Р Е Ш Е Н И Е
№ / 14.11. 2018 Година гр. С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
09.10. 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Таня Кемерова
Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д. № 225 по описа за 2017 година,
за да се произнесе съобрази:
Предявен е главен
иск с правно основание чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 550
000лв., както и евентуално съединен с него иск по чл.79 ЗЗД за същата сума,
предявен като частичен.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от “Ф.Г.1” ООД, ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление: гр.С.З., бул."***, представлявано от управителя Д.Д.Г.-П.против
“М." ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул."****,
с управител Н.М.С.; “Г.С.ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С.-1504,
район ****, с управител С.А.Г. и С.А.Г.,
ЕГН:********** постоянен адрес:***, като предявените искове са - главен иск по
чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 550 000лв. и евентуално
съединен с него иск по чл.79 ЗЗД, предявен като частичен за същата сума от 550
000лв.
Ищецът твърди, че
поради необходимост от допълнителни средства за извършване на дейността си,
ищцовото дружество се обърнало към втория ответник „Г.С.ООД за предоставяне на
заем в размер на 150 000 лева. Вторият ответник е поставил въпроса за
обезпечаване на задължението и след като е разбрал, че ищецът „Ф.Г.1" ЕООД
е титуляр на вземане срещу „Т.К.К." АД - в несъстоятелност в размер на 330
хиляди евро (главница 300 000 евро и неустойка 30 000 евро), както и разноски
32 910лв. плюс законна лихва от 15.01.2010г., „Г.С.ООД, в лицето на управителя
си С.А.Г., е предложил като обезпечение на заема, вземането да бъде прехвърляно
на „Г.С.ООД с договор за цесия, за периода на действие на договора за заем,
както и че след връщането на дадената в заем сума вземането да бъде върнато
обратно от „Г.С.ООД на ищеца с огледална цесия. Въз основа на решение от
28.02.2012г. на едноличния собственик на капитала Бонка Генчева Тенева, взето
по реда на чл.147 от ТЗ, тогавашният управител С.И.И.упълномощила представител
за подписването на договор за цесия на същата дата 28.02.2012г. за транслация
на правата над цитираното по-горе вземане на обща стойност 330 000 евро (със
законната лихва) и 32 910 лева разноски срещу записана цена от 100 000 лева,
която да бъде заплатена по банковата сметка на ищеца в „БАКБ" АД.
Подписите на страните върху договора за цесия са заверени нотариално пред
нотариус П. К. в гр.В.Т., към когото страните са насочени от неговия брат
адвокат К.К., „случайно" се оказал по-нататъшния пълномощник на „Г.С.ООД и
доверено лице на С.А.Г., включително и пълномощник при отчуждаването на
цедираните права в полза на първия ответник „М." ЕООД, ЕИК****.
Сочи се, че
симулативността на договора за цесия С.А.Г. (третият ответник) лично и в
качеството си на управител на „Г.С.ООД признал в обратно писмо от същата дата
28.02.2012г., с което декларирал, че договорът за цесия от 28.02.2012г. е
привидно съглашение по чл.17 от ЗЗД и прикрива договор за паричен заем, а
цесията всъщност е обезпечение по договора за паричен заем. И още, че
действителното правоотношение между страните е договор за паричен заем за
сумата от 150 000 лева, които трябва да бъдат преведени от „Г.С.ООД на „Ф.Г.1"
ЕООД и върнати от „Ф.Г.1" ЕООД на „Г.С.ООД в срок до четири месеца от
подписването на договор за цесия (т.е. от 28.02.2012г.).
В исковата молба се
посочва, че в обратното писмо от 28.02.2012г. се прогласява действителната воля
на страните: да сключат симулативно (прикриващо) споразумение - договор за
цесия, а дисимулираното (прикритото) им споразумение в действителност да е
договорът за заем.
Ищецът сочи, че в
обратното писмо се разглеждат още и хипотези, представляващи развитие на
правоотношението, и съответно се уговарят задължения на страните, ако предвидените
хипотези възникнат. В обратното писмо С.А.Г. лично и като управител на “Г.С.ООД
се задължил да заплати неустойка в размер на 550000 лева /петстотин и петдесет
хиляди лева/, заедно с допълнителни плащания по изпълнително дело № 389/2012г.
по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район ОС гр.Хасково в случай на нарушение или
неизпълнение на което и да е от посочените задължения страна на „Г.С.ООД и
лично от физическото лице С.А.Г..
Посочва, че
договорът за цесия от страна на „Ф.Г.1" ЕООД е подписан от пълномощник,
който е действал с нотариално заверено пълномощно с пореден регистьрен №
934/28.02.2012г. на нотариус П. И. № 308 на НК.
