Решение по дело №1511/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 23.11.2020 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав   

                                                                                  

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1511 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на молителя “Г.С.” ЕООД, ЕИК********, за откриване на производство по несъстоятелност на “С.К.” ЕООД, ЕИК********, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.

Молителят твърди, че има вземания в общ размер на 4 173,54 лева към ответника, произтичащи от търговска сделка – договори за продажба на стоки (хранителни продукти), обективирани в следните фактури, издадени от “Г.С.” ЕООД на “С.К.” ЕООД:

1. сумата от 474,58 лева с ДДС по фактура № **********/06.03.2017 г.;

2. сумата от 694,37 лева с ДДС по фактура № **********/19.04.2017 г.;

3. сумата от 455,56 лева с ДДС по фактура № **********/22.05.2017 г.;

4. сумата от 547,88 лева с ДДС по фактура № **********/14.06.2017 г.;

5. сумата от 530,18 лева с ДДС по фактура № **********/31.07.2017 г.;

6. сумата от 555,94 лева с ДДС по фактура № **********/22.08.2017 г.;

7. сумата от 914,47 лева с ДДС по фактура № **********/26.10.2017 г.

Твърди, че стоките са предадени на и приети от ответника с приемо-предавателни протоколи.

Твърди, че е водил преговори с ответника да изпълни доброволно задълженията си, но макар ответникът да не оспорва вземанията, не е заплатил същите до датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.

Позовава се на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, че ответното дружество е спряло плащанията.

Позовава се на презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ, тъй като от 2017 г. ответното дружество не е заявявало за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети.

Твърди, че ответното дружество не притежава краткотрайни или дълготрайни активи. Твърди, че щом ответното дружество не е обявявало годишните си финансови отчети през последните две години, то същото не би следвало да е извършвало търговска дейност и съответно няма реализирани приходи. Твърди, че поради това ответното дружество е в невъзможност да покрива краткосрочните си задължения.

Твърди също, че наличното имущество на ответното дружество е по-малко от паричните му задължения, поради което то е в състояние на свръхзадълженост.

Твърди, че ответното дружество има и незаплатени публични задължения към ТД на НАП – София в размер на 1 499 708,30 лева, съгласно справка в Списък на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК със задължения над 5 000 лева, които нямат имущество, върху което да се наложи обезпечение, не е представено обезпечение и нямат вземания от банки и трети лица към 30.06.2020 г., част 5 в ред 13270.

Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника и при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да бъде назначен синдик и да бъде определена дата на първото събрание на кредиторите.

Ответникът “С.К.” ЕООД не е изразил становище по подадената молба по чл. 625 от ТЗ.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото са представени от молителя “Г.С.” ЕООД фактури №№ **********/06.03.2017 г., **********/19.04.2017 г., **********/22.05.2017 г., **********/14.06.2017 г., **********/31.07.2017 г. и **********/22.08.2017 г., на обща стойност от 3 258,31 лева, издадени от “Г.С.” ЕООД на получателя “С.К.” ЕООД, както и приемо-предавателни протоколи за доставка на стоките по фактурите.

Представена е също фактура № **********/26.10.2017 г. на стойност от 914,47 лева и приемо-предавателен протокол, както и кредитно известие № **********/20.11.2017 г. към тази фактура и приемо-предавателен протокол за върната стока.

            На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната система ИКАР – Имотен регистър за притежавани от “С.К.” ЕООД недвижими имоти на територията на цялата страна по партидата на ответника, от която се установява, че за дружеството има вписвания, отбелязвания и заличавания.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и е представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС, от която е видно, че в централната база на АИС КАТ към 17.08.2020 г. няма данни за регистрирани МПС на името на “С.К.” ЕООД.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че има наложени обезпечителни мерки и има започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК върху имуществото на “С.К.” ЕООД.

Ответното дружество не е представило по делото в указания срок съгласно чл.190, ал. 1 от ГПК, за което е било задължено с определение от 12.08.2020 г., годишните си финансови отчети с всички съставни части по Закона за счетоводството за периода от 2015 г. до 2019 г. вкл., а ако подлежат на независим финансов одит – и докладите на независимия одитор; инвентаризационните описи и сравнителната ведомост на ответното дружество за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., а ако няма такива описи и ведомост - последните съставени от ответника; списък на кредиторите на ответното дружество, с посочване на вида, размера и обезпеченията на вземанията им. Съдът преценява горното съгласно разпоредбата на чл. 161 от ГПК.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2015 г. и 2016 г., съгласно годишните финансови отчети на ответното дружество за 2015 г. и 2016 г., обявени в Търговския регистър. Вещото лице посочва, че за 2016 г. е подаден за обявяване само съкратен баланс, без отчет за приходите и разходите. Посочено е от вещото лице, че не е могло да се снабди с необходимата информация за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., тъй като ответното дружество не е заявило за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за този период.

Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и за показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи на дружеството са дълготрайните материални активи, които към 31.12.2015 г. са в размер на 32 хил. лева, представляващи 8,1% от всички активи; към 31.12.2016 г. са в размер на 8 хил. лева, представляващи 2,2% от всички активи.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от активите за 2015 г. са материалните запаси на дружеството, които към 31.12.2015 г. са в размер на 314 хил. лева, представляващи 79,1% от сумата на актива. Към 31.12.2016 г. краткотрайните активи са 358 хил. лева, представляващи 97,8% от сумата на актива.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството за 2015 г. са задълженията към доставчиците, които към 31.12.2015 г. са в размер на 207 хил. лева, представляващи 52,1% от сумата на пасива. Към 31.12.2016 г. общо текущите задължения от 310 хил. лева представляват 84,7% от сумата на пасива.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,0111 за 2015 г., 1,1548 за 2016 г.

Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,1365 за 2015 г.

Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,0780 за 2015 г.

Вещото лице дава заключение, че коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. са значително под референтните и показват, че при необходимост дружеството не е било в състояние да погаси незабавно своите текущи задължения.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,1058 за 2015 г., 0,1806 за 2016 г.

Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва:           9,4474 за 2015 г., 5,5357 за 2016 г.

Вещото лице дава заключение, че съществуващите задължениая не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието, както и че коефициентът на задлъжнялост показва голяма зависимост на предприятието от външни източници на средства.

Вещото лице е изчислило към 31.12.2016 г. и алтернативен вариант на коефициентите с включени задължения към НАП в размер на 1 467 хил. лева, при което коефициентът на обща ликвидност е 0,2015, коефициентът на финансова автономност е 0,0315 и коефициентът на задлъжнялост е 31,7321.

Вещото лице дава заключение, че общата стойност на имуществото на дружеството по последния годишен баланс, с който разполага експертизата - 31.12.2016 г., възлиза на 366 хил. лева, в това число: ДМА 8 хил. лева и обща сума на краткотрайните активи 358 хил. лева, без да бъдат диференцирани каква е стойността на материалните запаси, на вземанията и паричните средства.

Вещото лице дава заключение, че от “С.К.” ЕООД не са подавани дневници за покупките и продажбите и справки декларации за ДДС от м.януари 2018 г., т.е. дружеството е прекратило дейността си. Вещото лице посочва, че по данни от ТД на НАП офис ЦЕНТЪР, “С.К. ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС от 11.06.2018 г.

Вещото лице дава заключение, че последното плащане от “С.К.” ЕООД *** ЕООД е извършено на 30.06.2017 г. в размер на 66 лева по фактура № **********/14.06.2017 г., цялата на стойност 547,94 лева, остатък по същата 481,14 лева.

Вещото лице дава заключение, че най-старата не заплатена от ответника фактура издадена от молителя е фактура № **********/06.03.2017 г. на стойност 694,37 лева, с падеж – датата на издаване на фактурата.

Вещото лице сочи, че не може да даде отговор какви парични средства и бързоликвидни активи притежава ответното дружество, към дата на изготвяне на заключението, нито към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., тъй като “С.К.” ЕООД не е предоставило за обяваване в Търговския регистър годишните си финансови отчети, а вещото лице няма връзка с дружеството и счетоводството му.

Вещото лице дава заключение, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на молителя, като вземане, по дебита на сметка 411 “Клиенти - анал. Спагети Къмпани” срещу кредита на сметка 702 “Приходи от продажба на стоки” и 4532 “ДДС за продажбите”. Фактурите са включени са в дневника за продажбите и справка декларация за ДДС за съответния данъчен период, като общата стойност на вземията възлиза на 3 258,31 лева.

Вещото лице дава заключение, че от извършената проверка на предоставените от ТД на НАП офис Център дневници за покупките на “С.К.” ЕООД, за периода от м.03.2016 г. до 31.12.2017 г. е констатирано, че в тях не фигурират процесните фактури издадени от доставчик “Г.С.” ЕООД. Сочи, че в НАП няма данни за подавани от “С.К.” ЕООД дневници за покупки и продажби за периода от 01.01.2018 г. до м.06.2018 г., а на 11.06.2018 г. ответното дружество е дерегистрирано по ЗДДС.

Вещото лице посочва, че в ТД на НАП офис Център няма данни за подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника длъжник към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “С.К.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.

Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.

