№ 279
гр. Кюстендил, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Веселина Д. Джонева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20231500500319 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК – “ Бързо
производство” в хипотезата на чл.310 т.6 от ГПК във вр. с чл.146 ал.2 от СК.
Делото е образувано по въззивната жалба на В. А. И., с ЕГН **********, с адрес
в ************************, подадена, чрез пълномощника му адв.Ив.А. от АК-
Кюстендил (с пълномощно, приложено към въззивната жалба), против решение №239 от
12.05.2023г., постановено от Районен съд (РС) – Дупница по гр.д.№472/2023г. по описа на
същия съд.
С обжалваното решение РС-Дупница е осъдил В. А. И., с посочените по-горе
ЕГН и адрес, да заплаща на Д. В. А., с ЕГН **********, с адрес в
***************************************, месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от 21.03.2023г. до настъпване на причини за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,
като за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 250 лева месечно искът е
отхвърлен като неоснователен, както и да му заплати сумата от 400 лева, представляваща
издръжка за минало време (за два месеца назад, считано от 21.03.2023г.), ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, а
също и сума в размер на 400 лева- сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска; осъдил е В. А. И. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 288 лева, както и е
осъдил Д. В. А. да заплати на В. А. И. разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 100 лева. Съдът е допуснал предварително
изпълнение на решението.
С въззивната жалба, след допуснато уточнение на същата, се обжалва така
постановеното решение в осъдителните му спрямо жалбоподателя части, като се правят
1
оплаквА.я за неправилност на същото, сочи се незаконосъобразност и постановяването му в
противоречие със събрА.те доказателства. Моли се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен. Твърди се, че не са налице предпоставките
по чл.144 от СК, поради факта, че заплащането на издръжка от страна на жалбоподателя би
съставлявало особено затруднение за него. Счита се, че изложеното от ищеца в исковата
молба не е било подкрепено с доказателства; не е била установена липса на доходи на
ищеца, нито липса на имущество, от което да се издържа, а напротив – било е доказано чрез
свидетелските показА.я на С. И.а, че ищецът работи като авто-тенекеджия и този факт не е
бил оспорен. Изтъква се, че от представените от жалбоподателя доказателства се е
установило, че същият има кредит към банка в размер на 20 000 лева; че учреденото от него
търговско дружество не реализира печалба; че не е получавал заплата за периода от
01.04.2022г. до 31.03.2023г.; че именно поради тези обстоятелства е принуден да живее в
едно домакинство с майка си, от която е подпомаган, които факти не са били съобразени от
районния съд. Акцентира се на обстоятелството, че ищецът не е представил никакви
доказателства за своите нужди, не е оспорил, че работи като авто-тенекеджия и получава
доходи от тази дейност, нито е представил доказателства за липсата на възможност да
работи извън учебно време, както повечето му съученици. Жалбоподателят сочи, че
присъдената от районния съд издръжка го поставя в невъзможност да съществува
самостоятелно и му създава допълнителна финансова тежест. Моли се присъждане на
сторените разноски за двете съдебни инстанции.
В отговора на въззивната жалба, подаден в срок от насрещната страна – Д. В. А.,
чрез пълномощника адв.А. К-К. от АК-Кюстендил (с пълномощно към отговора на
въззивната жалба), се изразява становище за неоснователност на жалбата, за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение, чието потвърждаване се претендира. Твърди
се, че оплаквА.ята в жалбата не кореспондират на фактите по делото. Сочи се, че според
Постановление №5/16.11.1970г. на Пленума на ВС, невъзможност за издръжка от
имуществото е налице, когато имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка или
не следва да се трансформира в средства за издръжка, какъвто е случаят, когато търсещия
издръжка притежава само имот, който представлява необходимото му жилище, тъй като той
не е длъжен да го отчужди, за да се издържа. Сочи се, че ищецът дори не притежава и такова
жилище. Цитира се съдебна практика във връзка с преценката относно възможността за
даване на издръжка, в хипотезата на чл.144 от СК и се счита, че в конкретния случай е
доказано, че жалбоподателят притежава недвижими имоти, от които може да реализира
доходи и да заделя средства за издръжката на сина си, без това да съставлява особено
затруднение за него. Счита се, че твърдението, че ищецът реализира доходи от дейност като
авто-тенекеджия, не е било доказано. Претендира присъждане на разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото намери,
че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е подадена в
законоустановения срок.
От събрА.те пред ДнРС доказателства, преценени и в контекста на оплаквА.ята
във въззивната жалба, се установява фактическа обстановка, заключваща се в следното:
Д. В. А. е роден на 21.01.2005г. от майка Д.Г.М. и баща В. А. И.. Двамата
родители са разделени, като докато е бил непълнолетен Д. А. се е намирал под
непосредствените грижи на своята майка. До навършване на пълнолетие, въз основа на
влязло в сила съдебно решение по гр.д.№2235/2013г. по описа на Районен съд-Дупница,
бащата е дължал на сина си месечна издръжка в размер на 90.00 лева (след допуснато
увеличение на издръжката, считано от 21.10.2013г.).
Понастоящем, през учебната 2022г./2023г. Д. А. е ученик в
************************ редовна дневна форма на обучение. Липсват данни Д. А. да
2
притежава имущество. Според разпитаната от ДнРС свидетелка С. И.а, сестра на ответника
по иска В.И., ищецът помага на „другия му баща“, ремонтирайки и боядисвайки коли.
Данни за материалното положение и имущественото състояние на майката на Д.
А. по делото не са събрА..
Бащата В. И., е собственик на недвижим имот, придобит отчасти чрез покупко-
продажба, отчасти чрез дарение, който представлява поземлен имот, находящ се в
************************, както и на два самостоятелни обекта в сградата, находяща се в
същия. Според свидетелката С. И.а, в тази сграда на първия етаж се помещава заведение за
бързо хранене, което се стопА.сва от дружество, чиито едноличен собственик на капитала е
В. И.. Свидетелката е посочила, че тя води счетоводството на фирмата, която отчита загуби,
особено по време и след периода на пандемията, а тъй като ответникът не е в състояние да
наеме работници и да им плаща заплати, в заведението работи майка му.
От представена справка от ТР към АВп. е видно, че В. А. И. е управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството „*****************************, а от
представени годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за 2021г. и 2022г. се
установява, че за посочените данъчни години дружеството е декларирало отрицателен
счетоводен финансов резултат – счетоводна загуба в размер на 2 036.25 лева за 2021г. и
счетоводна загуба в размер на 708.05 лева за 2022г.
На 05.05.2020г. В. И. е сключил договор за потребителски кредит с „Обединена
българска банка“ АД, по силата на който му е предоставен потребителски кредит в размер
на 20 000 лева за срок от 120 месеца. Според погасителния план, представляващ приложение
№1 към договора, месечната погасителна вноска с включена застраховка е в размер на
232.56 лева.
При тази фактическа обстановка, съдът е формирал своите правни изводи, като е
посочил, че за разлика от задължението на родителите да издържат непълнолетните си деца,
което е безусловно, задължението за издръжка на пълнолетните низходящи е уредено от
законодателя в чл.144 от СК при наличието на определени предпоставки – ако детето учи и
не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, родителят
дължи издръжка само ако това не съставлява особено затруднение за него. Районният съд е
разяснил, че за да е осъществено условието на нормата на чл.144 от СК, трябва да се
установи, че родителят притежава средства над собствената си необходима издръжка, които
да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за пълнолетното си учащо
дете.
Съдът е посочил, че ищецът е пълнолетен, редовен ученик е в 11 клас, че не е
доказано същият да притежава движимо или недвижимо имущество, от което да може да се
издържа, нито да реализира доходи от трудова дейност, най-малкото поради обучението му
в редовна дневна форма, предполагаща задължително посещение на учебните часове.
Същевременно, е изтъкнал, че ищецът се нуждае от средства, за да посрещне ежедневните
си нужди, в това число – за закупуване на учебници, помагала, храна, облекло и прочее.
За да приеме, че ответникът може да дава издръжка на пълнолетния си син без
особени затруднения, районният съд е посочил, че независимо от представените
доказателства за липса на получавА. възнаграждения и счетоводната загуба на търговското
дружество, логически необосновано е как ответникът успява да заплаща вноските по
предоставения му банков кредит, като при това е мъж в работоспособна възраст, без данни
за влошено здравословно състояние, без алиментни плащА.я към други лица, без
задължения за заплащане на наем или други разходи, със собствен бизнес. Преценявайки
наличието на изискуемата се по силата на закона възможност за даване на издръжка,
районният съд, отчитайки съществуването на задължение и за другия родител, е приел, че
възможностите на ответника да дава издръжка без особени затруднения му позволяват да
заплаща такава в размер на 200 лева месечно, при което исковите претенции, предявени за
3
сума от 250 лева месечно, са уважени частично, включително и за минало време – два
месеца преди подаване на исковата молба в съда.
Преценявайки установените по делото факти и формирА.те изводи на
първостепенния съд, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в
обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница
представлява валиден и допустим съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е неправилно и, като такова следва да бъде отменено
изцяло, а предявените искове – отхвърлени, поради следното:
За да дължи родител издръжка на своето навършило пълнолетие дете, трябва да е
изпълнен следният фактически състав, визиран в разпоредбата на чл.144 от СК: 1)
пълнолетното дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си; 2) пълнолетното дете да учи редовно в средно, полувисше или висше
учебно заведение, до навършване на 20, респективно 25-годишна възраст; 3) даването на
издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя, от когото се търси.
В разглеждА.я казус, ищецът е навършил пълнолетие, учи редовно в средно
учебно заведение и към настоящия момент е на 18 години. Не се спори по делото досежно
факта, че ищецът не притежава движимо и/или недвижимо имущество, от което да може да
се издържа. Спорно е обстоятелството дали Д.И. реализира доходи, от които да може да се
издържа, с оглед заявеното от ответника по исковете твърдение, че същият извършва
дейност като авто-тенекеджия. Следва да се сподели застъпената от районния съд теза за
недоказаност на това твърдение, тъй като единствено в показА.ята на свидетелката Сп.И.а,
която е сестра на ответника и поради това – по дефиниция заинтересован свидетел, се
съдържат данни, че Д. А. помага на втория си баща, който ремонтира и боядисва коли. Дори
това твърдение да се приеме за вярно, от същото не могат да се направят значими за спора
правни изводи, тъй като не е ясно нито с каква честота ищецът осъществява подобна помощ,
нито дали тя е свързана с реализиране на някакви доходи въобще, за да се заключи, че от тях
А. може да се издържа.
От посоченото е видно, че първите две от описА.те по-горе предпоставки за
уважаване на иска, са налице. Акцентът на развиващия се между стрА.те правен спор пада
върху въпроса дали ответникът, жалбоподател в настоящото производство, може да дава
издръжка на сина си, без това да съставлява особено затруднение за него? Настоящият съд
счита, че отговорът на този въпрос следва да бъде отрицателен и намира, че обратния извод,
застъпен в обжалваното решение, не може да бъде споделен.
Задължението за даване на издръжка на пълнолетно учащо дете не е безусловно,
каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. За да се дължи издръжка
по смисъла на чл.144 СК , родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства
за издръжка и на пълнолетното си дете.
По дела за издръжка в тежест на ищеца е да докаже възможностите на родителя,
от когото търси даване на такава. От събрА.те доказателства пред първата инстанция не е
установено по безспорен начин, че ответникът разполага с конкретен и постоянен месечен
доход или други средства, необходими за поддържане на нормален стандарт на живот и
задоволяване на ежедневните му нужди за съществуване, което обуславя неправилност на
извода на съда, че търсената от ищеца издръжка може да се предоставя от ответника без
4
особени затруднения. Ищецът не е доказал, че ответникът реализира доходи, които му
позволяват възможността да дава исканата издръжка, тъй като тази възможност следва да
бъде винаги обективна и конкретна и не може да почива на предположения и очаквА.я за
финансовите му възможности, само поради факта, че е здрав, работоспособен и погасява
банков кредит, още по-малко може да се счете, че даването й не би съставлявало особено
затруднение за него.
Възможностите на родителя да заплаща издръжка на пълнолетно дете, с оглед
чл.144 от СК, предпоставят по-широки материални възможности на този родител, но същите
следва да са реални и обективно да съществуват и не да са преценени с оглед на неговата
трудоспособност, възраст, професия и т.н., а с оглед на реализирА.те доходи и печалба и то
в такъв размер, че доставянето на издръжка на пълнолетното дете да не затруднява родителя
да я дава и да не го постави в невъзможност да осигурява своята издръжка, необходима за
нормалното му съществуване. Независимо от моралното задължение на родителя да
подпомага финансово и своите навършили пълнолетие деца за получаване на по-добро
образовА.е, а оттук – и за по-добра личностна и професионална реализация, юридическото
задължение, скрепено с правна принуда за родителя възниква само ако това не създава
особено затруднение за него, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл са решение
№199 от 17.05.2011г. на ВКС по гр.д.№944/2010г., III г.о., ГК, решение №305 от 07.06.2011г.
по гр.д.№1269/2010г. ГК, IV г.о., решение №273 от17.10.2011г. по гр.д.№1694/2010г., ГК, III
г.о. В тези и други съдебни актове се приема, че родителят може да дава издръжка без
особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за
собственото си пълнолетно дете. Това трябва да е обективно състояние и не произтича
презумптивно от факта, че дължащия издръжка родител е трудоспособен, работи, притежава
имущество и/или не участва в издръжката на непълнолетни деца. Необходимо е да се
докаже в хода на делото, че той обективно притежава средства, които му позволяват без
особени затруднения да дава издръжка. Когато – както е в настоящия случай, не е
установено какви доходи реализира ответникът, то безспорно даването на издръжка би
създало особени затруднения за него. Този факт е достатъчен и определящ, за да се направи
извод, че предявеният иск е неоснователен. В този смисъл е решение №199 от 17.05.2011г.
на ВКС по гр.д.№944/2010г., III г.о., ГК.
При изложените доводи, решението на ДнРС в обжалваната част се явява
неправилно и следва да се отмени, а предявените искове за присъждане на издръжка по
чл.144 от СК занапред и за минало време следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни.
3. Относно разноските:
Предвид изхода от въззивното обжалване, потребно е да се отмени решението на
РС-Дупница и в частите, в които В. И. е осъден да заплати по сметка на съда държавна
такса, както и е осъден да заплати на Д. А. разноски за адвокатско възнаграждение.
Същевременно, на основА.е чл.78 ал.3 от ГПК, Д. А. следва да бъде осъден да
заплати на В. И. сумата от още 400 лева до пълния размер на сторените от И. разноски за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
За настоящото производство въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника направените от същия разноски в пълен размер, а именно – 300.00 лева – за
заплатено адвокатско възнаграждение и 144.00 лева за заплатена държавна такса, или общо
– 444.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение №239 от 12.05.2023г., постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д.№472/2023г. по описа на същия съд, в частите, в които В. А. И., с ЕГН
**********, с адрес в ************************ е осъден да заплаща на Д. В. А., с ЕГН
**********, с адрес в ***************************************, месечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от 21.03.2023г. до настъпване на причини за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане; е осъден да му заплати сумата от 400 лева, представляваща
издръжка за минало време (за два месеца назад, считано от 21.03.2023г.), ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, а
също и сума в размер на 400 лева - сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска; В. А. И. е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 288 лева, както и е
допуснато предварително изпълнение на решението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Д. В. А., с ЕГН **********, с
адрес в *************************************** против В. А. И., с ЕГН **********, с
адрес в ************************ обективно кумулативно съединени искове с правно
основА.е чл.144 и чл.149 от СК, за осъждане на В. А. И. да заплаща на Д. В. А., в качеството
му на негов пълнолетен учащ син, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
21.03.2023г. до настъпване на основА.я за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и за
осъждането му да заплати на Д. В. А., в качеството му на негов пълнолетен учащ син,
сумата от 400.00 лева, представляваща дължима издръжка за минало време (за два месеца,
считано от навършване на пълнолетие – 21.01.2023г. до 21.03.2023г. – датата на предявяване
на иска), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. В. А., с ЕГН **********, с адрес в
*************************************** да заплати на В. А. И., с ЕГН **********, с
адрес в ************************, следните суми: 400.00 лева (четиристотин лева),
представляваща дължими разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред
РС-Дупница, както и 444.00 лева (четиристотин четиридесет и четири лева),
представляваща сторени разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6