Сочи се, че за
вземането на „Ф.Г.1” ЕООД към „Т.К.К." АД в размер на 330 000 евро (със
законната лихва) и разноски 32 910 лева има издаден изпълнителен лист от
03.02.2010г. по ч.гр.д.№798/2010г. на РС С.З.. Това вземане, предмет на
цесията, имало статут на „прието вземане" в производството по
несъстоятелност срещу длъжника „Т.К.К." АД, т.е. цедираното вземане имало
реални шансове да бъде събрано в пълен размер.
Ищецът твърди, че на
02.03.2012г. по банкова сметка *** „Г.С.ООД сумата от 100 000 лева, която е
осчетоводил в счетоводството си, като получен заем, видно от хронологична и
синтетична ведомост за периода 01.01.2012г. - 31.03.2012г. позиция №159 - други
заеми и дългове, кореспондентска сметка №5041 - извлечение от счетоводните
записвания на ищеца. Следователно мнимият цедент осчетоводил според реалната
воля на страните.
В исковата молба се
посочва, че между страните е подписано споразумение във връзка с подписаното
помежду им обратно писмо от 28.02.2012г. С него на 28.06.2012г. страните
предоговорили първоначалния падеж, като
уговорили продължаване на срока на действие на договора за заем, оформен като
цедиране на вземане, за нов срок от шест месеца. Страните коментирали
непредоставянето на пълния размер на договорената първоначално сума на заема от
150 000 лева, като приели, че разликата за ефективно платените 100 000 лева до
договорените първоначално 150 000 лева няма да бъде предоставяна „за
момента". На следващо място страните констатирали, че към този момент
нямат постъпили суми от продажбата на имот с идентификатор 77195.723.142, който
имот е третиран в една от хипотезите на обратното писмо от 28.02.2012г. Накрая
в споразумението от 28.06.2012г. страните договорили и размера на лихвата,
която „Ф.Г.1" ЕООД дължи за ползването на предоставената в заем сума от
100 000 лева, като договорили лихва от 2% месечно.
Сочи се, че
впоследствие страните с анекс изменили срока на това свое споразумение от
28.06.2012г., като договорили продължаване срока на неговото действие до
20.08.2013г., на която дата дадената сума от 100 000 лева, заедно с натрупаната
лихва за периода, следвало да бъде върната от „Ф.Г.1" ЕООД на „Г.С.ООД или
на С.А.Г. по посочена от тях банкова сметка. ***братното цедиране (връщането)
на вземането в размер на главница 100 000 лева и 36 000 лева лихва (по 2%
месечно за период от почти 18 месеца - от 28.02.2012 до 20.08.2013г.).
Ищецът сочи, че
заемната сума от 100 000 лв. при предоставянето й е била наредена по банкова
сметка, ***имия за плащане в брой предел от 15 000 лева, съгласно Закона за
ограничаване на плащанията в брой и съответно връщането на сумата от 100 000
лв. плюс натрупаната лихва е следвало задължително да бъде извършено по банкова
сметка, ***.
Посочва, че
междувременно ищецът узнал случайно, че пълномощникът на втория ответник адв.К.Д.К.,
се готви да отчужди от името на същия полученото с цесията вземане, като е получил от „А.Ф.1" ЕООД капаро в
размер на 10 000 лв. по договор за цесия между „Г.С.ООД като цедент и „А.Ф.1"
ЕООД като цесионер. Счита това за индиция, че вторият ответник още тогава е
имал намерение да злоупотреби с предоставеното му (като обезпечение) вземане,
оформено като цесия. Тогавашният управител на ищцовото дружество С.И.своевременно
е разбрала за тези му намерения и го предупредила, че ще подаде сигнал за
измама.
В исковата молба се
посочва, че до 20.08.2013г. (датата на падежа) ищецът не е разполагал с
предоставена от „Г.С.ООД или от С.А.Г. банкова сметка, ***щеца за предоставяне
на такава. Заявява, че непредоставянето на банкова сметка *** за добросъвестния
ищец да изпълни задължението си за връщане на заетата сума от 100 000 лева и
лихвата от 2% месечно, договорена между страните със споразумението от
28.06.2012г., както и че представлява виновно поведение на кредитора, който не
дава необходимото съдействие на длъжника си (ищеца) да изпълни задължението си,
както разпорежда чл.63, ал.1 във вр. с чл.95 от ЗЗД. Правната последица от
непредоставянето на съдействие от страна на кредитора е изпадането на кредитора
в забава, която забава освобождава длъжника от неговата забава, стига длъжникът
да докаже, че е могъл да изпълни коректно и в срок - чл.96, ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че „Ф.Г.1" ЕООД действително е имал готовност да изпълни изцяло и
в срок задължението си на 20.08.2013г., като това е удостоверено от помощник
нотариус Г.Г.при нотариус П. И. рег.№ 308 по описа на НК, на когото са предоставени
140 банкноти в купюри от по 500 евро, чиито индивидуализиращи номера подробно и
последователно са изписани от помощник нотариуса в съставения на 20.08.2013г.