В случая съдът е сезиран от молителя “Г.С.” ЕООД, който твърди, че има вземания към ответното дружество “С.К.” ЕООД, произтичащи от договор за продажба на стоки, сключени между молителя като продавач и ответното дружество като купувач, които са обективирани в процесните седем фактури. Съгласно нормата на чл. 318, ал. 1 вр. с чл. 286 от ТЗ, търговска е продажбата, сключена от търговец и свързана с упражняването от него занятие. Следователно в случая следва да се приеме, че сключените между молителя и ответното дружество сделки са търговски по своя характер. Стоките по издадените от молителя “Г.С.” ЕООД процесни  фактури са приети от ответника, което се установява от представените от молителя приемо-предавателни протоколи. С факта на получаване на стоките е изпълнено задължението на молителя и съответно възниква насрещното задължение за ответното дружество да заплати цената на доставените стоки.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че вземанията на молителя към ответното дружество са в общ размер на 3 192,31 лева по фактури №№ **********/06.03.2017 г., **********/19.04.2017 г., **********/ 22.05.2017 г., **********/14.06.2017 г. (остатък от 481,68 лева, след извършеното на 30.06.2017 г. плащане от 66 лева, съгласно приетото заключение на ССчЕ), **********/31.07.2017 г. и **********/22.08.2017 г.

В случая не е уговорен срок за плащане по фактурите, поради което съгласно нормата на чл.303а, ал. 3 от ТЗ паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата. Следователно вземанията по фактурите, издадени от “Г.С.” ЕООД на “С.К.” ЕООД по горепосочените шест фактури са изискуеми към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, поради изтичането на 14-дневния срок от получаването на съответната фактура. При тези данни съдът намира, че е налице изискуемо вземане на молителя към ответното дружество за цената на всяка продажба по горепосочените шест фактури, като неизпълнението е настъпило още за първата продажба по фактура № **********/06.03.2017 г., считано от 20.03.2017 г. (с изтичането на 14-дневен срок от датата на издаването на фактурата).

Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване на вземанията на молителя, не представя доказателства в тази насока.

По отношение на вземането в размер на 914,47 лева по фактура № **********/26.10.2017 г., съдът намира, че същото не се установява да е изискуемо и дължимо от ответника поради издаденото кредитно известие № **********/20.11.2017 г. към тази фактура за същата сума от 914,47 лева.

С оглед на горепосочените задължения на ответника към молителя по шест фактури съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на молителя “Г.С.” ЕООД да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.

При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по счетоводни документи на ответното дружество, се установява, че коефициентът на обща ликвидност е в приемливите норми за 2015 г. и 2016 г. Обаче простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).

При преценка на финансово-икономическото състояние на ответното дружество следва да се приеме алтернативния вариант на изчислените коефициенти при корекция на балансите на ответното дружество, доколкото се установяват от вещото лице публични задължения на ответника към НАП. При алтернативния вариант с включените задължения към НАП към 31.12.2016 г. референтните стойности на коефициентите на обща ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост са силно понижени. От това следва извода, че ответното дружество има сериозен проблем да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи към 31.12.2016 г. и е изпаднало в зависимост от кредиторите си.

В случая длъжникът е възпрепятствал с поведението си изготвянето на заключение на съдебната финансово-икономическа експертиза за периода 2017 г. – 2019 г. и към 01.08.2020 г. Предвид процесуалното поведение на ответника, което възпрепятства извършването на проверка на неговото финансово-икономическо състояние от вещо лице за този период, както и след съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на молителя през периода 2017 г. – 2019 г. и към 01.08.2020 г. Установяват се по делото изискуеми задължения на ответното дружество към молителя и публични задължения към НАП, като в същото време не се установява ответното дружество да разполага с активи, с които да ги покрие. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответното дружество е преустановило търговската си дейност от м. януари 2018 г. С оглед на това следва да се приема, че и към настоящия момент “С.К.” ЕООД не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към кредитори на дружеството. Ответното дружество е декапитализирано и е в зависимост от кредиторите си. Състоянието е трайно изразено, след като ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки към молителя и публични задължения към НАП. Ответното дружество обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения, свързани с търговската му дейност.

С изменението на Търговския закон (обн. ДВ. бр. 105 от 2016 г.) са въведени оборими презумпции за неплатежоспособността, с които се размества доказателствената тежест, включително и при засиленото служебно начало, съгласно което съдът служебно събира доказателства за осъществяване на фактическите състави на законовите оборими презумпции  и за тяхното оборване.

В случая молителят се позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  въз основа на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая се установява по делото, че ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията към молителя на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл.608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към молителя, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не представи доказателства за оборването й.

Молителят се позовава и на презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съгласно която се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал.1 на същата разпоредба, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. От справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество се установява, че последният обявен ГФО на ответното дружество е за 2016 г. Не се установява да са заявени за обявяване ГФО на дружеството за 2017 г. и 2018 г. преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена на 10.08.2020 г.

