№ 466
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в заседание при закрити врати
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20251100900082 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба с вх. № 4607 от 15.01.2025 г., която изхожда от търговско
дружество – „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация, с ЕИК *********,
със седалище : гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“,
ул. „Пимен Зографски“ № 4, бизнес сграда 2, ет. 3, чрез назначения ликвидатор на
дружеството – К. Д.. С нея е поискано откриване производство по несъстоятелност спрямо
дружеството, заради настъпилото при него състояние неплатежоспособност, евентуално
свръхзадълженост при начална дата на същите – 21.05.2022 г.
В молбата са изложени твърдения, че на 02.10.2023 г. ЕСК на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД
ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД е взел решение дружеството да бъде прекратено чрез ликвидация.
Сочи се, че на 09.01.2024 г. дружеството било обявено в ликвидация със срок на завършване
на производството по ликвидация до 10.07.2024 г., като за целта бил назначен ликвидатор. В
периода на ликвидацията се твърди, че „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД не е
упражнявал търговска дейност. Поканата към кредиторите на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД
ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД да заявят вземанията си в производството по ликвидация била
оповестена по партидата на дружеството на 19.01.2024 г., но в 6-месечния срок предоставен
за това нямало предприети действия от кредитори по предявяване на вземания.
Същевременно обаче в хода на ликвидацията се разбрало, че „ИКФ ИМПОРТ ЕНД
ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД е адресат на изискуеми и незаплатени публични задължения към
НАП, чиито размер възлиза на сумата от 115 551,91 лв. Основание за тяхното възникване са
издадени ревизионни актове. Понеже дружеството-молител не разполага с никакви активи
/дълготрайни, краткотрайни, финансови, нефинансови, материални, нематериални/, то му е
обективно непосилно да погаси тези си публични задължения. Това означавало, че
понастоящем дружеството се намира в положение на необратима и трайна невъзможност да
обслужва текущите си задължения към кредитори, чрез притежаваните краткотрайни
1
активи/цялото си имущество, което го прави неплатежоспособно/свръхзадължено. Тази
финансова картина ясно личала от отразените данни във финансовите отчети и
приложенията към тях изготвени от дружеството. Коефициентите мерещи ликвидния
потенциал и финансовата автономност на дружеството се поддържа да са на нива под
референтните такива. Сочи се, че началната дата на неплатежоспособността
/свръхзадължеността се явява – 21.05.2022 г.
Предвид изложеното се иска от сезирания съд да постанови решение по смисъла на чл.
630, ал. 1 ТЗ, като спрямо дружеството бъде открито производство по несъстоятелност, като
същото се обяви за неплатежоспособно, а при условията на евентуалност за свръхзадължено
с начална дата – 21.05.2022 г.
В съдебно заседание насрочено за разглеждане на молбата ликвидатора на „ИКФ
ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД я поддържа, като настоява тя да бъде уважена след
установяване на някое от заявените с нея основания.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ЕАД, с капитал 50 000 лева, внесен изцяло. То е учредено през 2019 г., а едноличен
собственик на капитала му е П.В. – гражданин на Италия. Предметът му на дейност е в
сегмент – внос и износ на алкохолни и безалкохолни напитки, консултация и комисионерска
дейност. С решение от 02.10.2023 г. ЕСК на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД на
основание чл. 252, ал. 1, т. 1 ТЗ е взел решение за прекратяване дейността на търговското
дружество, като го е обявил в ликвидация, назначил е ликвидатор и е определил 6-месечен
срок за приключване на производството по ликвидация. Тези решения са вписани в
ТРРЮЛНЦ по партидата на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД на 09.01.2024 г. На
19.01.2024 г. по партидата на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД е обявена покана
до кредиторите на дружеството за предявяване на техните вземания в 6-месечен срок,
считано от публикуване на поканата. Този срок е изтекъл на 19.07.2024 г.
Молителят – „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД за целите на настоящото
производство е ангажирал информация за кредиторите си и размерите на техните изискуеми
вземания. В нея е посочено, че единствен кредитор на дружеството е Държавата, която има
изискуеми публични задължения към дружеството в размер на малко над 115 000 лв.
Посочено е също така, че към момента на депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ. дружеството
не разполага с никакви активи било то краткосрочни или дългосрочни.
За целите на изследването в производството от молителя се представят междинен
баланс към 13.01.2025 г., както и отчет за приходите и разходите към 13.01.2025 г. Освен
това са представени счетоводни баланси, отчети за приходите и разходите, отчети за
паричните потоци на дружеството за 2021 г. и 2022 г., както и счетоводен баланс и отчет за
приходите и разходите на дружеството за 2024 г.
Съгласно писмо на ТД на НАП –София от 07.02.2025 г. е предоставена информация за
това, че върху имуществото на дружеството са наложени обезпечителни мерки, като това е
станало с ПНОМ от 22.11.2022 г., а така също е посочено, че спрямо имущество на
дружеството в ликвидация няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК, тъй
като след осъществено проучване на имущественото му състояние е констатирано, че
същото не разполага с имущество, което да послужи за обезпечаване и/или за
удовлетворяване на публичните задължения.
2
Към писмото на ТД на НАП – София е приложен ревизионен акт № Р-22221421002208-
091-001 от 24.08.2022 г., като с него са установени публични задължения за данъци и лихви
върху тях по ЗДДС, които възлизат на сумата от общо 92 404, 58 лв. /76 413,26 лв. – данъци и
15 991,32 лв. – лихви/.
Също към писмото на ТД на НАП – София са приложени преписи от подаваните от
„ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД годишни данъчни декларация по чл. 92 ЗКПО
за 2020, 2021 и 2022 г., като за 2019 г. и 2023 г. няма приемани годишни данъчни декларации,
които да са подавани от посочения субект.
От извършена служебна справка в ИИСКИР-ИКАР не се установява „ИКФ ИМПОРТ
ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация понастоящем /към 23.01.2025 г./ да е носител на
вещни права върху недвижими имоти.
Справка в централизираната база за собственост върху МПС /с актуалност към
27.01.2025 г./ установява, че „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация
към момента не е носител на права на собственост върху превозни средства регистрирани за
движение в Р. България.
От постъпилата справка за банкови и платежни сметки с титуляр „ИКФ ИМПОРТ ЕНД
ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация, която е изготвена от Дирекция „Регистри“ към БНБ е
видно, че дружеството е било титуляр на една еврова разплащателна сметка в „Обединена
българска банка“ АД, като същата е открита на 23.10.2019 г. и закрита на 24.01.2022 г.
Сред приобщените по делото доказателства е и справка за общите изискуеми
публични задължения, които „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация
има към датата – 29.01.2025 г., като техния размер възлиза на сумата от 116 101,62 лв. /76
413,26 лв. – главница и 39 688,36 лв. – лихва/.
В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът изцяло кредитира и основава изводите си на същото.
Дейността на дружеството, в т.ч. финансовото и имущественото му състояние е
анализирана по години, считано от възникването му. Така през 2020 г. /явяваща се първата
година/ от стартиране на дейността му се наблюдава лошо финансово състояние
характеризиращо се с отрицателен финансов резултат и висока задлъжнялост. Общата
ликвидност е гранична с референтната стойност, а именно на ниво е от 1,16, което
демонстрира малък резерв при необходимост от покриване на текущи задължения. През
следващата /2021 г./ финансовите показатели на дружеството се подобряват. То вече има
положителен финансов резултат, като общия процент на задлъжнялостта му намалява до 31
%, съответно се подобрява общата му ликвидност, като бележи повишение на показател от
1,28. Макар през тази 20221 г. приходите на дружеството да се редуцират с 10 %, то по-
доброто управление на разходите спомага за постигането на положителния финансов
резултат от 10 хил. лв. През 2022 г. обаче се наблюдава рязко влошаване на финансовите
показатели на дружеството, като настъпва пълно прекратяване на приходите му, намалява
собствения му капитал, бележи се отрицателен финансов резултат /загуби от 10 000 лв./, а
задълженията нарастват с 4,2 %. Настъпва и влошаване на коефициентите за ликвидност
/КОЛ е на ниво от 1,21/ и платежоспособност. Общият извод е, че през тази година на
съществуване на дружеството, същото е преустановило своята оперативна дейност, но
продължава да генерира разходи, а това предизвиква формиране на загуби и редукция на
собствен капитал. В периода 2023 – 2025 г. дружеството навлиза в състояние на техническа
несъстоятелност. То разполага с нулеви активи и нулев собствен капитал, не получава
3
приходи и не извършва разходи. Натрупва и не може да обслужи публични задължения в
размер на 115 хил. лв. Вижда се отрицателен баланс между активи и пасиви, което е в
нарушение на основни счетоводни принципи.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация с правна
квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който
твърди да е неплатежоспособен и евентуално свръхзадължен. Разгледана по същество тя е
основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в
достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може
да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения
включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички
задължения за финансовия период (2020 г. – 13.01.2025 г.) са краткосрочни и изискуеми –
същите са формирани от публично-правни задължения /данъци, както и начислени лихви
върху тях/, а до края на 2022 г. се наблюдават и частно-правни задължения към доставчици.
Всички разкрити в производството краткосрочни задължения са публични такива и имат
настъпил падеж. Липсват събрани доказателства за постигнато съгласие от кредитора
4
/държавата/ за тяхното отсрочване или разсрочване, респективно опрощаване.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите)
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно
поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В
този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си
задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират четири коефициента (показателя) на ликвидност:
обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част
или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
В случая по отношение на една част от изследвания период от 2020 г. до 31.12.2022 г.
търговецът - „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД макар и с известни флуктуации
демонстрира степен на ликвидност над референтната граница, която единица. Това означава,
че до края на 2022 г. дружеството е могло да покрива своите текущи задължения с наличните
си краткотрайни активи. Макар, че през 2022 г. вече започват да се проявяват негативни
финансови тенденции издаващи предстоящи затруднения на търговеца свързани с
потенциала му да обслужва формиращите се за него текущи задължения. Съществената
промяна във финансовото състояние настъпва през 2023 г., когато се наблюдава микс от
неблагоприятни финансови изменения – дружеството има нулеви активи и нулев собствен
5
капитал, не получава приходи и не извършва разходи. Същото обективно не може да
покрива публични си задължения, като те достигат размер от 115 хил. лв. Вижда се
отрицателен баланс между активи и пасиви, което е в нарушение на основни счетоводни
принципи. Коефициента за обща ликвидност придобива нулево изражение, а този за
платежоспособност достига отрицателна величина. Това му състояние означава, че „ИКФ
ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД е задлъжняло до степен да е изцяло зависимо от
своите кредитори, няма оборотен капитал, нито персонал, които да спомогне за овладяване
на негативната финансова тенденция. Нещо повече ЕСК на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ
СПА“ ЕАД е взел решение за прекратяване на дружеството чрез ликвидация. Това обективно
положение окончателно прави невъзможна хипотезата за обратимост на изпитваните
затруднения и означава, че настъпилата трайна невъзможност търговецът-молител да
погасява краткосрочните си задължения няма как да бъде преодоляна към приключване на
устните състезания в настоящото производство.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията,
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че молителят е спрял
плащанията на своите задължения с публичен характер, което обосновава прилагането на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително факта-презумпционна предпоставка се
признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на
неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената законова презумпция, което
изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
Мотивиран от тези си разсъждения решаващия състав, приема, че молбата за откриване
на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност на търговско
дружество – „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД /в ликвидация/ е основателна и
трябва да се уважи.
При формиран позитивен извод за настъпила неплатежоспособност не следва да се
разглежда заявеното второ основание за откриване на производство по несъстоятелност
поради настъпила свръхзадълженост, защото същото очевидно не е предпочитаното от
ищеца и е заявено в условията на евентуалност, респективно предвид доказването на
предпочитаното основание – неплатежоспособност се изключва хипотеза на сбъднало се
вътрешно-процесуалното условие за това - неоснователност на молбата на заявеното главно
основание (неплатежоспособност).
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че към 31.12.2023 г. показателят за обща ликвидност се позиционира на
6
нулева стойност /далеч под референтните граници/ и едновременно с това не се наблюдава и
не може да се очаква каквато и да е било тенденция към стабилизиране на финансовото
състояние на търговеца. Затова съдът приема като начална дата на неплатежоспособността
датата 31.12.2023 г., към която затрудненията на молителя имат траен характер и не
представляват проявление на временни затруднения в дейността на предприятието.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, и
при неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на сумата
10 000 лева, указано им с определение от 14.03.2025 г., са налице всички предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава.
Съгласно чл. 272а, ал. 1 от ТЗ от датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност производството по ликвидация на дружество в ликвидация се спира. При
влизане в сила на настоящото решение производството по ликвидация се счита прекратено
ex lege.
Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД /в
ликвидация/ следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда дължимата за
производството държавна такса в размер на 250,00 лева, като тази сума подлежи на
инкасиране от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“
ЕАД – в ликвидация, с ЕИК *********, със седалище : гр. София и адрес на управление: гр.
София, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „Пимен Зографски“ № 4, бизнес сграда 2, ет. 3 при
НАЧАЛНА ДАТА - 31.12.2023 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация, с ЕИК
*********, със седалище : гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, ул. „Пимен Зографски“ № 4, бизнес сграда 2, ет. 3.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в
ликвидация, с ЕИК *********, със седалище : гр. София и адрес на управление: гр. София,
р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „Пимен Зографски“ № 4, бизнес сграда 2, ет. 3.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „ИКФ ИМПОРТ
ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация, с ЕИК *********, със седалище : гр. София и
адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „Пимен Зографски“ № 4,
бизнес сграда 2, ет. 3.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и
вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД
ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация, с ЕИК *********, със седалище : гр. София и адрес
на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „Пимен Зографски“ № 4,
бизнес сграда 2, ет. 3.
7
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 272а, ал. 1, изр.1 ТЗ, че считано от датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност на дружеството - 27.03.2025
г., ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЛИКВИДАЦИЯ на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“
ЕАД – в ликвидация, с ЕИК *********, СЕ СПИРА.
СПИРА производството по търг. дело № 82/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „ИКФ
ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация, с ЕИК *********, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а
именно: ****, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация, с ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „ИКФ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ СПА“ ЕАД – в ликвидация, с ЕИК
*********, със седалище : гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, ул. „Пимен Зографски“ № 4, бизнес сграда 2, ет. 3, на основание чл. 620, ал. 1
вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250,00 лева –
държавна такса за производството и възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8