констативен протокол акт № 15, том II, регистър № 4556 от 20.08.2013г. Според
протокола, в 14:10ч. в кантората на нотариуса се е явила С.И.И., единствен
управител на „Ф.Г.1" ЕООД към онзи момент, и е заявила, че има готовност
да изпълни общо задължение от 136 000лева, от които главница 100 000 лева и 36
000 лева лихва, но поради липса на предоставена сметка не може да извърши
ефективно плащане.
Ищецът посочва, че
още на следващия ден - 21.08.2013г. „Г.С.ООД извършил отчуждаване на полученото
с цесия вземане в полза на „М." ЕООД. Така на 21.08.2013г. вторият
ответник „Г.С.ООД извършил цесия от своя страна на първия ответник „М."
ЕООД, като прехвърлил цедираното от ищеца вземане срещу „Т.К.К." АД в
несъстоятелност в размер на 300 000 евро главница; 30 000 евро неустойка (със
законната лихва) както и разноски в размер на 32 910лева за сумата 150 000
лева, платена по сметка на „Г.С.ООД от приобретателя „М." ЕООД. Т.е.
процесното вземане, вместо да бъде върнато на „Ф.Г.1" ЕООД срещу плащане
на сумата от 136 000лв. (главница 100 000 лева и 36 000 лева лихва) е
прехвърлено на едно трето за правоотношението лице, като договорът е нотариално
заверен на същата дата 21.08.2013г. от нотариус Д. Г. рег.№403 на Нотариалната
камара и впоследствие е вписан в Агенцията по вписванията на следващия ден
22.08.2013г. под №241, том I, с рег. №7132, двойно входящ регистър №7114.
В исковата молба се
посочва, че виждайки отчуждаването на цедираните права, вписано в имотния
регистър, тогавашният управител на ищеца С.И.е преустановила усилията си по
чл.97 от ЗЗД - да вложи дължимото на подходящо място, определено от Районния
съд по местоизпълнението, тъй като е било безсмислено да се извърши изпълнение
на кредитор, който от една страна препятства самото изпълнение, а от друга
страна злонамерено е отчуждил насрещната, очаквана от длъжника престация -
симулативно цедираното вземане.
Ищецът твърди, че
при подписването на договора за цесия от 21.08.2013г. „Г.С.ООД е действал чрез
пълномощник - адв. К.Д.К., който е бил изрично упълномощен с нотариално
заверено пълномощно, което според ищеца означава, че „Г.С.ООД се е готвил да се
обогати чрез продажба на оформеното с цесия обезпечение, а не от натрупаната
лихва за периода на ползване на предоставената в заем сума.
Сочи, че синдикът на
длъжника „Т.К.К." АД (в несъстоятелност) Ванко Петров М. е бил уведомен от
„Г.С.ООД чрез пълномощник адв.К. за извършената цесия на вземането в полза на „М."
ЕООД, като е получил уведомлението още на следващия ден след цесията -
22.08.2013г.
Заявява, че
вземането, с което е бил обезпечен договора за заем на ищеца безвъзвратно е
загубено за същия и че е било използвано от едно трето лице („М." ЕООД) за
придобиването на един стойностен недвижим имот, като вредата за ищеца от
загубата на това вземане е в пълния паричен размер на неговия номинал.
Счита, че вина за
така причинените на ищеца вреди от действията на втория и третия ответник носи
и „М." ЕООД, затова и той носи същата отговорност.
Моли съда да приеме,
че като са отчуждили цедираното вземане, въпреки обещанието да го върнат на
неговия титуляр (ищеца), ответниците не са изпълнили поето с писмен акт
задължение и са увредили интересите на ищеца, поради което за последния е
налице правен интерес да потърси обезщетяване на причинените му вреди
вследствие на неизпълнението по реда на чл.79 ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД - било
чрез ангажиране отговорността на ответниците за неустойка (чл.92 от ЗЗД във вр.
с чл.309 от ТЗ), било по пътя на доказване на действителния размер на
обезщетението за увреден интерес поради неизпълнение (чл.79 ал.1 от ЗЗД).
Моли съда да приеме,
че отговорността за заплащане на предвидената в обратното писмо от 28.08.2012г.
сума за неустойка е поета солидарно, съгласно чл.121 от ЗЗД, като отговорността
на първия ответник за обезщетяване на ищеца почива на съдействието, което
същият е дал на другите двама ответници за отчуждаване, съответно придобиване
на цедираното право, като последният е имал съзнанието, че ще бъдат нарушени
правата на ищеца и въпреки това е придобил вземането на ищеца.
Сочи, че в
настоящото производство е предявен главен иск - за неустойка - в пълен размер,
без доказване размер на щети и евентуален такъв -за обезщетение по чл.79 ал.1
от ЗЗД с доказване размера на вредите, предявен като частичен.
Моли съда да осъди
тримата ответници солидарно да заплатят на ищеца сумата от 550 000 лева,
представляваща поето задължение за заплащане на неустойка, съгласно писмено
дисимулирано споразумение от 28.02.2012г., подписано между страните на същата
дата и едновременно със симулативния договор за цесия, което споразумение е
озаглавено „обратно писмо". Моли съда да присъди направените в
производството разноски, както и да присъди законната лихва от момента на
завеждането на иска до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищецът моли, в
случай, че съдът приеме главния иск за неоснователен, по отношение на всички
или на някои от ответниците, да разгледа евентуално съединения, с който се
претендира сумата от 550 000 лева, представляваща част от стойността на
действително претърпяната щети от ищеца, подлежащи на обезщетяване по чл.79,
ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, което обезщетение за неизпълнение по номинал
представлява размера на цедираното процесно вземане към падежа на заема -
20.08.2013г., в който се включва: главница от 300 000 евро, неустойка от 30 000
евро (с обща левова равностойност от 645 423,90 лв.), присъдената законна лихва
от 15.01.2010г. до 20.08.2013г. (падежа на договора за заем и датата на обратното
цедиране), която законна лихва е в размер на 239 242,33лв., както и размера на
присъдените разноски 32 910лв. Сочи, че от така определената обща сборна
стойност на вземането 917 576,23лв., представляваща номинала на това цедирано
вземане към 20.08.2013г., следва да се извади задължението на ищеца към втория
ответник към същата дата в размер на 136 000 лв. (100 000 лв. заем и 36 000 лв.
лихва) и ще се получи размера на действителната претърпяна щета към
20.08.2013г. - сумата от 781 576,23 лв.
Сочи, че с
евентуално съединения иск от размера на действителната претърпяна щета към
20.08.2013г. - сумата от 781 576,23 лв., се претендира частично сумата от 550
000лв., дължима от тримата ответници солидарно, като обезщетение за
неизпълнение по чл.79 ал.1 предл.2-ро от ЗЗД, на поети задължения по
дисимулирано споразумение от 28.02.2012г., озаглавено „обратно писмо",
подписано между тях на същата дата и едновременно със симулативния договор за
цесия, поради което моли съдът да осъди
тримата ответници да заплатят сумата от 550 000лв. като част от обезщетението
за неизпълнение на поетите с цитираните документи задължения, което обезщетение
е с пълен размер от 781 576,23 лв. Претендира разноските и законната лихва от
момента на завеждането на иска до окончателното й изплащане.
Ответникът „М."
ЕООД счита, че предявените искове по отношение на него са неоснователни, тъй
като това дружество се явява трето лице, което не може да носи отговорност и не
дължи обезщетение за неизпълнение на задължения, поети от „Г.С.ООД, и С.А.Г. към
ищеца.
Сочи, че съгласно
нотариално заверен договор за цесия от 21.08.2013г. „М." ЕООД е придобило
от „Г.С.ООД вземане от „Т.К.К." АД, като напълно е заплатило на цедента
договорена цена.
Заявява, че на
ответника „М." ЕООД не са му били известни факти и обстоятелства за
наличието на вътрешни отношения между „Ф.Г.1" ЕООД, „Г.С.ООД и С.А.Г.,
така както са обективирани в приложеното към исковата молба „обратно писмо"
от 28.02.2012г., с което С.А.Г. лично и като управител на „Г.С.ООД е
декларирал, че договорът за цесия от 28.02.2012г. е привидно съглашение по
чл.17 от ЗЗД и прикрива договор за паричен заем, а цесията всъщност е
обезпечение по договора за паричен заем.
Посочва, че не са му
били известни и фактите и обстоятелства, съдържащи се в приложените към
исковата молба доказателства - Споразумение във връзка с обратно писмо от
28.03.2012г.; Анекс към споразумението от 28.06.2012г., както и каквито и да
било факти и обстоятелства относно това, че договорът за цесия от 28.02.2012г.
между „Ф.Г.1" ООД и „Г.С.ООД е симулативен, прикриващ други правоотношения
между тези страни-договор за паричен заем.
Счита, че по
отношение на „М." ЕООД следва да бъдат отхвърлени както главния, така и
евентуално предявеният иск.
Ответниците “Г. ***
и С.А.Г. не оспорват, че „Г.С.ООД е предоставило на „Ф.Г.1" ООД заем в
размер на 100 000 лева, която сума е преведена по банков път и получена от
ищеца на 02.03.2012г., като за обезпечаване на предоставения заем,
предварително на 28.02.2012г., между „Г. С." ООД и ищеца е подписан
договор за цесия, с който последния прехвърля свое вземане от „Т.К.К." /в
несъстоятелност/ със статут на прието вземане в производството по
несъстоятелност срещу длъжника.
Посочва, че решили
предоставената от „Г. С." ООД сума в размер на 100 000 лева да бъде
обезпечена с подписването на цитираният по - горе договор за цесия. Договорили
се също заемната сума да бъде върната в срок от 4 /четири/ месеца, с надбавка
еднократно на сума в размер на 50 000лева, считано от подписването на договора
за цесия, а именно 28.02.2012г.
Като гаранция за
добрите им намерения и желанието действително да се осъществи сделка с предмет
на договора „заем", признали симулативността на договора за цесия и
декларирали, че той е привидно съглашение по чл.17 от ЗЗД и прикрива договор за
паричен заем, а цесията е обезпечение по този договор за паричен заем,
вследствие на което поели задължение за заплащане неустойка в размер на 550 000
лева в случай на нарушение или неизпълнение на което и да е от посочените
задължения от тяхна страна .
Заявяват, че „Г. С."
и С.А.Г. не са нарушили поетите в подписаните от тях договори задължения и не
са увредили по никакъв начин „Ф.Г.1" ООД.
Заявяват, че дори
когато „Ф.Г.1" ООД изпаднал в забава и не изпълнил задължението си да
върне полученият заем на уговорената дата, ответниците не се възползвали от
правото си да отчуждят полученото с цесия вземане, а изчакали и предоговаряли
условията за връщане на парите, като след паричен превод от страна на
посоченото от тях трето лице „М." ЕООД - 21.08.2013г., продали вземането,
обезпечаващо заема.
Заявяват, че още от
момента на банковия превод в размер на 100 000 лева, преведен по банков път от
сметката на „Г. С." ООД по сметка на „Ф.Г.1" ООД, последното е
разполагало с точния номер на банковата сметка, по която е следвало да бъде
върната получената в заем парична сума.
Уточняват, че
преговорите за отпускане и връщане на взетия заем от страна на „Ф.Г.1" са
водени с адвокат И.И.- съпруг на управителя на дружеството - длъжник - С.И.и
находящ се тогава в следствения арест - С.З. с повдигнато обвинение за
„нерегламентирана банкова дейност" и „изпиране на пари". Управителят
на „Ф.Г.1" С.И.извършвала всяко едно действие по процесната сделка само и
с изричното съгласие на съпруга си - адвокат Илев. Последният е съученик и
приятел с Н.М.С., собственик и управител на редица дружества, едно от които е „М."
ЕООД. Във връзка с връщането на заема от „Ф.Г.1" към „Г. С." ООД Н.
Михайлов е посещавал няколко пъти Илев в следствения арест - гр.С.З., като след
тяхната договорка Михайлов взел решение да върне взетите на заем пари, като в
замяна на услугата на негово собствено дружество да бъде прехвърлено процесното
обезпечение - прехвърленото с цесията вземане.
Заявяват, че
предявените главен и евентуален иск от страна на ищеца са недопустими, тъй като
е настъпила предвидената от законодателя в чл.111, т."Б" от ЗЗД
тригодишна погасителна давност, по силата на която се преклудират искания за
присъждане на обезщетения и неустойки от неизпълнение на договор. Твърдяното
неизпълнение на поетото договорно задължение било извършено според ищеца на
21.08.2013г., поради което правото за предявяване на иск е преклудирано към
21.08.2016г. Посочва, че при тълкуване на разпоредбата на чл.ІІІ,
т."б" от ЗЗД може да се заключи, че вследствие на настъпилата погасителна
давност, следва да се прекрати образуваното гражданско производство.
Считат предявените
главен и евентуален иск за неоснователни, поради обстоятелството, че не е
налице нарушение на поетото от ответниците договорно задължение и не са
настъпили твърдените от ищеца вреди по чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД.
Заявяват, че
обективно съединените главен и евентуален иск не са подкрепени с убедителни
писмени доказателства, от които по несъмнен и безспорен начин да се установява,
че е налице извършено договорно неизпълнение.
Твърдят, че
удостоверяването на готовност за изпълнение на задължението на „Ф.Г.1" с
представяне на 140 банкноти в купюри от по 500 евро пред Нотариус №308 на НК не
означава желание за плащане към „Г. С." ООД.
Считат исковете за неоснователни
и молят съда да ги отхвърли.
Съдът обсъди
доводите и становищата на страните, при което намери за установено следното:
Не се оспорва
обстоятелството, че „Г.С.ООД е предоставило на „Ф.Г.1" ООД заем в размер
на 100 000 лева, която сума е преведена по банков път и получена от ищеца на
02.03.2012г., като за обезпечаване на предоставения заем на 28.02.2012г. между „Г. С." ООД и
ищеца е подписан договор за цесия. С този договор „Ф.Г.1" ООД е прехвърлил
свое вземане в посочения по-горе размер от „Т.К.К." /в несъстоятелност/
със статут на прието вземане в производството по несъстоятелност срещу длъжника
на заемодателя.
Отв. „Г.С.ООД и С.А.Г.
не оспорват обстоятелството, че предоставената от „Г. С." ООД сума в
размер на 100 000 лева е била обезпечена с подписването на цитираният по - горе
договор за цесия, както и че страните са се договорили заемната сума да бъде
върната в срок от 4 месеца, считано от подписването на договора за цесия, а
именно 28.02.2012г. Тези обстоятелства се установяват от представените по
делото доказателства –договор за цесия от 28.02.2012г. /л.9 от делото/ и обратно писмо /контр летр/ от 28.02.2018г. /л.10 от делото/. В
последното страните по делото – ищецът, отв.„Г.С.ООД и отв.С.А.Г. са разкрили
действителната си воля, прикрита от Договора за цесия от 28.02.2012г.-
дисимулираната сделка, която е сключен между страните договор за заем с първоначално
договорен размер от 150 000лв., от които реално платени по сметка 100 000 лв. Разликата
от 50 000лв. не е била действително заплатена, като впоследствие със
Споразумение от 28.06.2012лв. страните са предоговорили окончателен размер на заема - 100 000лв. и
лихва за неговото ползване от 2% месечно. Видно от Анекс към споразумението от
28.06.2012г./л.13 от делото/, страните са удължили срока за ползване на
предоставената в заем сума до 20.08.2013г., на която дата ищецът-заемополучател
е следвало да върне заема от 100 000лв. с натрупаната лихва за периода.
Предвид
горепосочените обстоятелства, съдът приема за установено по делото, че задълженията
по обратното писмо са поети както от ответника „Г.С.ООД, като юридическо лице,
така и от С.А.Г., лично, като физическо лице.
Също така съдът
приема за установено, че съгласно споразумение от 28.06.2012г. размерът на договорения
заем не е 150 00лв,. съгласно първоначалната уговорка на страните от обратното
писмо от 28.02.2012г., а е 100 000 лв., каквато сума реално е платена.
Установено е по делото, че първоначално определеният четиримесечен срок на
договора за заем е удължен с още шест месеца /споразумение от 28.06.2012г./,
като впоследствие с анекса към споразумението от 28.06.2012г. страните са променили
още веднъж падежа за връщане на заема, като са договорили това да стане на 20.08.2013г. Съдът приема за установено, че
определената от страните по договора лихва е в размер на 2% месечно за
ползването на заема от 100 000 лв., съгласно споразумение от 28.06.2012г.
Ищецът твърди, че на
падежа - 20.08.2013г. е бил готов да изпълни задължението си към „Г.С.ООД и С.А.Г.,
като върне предоставената му в заем сума от 100 000 лв., заедно с натрупаната
лихва от 36 000лв. за период от 18 месеца. Ищецът се позовава на чл.95 от ЗЗД, като сочи, че ответниците
не са му дали необходимото съдействие за изпълнение на задължението му, без
което длъжникът не може да изпълни точно задължението си, а именно - да посочат
на кого от тях двамата да се плати и да предоставят банкова сметка ***, на
което те решат, че следва да се плати. Тази готовност за плащане на падежа
ищецът установява с представения по делото Констативен протокол ,Акт№15, том №II, рег.№4556/2013г., изготвен на 20.08.2013г. от Галина
Грудева-помощник-нотариус при нотариус П. И.. От посоченият протокол е видно,
че ищцовото дружество, чрез управителя си, е заявило готовността да върне предоставения
заем от 100 000 лв. заедно с натрупаната лихва за период от 18 месеца от 36
000лв. В констативния протокол са описани паричните средства, които управителят
на ищцовото дружество е бил готов да върне на ответниците-заемодатели. Общата
стойност на изброените и описани банкноти е в размер на 70 000евро или
136 908.10лв.
Съдът приема за
установено по делото, с оглед на гореизложеното, че на датата на падежа за
връщане на заема- 20.08.2013г., ищцовото дружество е разполагало със сумата 70 000
евро или 136 908.10лв., която е следвало за върне на заемодателя. В този
смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
възприема.