Съгласно § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, през 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1 от ЗСч се удължават до 30.09.2020 г., т.е. срокът за заявяване на годишния финансов отчет за 2019 г. на търговско дружество е удължен до 30.09.2020 г. Следователно преди датата на подаване на разглежданата молба по чл. 625 от ТЗ (на 10.08.2020 г.) не е бил изтекъл срокът за подаване в Търговския регистър на ГФО за 2019 г. на ответното дружество. Поради това съдът намира, че не са налице предпоставките на презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ.

За изчерпателност на изложението следва да се разгледа и позоваването на молителя на законоустановената презумпция по чл. 608, ал. 4 от ТЗ (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), независимо че не са изложени конкретни аргументи за същата. Съгласно цитираната норма, неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. За да е налице презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ, следва да се установят от молителя, който се позовава на същата, при условията на кумулативност следните предпоставки на фактическия състав: наличие на висящо изпълнително производство, което да е образувано за събиране на вземания по влязъл в сила съдебен акт или заповед за изпълнение; същото да е образувано по молба на кредитора, подал молбата по чл. 625 от ТЗ, респективно от присъединения кредитор, подал молба с правно основание чл.629, ал. 4 от ТЗ; вземането на този кредитор да не удовлетворено изцяло или частично в рамките на шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

В случая не се сочат от молителя и не се представят доказателства, че по негова молба е образувано изпълнително дело и съответно по същото да не е получено плащане в рамките на шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. С оглед на това съдът намира, че в случая не се установява наличието на предпоставките на презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както и с оглед на процесуалното поведение на ответника на основание чл. 161 от ГПК, съдът намира, че ответното дружество “С.К.” ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).

При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “С.К.” ЕООД, поради неплатежоспособност.

 

Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.

 

По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 21.03.2017 г. - датата, следваща датата на падеж на най-старото изискуемо задължение на ответното дружество към молителя, т.е. задължението по фактура № **********/06.03.2017 г., с падеж на 20.03.2017 г., настъпил съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ с изтичането на 14-дневен срок от датата на издаването на фактурата. Към тази дата следва да се приеме, че финансово-икономическото състояние на ответното дружество е влошено, дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения, свързани с търговската му дейност, и е неплатежоспособно, като това състояние има траен и необратим характер.

 

Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.

Съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде назначен В.Т.П., с адрес: ***, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл.656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 900 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 15.12.2020 г. от 9,50 часа, което ще се проведе в  Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “********в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.

 

Молителят претендира да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки. С решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 от ТЗ може да бъдат допуснато обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки. Обезпечението може да бъде допуснато само по изрично искане на молителя, като обектът на същото следва да бъде индивидуализиран – запор/възбрана върху конкретно индивидуализирано имущество на длъжника. В случая до приклюване на съдебното дирене молителят не е направил искане за допускане на конкретни обезпечителни мерки върху индивидуализирано имущество на длъжника съгласно чл. 630, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника се постановява на по-късен етап в производството по несъстоятелност – с решението за обявяване в несъстоятелност по чл. 710 вр. с чл. 711 от ТЗ, когато е отпаднала възможността за оздравяване на предприятието на длъжника. Значението на обезпечителните мерки по чл. 630, ал. 1, т.4 от ТЗ цели да се съхрани имуществото, включено в масата на несъстоятелността, когато с поведението си длъжникът застрашава интересите на своите кредитори, но не и да се възпрепятства дейността на дружеството, която на този етап от производството по несъстоятелност не е прекратена. Поради това искането на молителя не следва да бъде уважено.

 

Предвид липсата на подадени в Търговския регистър от ответника ГФО за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и с оглед процесуалното поведение на ответника, следва да се приеме, че ответникът не разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в производството по несъстоятелност. Няма данни и за наличието на бързоликвидни активи, които да послужат за това. С оглед на това и за да се обезпечи развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат осигурени началните разноски, като съдът на основание чл. 629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 4 000 лева (четири хиляди лева), които да укаже да бъдат внесени в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

 

По разноските:

Молителят не претендира разноски в настоящото производство, поради което такива не му се присъждат.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “С.К.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***1, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 21.03.2017 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “С.К.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***1.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника В.Т.П., с адрес: ***, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик В.Т.П. в размер на 900 лева (деветстотин лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.

ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “С.К.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***1, което следва да се проведе на 15.12.2020 г. от 9,50 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “********в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:

1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.

2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

3. Избор на комитет на кредиторите.

УКАЗВА на кредиторите на “С.К.” ЕООД, ЕИК********, в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, да предплатят по сметката на Софийския градски съд сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал.2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане. 

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “С.К.” ЕООД, ЕИК********, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :