№ 63527
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Частно гражданско
дело № 20251110118222 по описа за 2025 година
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение във всеки един
момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено
както в
чл. 7, ал. 3 ГПК, така и от практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи,
когато съдът не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, както и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по
дело документи може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправни са клаузите в
договор с потребител, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Отделно от това чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП предвижда, че е неравноправна клауза в
потребителски договор, която натоварва потребителя с прекомерни по размер неустойка или
парично обезщетение. При договорите за потребителски кредит това правило намира и
специална уредба в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПКр, която забранява при забава за
плащане потребителят да дължи нещо повече от законната лихва за забава.
Съгласно установените значения в правната доктрина лихвата бива или възнаграждение за
предоставяне на парична сума на разположение на едно лице (възнаградителна лихва) или
предвидено отнапред в закона обезщетение за вредите, които кредиторът търпи от
ненавременно плащане на парична сума от длъжника си (санкционна лихва, мораторна
лихва, лихва за забава). По договорите за кредит лихва се дължи върху предоставената на
потребителя сума за ползване от него (главница по договора). Поради това ще се явява
неравноправна клауза, която налага на потребителя да заплаща лихва върху парична сума,
която същият не може да ползва свободно по свое усмотрение.
В настоящия случай заявителят представя по реда на чл. 410, ал. 3 ГПК текст на договор с
потребителя, в който е предвидено, че длъжникът – потребител получава като чиста
1
стойност на кредита 250 лева , а към това плаща още 324,59 лева (триста двадесет и
четири лева и 59 стотинки), представляваща лихва за период от 22.11.2018 г. до
27.03.2025 г., сумата 5,42 лева (пет лева и 42 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 23.05.2018 г. до 22.11.2018 г., сумата 30,00 лева (тридесет лева),
представляваща такса за период от 06.06.2018 г. , 35,46лева (тридесет и пет лева и 46
стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от
22.05.2018 г. до 22.11.2018 г., 200,06лева (двеста лева и 06 стотинки), представляваща
непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги , 100,00лева (сто
лева), представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора
за кредит и други в размер на 80,00 лева (осемдесет лева).
Съдът намира, че изброените в допълнителното споразумение допълнителни
такси по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Поради гореизложеното съдът намира, че посоченото допълнително
възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма,
поради което се явява недължимо.
От друга страна, включването на допълнителна услуги, свързани със
задължението на кредитора да изпълни вменеото му по закон - да отпусне заемната
сума, определена по размер в договора, без доказателства за това да се случва по
различен ред, индивидуално договорен, както и задълженията на добрия търговец да
предприеме всички необходими правни и фактическа действия за събиранена тези
суми, доколкото начисляването на допълнителни такси за това да са забранени от
закона, макар и последното, същите се инкорпорират в погасителната вноска
изначално, като същото се отразява и на ГПР, макар формално да не е включено в
него. На основание чл. 21 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Поради това и доколкото преценката на настоящия съд е единствената бариера в
производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение, която се изпълнява без
други специални процедури, съдът не следва да издава заповед за целия размер на лихвите,
тъй като може да допусне изпълнение на парично вземане, основано на евентуално
неравноправна клауза, като така наруши задължението си по чл. 6 от Директива
93/13/ЕИО. В същия смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 от
Определение от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 .... България (вж. и точки 30 – 32 от
мотивите), която не позволява при невъзможност да се разграничат последиците на
евентуално неравноправна клауза от договора от другите му части, да се допуска от
съда изпълнение на цялото задължение по принудителен ред.
Претенцията за главница пък следва да се уважи само за размера на онази сума, която
2
длъжникът действително е получил като разполагаема, т. е. главницата по кредита – 250лв.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение за сумата 324,59 лева (триста двадесет и четири лева и 59
стотинки), представляваща лихва за период от 22.11.2018 г. до 27.03.2025 г., сумата 5,42 лева
(пет лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 23.05.2018 г. до
22.11.2018 г., сумата 30,00 лева (тридесет лева), представляваща такса за период от
06.06.2018 г. , 35,46лева (тридесет и пет лева и 46 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 22.05.2018 г. до 22.11.2018 г., 200,06лева (двеста
лева и 06 стотинки), представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги , 100,00лева (сто лева), представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит и други в размер на 80,00 лева (осемдесет лева).
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя "...." ЕАД, с ЕИК: ....., с адрес на
управление: София, ул. "Димитър Хаджикоцев", № 52 – 54, че може да предяви
гореописаните си претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на
определението в сила, като ползва платената държавна такса за вземанията, за които
заявлението е отхвърлено.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя "...." ЕАД. Препис да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3