Съгласно
разп. на чл.95 от ЗЗД, кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме
предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
Съдът
намира за основателни доводите на ищеца за липса на съдействие от страна на
ответниците „Г.С.ООД и С.А.Г. за надлежно изпълнение –връщане на дължимата сума
от страна на ищеца. Това е така, защото съгласно подписания от страните по
заемния договор Анекс от 28.06.2012, ищецът „ще извърши плащане по посочена от „Г.С.ООД
или С.А.Г. сметка“. Липсват доказателства по делото тези ответници да са
посочили банкова сметка *** кредитори да бъде върната сумата. В настоящия
случай е уговорено кредиторите да решат на кой от тях ще се плати, за да може
длъжникът, заплащайки дължимата сума към един от тях, да се освободи от дълга
си. Съдът счита, че непосочването на кого от кредиторите да се заплати сумата и
непредоставянето на банкова сметка ***ния ищец да изпълни задължението си за
връщане на заетата сума от 100 000 лева и лихвата от 2% месечно, договорена
между страните със споразумението от 28.06.2012г. Посоченото бездействие на
отв.„Г.С.ООД и отв.С.А.Г. представлява виновно поведение на кредитора, който не
дава необходимото съдействие на длъжника си, в случая ищеца, да изпълни
задължението си.
Съдът намира за
неоснователни доводите на посочените ответници, че ищецът е знаел банковата
с/ка, от която му е била преведена заемната сума. Както беше посочено по-горе, съгласно
подписания от страните по заемния договор Анекс от 28.06.2012, ищецът е
следвало да извърши плащането по посочена от „Г.С.ООД или С.А.Г. сметка. По
делото не бяха представени доказателства от страна на тези ответници,
установяващи, че същите са изпълнили задължението си да посочат на кого от тях
следва да се върне заемната сума с договорената лихва и по каква банкова
сметка.
***, с оглед на
изложените съображения, че отв.„Г.С.ООД и отв.С.А.Г., като кредитори, не са дали
необходимото съдействие на длъжника, в случая ищеца, да изпълни задължението си
по връщане на заемната сума с договорената лихва.
Правните последици
от непредоставянето на съдействие от страна на кредиторите е изпадането им в
забава, която освобождава длъжника от неговата забава, в случай, че длъжникът
докаже възможността си да изпълни коректно и в срок - чл.96 ал.1 от ЗЗД. Както
беше посочено по-горе в изложението, съдът приема, че длъжникът „Ф.Г.1” ЕООД е
имал готовност да изпълни изцяло и в срок задължението си на 20.08.2013г. Посочените
обстоятелства се установяват от Констативен протокол акт № 15, том 1Г, регистър
№ 4556 от 20.08.2013г. на помощник
нотариус Г.Г.при нотариус П. И. рег.№ 308 по описа на НК, на когото са
предоставени 140 банкноти в купюри от по 500 евро, чиито индивидуализиращи
номера са изписани от помощник- нотариуса в съставения от него констативен протокол.
Ответниците„Г.С.ООД
и С.А.Г. са направили възражение за погасителна давност по отношение на главния
и евентуален иск, като считат исковете за недопустими, тъй като е настъпила
предвидената от законодателя в чл.111, т."Б" от ЗЗД тригодишна
погасителна давност, по силата на която се преклудират искания за присъждане на
обезщетения и неустойки от неизпълнение на договор.
Действително, неизпълнението
на поетото договорно задължение е извършено на 21.08.2013г.- деня, следващ
този, в който ищецът е трябвало да върне предоставената му в заем сума, ведно с
дължимата лихва, поради което правото за предявяване на иск е преклудирано към
21.08.2016г. Исковата молба е депозирана в съда на 03.08.2017г., т.е. след
изтичане на погасителната давност по отношение на предявените искове. Главният
иск е за присъждане на договорна неустойка от 550 000лв., договорена в
споразумение от 28.02.2012г. Съдът счита, че предявеният иск по отношение на ответниците
„Г.С.ООД и С.А.Г. е недопустим, тъй като е налице процесуална пречка за
предявяването му. Същият следва да се отхвърли като недопустим, тъй като е погасен
по давност.
По отношение на
евентуално съединения частичен иск за присъждане на обезщетение за действително
претърпяна щета към 20.08.2013г. с който иск се претендира сумата от 550 000
лева, представляваща част от стойността на действително претърпените щети от
ищеца, подлежащи на обезщетяване, което според ищеца представлява размера на
цедираното вземане към падежа на заема - 20.08.2013г., в който се включва:
главница от 300 000 евро, неустойка от 30 000 евро (с обща левова равностойност
от 645 423,90 лв.), присъдената законна лихва от 15.01.2010г. до 20.08.2013г.
