Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
260150 Година 29.09.2020 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети
септември Година 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2449 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Ищцата
Д.К.Ж., като майка и законен представител на малолетното дете А.Г.И., твърди в исковата
си
молба, че с ответника били родители на това дете,
върху което й били предоставени за упражняване родителските права с решението
по
гр.д. № 18/2014 на ДPC, а ответникът бил осъден да му
заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 90 лева. До сега изминали повече
от шест години. Детето им пораснало и тази сума била крайно недостатъчна за
месечни му нужди. За тези шест години животът поскъпнал много. Работела в -
като очаквала в началото на септември да започне отново. Трудно посрещала
нарастващите разходи по издръжката на детето им. То било ученик в - С.. Вече
навлизало в пубертета. От 2014 г. до момента имало заплатени за издръжка само
350 лева. Не бил без значение факта, че имала още едно дете Ж.Г.С., което също
гледала сама. Настоящият й адрес бил -, но към момента живеела с
децата си в
-. Затова завеждала настоящия иск в PC С.. Според проучването на -
за основните резултати
от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живота през декември
2018 г., за да се живеело нормално били нужни 602.52
лева месечно на човек. Искането е да се увеличи размера на присъдената по гр.д.
№ 18 по описа за 2014 г. на Д. районен съд издръжка на малолетното на страните
дете, като се осъди ответникът да му заплаща, чрез ищцата, като негова майка и
законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 240 лева, считано от
подаване на исковата молба в съда на 13.07.2020 г., до настъпване на законни
основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира разноски.
Ответникът Г.М.И. оспорва предявения иск, който моли съда
да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в хода на
делото по същество, редовно призован, не се явява.
Дирекция
“Социално подпомагане” С., редовно призована, представя социален доклад, с
който взема писмено становище по закрила правата и интересите на малолетното
дете на страните в настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на
страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение
за спорното право, намери за установено следното:
Малолетното дете на страните е родено на *** г. и към
датата на приключване на съдебното дирене е на възраст -(л. 4). Негови родители
са страните по делото. Същите не са сключвали граждански брак. С влязлото в
сила на 08.03.2014 г. решение от 17.02.2014 г. по приложеното гр.д. № 18 по
описа за 2014 г. на Д. районен съд е утвърдено споразумението им по чл. 127,
ал. 1 СК, с което на ищцата са предоставени за упражняване родителските права
върху това им дете, а ответникът е осъден да му заплаща 90 лева месечна
издръжка (л.
23 от гр.д. № 18/2014 г. на ДРС).
От датата на присъждането на тази издръжка до приключване
на съдебното дирене по делото е изминал значителен период от време от шест
години и седем месеца, през който е ноторно известно, че икономическата
обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и увеличението
на размера на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на посочената
издръжка е била 340 лева (ПМС № 249/31.10.2013 г.), а към датата на приключване
на съдебното дирене по делото е 610 лева (ПМС № 350/19.12.2019 г.). Въпреки
неоснователните доводи за противното в отговора, за посочения период и нуждата от
по-висока по размер месечна издръжка на малолетното на страните дете, несъмнено
е нараснала трайно и съществено. Не само с нарастването на възрастта му. Но и с
оглед установеното по делото обстоятелство, че същото дете е вече ученик в - в С.,
видно от социалния доклад, за което несъмнено са необходими парични средства за
закупуване на учебници и полагала (л. 33). Нещо
повече. Размера на издръжката на това дете понастоящем е под установения в чл.
142, ал. 2 СК минимум. А при тези установени по делото горепосочени обстоятелства,
съдът намери, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената издръжка на
това дете, е доказан напълно в своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на същата при трайно и съществено изменение или на нуждите
на издържания, какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител
(т. VIII
от ППВС № 5/1970 г.).
Доводите
за противното на ответника в отговора му, че по подписаното с ищцата на
06.02.2014 г. извънсъдебно споразумение й бил заплатил предварително 9000 лева,
като се договорили със същото, че тази сума представлявала пълния размер на
издръжката за това им дете до навършване на пълнолетието му или докато продължава
да учи, а отделно, според признанията й в исковата молба, бил заплатил още 350
лева за издръжка на същото им дете, по който начин задължението му за издръжка
на това му дете за целия бъдещ период било отпаднало, са неоснователни (л.
11).
Вярно е, че с отговора си ответникът представи това посочено в него
извънсъдебно споразумение от 06.02.2014 г., с което страните се споразумели, че
той заплаща на датата му на ищцата сумата от 9000 лева за месечни издръжки за
детето им до навършване на пълнолетие или до завършване на образованието му,
ако учи (л.
