№ 37
гр. Асеновград, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310100724 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Г. ИВ. Ц. от с А. общ С. моли да бъде постановено решение, с което да
бъде осъден АЙЗАЕМ БГ ООД, със седалище и адрес на управление гр София
ул „Панайот Хитов“ бл. 118, представлявано от София Колева да й заплати
сумата от 648,36лв платена по клауза за допълнителна услуга по договор за
заем от 13.01.2017г, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска до окончателното изплащане. Твърди, че между ищцата в
качеството на заемател и ответника в качеството на заемодател е подписан
договор за заем от 13.01.2017г, по силата на който ищцата е получила в заем
1000лв, при уговорена възнаградителна лихва от 41,03%, ГПР от 41,71%. В
договора било посочено, че общата сума за плащане с включена
допълнителна услуга е 1827лв, фигурирала и клауза за заплащане на
допълнителна услуга без да е посочено какъв е нейният размер и без да е ясно
за какви услуги е начислена същата. Съгласно погасителния плащ общо
дължимата сума следва да бъде изплатена на 9 месечни вноски в размер на
203лв всяка до 13.10.2017г. Договорът е недействителен по смисъла на чл. 22
ЗПК. Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва. В нарушение на чл. 1 ЗПК в договора не е посочен начинът
1
на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран. С оглед посоченият
общ размер на дължимата по договора сума следва да се направи извод, че
ГПР надвишава 50%, договорът противоречи на чл. 19 ал.4 ЗПК. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът не оспорва твърдението за наличие на сключен договор за
заем между страните от 13.01.2017г за сумата от 1000лв. Твърди, че съгласно
договора ищцата е следвало да върне главницата от 1000лв, ведно с
начислена възнаградителна лихва за периода 13.02.2017г-13.10.2017г в размер
на 178,64лв. Ищцата е сключила на същата дата договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, по който се е
задължила да заплати суматаот 648,36лв, разсрочена на равни месечни
вноски. На 31.10.2017г ищцата е погасила цялото задължение по договора за
заем и договора за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг.
Оспорва твърденията за нищожност на договорения лихвен процент, като
твърди че договорът за заем е сключен при договорен фиксиран процент и не
е необходимо да бъде посочван начина на изчисляването. Оспорва и
твърдението, че в погасителния план липсва разбивка на задълженията по
погасителните вноски. Оспорва и твърдението за недействителност на
договора по смисъла на чл. 11 ЗПК, тъй като липсва посочване на ГПР и
общо дължима сума, като твърди че в договора са посочени както ГПР, така
и общо дължимата сума от 1827лв. Оспорва и твърденията за
недействителност на сключения договор за проучване кредитния рейтинг,
като твърди че същият е сключен въз основа инициатива на ищцата и не е
предпоставка за сключването на договора за заем, сключен при свобода на
договаряне по смисъла на чл. 9 ЗЗД. Оспорва твърденията за накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Моли искът да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Представя писмени доказателства, претендира
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: Между страните
е сключен договор за заем от 13.01.2017г, по силата на който на ищцата е
предоставена сумата от 1000лв, при посочен в договора ГЛП от 41,03% и ГПР
49,71%, с обща сума за плащане с включена допълнителна услуга - 1827лв,
платима на 9 месечни вноски, всяка в размер на 203лв., съгласно погасителен
2
план неразделна част от договора. На 12.01.2017г между ищцата, в
качеството на възложител и ответника - изпълнител - е сключен договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, с
предмет на договора предоставяне услуги по изготвяне на кредитен рейтинт,
сдоговорена цена на услугата в размер на 648,36лв , платима на 9 вноски по
72,04лв всяка. /л.24-39вкл/.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ищцата е
заплатила всички дължими по договор за кредит от 13.01.2017г и договор за
имущетсвени проучвания суми.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се
направи извод, че е предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1
пр.1 от ЗЗД – за осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 648,36лв
платена цена допълнителна услуга по договор за кредит от 13.01.2017г. С
оглед твърденията е налице интерес от предявяване на иска.
Разгледан по същество. Не е спорно между страните
обстоятелството, че между страните е сключен договор за заем от
13.01.2017г за сумата от 1000лв, срок на кредита 9 месеца, с размер на
месечната вноска от 203лв, ГЛП от 41,03% и ГПР от 49,71%. Не е спорно и
обстоятелството, че между страните е сключен договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 12.01.2017г,
с договорена цена на услугата от 648,36лв. Горното се установява и от
ангажираните по делото и неоспорени писмени доказателства. Ищцата
прави възражение за недействитеност на договора на основание чл. 11 ал.1 т.9
ЗПК, поради противоречие на възнаградителната лихва с добрите нрави.
Това възражение е основателно. Договорената възнаградителна лихва в
размер на 41,03% надвишава трикратния размер на законната лихва, и
съгласно трайната съдебна практика противоречи на добрите нрави. На
следващо място ищцата твърди, че в договора не е посочен начинът на
изсчисляване на ГПР и общо дължимата сума по него. Това възражение е
частично основателно В процесния договор за заем е посочена общата сума за
плащане - 1827лв и ГПР 49,71%, но не е посочен начина на изчисляване при
взетите предвид допускания, съгласно изискването на чл 11 т. 10 ЗПК.
Неоснователно е възражението за липса на разбивка в погасителния план на
дължимите суми, тъй като видно от представения погасителен план към
договор за заем от 13.01.2017г в същия са посочени дължимите суми за
главница, лихва , общ размер на вноска от 130,96лв, както и цена на
допълнителна услуга от 72,04лв, с общ размер на дължима сума от 203лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсва връзка между
сключения договор за кредит и цената на услугата имуществено проучване .
Цената на допълнителна услуга е включена към дължимите вноски по договор
за заем от 13.01.2017г и е кумулирана към дължимата обща месечна вноска.
Съгласно текста на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 т.
9 и 10 договорът за потребителски кредит е недействителен, като в този
случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита/чл. 23 ЗПК/. Като безспорно е отделено
обстоятелството, че ищцата е заплатила всички дължими по договора за
кредит и договор за имуществено проучване суми, включително сумата от
648,36лв. цена на допълнителна услуга. Ето защо следва да бъде осъден
3
ответникът да заплати на ищцата сумата от 648,36лв по договор за кредит от
13.01.2017г и договор за имуществено проучване. Ще се присъди и
законната лихва от предявяване на иска - 07.04 .2021г.
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1
ГПК в полза на ищцата ще се присъдят разноски в размер на 50лв платена ДТ
и 360лв платено адвокатско възнаграждение.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЙЗАЕМ БГ ООД ЕИК203595295, със седалище и адрес на
управление гр София ул „Панайот Хитов“ бл. 118, представлявано от София
Колева да заплати на Г. ИВ. Ц. ЕГН********** от с А. общ С. сумата от
648,36/шестотин четиридесет и осем лв тридесе и шест ст/лв платена без
основание цена на услуга имуществено проучване, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2021г до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по производството в размер на
50/петдесет/лв платена ДТ и 360/триста и шестдесет/лв платено адвокатско
възнаграждение..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4