№ 39526
гр. София, 01.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110161673 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 246984/14.11.2022 г.
на М. М. К. срещу „Ф.П.К.“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 828,14 лв. – по
фактури, издадени от „А.“ ЕАД.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че искът е недопустим, тъй като
между страните не е налице правен спор, ответното дружество не претендира и не е
кредитор на посочените вземания, а такъв е „А.“ ЕАД, поради което моли за прекратяване на
делото.
С разпореждане № 48232/01.04.2024 г. на ищцата са дадени указания да обоснове
правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск срещу „Ф.П.К.“ ООД с
оглед твърденията, че носител на оспореното вземане е „А.“ ЕАД (с предишно наименование
и правноорганизационна форма „М.“ ЕАД), че дружеството ответник не твърди да е
кредитор на ищцата, и при съобразяване, че уважаването на иска срещу този ответник не би
могло да рефлектира в правната сфера на носителя на вземането, както и че единствено
изпращането на покани за доброволно изпълнение не би могло да обоснове допустимост на
предявения отрицателен установителен иск срещу това дружество. Указани са и
последиците при неизпълнение на указанията в срок – че производството по делото ще бъде
прекратено. В указания срок, а и към настоящия момент, ищцата не е обосновала правния си
интерес от иска.
Съдът приема, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е наличието на правен интерес от неговото
предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е
застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено се
поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск или
носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. Наличието на правен
интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за
която съдът следи служебно – както при подаването на исковата молба, така и в хода на
процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява
според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в
исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен
спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от
търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който
има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки
конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК,
1
въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, тоест за допустимостта
на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от
предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз
основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им
ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко
положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът
прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от
ищеца право.
В настоящия случай от твърденията на ищцата и представените по делото
доказателства и от страна на ответника не се установява правен интерес от предявения иск.
Това е така, тъй като ищцата сама посочва, че исковата сума й е начислена за задължения по
два договора за мобилни услуги, сключени с „А.“ ЕАД, като и двете страни не твърдят
ответникът да е кредитор на вземането и между тях няма спор относно дължимостта му.
Предявеният иск е за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност,
както и ответникът е поканил ищцата да го заплати с предупреждение, че при неплащане ще
бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране, който иск поначало е допустим
съгласно актуалната съдебна практика - определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г. на ВКС, IV ГО. Тази съдебна практика касае обаче предявяването на иска срещу
титуляря на вземането, който го претендира съдебно или извънсъдебно. Длъжникът има
интерес от иск за несъществуване на вземането винаги, когато е налице правен спор, тъй
като с него се внася несигурност относно действителното правно положение между
страните. В случая обаче, съдът приема, че ищцата няма правен интерес от иска срещу
посочения ответник (а и такъв не е обоснован по делото), тъй като по този начин няма да
отрече правото на действителния кредитор (титуляр) на вземането – мобилния оператор,
съответно не би постигнала исканата защита. Представената извънсъдебна покана, изходяща
от ответника, също сочи, че ответното дружество само оказва съдействие за извънсъдебно
събиране на вземанията въз основа на Договор от 30.04.2013 г. за извънсъдебно събиране на
вземания между „Ф.П.К.“ ООД и „М.“ ЕАД, но при липса на доброволно изпълнение именно
„М.“ ЕАД (с настоящо наименование „А.“ ЕАД) има законното право да предприеме
съдебно-процесуални действия. Следва да се посочи, че за ищцата няма пречка да предяви
нов иск спрямо носителя на вземането, за да защити правата си. По изложените съображения
и доколкото подадената искова молба е недопустима, поради липса на правен интерес, за
който съдът следи в хода на целия процес, производството по делото да се прекрати.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 246984/14.11.2022 г., подадена от М. М. К., ЕГН
********** срещу „Ф.П.К.“ ООД, ЕИК ****.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 61673/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.
Определението може да се обжалва от ищцата пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2