(падежа на договора за заем и датата на обратното цедиране), в размер на 239
242,33лв., както и размера на присъдените разноски 32 910лв. ответниците също
са направили възражение за погасителна давност. Съдът счита, че възражението е
основателно, тъй като неизпълнението на поетото договорно задължение е
извършено на 21.08.2013г.- деня, следващ този, в който ищецът е трябвало да
върне предоставената му в заем сума, ведно с дължимата лихва. Правото да се предяви
иск за присъждане на обезщетение за сумата от 550000 лева, представляваща част от
стойността на действително претърпените щети от ищеца е преклудирано към 21.08.2016г. Исковата молба е
депозирана в съда на 03.08.2017г., т.е. след изтичане на погасителната давност
по отношение на предявените искове. Съдът счита, с оглед на изложеното, че
предявеният частичен евентуално съединен иск по отношение на ответниците „Г.С.ООД
и С.А.Г. е погасен по давност, поради което е недопустим. Това обстоятелство
представлява процесуална пречка за предявяването на иска и същият следва да се
отхвърли като недопустим.
По отношение на отв.“М.“
предявените искове- главен и евентуален се явяват неоснователни.
По отношение на
главния иск за присъждане на договорна неустойка искът е неоснователен, тъй
като липсват доказателства този ответник да е бил обвързан от договорни
отношения с ищеца, чието неизпълнение да води до основателност на претенцията
на присъждане на договорна неустойка поради неизпълнението им.
По отношение на евентуално
съединения частичен иск за присъждане на обезщетение за действително претърпяна
щета към 20.08.2013г. с който се претендира сумата от 550 000 лева,
представляваща част от стойността на действително претърпените щети от ищеца,
подлежащи на обезщетяване, което според ищеца представлява размера на цедираното
вземане, същият се явява неоснователен по отношение на отв.“М.“ЕООД. Съдът
счита, че в хода на съдебното производство не се установиха обстоятелства,
които да обосновават отговорността на този ответник за претендираните
претърпени щети от страна на ищеца.
С оглед на
изложените съображения, съдът счита, че предявените искове по отношение на отв.“М.“ЕООД
са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
С оглед изхода на
спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на отв. „Г.С.ООД и С.А.Г. следва да се присъдят
разноските по делото, както следва: в размер на 1925лв. за отв.„Г.С.ООД и в
размер на 1700 лв. за отв.С.А.Г..
Пълномощникът на
тези ответници е направил искане за присъждане на разноски, съобразно представен
списък по чл.80 ГПК, според който дължимите разноски са в размер общо на
31 400 лв., от които 15 700лв.
адвокатски хонорар, заплатен от отв. „Г.С.ООД и 15 700лв. адвокатски
хонорар, заплатен от отв. С.А.Г.. От данните по делото и представените договори
за правна защита и съдействие на тези двама ответници се установява, че
заплатеният адвокатски хонорар от всеки един от тях е по 1700 лв. Доказателства
за допълнително заплатен хонорар, съгласно посочените в списъка по чл.8 ГПК договори
няма, поради което съдът присъжда разноски в размер на 1925лв. за отв.„Г.С.ООД
и в размер на 1700 лв. за отв.С.А.Г..
Водим от
гореизложените съображения,Окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като недопустими
предявените от “Ф.Г.1” ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
бул."*** против “Г.С.ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С.-1504,
район ****, с управител С.А.Г. и С.А.Г.,
ЕГН:********** постоянен адрес:*** искове, както следва: главен иск по чл.92 ЗЗД за
присъждане на неустойка в размер на 550 000лв., съгласно писмено
дисимулирано споразумение от 28.02.2012г., сключено между тях и озаглавено “обратно
писмо/контр летр/“ и евентуално съединен
с него иск по чл.79 ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 550 000лв., като обезщетение за
действително претърпяна щета към 20.08.2013г., представляваща част
от стойността на действително претърпени щети, подлежащи на обезщетяване с общ
размер от 781 576.23лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от “Ф.Г.1” ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
бул."*** против “М." ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ул."**** искове, както следва: главен иск по чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 550
000лв., съгласно писмено дисимулирано споразумение от 28.02.2012г.,
озаглавено “обратно писмо/контр летр/“, сключено между “Ф.Г.1” ООД от една
страна и “Г.С.ООД и С.А.Г., от друга страна, и евентуално съединен с него иск по чл.79 ЗЗД, предявен като частичен за
сумата от 550 000лв., като обезщетение за действително претърпяна щета към
20.08.2013г., представляваща част от стойността на действително претърпени
щети, подлежащи на обезщетяване с общ размер от 781576.23лв.
ОСЪЖДА “Ф.Г.1” ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес
на управление: гр.С.З., бул."*** да заплати на “Г.С.ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.-1504, район ****, с управител С.А.Г.
сумата 1925 лв./хиляда деветстотин двадесет
и пет лв./, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА “Ф.Г.1” ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес
на управление: гр.С.З., бул."*** да заплати на С.А.Г., ЕГН:**********
постоянен адрес:*** сумата 1700
лв./хиляда и седемстотин лв./, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчване на препис от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: