Номер 132610.09.2020 г.Град ХАСКОВО
Окръжен съд – Хасково
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА С. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР И. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ТОДОР И. ХАДЖИЕВ Въззивно гражданско дело №
20205600500731 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на И.Д.Б. против Покана за доброволно
изпълнение изх. № 19241/ 02.06.2020 г. по изп. д. № 20208750400324 на ЧСИ
№ 875 – Захари Запрянов в частта относно определените задължения за
разноски по изпълнителното дело в размер на 324 лв. и такса по чл. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 124. 90 лв.
В жалбата, без да се излагат конкретни доводи за недължимост на
определените в поканата за доброволно изпълнение разноски, се прави искане
да бъдат отменени действията на съдебния изпълнител относно определените
разноски и такси по изпълнението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира следното:
Изп. д. № 20208750400324 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов е
образувано по молба на община Хасково въз основа на Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3639 - / 16.12.2019 г. по отношение
на И.Д.Б. общо за сумата от 998. 98 лв.
На 24.06.2020 г. длъжникът И.Д.Б. е получил Покана за доброволно
изпълнение изх. № 19241/ 02.06.2020 г. (л. 10), според която задължението му
по изпълнителното дело възлиза на 1499. 85 лв., от които 116. 71 лв.
неолихвяема сума, 882. 27 лв. главница, 41. 17 лв. лихви, 10. 80 лв. присъдени
1
разноски, 324 лв. разноски по изпълнителното дело и 124. 90 лв. такси по чл.
26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С Постановление от 14.07.2010 г. съдебният изпълнител е определил
дължимите от длъжника И.Д.Б. разноски по изпълнителното дело в размер на
670.19 лв., в което същите са разграничени подробно по основание и размер.
Предмет на обжалване е изпратената на жалбоподателя И.Д.Б. покана за
доброволно изпълнение в частта относно определените разноски.
Според т. 2 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските,
посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист.
В ГПК липсва изрична разпоредба за съдържанието на акта на съдебния
изпълнител за определяне на разноските освен нормата на чл. 434, ал. 2,
според която за всяко предприето и извършено действие съдебният
изпълнител съставя протокол, в който следва да посочи и направените
разноски по изпълнението. Правила в тази насока се съдържат в чл. 79, ал. 1 и
2 ЗЧСИ, според които за събиране на таксите по изпълнението се изготвя
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния
съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, в която
се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците
при неплащане. От съдържанието на цитираните разпоредби следва да се
направи извод, че всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят
дължимите по изпълнението такси, следва да съдържа най – малко
информация за разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси
и допълнителни разноски. Спазването на посоченото изискване осигурява, от
една страна, правото на задълженото лице да научи за правното и фактическо
2
основание за начисляване на дължимите от него такси, а, от друга, позволява
на съда да провери дали са правилно начислени.
В настоящия случай в изпратената на жалбоподателя И.Д.Б. покана за
доброволно изпълнение дължимите по изпълнението такси са определени в
общ размер, без да бъдат индивидуализирани поотделно по размер, вид и
правно основание за начисляването им съобразно Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В този смисъл
процесната покана за доброволно изпълнение в частта относно определените
такси по изпълнението, имаща характера на разпореждане за разноски в тази
част, не отговаря на изискванията за законосъобразност.
Същевременно с Постановление изх. № 23938/ 14.07.2020 г. съдебният
изпълнител е определил дължимите от длъжника разноски, като в
съответствие с изискванията на чл. 79 ЗЧСИ е разграничил същите по размер
и основание. Посоченото разпределение не е връчено на длъжника и
съответно не е влязло в сила. Поради това съдът намира настоящата жалба за
процесуално недопустима поради липса на правен интерес, тъй като дори и
при уважаването й задължението на длъжника за заплащане на разноските по
изпълнението няма да отпадне изцяло или частично, доколкото е налице
последващ акт на съдебния изпълнител, установяващ тяхната дължимост,
който длъжникът може да оспори по реда на глава 39 ГПК. По изложените
съображения жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото да се прекрати.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. № 20409/ 25.06.2020 г. на
И.Д.Б. против Покана за доброволно изпълнение изх. № 19241/ 02.06.2020 г.
по изп. д. 20208750400324 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов в частта относно
определения размер на дължимите от длъжника разноски и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4