№ 1550
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПШ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110207936 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на П. Г. Д., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. СД против наказателно постановление № 19-4332-
007886/09.05.2019г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
месеца .
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, като излага доводи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до
ограничаване на правото му защита. Твърди, че са налице нарушения на разпоредбите на чл.
57, ал.1, т. 5 от ЗДвП, доколкото липсва описание и двете нарушения, които са му вменени.
Посочва, че описаната в двата акта фактическа обстановка не отговаря на обективната
действителност. Излага съображения, че АНО не е изложил никакви мотиви по отношение
на размера на наложените санкции. Моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
упълномощения процесуален представител адв. Дв, който поддържа депозираната жалба и
1
пледира за отмяна на атакуваното НП по изложените в нея съображения. По отношение на
нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗдвП излага доводи, че бланкетната разпоредба не е
запълнена със съответното съдържание и е неясно какви именно действия е извършил или
не е извършил жалбоподателят, което ограничава правото му на защита да разбере
обвинение. По отношение на второто вменено нарушение намира, че е налице неправилно
приложение на материалния закон. По посочените съображения пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител, не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 24.03.2019г., около
12:45 часа, в гр. АДРЕС, на кръстовището с ул. Румяна, при извършване на маневра ,
поради недостатъчен контрол върху управлението над МПС реализира ПТП с движещия се
по ул. Румяна л.а Хонда Сивик с рег. № РК 7781 ВК, като водачът напуска мястото на ПТП
без да установи последиците от ПТП и без да уведоми компетентните органи.
Отговорността на Д. била ангажирана на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в качеството му
на собственик на л.а Тойота Корола с рег.№ СВ 7393 АТ.
С атакуваното наказателно постановление № 19-4332-007886/09.05.2019г. на Началник
група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на проведеното съдебно следствие не са били събирани гласни доказателства, тъй
като местонахождението на св. Христо Тодоров не е било установено, като съдът е
приобщил по надлежния ред събраните по делото писмени доказателства въз основа на
които е изградил своите изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
2
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице да разбере обвинението, от една страна, а от друга съдът да извърши
проверка по правилното приложение на материалния закон.
На първо място и в АУАН и в НП е посочено, че „при извършване на маневра, поради
недостатъчен контрол върху МПС реализирира ПТП”. На така описаното нарушение е
дадена цифрова квалификация по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „(1)
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”. Задълженията на водачите при извършване на маневра са визирани в
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, като при такава конструкция на обвинението остава
неясно кои свои задължения е нарушил жалбоподателя в качеството си на водач на МПС.
Цитираната разпоредба на чл. 20, ал.1 от ЗДвП не е запълнена и с конкретно съдържание от
което да може да се изведе, с кои свои действия Д. е извършил вмененото му нарушения и
при смесване на двете посочени разпоредби е ограничено правото на защита на лицето да
разбере вмененото му нарушение.
Идентично е положението по отношение и на второто вменено на жалбоподателя
нарушение, доколкото в словесната квалификация на нарушението се твърди, че „напуска
мястото без да установи последиците от ПТП и без да уведоми компетентните органи”, като
нарушението в квалифицирано като такова на разпоредбата на чл. 123, ал.1, б. „в” от ЗДвП.
Тук отново е допуснато смесване на различни разпоредби на закона, доколкото
задължението да спре и да установи последиците от ПТП е общо и е визирано в
разпоредбата на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДВП, а хипотезата за уведоми органите на МВР е
3
визирана в т. 2, б. „а” на цитираната разпоредба и то само в случаите, в които има
пострадали хора. Разпоредбата на чл. 123, ал.1, б. „в” от ЗДвП урежда случаите, в които
между водачите на участвалите в ПТП МПС е имало разногласия по отношение на
обстоятелствата по настъпване на ПТП.
С оглед правото на защита на лицата в административно-наказателното производство е
недопустимо подобно разминаване между словесната и цифровата квалификация на
нарушението. В конкретния случай липсва единство между описанието на нарушението и
правната му квалификация. Допуснатото нарушение по чл.57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна
на административно-наказващия орган в правната квалификация е съществено и не може да
се отстрани в съдебната фаза на производството. За наказаното лице остава неясно за кое
точно нарушение е било санкционирано. Констатираното от настоящия съдебен състав
несъответствие между описаната фактическа обстановка и законните разпоредби, които са
нарушени, е довело до затруднения при организиране на защита и до засягане на основни
процесуални права.
Независимо от констатираните пороци, които са самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление Съдът ще изложи своите мотиви и за приложението
на материалния закон.
По приложението на материалния закон:
За нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
В хода на съдебното следствие не се доказа жалбоподателят да не е контролирал
управляваното от него МПС. От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че по данни на другия участник в ПТП се касае за отнемане на предимство, а
според контролните органи изготвили протокол за ПТП , като причина за възникването му е
вписано „по неизяснени причини и обстоятелства”, които впоследствие са се
трансформирали в „ недостатъчен контрол над МПС”.
Доколкото се твърди, че жалбоподателят е предприемал маневра завой надясно, то неговото
поведение е следвало да бъде подчинено на задълженията вменени на водачите в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1от ЗДвП, поради което е налице неправилно приложение на
материалния закон.
По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т.3, б. „в“ от ЗДвП
4
Посочената разпоредба вменява на водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, задължението : 3. когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди:
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
По делото липсват каквито и да било доказателства между водачите на участвалите в ПТП
МПС да е имало спор по отношение на обстоятелствата около ПТП, тъй като
жалбоподателят изобщо не е спрял, за да установява дали има или няма причинени щети.
Задължение на АНО е докаже нарушението както от обективна,така и от субективна страна,
което в конкретния случай не е сторено и настоящия съдебен състав намира, че е налице
съществен дефицит в доказателствената маса в подкрепа на твърденията на извършени от
жалбоподателя нарушения на разпоредбите на ЗДвП. В този смисъл съдът намира
нарушенията за недоказани.
АНО не е изпълнил задължението си да издири обективната истина и да разследва спорните
обстоятелства, което е довело до издаване на един незаконосъобразен акт, който като такъв
следва да бъде отменен изцяло.
Поради тези съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено изцяло .
По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът намира
следното:
С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019г. в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН е предвидена възможността в съдебните производства по ал. 1 страните да
претендират присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В конкретния случай предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1
АПК /съгласно която - когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ/, в тежест на въззиваемата страна
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-4332-007886/09.05.2019г. на Началник група
при отдел „Пътна полиция” при СДВР, на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева и на
5
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН ОСЪЖДА ФИРМА с адрес: ул. АДРЕС да възстанови
от бюджета на СДВР на жалбоподателя П. Г. Д. с ЕГН: ********** сумата от 400 лева
/четиристотин лева/, представляващи направени от последния разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6