Решение по дело №825/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20191720200825
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 420/16.07.                                      Година  2019                                   Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                Втори наказателен състав На двадесет и шести юни                                                                                      Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                                        Председател: Петя Котева

                                                                              Съдебни заседатели:

Секретар Даниела Благоева

като разгледа  докладваното  от   съдията    административно-наказателно дело    00825  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2613305 на ОД на МВР-Перник, с който на Х.Н.С., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „*****” ЕООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от  Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 19.03.2019 г. в 12:57 часа, в района на с. Драгичево, общ. Перник, на ПП І-1 в посока към гр. София, тъй като при ограничение от 50 км/ч валидно за населено място, е управлявал  лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********със  скорост от 76 км/ч, при което превишението е 26 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Х.Н.С., чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. от БлАК, моли ЕФ да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните правила. Акцентира, че неправилно е било използвано автоматизираното техническо средство и система, което е мобилно, като същевременно установяването е станало в  присъствието на контролния орган, поради което не е следва да се ангажира административната отговорност на нарушителя с издаването на процесния фиш, а да се приложи общия реда по ЗАНН -  да се състави акт за установяване на административно наказание и да се издаде наказателно постановление. Твърди, че нарушението е установено с негодно техническо средство за измерване, което не е преминало метрологична проверка. Лансира тезата, че е настъпила погасителна давност, тъй като ЕФ е издаден след срока по чл. 34 от ЗАНН. Жалбоподателят Х.С. лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от своя процесуален представител. От последния по делото е депозирана молба, входирана в Районен съд Перник с № 18219 от 24.06.2019 г. с която поддържа изложените в жалбата доводи, допълвайки аргументи за допуснати нарушения на процесуалния и материлан закон, считайки, че ОД на МВР Перник не е бил компетентния орган да издаде оспорения фиш, нарушени са изсикванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, свързани със съставянето на протокол за използване на автоматизираното техническо средство, както и че не е доказано по несъмнен начин ограничението на скоростта в конкретния пътен участък.

Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в срок (издателят на ЕФ не е посочил в оспорения административен акт в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, поради което жалбата е процесуално допустима дори и да е подадена след законоустановения  срок, с оглед ненарушаване правото на защита на наказаното лице), а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 19.03.2019 г. в 12:57 часа на ПП І-1, в района на с. Драгичево, общ. Перник, с посока на движение към гр. София, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********със скорост от 79 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч, валидна за населено място.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител Р.М.- на длъжност „мл.автоконтроьор” в сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР -Перник изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 22.03.2019 г. с № 1158р-2168.

При направена справка в централна база–КАТ било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „*****” ЕООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който отчетената скорост  била редуцирана на 76 км/ч, предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 26 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка  от централна база данни- КАТ, доказваща, че лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********е собственост на „*****” ЕООД, ЕИК ********, което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство - статичното изображение с № 0072531, установяващо, че на 19.03.2019 г. в 12:57 часа автомобил с рег. № ********е засечен със скорост от 79 км/ч, която съвпада с обекивираната такава от 76 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст. Съдебният състав кредитира към доказателствения материал и протокола от 19.03.2019 г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5125 от 07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. и приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система.

От правна страна:

Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, защото ОД на МВР-Перник е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, тъй като с.Драгичево попада в територията на община Перник. Ето защо и съдът прие за голословна лансираната теза от процесуалния представител на жалбоподателя, че оспорения фиш е бил издаден от некомпетентен орган.

Не е спорно, че лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********е собственост на „*****” ЕООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя Х.Н. С., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.

Безспорно установено е по делото, че процесното нарушение е заснето с преносима сиситема за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип  „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряла на съответните технически изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за проверка  № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на  отдел „Изпитване на средства за измерване” към  Българския институт по метрология, удостоверяващ последваща проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техвническата изправност на измервателния уред. По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип  като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Пълното наименование на използваната система  е посочено в изготвения  протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номера на  автоматизираното средство 11743d0. Именно последният е изписан и в обжалвания ЕФ. От съдържанието на кредитирания по делото като писмено доказтелство протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който е официален документ, се установява по несъмнен начин, използването на автоматизираното средство именно на мястото на извършване на нарушението - път І-1, с. Драгичево, общ. Перник, като изрично е посочено и че се касае за населено място,  където максимално разрешена скорост е от 50 км/ч. Същевременно и в самата разпечатка на изготвеното статично изображение с № 0072531 на която е заснет процесния автомобил са създадени автоматично данни, съчещи, че извършеното заснемането на нарушението с автоматизираното техническо средство е осъществено в с. Драгичево, което е населено място. Ето защо съдът приема за доказано, че ограничението на скоростта на процесното място е общоважимото такова за населено място – 50 км/час. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което и съдът прие за неотносими развитите в тази насока доводи от жалбоподателя.

Съдът намира за безспорно установено, че посочената в статичното изображение с № 0072531 (което представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 79 кв/ч, с която се е движел автомобилът на жалбаподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 76 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 26 км/ч. Ето защо и горното несъответствието между съдържанието на направения запис  и издадения въз основа на него ЕФ не представлява съществено нарушение на процедурата, още повече, че скоростта за която е наказан жалбоподателя е по-благоприятна, предвид приспадането на пълния толеранс от допустимата техническа грешка, като двете попадат в една и същата санкционна норма – чл. 182, ал1, т.3 от ЗДвП.

Неоснователно е направеното възражение, че ЕФ следва да бъде отменен, поради настъпила погасителна давност, предвид издаването му след срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нормата на чл. 189, ал.14 от ЗДвП не съдържа препращане към ЗАНН по отношение на процедурата по съставянето на ЕФ, поради което и регламентираните срокове по чл. 34 от ЗАНН категорично не касаят обжалвания фиш.

По вида и размера на наказанието:

Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е установена в разпоредбата на  чл. 189 ал.4, вр. с чл. 182, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер /в шест отделни точки/, в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. с чл. 182, ал.1 т.3 от ЗДвП,  която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева, каквато е била и наложена на Х.Н.С.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва  възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.

Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия серия К, № 2613305 на ОД на МВР-Перник, с който на Х.Н.С., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „*****” ЕООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от  Закона за движението по пътищата  за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 19.03.2019 г. в 12:57 часа, в района на с. Драгичево, общ. Перник, на ПП І-1 в посока към гр. София, тъй като при ограничение от 50 км/ч валидно за населено място, е управлявал  лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********със  скорост от 76 км/ч, при което превишението е 26 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