12).
Вярно е също така, че от заключението на назначената по делото съдебно –
почеркова експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от
страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява
несъмнено, че именно на ищцата принадлежи положеният от нейно име подпис в това
споразумение (л.
77),
поради което съдът признава с настоящото решение за недоказано оспорването от
същата на неговата автентичност, а същото за истински документ (чл.
194, ал. 2 и 3 ГПК). Но също така е вярно, че това споразумение, уреждащо
авансово плащане от ответника на всички дължими се на това му дете бъдещи
месечни издръжки до навършване на неговото пълнолетие, а ако учи -
до завършване на неговото образование, е нищожно, защото противоречи на закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, чл. 142 и чл. 146-147 СК).
Поради това, въпреки неоснователните му доводи за противното в отговора, същото
не е породило въобще правни последици и не го е освободило от законовото му
задължение по чл. 143, ал. 2 СК да заплаща дължимата се ежемесечна издръжка на
това си дете (в
този смисъл и Опр. 81-2020-III г.о.). От
друга страна е вярно и обстоятелството, че това споразумение е и без правно значение
за изхода на настоящото дело, поради което и съдът не го обсъжда повече в
настоящото решение, защото, дори и да бе валидно, заплатената според същото авансово
от ответника сума от 9000 лева за месечни издръжки на това му дете, е относима
само към погасяване на задължението му да плати присъдените на това му дете ежемесечни
издръжки от 90 лева с решението по приложеното гр.д. № 18 по описа за 2014 г.
на Д. районен съд, което би имало значение само в изпълнителния процес - при образувано
срещу него изпълнително производство за принудителното им събиране (чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК), а не за наличието на трайно и съществено изменение на
нуждите на това му дете от по-висока по размер издръжка и възможностите му,
като негов родител, да му я плаща, а само последните са от значение за
настоящото дело, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на издръжката
или при трайно и съществено изменение на нуждите на издържания, какъвто е
случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител (т. VIII от ППВС
№ 5/1970 г.).
В
случая нуждата от издръжка на малолетното дете на страните съдът определи с
оглед на обикновените условия на живот за него, като взе предвид
възрастта му и обстоятелството, че е
ученик. А
възможностите на родителите му да му осигуряват такава,
съдът определи
според техните доходи, имотно състояние, квалификация и
работоспособност (т. 4 и 5 от ППВС № 5/1970 г.). Ирелевантни в тази насока са обаче обстоятелствата, дали и какви удръжки
се правят от доходите им, и дали и какви други разходи за данъци, такси,
ел.енергия, вода, телефон, кредити, интернет, наеми и прочие те имат. Не само
защото при определяне на възможностите на дължащите издръжка родители се вземат
предвид само брутните им трудови възнаграждения, а не и нетните такива, които
получават след приспадане на удръжките за дължими от тях данъци, такси,
кредити, наеми и други разходи (така ТР 34-1973-ОСГК). Но и защото, поетите от родителите облигационни
задължения към трети лица, включително и за погасяване на теглени от тях
кредити, заеми, наеми, плащане на потребителски сметки и прочие, не могат да се
противопоставят на задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие
техни деца, защото последното е безусловно (чл. 143, ал. 2 СК). Ирелевантни за изхода на делото са и доводите на ищцата
и ответника, че били безработни и получаваните/неполучавани за този период от
тях обезщетения за безработица и представените в тяхна подкрепа доказателства, защото
в задължителната си практика ВКС приема, че не се освобождават от задължението
за издръжка на децата си трудоспособни родители (каквито несъмнено са страните), които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от
издръжка, плащана им от техните родители, роднини или съпрузи (т. 12 от ППВС №
5/1970 г.). Без правно значение за изхода на делото са и твърдените от ответника
в отговора му обстоятелства и представеното в тяхна подкрепа със същия удостоверение
за раждане на детето К.М.С., за полагани от същия грижи за това дете на
съжителката му, защото от значение за предявения по делото иск по чл. 150 СК са
само наличието или липсата на трайно и съществено изменение на нуждите от
издръжка на малолетното му с ищцата дете или на възможностите му да му
осигурява такава, като негов родител, а последните се определят от доходите,
имотното му състояние и квалификация, а не от фактически полаганите от него
грижи за това дете, на което не е и баща (чл. 150 СК).
