 година, като административното нарушение е
квалифицирано по чл.190а, ал.2 от Закона за водите и е описано по идентичен начин с този в
съставения АУАН.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.03.2023 г., а жалбата
е входирана на 03.04.2023 година пред АНО, поради което съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване и в законоустановения 14 - дневен срок.
С оглед на изложеното съдът намира, че АНО правилно е приел, че О.Л. е
осъществила вмененото й административно нарушение. В хода на административно
наказателното производство, както и в хода на съдебното производство по делото
жалбоподателя не ангажира писмени или гласни доказателства, които да оборят
констатираното от свидетелите инж. Р. и инж. Д. в хода на извършената последваща
проверка, целяща да установи дали са изпълнени от О.Л. дадените и предписания.
Съдът намира, че АУАН и НП съдържат формалните реквизити, предвидени в
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано
пълно, точно и ясно, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочени са
датата и мястото на извършване на нарушението, посочена е нарушената норма. Налице е
единство между фактическото обвинение и приложената санкционна разпоредба за
административно деяние, което е формулирано ясно и недвусмислено, поради което по
никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, а и в съдебно
заседание не се ангажираха доказателства, оборващи възприетата от актосъставителя и АНО
фактическа обстановка, даващи основания да се заключи, че действителната такава е
различна от описаната в АУАН и в НП. По никакъв начин не е накърнено правото на защита
7
на жалбоподателя, което той е упражнил с депозиране на жалба до настоящата съдебна
инстанция. Посочена е надлежно и ясно както от актосъставителя в АУАН /посочена е
разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите/, така и от АНО в НП нарушената
материално правна норма, която е прецизирана по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, като
изрично е посочено че последната задължава собствениците на язовирни стени и
съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Надлежно и ясно е посочено наложеното с НП наказание за процесното административно
нарушение, което е индивидуализирано по вид и размер.
Съдът намира, че правилно както актосъставителят в АУАН, така и административно
- наказващия орган в НП, са квалифицирали нарушението, извършено от жалбоподателя -
О.Л., като такова по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, като прецизно и правилно са
съотнесени необходимите и надлежно визирани текстово фактически констатации към
хипотезата на правната норма. От материално правна страна обжалваното НП е постановено
при правилно приложение на материалния закон, поради което направените в тази насока
възражения се явяват неоснователни.
По изложените съображения, съдът намира за доказан осъществения от страна на
дружеството - жалбоподател фактически състав на разглежданото административно
нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. Доколкото в случая се
касае за нарушение извършено от ЮЛ, чиято отговорност по аргумента на чл. 83, ал.1 от
ЗАНН е обективна и безвиновна такава, деянието не следва да се изследва от субективна
страна.
Съдът като съобрази, че съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, председателят
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него
длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, имат право да дават предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и
наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване
на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с
изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните
обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за
тяхното изпълнение, намира, че направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
В административно-наказателното производство при проверката за
законосъобразност на наказателното постановление съдът следва да установи единствено
дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите, а именно дадено задължително предписание на контролен орган на
ДАМТН по чл.138а, ал.3, т.2 от Закона за водите или задължение чл.190а, ал.2 от Закона за
водите и неговото неизпълнение от страна на адресата на предписанието.
Неизпълнението на дадени от контролния орган предписания, подлежи на
санкциониране съгласно чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите. В тази норма е предвидена
санкция в размер от 1000 до 5000 лева за физическото или юридическото лице, което не
изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи. При
определяне размера на санкцията, АНО е преценил, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено за първи път, което е довело до
определянето й към нейния минимален размер, поради което не подлежи на намаляване.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че следва да потвърди изцяло
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на представителя на
административно наказващия орган, в негова полза следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63д, ал.3 вр. ал.1
8
от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.27е от тази Наредба възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от
80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство, изразяващо се
единствено чрез изготвяне и представяне по делото на писмено становище, в полза на
административно наказващия орган – Държавна агенция по метрологичен и технически
надзор следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
От страна на О.Л. не са претендирани разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № НЯСС – 29 от
15.03.2023 година на Е.С.С. - Председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което е наложено на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на О.Л., седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. „Т." №.., ЕИК *********, представлявана от К.Д.М. - кмет на общината,
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за
неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите,
КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК О.Л., с
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. "Т." №.., представлявана
от Кмета на общината, ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция по метрологичен и технически
надзор сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9