Поради
това съдът взе предвид само обстоятелството, че както ищцата има и друго
малолетно дете Ж.Г.С., така и ответникът има и друго малолетно дете С.Г. И., от
реда на малолетното им дете А.Г.И., на което също безусловно, всеки от тях, е
задължен да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От съвкупната преценка на
социалния доклад и представените от ищцата удостоверение за доходите й и
декларация за СИС се установява, че същата има - образование и е работила от
септември 2019 г. до юни 2020 г. по трудово правоотношение в -, от което
правоотношение е получила за същия период брутно трудово възнаграждение в общ
размер от 6857.78 лева или - месечно брутно трудово възнаграждение за същия
период от 685.78 лева, като в представената от същата декларация за СИС е
декларирала, че в момента е безработна и не притежава имоти и МПС (л.
6-7 и 33-34). По
делото обаче няма и данни същата да е неработоспособна или с намалена
работоспособност. При това положение възможностите й следва да се преценяват с
оглед -месечния осигурителен доход за страната на трудоспособния български
гражданин, който за юли 2020 г. е 1058.71 лева по данни на НСИ, публикувани в
интернет.
От
съвкупната преценка на представените от ответника удостоверения за доходите му,
регистрационна карта и трудов договор се установява още, че ответникът има -
образование и за периода от юли 2019 г. до март 2020 г. е работил по трудово
правоотношение във -, от което правоотношение е получил за същия период брутно
трудово възнаграждение в общ размер от 4463.20 лева или - месечно брутно
трудово възнаграждение за същия период от 495.91 лева, като на 30.03.2020 г. се
е регистрирал като безработен в - и до 22.07.2020 г. няма данни да е започнал
работа (л.
13, 16 и 37). От
представения от същия трудов договор е видно още, че на 22.07.2020 г. е
започнал работа в посоченото в същия - по безсрочно трудово правоотношение със
срок за изпитване по чл. 70 КТ, с уговорено в този договор основно месечно
трудово възнаграждение от 737 лева, като в представената декларация за СИС е
декларирал, че не получава други доходи от свободни професии, наеми и хонорари,
и не притежава имоти и МПС (л. 37 и 40). По
делото обаче и за него няма данни да е неработоспособен или с намалена
работоспособност. При това положение възможностите му следва да се преценяват с
оглед -месечния осигурителен доход за страната на трудоспособния български
гражданин, който за юли 2020 г. е 1058.71 лева по данни на НСИ, публикувани в
интернет, тъй като е работоспособен (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното
на страните дете, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, и обстоятелството, че е ученик, е необходима и достатъчна общо
сумата от 483 лева месечно, от която ответникът, с оглед обстоятелството, че има
- образование и друго малолетно дете, като е работоспособен и работи, следва и може
да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си малолетно дете в искания
с исковата молба размер от 240 лева месечно, а останалата част от сумата, до
необходимите за същото му дете общо 483 лева месечно, следва да се поемат от ищцата
по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение,
предявеният иск за увеличение размера на присъдената на това дете на страните
издръжка, следва да бъде уважен, като основателен, така, както е предявен, като
увеличението й се постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в
какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и чл.
146, ал. 1 СК).
Тъй като ищцата
не
дължи държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), дължимата
се за същото държавна такса в размер на
216 лева
върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1
ТДТКССГПК), и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото
лице в размер на 486 лева, следва да бъдат възложени в тежест на
ответника
(чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, само
ищцата има право да й бъдат присъдени сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение от 300 лева (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
В представения обаче договор за правна защита и съдействие е уговорено
заплащането му до 31.08.2020 г., в брой или по банков път, а доказателства за
плащането му не са представени до приключване на съдебното дирене по делото (л.
8).
И тъй като с т. 1 на задължителното за съдилищата ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
е прието, че само когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК, а в случая по делото
няма данни ищцата да е заплатила уговореното в договора за правна защита и
съдействие адвокатско възнаграждение от 300 лева, то същото не може да й бъде
присъдено (т.
1 ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В заседанието за
разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по делото на 02.10.2020
г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви Старозагорският районен
съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
размера на присъдената издръжка по гражданско дело № 18 по описа за 2014 г. на Д.
районен съд, като:
ОСЪЖДА
Г.М.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща по банкова сметка ***: ***, на
малолетното си дете А.Г.И., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.К.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в
размер на 240 лева, считано от 13.07.2020 г., до настъпване на законни
основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА
Г.М.И. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския районен съд, сумата от 216 лева за дължима се за производството
държавна такса върху увеличения размер на издръжката и сумата от 486 лева за
разноски по делото за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото
лице.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от 02.10.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: